Лола Монтес е била сред най-известните куртизантки на XIX век.

Лола Монтес е била измежду най-известните куртизантки на XIX век. Истински безгрижник за времето си, тя не се тормозила да демонстрира бурния си характер и мощния си темперамент пред светските кръгове.

Истинското ѝ име е Елизабет Гилбърт и е родена през 1821 година в Ирландия. Баща ѝ бил боен, а майка ѝ стопанка. Бъдещата бохемка е била единствено на 3 години, който се реалокира в Индия дружно с родителите си.

Малко след преместването татко ѝ умира от холера, а майка ѝ взема решение да я изпрати назад в Англия, с цел да бъде възпитана на маниери. На 16 години тя се омъжва за британски офицер, с който отпътува за Калкута.

Може би тъй като е живяла известно време в Индия, момичето мощно се привличало от екзотиката на Изтока. След като се омъжва, стартира да учи обичайни индийски танци.

След време със брачна половинка ѝ се реалокират в Севиля, Испания, където стартира да учи и латино танци, а нейната учителка Мария ѝ дала името Лола. Двете стават доста близки и след гибелта ѝ, Елизабет трансформира името си на Мария Лола Монтес.

Не е известно дали поради упоритостите ѝ да танцува на сцена, а освен у дома, или поради фамилни кавги, само че Лола се разделя с първия си брачен партньор и се причислява към натрупа, с която изнасят първото си зрелище през 1843 година.

С придвижванията си публиката приемала Лола като същинска испанка, а не като англичанка, само че нейни съпернички бързо я разобличили и сложили кариерата ѝ под въпрос.

Но въпреки че танцьорката не може да разчита на помощ от сътрудниците, за нея се застъпват авторитетните ѝ любовници, измежду които са били писателите Александър Дюма и Оноре дьо Балзак.

През 1848 година Лола съумява да замине за Мюнхен и да се уреди с визита при Людвиг I. 60-годишният крал се влюбва в 25-годишната танцьорка и незабавно ѝ урежда поредност от осъществявания в националния спектакъл.

Заради нея кралят даже трансформира наследството си, като ѝ дефинира ежемесечна устоя, до момента в който не се омъжи.

Благодарение на непредвиденото благосъстояние, танцьорката се настанява в първокласен апартамент в Мюнхен, а всекидневно стаята ѝ била отрупана от цветя, бижута и любовни писма.

Обезумелият от обич Людвиг I даже подарява гражданство и купа на любовницата си - Лола става графиня Ландсфелд. Но макар че получава висок статус в обществото, тя не се отказала от танцуването.

Във висшето общество Лола си разрешавала да носи панталони, ботуши и да пуши пури, което се считало за недопустимо по това време. Заради околните ѝ връзки с краля министрите недоволствали.

Поданиците му също не били удовлетворени от наличието на Лола във висшите кръгове. Група студенти взема решение да показва обществено недоволството си и се събират пред жилището на танцьорката, а с цел да им отговори уместно, тя излиза полугола на терасата с чаша вино в ръка.

Разгневената навалица почнала да хвърля камъни по нея и да я ругаят. Щом научил за случилото се, кралят закрил университета, чийто ученици се осмелили да атакуван обичаната му.

Общественото неодобрение обаче растяло през февруари 1848 година омразата към куртизантката достигнала своя пик. Лола не се осмелявала да излезе до дома си, тъй като можело да я атакуван и пребият.

Тогава Людвиг I прави още една решителна крачка в името на любовта – отхвърля се от престола, предавайки короната на своя наследник, и бяга с любовницата си в Бавария.

Скоро по-късно връзката им завършва, а Лола пътува из Европа и написа записките си. Омъжва се наново, само че се оказва, че не е публично разведена с първия си брачен партньор, поради което е упрекната в многоженство и отива в пандиза.

Освободена е под гаранция, само че неприятната популярност към този момент я преследвала и затова решила да се реалокира в Америка. Там се среща с третия си брачен партньор Патрик Хул и дружно се местят в Австралия.

На отдалечения континент тогавашната куртизанка изненадващо се трансформира в порядъчна християнка и стартира да води обществени четения за пропаднали дами. Умира малко преди да навърши 40 години от пневмония.