10 плюс 1 въпроса за отвореното финансиране на партиите от бизнеса
Логиката на “отвореното финансиране ” на политически партии на доктрина работи, опростено, по този начин: Ако си аграрни производител, финансираш партия/и с приоритет земеделие, строителните компании - партии с приоритет по-висок % Брутният вътрешен продукт за инфраструктура, IT фирмите - партии с приоритет обучение и прочие.
Дотук добре, както споделил прелитайки около шестия етаж, оня късметлия, който падал от покрива към земята. Нещо обаче все ми споделя, че нещата на родна почва няма да се получат тъкмо по този начин и ето въпросите, които считам за значими и без отговор в това откровено-популистко състезание за по-малки дотации:
Кой ще отбрани спонсорите на политическите партии от институционални репресии, изключване от достъп до държавен/европейски запас и жълти медийни офанзиви на спонсорирани от държавното управление медии с проправителствен уклон?
Офшорните донори (директно и през локални свои дружества) ще могат ли да подаряват и няма ли вместо осветляване на връзките бизнес-политика да се получи една скица за пране на пари, в която слабоизвестни сдружения се оказват най-големите донори на големи суми на партии без забележими учредения?
Ще бъдат ли изключени естествените монополи и концесионерите от евентуалните донори на партии? Само аз ли виждам казуса тук, обвързван с евентуалното изнудване както от ръководещи, по този начин и от тези, които желаят да седнат на тяхното място?
Счетоводството, глупако! - някой въобще има ли концепция по какъв начин в действителност ще се осчетоводяват даренията и ще има ли данъчни облекчения?
Използването на фирмен запас за акции - коли, личен състав, печатници, билбордове, офиси - законно ли ще е? Как ще се осчетоводява, по какъв начин ще се регистрира?
Как трудовото законодателство ще пази чиновници, несъгласни с политическата афилиация на своя шеф? Политизирането на компаниите неизбежно ражда този въпрос в трудово-правните връзки.
Акционерите в обществени компании ще могат ли да подвеждат под отговорност управленията им, в случай че изразходват средства на сдружението за политически цели (абстрахирам се от втория логически въпрос “успешно или несполучливо ” се дефинира това вложение на средства в политика)
Отчетността - ще не престават ли сегашните одити от сметната палата на изразходването на средствата на партиите, или това ще се оставя единствено на положителната воля на самите партии-бенефициенти?
Голяма строителна компания финансира огромна партия, която печели изборите и им разпорежда огромна деветцифрена поръчка за строителство. Законно ли ще е това, въпреки всичко? Или в случай че е спазен Закон за обществените поръчки, всичко е наред?
Политическа партия получава подаяние от предприемач, само че не извършва обещаното/планираното (случаят не е измислица). Започват кавги и искане за връщане на пари. Грешка на индивида или неточност на модела?
И финален, значителен въпрос:
Ако се прави нов модел на финансиране, не е ли справдливо от идващите избори всички партии да стартират с еднакъв старт и с 0 държавни лв. в банковите си сметки? Или всичко ще се трансформира в едно бетониране на настоящето статукво, в което никой естествен човек от бизнеса не подарява намерено с цел да не поеме забележимите опасности от това, само че няколко акции наред партиите с финансови ресурси могат да оцелеят умерено? Ако една изборна акция, по досегашните сметки, коства сред 1/2 и 2 милиона лв., някои от тях към този момент знаят до каква степен могат да стигнат и с нула “отворени ” дарения от бизнеса в идващите 10 години.
Което припомня един различен анекдот за оцеляването в рецесия - че дебелите ще отслабнат, а слабите... всеки се досеща за невеселия край. Разбира се, радостен или невесел край е извънредно релативно понятие- зависи от кой ъгъл на политическата трапеза гледаш на процеса, с какви начални банкови депозити и с какви скрити и недотам скрити обръчи от свързании компании.
Б. ред. - Авторът е стопански и проверяващ публицист, съосновател на Антикорупционен фонд.
Дотук добре, както споделил прелитайки около шестия етаж, оня късметлия, който падал от покрива към земята. Нещо обаче все ми споделя, че нещата на родна почва няма да се получат тъкмо по този начин и ето въпросите, които считам за значими и без отговор в това откровено-популистко състезание за по-малки дотации:
Кой ще отбрани спонсорите на политическите партии от институционални репресии, изключване от достъп до държавен/европейски запас и жълти медийни офанзиви на спонсорирани от държавното управление медии с проправителствен уклон?
Офшорните донори (директно и през локални свои дружества) ще могат ли да подаряват и няма ли вместо осветляване на връзките бизнес-политика да се получи една скица за пране на пари, в която слабоизвестни сдружения се оказват най-големите донори на големи суми на партии без забележими учредения?
Ще бъдат ли изключени естествените монополи и концесионерите от евентуалните донори на партии? Само аз ли виждам казуса тук, обвързван с евентуалното изнудване както от ръководещи, по този начин и от тези, които желаят да седнат на тяхното място?
Счетоводството, глупако! - някой въобще има ли концепция по какъв начин в действителност ще се осчетоводяват даренията и ще има ли данъчни облекчения?
Използването на фирмен запас за акции - коли, личен състав, печатници, билбордове, офиси - законно ли ще е? Как ще се осчетоводява, по какъв начин ще се регистрира?
Как трудовото законодателство ще пази чиновници, несъгласни с политическата афилиация на своя шеф? Политизирането на компаниите неизбежно ражда този въпрос в трудово-правните връзки.
Акционерите в обществени компании ще могат ли да подвеждат под отговорност управленията им, в случай че изразходват средства на сдружението за политически цели (абстрахирам се от втория логически въпрос “успешно или несполучливо ” се дефинира това вложение на средства в политика)
Отчетността - ще не престават ли сегашните одити от сметната палата на изразходването на средствата на партиите, или това ще се оставя единствено на положителната воля на самите партии-бенефициенти?
Голяма строителна компания финансира огромна партия, която печели изборите и им разпорежда огромна деветцифрена поръчка за строителство. Законно ли ще е това, въпреки всичко? Или в случай че е спазен Закон за обществените поръчки, всичко е наред?
Политическа партия получава подаяние от предприемач, само че не извършва обещаното/планираното (случаят не е измислица). Започват кавги и искане за връщане на пари. Грешка на индивида или неточност на модела?
И финален, значителен въпрос:
Ако се прави нов модел на финансиране, не е ли справдливо от идващите избори всички партии да стартират с еднакъв старт и с 0 държавни лв. в банковите си сметки? Или всичко ще се трансформира в едно бетониране на настоящето статукво, в което никой естествен човек от бизнеса не подарява намерено с цел да не поеме забележимите опасности от това, само че няколко акции наред партиите с финансови ресурси могат да оцелеят умерено? Ако една изборна акция, по досегашните сметки, коства сред 1/2 и 2 милиона лв., някои от тях към този момент знаят до каква степен могат да стигнат и с нула “отворени ” дарения от бизнеса в идващите 10 години.
Което припомня един различен анекдот за оцеляването в рецесия - че дебелите ще отслабнат, а слабите... всеки се досеща за невеселия край. Разбира се, радостен или невесел край е извънредно релативно понятие- зависи от кой ъгъл на политическата трапеза гледаш на процеса, с какви начални банкови депозити и с какви скрити и недотам скрити обръчи от свързании компании.
Б. ред. - Авторът е стопански и проверяващ публицист, съосновател на Антикорупционен фонд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ