Йозеф Сайер, гейовете и водосточната тръба на лицемерието |
Лицемерие.
Една-единствена дума е задоволителна, с цел да сложим диагнозата освен на досегашния маджарски евродепутат Йозеф Сайер, само че и на неговия ментор и първоучител Виктор Орбан, че и на цяла плеяда други политици-популисти, които в общия случай най-обичат да се кипрят в носията на консерватори, традиционалисти и патриоти.
Г-н Сайер от 37 години живее в (надяваме се щастлив) брак със брачната половинка си Тюнде, двамата имат щерка Фани, а достопочтеният народен представител е и създател на труд с многозначителното заглавие „ Опиумът на глобалисткия утопизъм и неговите антидоти ". Но след бягството му по улука от една гей-веселба в Брюксел полицията откри в неговата раница не противоотровите против глобализма, а напълно действителни опиати - глобалистки опиати, пристигнали я от Колумбия, я от Мароко, я от прилежаща Нидерландия.
Съвсем действително се оказва и присъединяване в това прекомерно свободонравно гей-парти на въпросния политик, който в родната Унгария даде всичко от себе си, с цел да прекърши ЛГБТ и да увие в политически пашкул по този начин наречените „ обичайни полезности ". Тъкмо тук поражда напълно простичкият въпрос: С какви очи господин Сайер ще изяснява на Тюнде и Фани окървавените си от улука ръце, по какъв начин ще пази и отсега нататък „ обичайните полезности " пред своите маджарски гласоподаватели?
Лицемерие, уважаеми читатели, за това става дума тук.
Виктор Орбан, шефът на Сайер, изпадна в същото състояние, когато предходната седмица трябваше да се поти пред публицисти от немския „ Ди Цайт ", обяснявайки гръмотевичните си и надълбоко лъжливи нападки против Джордж Сорос – таман против индивида, който преди време го изучи по университетите и му даде добра работа във фондацията си „ Отворено общество ". Същият този Орбан, дружно с домакина си Качински, благочестиво се кланяше пред Богородица на църковна работа във Варшава, до момента в който неговото протеже пълзеше надолу по улука в омразния Брюксел.
Лицемерие, от което напряко ти стопира дъхът.
Но какво да се чудим и задъхваме? Лицемерието е единственият инструмент, с който актуалните фарисеи (популисти, традиционалисти и пишман-консерватори) съумяват да водят за носа големи маси гласоподаватели. Те добре знаят, че обществото се трансформира, че хомосексуалните имат право на равнопоставеност, че Европейски Съюз е най-щастливият следвоенен план в Европа, а без парите от великодушните брюкселски фондове гласоподавателите им ще обосеят, пък те самите ще се окажат безработни.
И все пак дейци като Орбан, Качински и Льо Пен, партии като немската „ Алтернатива за Германия " или българските „ патриоти " громят словесно ту Европейски Съюз, ту глобализацията, хомосексуалните, либералите, Сорос, Бил Гейтс и за който още се сетите. Те добре схващат накъде върви светът и какво съставлява „ действителната политика ", само че също по този начин добре знаят, че в недрата на техните електорати дремят завист, злоба, комплекси и експанзия. И вместо да обслужват действителните ползи на тези гласоподаватели, те обслужват предубежденията им.
Лицемерие, уважаеми правосъдни заседатели.
И мислено не би ми пристигнало да осъждам политик за това, че е гей. Не бих го осъдил даже, че взима опиати, въпреки да осъзнавам, че последното вреди на здравето и не трябва да се насърчава обществено. Повечето политици живеят тежък живот – това е цената, която заплащат за лъча на прожектора, за опиянението на властта, за положителните си заплати. Ако работят в полза на гласоподавателите си, само че и на общото богатство, персоналният им живот въобще не ме интересува. Но когато „ проповядват вода, а пият вино ", както гласи една подобаваща за случая сентенция, тогава те губят всевъзможен заем на доверие. А политик без доверие е като гол мъж на брюкселски водосток: беззащитен, трагичен, провален и с окървавени ръце.
Срещу пандемията на цифровия свят, подправените вести, с които ни заливат обществените мрежи, а и редица псевдомедии, има просто лекарство: проверявайте източниците и сверявайте обстоятелствата. Срещу отколешната (и прекомерно сходна) болест в политиката - лицемерието - рецептата също е сходна: видиш ли, че те лъже, не гласувай повече за него.
Една-единствена дума е задоволителна, с цел да сложим диагнозата освен на досегашния маджарски евродепутат Йозеф Сайер, само че и на неговия ментор и първоучител Виктор Орбан, че и на цяла плеяда други политици-популисти, които в общия случай най-обичат да се кипрят в носията на консерватори, традиционалисти и патриоти.
Г-н Сайер от 37 години живее в (надяваме се щастлив) брак със брачната половинка си Тюнде, двамата имат щерка Фани, а достопочтеният народен представител е и създател на труд с многозначителното заглавие „ Опиумът на глобалисткия утопизъм и неговите антидоти ". Но след бягството му по улука от една гей-веселба в Брюксел полицията откри в неговата раница не противоотровите против глобализма, а напълно действителни опиати - глобалистки опиати, пристигнали я от Колумбия, я от Мароко, я от прилежаща Нидерландия.
Съвсем действително се оказва и присъединяване в това прекомерно свободонравно гей-парти на въпросния политик, който в родната Унгария даде всичко от себе си, с цел да прекърши ЛГБТ и да увие в политически пашкул по този начин наречените „ обичайни полезности ". Тъкмо тук поражда напълно простичкият въпрос: С какви очи господин Сайер ще изяснява на Тюнде и Фани окървавените си от улука ръце, по какъв начин ще пази и отсега нататък „ обичайните полезности " пред своите маджарски гласоподаватели?
Лицемерие, уважаеми читатели, за това става дума тук.
Виктор Орбан, шефът на Сайер, изпадна в същото състояние, когато предходната седмица трябваше да се поти пред публицисти от немския „ Ди Цайт ", обяснявайки гръмотевичните си и надълбоко лъжливи нападки против Джордж Сорос – таман против индивида, който преди време го изучи по университетите и му даде добра работа във фондацията си „ Отворено общество ". Същият този Орбан, дружно с домакина си Качински, благочестиво се кланяше пред Богородица на църковна работа във Варшава, до момента в който неговото протеже пълзеше надолу по улука в омразния Брюксел.
Лицемерие, от което напряко ти стопира дъхът.
Но какво да се чудим и задъхваме? Лицемерието е единственият инструмент, с който актуалните фарисеи (популисти, традиционалисти и пишман-консерватори) съумяват да водят за носа големи маси гласоподаватели. Те добре знаят, че обществото се трансформира, че хомосексуалните имат право на равнопоставеност, че Европейски Съюз е най-щастливият следвоенен план в Европа, а без парите от великодушните брюкселски фондове гласоподавателите им ще обосеят, пък те самите ще се окажат безработни.
И все пак дейци като Орбан, Качински и Льо Пен, партии като немската „ Алтернатива за Германия " или българските „ патриоти " громят словесно ту Европейски Съюз, ту глобализацията, хомосексуалните, либералите, Сорос, Бил Гейтс и за който още се сетите. Те добре схващат накъде върви светът и какво съставлява „ действителната политика ", само че също по този начин добре знаят, че в недрата на техните електорати дремят завист, злоба, комплекси и експанзия. И вместо да обслужват действителните ползи на тези гласоподаватели, те обслужват предубежденията им.
Лицемерие, уважаеми правосъдни заседатели.
И мислено не би ми пристигнало да осъждам политик за това, че е гей. Не бих го осъдил даже, че взима опиати, въпреки да осъзнавам, че последното вреди на здравето и не трябва да се насърчава обществено. Повечето политици живеят тежък живот – това е цената, която заплащат за лъча на прожектора, за опиянението на властта, за положителните си заплати. Ако работят в полза на гласоподавателите си, само че и на общото богатство, персоналният им живот въобще не ме интересува. Но когато „ проповядват вода, а пият вино ", както гласи една подобаваща за случая сентенция, тогава те губят всевъзможен заем на доверие. А политик без доверие е като гол мъж на брюкселски водосток: беззащитен, трагичен, провален и с окървавени ръце.
Срещу пандемията на цифровия свят, подправените вести, с които ни заливат обществените мрежи, а и редица псевдомедии, има просто лекарство: проверявайте източниците и сверявайте обстоятелствата. Срещу отколешната (и прекомерно сходна) болест в политиката - лицемерието - рецептата също е сходна: видиш ли, че те лъже, не гласувай повече за него.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ