Литературният шедьовър на Норвегия Срещу природата“ излиза на български в

Литературният шедьовър на Норвегия „ Срещу природата “ излиза на български в издание на „ Персей “ и превод на Ростислав Петров. Това е красива и докосваща история за любовта и щастието, за страданието и разрухата след окончателно изгубеното.
Издаван в 19 страни и притежател на най-големите литературни награди в Скандинавския север, Томас Еспедал надниква в човешката душа, чуваме я по какъв начин стене, долавяме по какъв начин плаче разрушеното и към този момент мъртво сърце. Романът „ Срещу природата “ е спечелил най-голямата литературна премия в Норвегия – „ Браги “.
Животът на основния воин Томас е низ от любовни прекарвания, семейство, дете, пътувания… един непрекъснат бяг. Той желае да твори, да обича и да бъде обичан, да има обикновено семейство. Иска да бъде благополучен. Но ориста постоянно му сервира неприятни изненади.
Бракът му с актрисата Агнете е плевел. Той написа романи и получава награди, тя сполучливо се изявява като актриса, само че щастието от триумфите и удовлетворението от работата не са задоволителни да основат уют и топлота.
Най-силната, буйна и същинска обич обаче го връхлита, когато среща 20 години по-младата от него Яне.
„ Срещу природата “ приказва за тестванията на любовта и творчеството. Да живеем в сходство с обществото и природата. Но какво е естествено, естествено и за какво разказвачът е притеглен от невъзможната обич, митовете, табутата? Той чете историята на Абелар и Елоиза, на младата Маргьорит Дюрас и нейния китайски ухажор и осъзнава, че и той се трансформира в един от тези, които живеят против природата.
„ Една от най-силните и истински книги “ – по този начин норвежкото издание VG дефинира романа на Томас Еспедал.
Не притежаваме децата си, родителите или фамилията си, не притежаваме историята си, детството си, младежките години, приятелите, гаджетата, даже любовниците и самата обич. Нищо не притежаваме.
Авторът, не в последователен ред, разкрива разнообразни интервали от живота на героя. Шестнадесетгодишният Томас би трябвало да работи в тъкачната фабрика, на която татко му е управител. Първата работа и първата обич са нещо ново и непознато за младежа. Лудо влюбен в петнадесетгодишно момиче той се кълне, че ще се ожени за нея. Но отнякъде, от нищото, на пътя му се появява актрисата Агнете, с която още изначало стартира една бурна връзка, изразена и във физическо принуждение (тя го удря, ранява окото му, чупи реброто му). Единствената наслада, която Томас получава от взаимния си живот с нея, е дъщерята, за която той се грижи и обича безпределно. Така бракът сред публицист и актриса е като недоизиграна пиеса в спектакъл, незавършена фамилна драма. Щастието от триумфите и удовлетворението от работата не са задоволителни да поддържат спокойствието в дома им. Изпитал сладостта и горчилката от фамилния живот, героят е колеблив сред индивида, който е, и индивида, който желае да бъде. Няма дом, няма семейство. Сякаш всичко към него е неверно. Дълго време би трябвало да остане подправен в брака си, макар че вижда ледената стена, разделяща го от брачната половинка му.
След години този брак завършва, само че нещастията не. Няма успокоение, няма наслада. Умира Агнете, брат й, майката на Томас. Той би трябвало да продължи напред. Премества се в къщата на Агнете, където се грижи за детето от втория й брак и за тяхната лична щерка.
Томас е връхлетян от най-силната, най-страстната, най-истинската обич, която ще изживее през живота си. Но дамата, в която е безумно влюбен, е с 20 години по-млада от него. Често хората мислят, че това момиче е неговата щерка. „ Нима щастието бе срамно, нашето благополучие бе срамно, не бе обикновено, беше срещу природата. “ Жива рана се отваря в сърцето на Томас. Но даже и след края любовта не свършва. За нея няма край. Тя е безконечна и безкрайна.