Литературният критик и историк проф. Иван Сарандев е починал на

Литературният критик и историк проф. Иван Сарандев е умрял на 86 години, оповестиха от фамилията му. Проф. Сарандев бе откривател на творчеството на Йордан Йовков, на който посвещава двете си монографии - " В света на " Старопланински митове " и " Йордан Йовков - витален и креативен път ", както и огромна част от креативните си старания. В Института за литература при Българска академия на науките проф. Иван Сарандев основава и управлява групата " Литературни анкети ", която приготвя и издава 40 литературни анкети с наши изтъкнати писатели. Той е създател на литературните анкети с Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров, напомнят околните му. " В хода на диалозите всеки от четиримата остави трайна диря у мен, а уповавам се, и у всеки, който е чел анкетите. И в този момент постоянно познати и непознати ме срещат и ми благодарят, тъй като това в действителност е неоценимо благосъстояние - живото слово на огромните писатели, надалеч от напрежението на деня, от диктата на политиката, умерено и премислено, същинско. Това е и моята най-голяма премия - тези поздравления и това самопризнание, неведнъж от напълно младежи, които не ме познават, " споделяше професорът. Иван Сарандев и Дора Габе през 1972 година Професорът е един от най-хубавите откриватели на живота и творчеството на поетесата (Снимка: Личен архив) Иван Сарандев е роден на 28.02.1934 година в град Ямбол. Завършва българска лингвистика в СУ " Св. Кл. Охридски " (1958). Заедно с Владимир Башев основава вестник " Пулс ". От 1960 година работи във вестниците " Народна юноша ", " Литературен фронт ", " Народна просвета ", завежда отдел " Критика и литературознание " на издателство " Български публицист " (1972-1974). През 1972 година пази докторска дисертация, а от 1974 година е теоретичен помощник в Института за литература при Българска академия на науките. През 1988 година е определен за професор по " История на българската литература сред двете международни войни ". От 1975 година до 2006 година е учител в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Научното му творчество е обвързвано с българската литературна класика, българския книжовен авангард и литературното проучване. Автор е на книгите: " Имена и години " (1967), " Герои и спорове " (1967), " Книга за Дора Габе " (1974), " Павел Матев " (1974), " Живот се дава за живот ", (1976), " Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи " (1977), " Емилиян Станев. Литературна анкета " (1977; 2007), " В света на " Старопланински митове " (1980; 1993; 2007), " Йордан Йовков. Жизнен и креативен път. 1880-1937 година " (1986; 1998), " Дора Габе. Литературна анкета " (1986), " Елисавета Багряна. Литературна анкета " (1991), " Изповеди. 101 по 31 " (1995), " Валери Петров. Литературна анкета " (1997), " 33 литературни портрета " (1998; съавтор К. Янева), " Български книжовен авангард. Антология " (2001), " Българска литература. 1918-1945 година (2004 - т. 1.), " Българска литература. 1930-1945 година " (2006 - т. 2.), " Хроника на едно другарство " (2006), " От разпитната метода до литературните анкети " (2008). Монографията му " Йордан Йовков. Жизнен и креативен път " е отличена с премията за литературознание на Българска академия на науките и СУ " Св. Климент Охридски " за 1986 година и националната литературна премия " Йордан Йовков " за 2000 г.