Медиен експерт: ЕС е пълен провал при осигуряване свободата на медиите
Липсва осведоменост за качествената публицистика. Нуждаем се от това да се одобри, че самостоятелните медии са от значително значение за една народна власт. Преди всичко то би трябвало да идва от виновни политици. Ако оттова се изпращат верните сигнали, офанзивите против представители на медиите, стратегическите каузи за заплашване - така наречен SLAPP - оскърбителен акции или секретността в публичната информация ще намалеят. "
Това споделя в Хендрик Зитих, началник на основаната в София Медийна стратегия за Югоизточна Европа на фондация " Конрад Аденауер ". Отговорът му е на въпроса " Кои са най-големите проблеми пред медиите в Югоизточна Европа? ", а в изявлението взе участие и Йоханес Веберлинг, юрист по медийни каузи, правист и историк. И двамата участваха в Дните на медийното право в Югоизточна Европа, извършени във Франкфурт на Одер при започване на декември.
" Съгласен съм ", дава отговор на въпроса и Веберлинг: " Правителствата в района непрестанно подлагат на критика самостоятелните медии и ролята им на страж на демокрацията, на " публичен страж ". Тази роля обаче е от значително значение за всяко свободно, демократично общество. Политиката, бизнесът и някои обществени кръгове в Югоизточна Европа не желаят да бъдат обезпокоявани от задаването на сериозни въпроси. Фактът, че няма ефикасни конституционни гаранции за свободните и самостоятелни медии, утежнява обстановката още повече. "
Той става още по-критичен след въпроса по какъв начин по едно и също време страни от региона влязоха в Европейски Съюз или желаят да стартират договаряния за участие, само че ситуацията на медиите се утежнява:
" Европейски Съюз е цялостен неуспех, когато става въпрос за обезпечаване и поддръжка на свободата на медиите в Югоизточна Европа! Има няколко изявления по този мотив, да вземем за пример за събитията в Унгария. Но в действителност Европейски Съюз към момента поддържа утежняването на свободата на медиите, като оставя на съответните държавни управления разпределянето на европейските средства за осведомителни бюджети и по този метод - нагледно казано - трансформира козата в градинар. Ако тези пари се разпределят по справедливи критерии, те биха могли да подкрепят самостоятелната качествена публицистика. Защо Европейският съюз не промени това и до през днешния ден е мистерия за мен. "
Хендрик Зитих
В диалога Зитих добавя, че на много места хората са считали, че след присъединението към Европейски Съюз някак си демократичните дефицити ще изчезнат от единствено себе си. " Но това не е по този начин. В доста страни даже се постанова да записваме неуспехи във връзка с демократичното развиване и свободата на медиите. Основният систематичен проблем е, че медийните пазари в Югоизточна Европа са доста дребни. Ето за какво връзките сред политиката, бизнеса и медиите са изключително тесни, което е пагубно за самостоятелната медийна система. "
И двама считат, че като най-неотложно решение е необходим по-строг надзор над евросредствата за рекламни и осведомителни ограничения, тъй като те имат изключително огромна тежест в Югоизточна Европа, където има доста лимитирани пари за реклама от комерсиалния бранш.
Веберлинг прибавя, че Германия също може да помогне като доста разшири репортажите на " Дойче веле " за Югоизточна Европа. " По този метод се укрепва самостоятелен, реномиран източник на информация, който се цени от хората в тези страни, и в това време поддържа районните медии, които могат да разчитат на репортажите на " Дойче веле " като реномиран източник за своята работа. "
Коментарът му какво следва да се случи в идващите 10 години е оптимистичен, тъй като историята е посочила, че " в дълготраен проект нито една автократична система не може да се опълчи на възходящото гражданско общество. Във всички страни от Югоизточна Европа има - в някои случаи повече от по всяко време - безпартийни и дейни цивилен общества, които не желаят да одобряват похищаването на своите страни и медии от политически и стопански групи по ползи. " Зитих е малко по-сдържан оптимист, тъй като не вижда фрапантно утежняване на обстановката, " само че и не виждам усъвършенстване ". Той изяснява, че Медийната стратегия се е фокусирала върху популяризирането на млади публицисти, като в България предходната година са почнали стипендии за студенти по публицистика.
Проблемът е, че младежите получават информация в огромна степен от обществени мрежи, където няма обязаност с никакви журналистически правила за надлежна инспекция. " Това са извънредно търговски предприятия, които не на последно място популяризират личната си идея посредством своите медии. Колкото по-малко реномирани и самостоятелни медии има, толкоз по-голямо е потреблението на тези платформи. Това прави акциите за подправени вести и дезинформация лесни ", изяснява Веберлинг.
Зитих, който се показва като " огромен почитател на Фейсбук, WhatsApp, YouTube и Co, както професионално, по този начин и персонално, и не мога да си показва свят без обществени мрежи " добавя, че " за жалост обществените мрежи постоянно са доста антисоциални, да вземем за пример когато става въпрос за дезинформация и тирада на омразата ". Той също акцентира, че в страни с шепа реномирани медии, обществените мрежи поемат функционалността на медии и задоволяват потребността на хората от информация, само че и популяризират дезинформация и подправени вести. Един от отговорите на този проблем е да не се оставя юридически вакуум в интернет, а да има ясни, трансгранични юридически правила, споделя Зити Той се надява Законът за цифровите услуги на Европейски Съюз да сътвори нова правна рамка.
" Законът за цифровите услуги е значим и верен метод ", удостоверява и Веберлинг. " Във всеки случай платформите би трябвало да бъдат задължени да се придържат към същите правила на журналистическа надлежна инспекция като класическите медии. (...) Ако Youtube, Фейсбук и Co. бъдат държани стопански виновни, в случай че бъдат подценени [заради продължение на досегашните им политики], тогава те неизбежно ще приспособяват своите бизнес модели към журналистическите стандарти. "
Дните на медийното право се организираха на 1 и 2 декември в Европейския университет във Франкфурт на Одер.
Това споделя в Хендрик Зитих, началник на основаната в София Медийна стратегия за Югоизточна Европа на фондация " Конрад Аденауер ". Отговорът му е на въпроса " Кои са най-големите проблеми пред медиите в Югоизточна Европа? ", а в изявлението взе участие и Йоханес Веберлинг, юрист по медийни каузи, правист и историк. И двамата участваха в Дните на медийното право в Югоизточна Европа, извършени във Франкфурт на Одер при започване на декември.
" Съгласен съм ", дава отговор на въпроса и Веберлинг: " Правителствата в района непрестанно подлагат на критика самостоятелните медии и ролята им на страж на демокрацията, на " публичен страж ". Тази роля обаче е от значително значение за всяко свободно, демократично общество. Политиката, бизнесът и някои обществени кръгове в Югоизточна Европа не желаят да бъдат обезпокоявани от задаването на сериозни въпроси. Фактът, че няма ефикасни конституционни гаранции за свободните и самостоятелни медии, утежнява обстановката още повече. "
Той става още по-критичен след въпроса по какъв начин по едно и също време страни от региона влязоха в Европейски Съюз или желаят да стартират договаряния за участие, само че ситуацията на медиите се утежнява:
" Европейски Съюз е цялостен неуспех, когато става въпрос за обезпечаване и поддръжка на свободата на медиите в Югоизточна Европа! Има няколко изявления по този мотив, да вземем за пример за събитията в Унгария. Но в действителност Европейски Съюз към момента поддържа утежняването на свободата на медиите, като оставя на съответните държавни управления разпределянето на европейските средства за осведомителни бюджети и по този метод - нагледно казано - трансформира козата в градинар. Ако тези пари се разпределят по справедливи критерии, те биха могли да подкрепят самостоятелната качествена публицистика. Защо Европейският съюз не промени това и до през днешния ден е мистерия за мен. "
Хендрик Зитих
В диалога Зитих добавя, че на много места хората са считали, че след присъединението към Европейски Съюз някак си демократичните дефицити ще изчезнат от единствено себе си. " Но това не е по този начин. В доста страни даже се постанова да записваме неуспехи във връзка с демократичното развиване и свободата на медиите. Основният систематичен проблем е, че медийните пазари в Югоизточна Европа са доста дребни. Ето за какво връзките сред политиката, бизнеса и медиите са изключително тесни, което е пагубно за самостоятелната медийна система. "
И двама считат, че като най-неотложно решение е необходим по-строг надзор над евросредствата за рекламни и осведомителни ограничения, тъй като те имат изключително огромна тежест в Югоизточна Европа, където има доста лимитирани пари за реклама от комерсиалния бранш.
Веберлинг прибавя, че Германия също може да помогне като доста разшири репортажите на " Дойче веле " за Югоизточна Европа. " По този метод се укрепва самостоятелен, реномиран източник на информация, който се цени от хората в тези страни, и в това време поддържа районните медии, които могат да разчитат на репортажите на " Дойче веле " като реномиран източник за своята работа. "
Коментарът му какво следва да се случи в идващите 10 години е оптимистичен, тъй като историята е посочила, че " в дълготраен проект нито една автократична система не може да се опълчи на възходящото гражданско общество. Във всички страни от Югоизточна Европа има - в някои случаи повече от по всяко време - безпартийни и дейни цивилен общества, които не желаят да одобряват похищаването на своите страни и медии от политически и стопански групи по ползи. " Зитих е малко по-сдържан оптимист, тъй като не вижда фрапантно утежняване на обстановката, " само че и не виждам усъвършенстване ". Той изяснява, че Медийната стратегия се е фокусирала върху популяризирането на млади публицисти, като в България предходната година са почнали стипендии за студенти по публицистика.
Проблемът е, че младежите получават информация в огромна степен от обществени мрежи, където няма обязаност с никакви журналистически правила за надлежна инспекция. " Това са извънредно търговски предприятия, които не на последно място популяризират личната си идея посредством своите медии. Колкото по-малко реномирани и самостоятелни медии има, толкоз по-голямо е потреблението на тези платформи. Това прави акциите за подправени вести и дезинформация лесни ", изяснява Веберлинг.
Зитих, който се показва като " огромен почитател на Фейсбук, WhatsApp, YouTube и Co, както професионално, по този начин и персонално, и не мога да си показва свят без обществени мрежи " добавя, че " за жалост обществените мрежи постоянно са доста антисоциални, да вземем за пример когато става въпрос за дезинформация и тирада на омразата ". Той също акцентира, че в страни с шепа реномирани медии, обществените мрежи поемат функционалността на медии и задоволяват потребността на хората от информация, само че и популяризират дезинформация и подправени вести. Един от отговорите на този проблем е да не се оставя юридически вакуум в интернет, а да има ясни, трансгранични юридически правила, споделя Зити Той се надява Законът за цифровите услуги на Европейски Съюз да сътвори нова правна рамка.
" Законът за цифровите услуги е значим и верен метод ", удостоверява и Веберлинг. " Във всеки случай платформите би трябвало да бъдат задължени да се придържат към същите правила на журналистическа надлежна инспекция като класическите медии. (...) Ако Youtube, Фейсбук и Co. бъдат държани стопански виновни, в случай че бъдат подценени [заради продължение на досегашните им политики], тогава те неизбежно ще приспособяват своите бизнес модели към журналистическите стандарти. "
Дните на медийното право се организираха на 1 и 2 декември в Европейския университет във Франкфурт на Одер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ