Яна Пеловска: Младите се информират в интернет без да разбират кое е истина и кое – не
Липсата на умения на младите да се ориентират в интернет, да боравят с информация и да мислят сериозно докара до всеобщото евакуиране на възпитаници от учебните заведения в Сливенско, съобщи в изявление за БГНЕС шефът на Центъра за развиване на медиите Яна Пеловска. Според нея отговорността подправените вести да бъдат опровергани е на всички.
Центърът за развиване на медиите регулярно провежда образование на възпитаници за това по какъв начин да разпознават подправените вести.
„ По-рано тази година Центърът за развиване на медиите организира проучване за равнището на медийната просветеност на възпитаници сред 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора за да се събере първата, основаваща се на обстоятелства, систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. Целта на проучването бе да откри доколко учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време се изследва и настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление. Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването “, сподели Пеловска.
Над 600 ученика вземат участие в проучването, което прави резултатите задоволително представителни, с цел да може специалистите от Центъра да създадат съответните заключения:
Най-голям % от далите отговор на въпроса „ от кое място се осведомят за протичащото се в България и по света “ дават типичния за младежите отговор, че се осведомят от обществените мрежи – това са 26%.
Сред новините, от които младежите се интересуват най-вече попадат следните тематики: обучение и обществени тематики, технологии и нововъведения, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и нововъведения, което удостоверява тезата, че мрежата и информацията в нея е притежател на модерността и иновативността, като интервюираните имат настройката и упованията да открият в интернет точно тази информация.
Близо половината от интервюираните възпитаници дават отговор на въпроса „ кои от оповестените информации в интернет одобряват за истина “, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за сериозното отношение на интервюираните в достоверността на наличието. От друга страна, обаче, този % е обезпокоителен по повод качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите дефинират като недостоверна. И в огромна степен съставлява „ оценка “ на осведомителните канали, от които те се осведомят.
Внушителен % от далите отговор са сигурни, че разпознават подправените вести (70%), само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, което на процедура значи, че не позволяват в мрежата да има нито една подправена вест. Притеснителен е процентът на тези, които споделят, че не могат да преценяват кое е подправена вест (30%), което на процедура може да значи, че тези възпитаници или нямат съответна своя база за съпоставяне, или не имат знания да разпознаят подправеното наличие. Това е една огромна група, с която е неотложно да се работи в допълнение в учебно заведение или с други извънкласни форми.
Най-голям брой възпитаници показват, че познават подправената вест по това, че не им звучи правдиво (40%), което на процедура е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват само на интуицията си, което в доста случаи може да е неправилното решение при разпознаването на подправената информация.
Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценяват дали една вест е същинска – 22%.
Доверието в локалните и национални медии проличава в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е същинска – над 30% не се съмняват в достоверността на огромните медии.
По-голяма част от запитаните настояват, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценяват – 56%, а 44% считат, че са попадали на пропагандно наличие.
1/3 от младежите не могат да дефинират какво е агитация. Тези, които считат, че знаят какво е агитация, я дефинират най-често със следните думи: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване, Кремълски вести, Русия, популяризация.
Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Много огромен, съвсем 50% от далите отговор, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти дневно, което прави наличие в интернет на всеки час от деня. Това на процедура значи, че те непрестанно са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
Проучването демонстрира, че учениците не се вълнуват изключително доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се добавя всеки ден с техните постове, фотоси и изявления и е нещо, което мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
Учениците би трябвало да получат познания за това, какво значат другарствата в обществените мрежи. И да получат отговор на по този начин значимия за тях въпрос – би трябвало ли да познават персонално всичките си „ другари “ в мрежата. На въпроса „ Кой е против теб в мрежата? “ учениците не постоянно мога да дадат прецизен отговор. Близо 1/6 от интервюираните дават отговор, че общуването с непознати не ги тормози. Тревожни са данните за тези възпитаници, които поддържат връзка в мрежата без подозрения. От практиката се постанова и извода, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата.
Центърът за развиване на медиите организира и голям брой срещи-обучения с възпитаници, с цел да можем да приказваме по всички тези тематики: правдиво ли е наличието в интернет и обществените медии, по какъв начин да ревизират своята информация, по какъв начин да бъдат сериозни към това, което четат, по какъв начин действат обичайните медии в България и така нататък, уточни още Пеловска.
Според нея суматохата, която извади стотици деца от учебните заведения им в Сливенско, е била провокирана точно от неналичието на умения за боравене с необикновено наситения информативен поток, който залива младежите всеки ден. Липсата на умения за сериозно мислене и регулиране на достоверността на информацията води до безредно държание и на извънредно елементарно манипулиране на групи от хора, добави Пеловска и уточни, че евентуално предизвикването на такава суматоха е композиция сред тенденциозен акт на избрани лица и незадоволителна осведоменост. „ По-важното е, че е сигнал точно за незадоволителната осведоменост и некадърност на младежите да разпознават подправените вести “, счита шефът на Центъра за развиване на медиите.
Само посредством обучение може да се противостои на такива подправени вести. „ Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е значителен проблем измежду учениците. Има % от тях, които правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време са подвластни на пропагандни способи. Категорична е потребността от в допълнение образование и надграждане на знанията на учениците във връзка с правдиво и истинно наличие, придобиване на умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи “.
Адекватното държание да се противостои на подправените вести би било навременното усмиряване на хората в сходна обстановка, само че най-много със систематични старания за залагане на просветителни модули още от ранна възраст за подготвянето на младите мозъци за осведомителния космос, в който живеем. Създаване на качества освен за боравене с технологиите, само че и по какъв начин да се употребява и пояснява наличието, което нахлува в живота им посредством тях, уточни Пеловска.
Отговорността подправените вести да бъдат опровергани е на всички – по този начин Пеловска отговори на въпрос би трябвало ли персонално министър председателят Борисов да твърди родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от учебно заведение.
„ Не бива въобще да се позволява сходен безпорядък в една изцяло управляема осведомителна обстановка при съществуването на съответна реакция от родители и институции. И въпреки всичко, това още веднъж е значим мотив да си дадем сметка за потребността от систематично обучение по медийна просветеност измежду младежите, което да не се прави спорадично и на кампаниен принцип, а като базова потребност за построяването на актуалния човек в България “, приключи шефът на Центъра за развиване на медиите. /БГНЕС
Центърът за развиване на медиите регулярно провежда образование на възпитаници за това по какъв начин да разпознават подправените вести.
„ По-рано тази година Центърът за развиване на медиите организира проучване за равнището на медийната просветеност на възпитаници сред 15 и 19 години в 10 общински средно-образователни и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора за да се събере първата, основаваща се на обстоятелства, систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. Целта на проучването бе да откри доколко учениците и младежите на тази възраст разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време се изследва и настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление. Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването “, сподели Пеловска.
Над 600 ученика вземат участие в проучването, което прави резултатите задоволително представителни, с цел да може специалистите от Центъра да създадат съответните заключения:
Най-голям % от далите отговор на въпроса „ от кое място се осведомят за протичащото се в България и по света “ дават типичния за младежите отговор, че се осведомят от обществените мрежи – това са 26%.
Сред новините, от които младежите се интересуват най-вече попадат следните тематики: обучение и обществени тематики, технологии и нововъведения, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Най-честият отговор е технологии и нововъведения, което удостоверява тезата, че мрежата и информацията в нея е притежател на модерността и иновативността, като интервюираните имат настройката и упованията да открият в интернет точно тази информация.
Близо половината от интервюираните възпитаници дават отговор на въпроса „ кои от оповестените информации в интернет одобряват за истина “, че се съмняват във всичко. Това от една страна е показателно за сериозното отношение на интервюираните в достоверността на наличието. От друга страна, обаче, този % е обезпокоителен по повод качеството на информацията в мрежата като цяло, която младежите дефинират като недостоверна. И в огромна степен съставлява „ оценка “ на осведомителните канали, от които те се осведомят.
Внушителен % от далите отговор са сигурни, че разпознават подправените вести (70%), само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, което на процедура значи, че не позволяват в мрежата да има нито една подправена вест. Притеснителен е процентът на тези, които споделят, че не могат да преценяват кое е подправена вест (30%), което на процедура може да значи, че тези възпитаници или нямат съответна своя база за съпоставяне, или не имат знания да разпознаят подправеното наличие. Това е една огромна група, с която е неотложно да се работи в допълнение в учебно заведение или с други извънкласни форми.
Най-голям брой възпитаници показват, че познават подправената вест по това, че не им звучи правдиво (40%), което на процедура е най-спорният отговор на този въпрос. Отговорилите се доверяват само на интуицията си, което в доста случаи може да е неправилното решение при разпознаването на подправената информация.
Притеснителен е процентът на тези, които не могат да преценяват дали една вест е същинска – 22%.
Доверието в локалните и национални медии проличава в отговора на въпроса по какво разпознават, че една информация е същинска – над 30% не се съмняват в достоверността на огромните медии.
По-голяма част от запитаните настояват, че не са попадали на пропагандна информация или че не могат да преценяват – 56%, а 44% считат, че са попадали на пропагандно наличие.
1/3 от младежите не могат да дефинират какво е агитация. Тези, които считат, че знаят какво е агитация, я дефинират най-често със следните думи: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване, Кремълски вести, Русия, популяризация.
Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Много огромен, съвсем 50% от далите отговор, е броят на учениците, които влизат в мрежата над 10 пъти дневно, което прави наличие в интернет на всеки час от деня. Това на процедура значи, че те непрестанно са изложени на въздействието на информацията в мрежата.
Проучването демонстрира, че учениците не се вълнуват изключително доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното Дигитално Досие, което за разлика от Автобиографията се добавя всеки ден с техните постове, фотоси и изявления и е нещо, което мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
Учениците би трябвало да получат познания за това, какво значат другарствата в обществените мрежи. И да получат отговор на по този начин значимия за тях въпрос – би трябвало ли да познават персонално всичките си „ другари “ в мрежата. На въпроса „ Кой е против теб в мрежата? “ учениците не постоянно мога да дадат прецизен отговор. Близо 1/6 от интервюираните дават отговор, че общуването с непознати не ги тормози. Тревожни са данните за тези възпитаници, които поддържат връзка в мрежата без подозрения. От практиката се постанова и извода, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата.
Центърът за развиване на медиите организира и голям брой срещи-обучения с възпитаници, с цел да можем да приказваме по всички тези тематики: правдиво ли е наличието в интернет и обществените медии, по какъв начин да ревизират своята информация, по какъв начин да бъдат сериозни към това, което четат, по какъв начин действат обичайните медии в България и така нататък, уточни още Пеловска.
Според нея суматохата, която извади стотици деца от учебните заведения им в Сливенско, е била провокирана точно от неналичието на умения за боравене с необикновено наситения информативен поток, който залива младежите всеки ден. Липсата на умения за сериозно мислене и регулиране на достоверността на информацията води до безредно държание и на извънредно елементарно манипулиране на групи от хора, добави Пеловска и уточни, че евентуално предизвикването на такава суматоха е композиция сред тенденциозен акт на избрани лица и незадоволителна осведоменост. „ По-важното е, че е сигнал точно за незадоволителната осведоменост и некадърност на младежите да разпознават подправените вести “, счита шефът на Центъра за развиване на медиите.
Само посредством обучение може да се противостои на такива подправени вести. „ Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е значителен проблем измежду учениците. Има % от тях, които правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време са подвластни на пропагандни способи. Категорична е потребността от в допълнение образование и надграждане на знанията на учениците във връзка с правдиво и истинно наличие, придобиване на умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи “.
Адекватното държание да се противостои на подправените вести би било навременното усмиряване на хората в сходна обстановка, само че най-много със систематични старания за залагане на просветителни модули още от ранна възраст за подготвянето на младите мозъци за осведомителния космос, в който живеем. Създаване на качества освен за боравене с технологиите, само че и по какъв начин да се употребява и пояснява наличието, което нахлува в живота им посредством тях, уточни Пеловска.
Отговорността подправените вести да бъдат опровергани е на всички – по този начин Пеловска отговори на въпрос би трябвало ли персонално министър председателят Борисов да твърди родителите в Сливенско, че никой няма да им вземе децата от учебно заведение.
„ Не бива въобще да се позволява сходен безпорядък в една изцяло управляема осведомителна обстановка при съществуването на съответна реакция от родители и институции. И въпреки всичко, това още веднъж е значим мотив да си дадем сметка за потребността от систематично обучение по медийна просветеност измежду младежите, което да не се прави спорадично и на кампаниен принцип, а като базова потребност за построяването на актуалния човек в България “, приключи шефът на Центъра за развиване на медиите. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ