Res L: Мистър 70%
Липсата на помитащ митинг против отровното съглашателство ГЕРБСДПС, което убива хора с незнанието и крадливостта си: един от общо двамата български гении, Алеко, като че ли е планувал нашата безконечна “азиатска ” бездейност и бягство от отговорност. “Ето, тамам в този момент му е времето, но на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония… ”
***
Някой различен да освободи Македония. Някой различен да ни свърши работата. Докато пийваме. Наздраве. Чок татлъ.
***
Дори на президента Радев почна да му просветва под невидимата фуражка, че мини-възраждането почва от реформирана и работеща правосъдна система. За което приказваме от три години насам.
***
Трагичната катстрофа край Своге: да се обзаложим, че доказателствата, в случай че изобщо ги има, ще изчезнат without a trace. Така да се каже.
***
Смяна на трима вкупом? Това го е правил единствено Моуриньо през 2005 на полувремето в един мач с Нюкасъл за FA Cup през 2005. И не проработи. И тази самобитна буцефска “хекатомба ” (тритомба?) няма да проработи.
***
Стана и напълно идиотско: античната дума на гърците за “трима ” е “трейс ”, не се майтапя. Някой като Анаксагор би се пляскал по древногръцките си колене под пеплоса от смях, в случай че можеше да ни види.
***
Тази тройна “жертва ” от през вчерашния ден някак ни оповестява (между редовете), че Буци почва да схваща. Че към този момент не е просто до уши в личните си говна, а се е потопил. И продължава да “вдига равнището ”, ще простите за старогръцкия.
***
Страх го е. Усеща с дебелата си, мутренска кожа, че тригъзата ламя ГЕРБСДПС (с помощта на Шишко Войвода и водача на “Атака ”, гнус ме е даже да му кажа името) не е безконечна.
***
Името им към момента е легион: чиновнически фамилии, локални деребеи плюс подвластен локален прекариат, и декласираните. Как се изрива това неокомунистическо гюбре?!
***
IDGAF- “философията ” не работи (стига Буци да знаеше какво е това).
***
Сега Буци отсича ритуално няколко глави (вътрешният Радев, който не е доста остра глава, бузестото пеефско дребосъче Нанков и “шперца ” на транспортните обири Московски). Но в случай че тези са в оставка, Буци без никакво подозрение би трябвало да е отпред на оставките – за изцяло творчество.
***
Ако се отървем от Буци, Корнелия и тези от обединените гепачи, самото IQ на властта няма по какъв начин да не скочи от единствено себе си.
***
Shlaraffenland 2.0, това сме ние. Това е всичко - и все ще е по този начин, както пее Милена Славова в една от най-хубавите български песни евър.
***
Цялата ГЕРБСДПС-държава е един дефектирАл “диск ”, в случай че перифразираме Буци.
***
Тоталното им незнание, съчетано с нечовешка безочливост и обири. Кражби от вас. Лично от всеки от вас. И най-много от децата ви.
***
Поне за мазута от дефектирАлия, потопен през 1921 транспортен съд край Созопол, към този момент можем да се съгласим, че е отговорен Стамболийски. Имал е сума ти време да източи мазута, преди да го обезглавят през 1923.
***
Чуждите вложения били паднали 12 пъти от 2008 насам? Нямате потребност от модална логичност за какво, единствено от аристотелова: кой непознат вложител ще се съгласи да му вземат сред 50 и 70% “още на летището ”?! Това е нeщо като народен dénouement – т.е. крайният резултат от сегашните партии в никакъв случай (философски, стопански и всякак) няма по какъв начин да е в интерес на България. Особено отпред с, хм, МЕРБ – Мутрите за “европейско ”, канализирано нещо си там развиване на нещо тяхно.
***
Като стана въпрос за Буци: питайте неговия “втори университет ”, към този момент някак жалкия и възрастен Кобург, към който възпитанието ни задължава да се отнасяме милозливо и с нужната verecundia aetatis, като към всеки човек, роден през 1937. Но така наречен “Симеон Втори ” е превъзходен и назидателен образец какво става, когато се сдружиш с мутрите (passim): най-после ти взимат всичко, до момента в който те тупат по кокалестото, аристократично рамо.
***
Друг е въпросът, че Кобургът, с кражбите на своя арсенлюпенски дриймтийм (основно Велчев, Катев, оня Ники, другите не ги помня), прееба - без опрощение - нашия ентусиазъм да станем нещо като Унгария. И като че ли заложи “концепта ” за нереалното крадене в бъдещите държавни управления.
***
Държавата на Буцефал сега: когато си гепил от поръчката и ненадейно стане “мяу ” (със 17 умряли, Господи), лудо търсиш други отговорни – щот сте комбина и се пазите един различен, компанията и “държавата ”. Звъните си ококорено и си викате (сякаш застинали като в диорама), кво станА, бе, господин Борисов, майката си ебА, дай да видиме кво моеме да напраиме да го опраиме това. (Ето това са смъртоносните челюсти на корупцията, дет всички у нас другояче са съгласни с нея на първо равнище.) Щот още в заданието за некви десетки милиони ремонт са заложени 70-те % за буцефалското ръководство.
***
Да не започвам за “бизнеса ” с ремонтите на ремонтите.
***
Оттук нататък ще ми простите киргекоровската подигравка - от сорта, че Търговският указател, отново оттук насетне, единствено с колан.
***
Понякога “властовите ” компании ги разбирам – нещо за, да кажем, 100 милиона, да вземем за пример метрото, би трябвало да го направиш с 30 милиона, откакто си се отчел на Буци и другари. Но в действителност не – тъй като става въпрос за човешки животи. Човешки животи, г-да мръсни, крадливи главно гербаджийски копелета.
***
Но хайде за миг да си оправим усета в устата. Понеже умря АрИта Франклин (а не някаква “Арета ”, както я назовават инептите): всички я оплакват в жанр “кралицата на соула си отиде ”. Разбира се, Арита беше извънземна певица, само че се притеснявам, че никой у нас не знае какво е това “соул ”, коя е тя, от кое място е пристигнала, по тази причина – да обясня какво е соул.
***
The business of soul music is salvation. Т.е., соул-ът е основан като квази-християнска музика в Америка, която си мисли, че желае да избави света. “There’s a song that I sing ”, пее Соломон Бърк в “Everybody Needs Somebody To Love ”, “and I believe if everybody was to sing this song, it would save the whole world ”. Джеймз Браун един тип прибавя в нечовешката си кавър-версия на “Lost Someone ”: “I’m not singing this song for myself now, I’m singing it for you, too ”. И в двата случая – добродушно, но ненапълно апокалиптично обръщение. Соулът освен “краде ” от госпъла (включително поп-версиите на Рей Чарлз и Сам Кук), само че и основава: композиция от ритъм-енд-блус и фундаментално американско християнство.
***
Джеймз Браун, недействителен артист, унищожен от личните си демони. Уилсън Пикет (бивш Виолинер и “жертва ” на преподобния Джулиъс Чийкс) е другият първопроходец, с грапавия си глас. Сам Кук, и той недействителен артист, привнася сладовитото пеене още от Соул Стърърс. Отис Рединг, с отвратителните му костюми, само че и нечовешкия глас. Джо Текс. И, несъмнено, Соломон Бърк – King Solomon – траурен сътрудник и колосален артист, който заслужено назоваваме “бащата на соула ”.
***
Соулът в действителност е известен в Съединени американски щати единствено първоначално и средата на 60-те; когато за пръв път се разсънва “black pride ”, наред с активизма за цивилен права. Самата музика произлиза от към момента публично смазаните черни, само че и от напъните им за акомодация в едно, всъщност, враждебно общество. Соулът нямаше да го бъде без потисничеството на белите, съвсем както блуса десетилетия пред това – и в този смисъл тази музика е conscious anachronism, a prideful return to roots which sought in its own way to reverse a century-old impulse towards assimilation into the so-called mainstream of white society. (Сори, че отново слип-нах на британски.)
***
Соулът, както споделя сътрудника Питър Гуралник, трябваше да изчезне с успеха за черни права, почти като Чикаго-блус-сцената или “бялото ” рокабили от Тенеси преди Елвис. Но по моему е по-сложно – всички, които “създават ” соула, са под aegis-а на Atlantic. Chicago’s Chess Records подадоха ръка на блуса; Sun-лейбълът в Мемфис сътвори първо Сам Филипс, а след тва и Елвис.
***
Соулът стартира през 1961 с “Just Out Of Reach ”на Соломон Бърк; до тогава Атлантик имат безчовечен поп-изпълнители като Рей Чарлз (който, механически, в никакъв случай не е бил “соул ”; фактът, че и до през днешния ден се раздавате в провинциалните нощни заведения на “Hit The Road Jack ”, някак го доказва). И продължава с “If You Need Me ”. Ако не беше Бърк, нямаше да има Wicked Pickett и “That’s How Strong My Love Is ”, “Mr. Pitiful ”, “I’ve Been Loving You So Long ” и “Respect ”. Но да признаем и въздействието на Букър Ти енд дъ Емджийс, Руфъс енд Карла Томас, Уилиъм Бел, а по-късно – и Сам енд Дейв. Да не приказваме за самия Уилсън “Уикед ” Пикет и неговия безчовечен китарист Стийв Кропър; двамата написаха може би най-великата соул-песен, “In The Midnight Hour ”.
***
Разбира се, вие не сте и чували за Джо Текс, повлиял на Джеймз Браун и Арита, с неговите “Hold What You’ve Got ”и “Don’t Make Your Children Pay ”.
***
Второто заглавие е отлично и за нашата настояща, “гербава ” обстановка – don’t make your children pay.
***
Соулът след 1966 е главно Пикет – “Land of 1000 Dances ” и изключително “Mustang Sally ”; втората отлично интерпретирана във кино лентата на Алън Паркър “The Commitments ” през 80-тe. Някои създатели, измежду които не съм аз, даже считат, че Пърси Следж е соул.
***
Истината е, че така наречен “поп-соул ” де факто стартира през февруари 1967, когато промоутърът Джери Уекслър провежда записите на две части на чисто новия актьор Арита Франклин: “I Never Loved A Man (The Way I Love You) ” и “Do Right Woman – Do Right Man ”. Това е и краят на “класическия соул ”. Оттам насетне, съвсем всичко е Арита. Извинявам се, само че отново на британски, не мога да се въздържа, мисля на този език: the sense of common purpose which had animated the soul movement for 3-4 years was gone, the almost uniform level of achievement suddenly shattered by the entrance of someone so uniquely gifted, so transcendent in her art that all others were dwarfed by comparison. Да, това беше Арита, Господ да я благослови.
***
Тук би трябвало да прибавим две събития – Отис Рединг умира в самолетна злополука през 1967, а Мартин Лутър Кинг е убит през 1968 (Малкъм Екс е обособена тема). След тези събития (и след “Say It Loud ” на Джеймз Браун), кралицата беше единствено една. Разбира се, куп хора желаеха да са “сюпър соул ” – Джеси Джеймз, Фил Флауърс, Фреди Скот, Джеймз Кар, Кларънс Картър, Лора Лий, даже сестрата на Арита – Ерма. Но нищо, нищо не се мери с Арита Франклин, най-хубавата черна певица след Ела Фицджералд. Соул-музиката: an ineluctable tide, somehow comforted by the overwhelming feeling of community.
***
Да се върнем у нас, с цел да припомня и нещо друго: глупавата страна “ходи ” след трагичните събития, а некви другояче интелигентни съглашатели като Томислав Дончев “обявяват ограничения ” и некви нови организации (а то от 2003 имало сходна “агенция ”). Умната страна – да вземем за пример Словения, или пък Чехия - от дълго време е планувала всичко, доколкото е допустимо – законово, подзаконово и всячески.
***
Помните ли Божков (вече покойник), комуто излезе прякорът “мистър 10% ” през 90-те? В съпоставяне с ГЕРБ той е нормално “чавдарче ”. Начело на ГЕРБ през днешния ден е “мистър 70% ” – или, по-точно, господата, Messieurs 70%, в случай че прибавим и цялата му система от котараци и други гепачи (еле па и дебелия “колега ” от ДПС). Т.е. ГЕРБ на Борисов дърпат най-малко 70% от всичко – публични поръчки, еврофондове, даже от заплатите на навсякъде назначените “калинки ”. Ако си “калинка ” със заплата да вземем за пример 13К (като онази мишка в КФН), връщаш по един или различен метод най-малко 2-3 в ГЕРБ. И ГЕРБ, или МЕРБ, тази чудовищна мафиотска конструкция, са безмилостни, в случай че “закъснееш ”. Лейтенантите вървят, събират и носят в патримониума на Буци.
***
Да, тъкмо в ТАЗИ страна живеете.
***
10% през днешния ден пък е просто част от “ставката ”, посредством която едната трета от “бизнеса ”, който принадлежи на Движение за права и свободи (основно посредством Пееф), връща под масата на ГЕРБ.
***
“ГЕРБ ” ли споделих?! Би трябвало да се прекръстят не на МЕРБ, а на ГЕП. “Граждани за европейско заграбване ”.
***
А най-смешното е по какъв начин Българска социалистическа партия вият като улични кучки, че сикаджийският – към този момент трансфорат в държавен – модел на Борисов ги държи относително гладни, до момента в който скрито делка с Движение за права и свободи (въпреки че леко пуска на кирчодобревците да се “хранят ” по малко, щот са едно и също). А имаше едни други времена, в които СИК, по начало откритие на Българска социалистическа партия, “бачкаха ” напълно за своите червени демиурзи, и бяха безмилостни. Така неприятната другояче (и с проследимо IQ към 95) лелка Корнелия не скача действително, щот доста добре знае коя партия сътвори освен СИК в средата на 90-те, само че и - посредством съглашателство с така наречен “цар ” – самия Буци.
***
Корнелия е неприятен избор на powers that be и те го знаят. (Ченгетата, издишате, издишате, дет викаше Миташки.) И скоро ще се върне в небитието, по кантианскому (т.е. поради неналичието на всевъзможен честен императив). След като още малко я употребят за своите, хм, PR-цели.
***
В момента Дъртият съвет обмисля по какъв начин да сътвори ново ляво придвижване, което да стане мощна лява партия, и да ни ръководи в идващото десетилетие, след края на все по-изчерпания план “Буци ”. Но към този момент не намират фронтмен, с изключение на сякаш наличния Румен Радев. Който е толкоз отчайващо невнятен, че към този момент разискват даже Слави Трифонов.
***
Ето и един изцяло безвъзмезден PR-съвет от мен към господата masters of puppets от бившето Държавна сигурност: ils n’ont rien appris, ni rien oublié - Талейран след революцията. Но важи и през днешния ден: Talleyrand aurait prononcé cette phrase au sujet des nobles émigrés qui avaient quitté la France sous la Révolution et qui regagnaient le pays arès la chute de Napoléon 1er en 1814. Все ще намерите една секретарка, която да ви го преведе.
***
А целият whataboutism на премазаната същинска съпротива е редуциран до пеефско glee. В изцяло превзетите медии.
***
“Прогресистите ”, с цялата ми любов, условно, би трябвало да се научат да приказват на “простаците ”. Което, несъмнено, няма да стане. Ерго – единственият “десен ” късмет сега е да се конструира чисто нова дясна партия от орбанов вид, която да употребява правилото на siege mentality.
***
Тази нова дясна партия (на градския плебс, hopefully) обаче би трябвало да се пази от настоящия дебелашки и търговски шовинизъм на крадливите “патриоти ”, който е последно леговище на посткомунистически негодници като Каракачанов (старите войводи биха му теглили ножа, без да му се обясняват) и елементарни “момичета с халтав морал ” като Сидеров. И, по опция, да се пази и от псевдофолклорните потурщини.
***
Помните ли оня филм на Ридли Скот? Светът, в който са позволени грешките, е друг от света, в който можеш да поправиш грешките. И, по думите на мексиканската мафия, скръбта няма стойност – а второто, уви, няма по какъв начин да се случи. Ти си това, което си основал с постъпките си, и амнистия няма. Хубаво е и Буци да го гледа. Щот възмездието, рано или късно, идва – въпреки и с дребни стъпки.
***
Новите “десни ” би трябвало да са мъчително откровени, нещо като най-новата рапърка Saweetie, която ни припомня, че ше е доста скъпа курва още от първото си парче - със стиха “charge you by the minute cos my time is very pricey ”.
***
Румънските митинги: няма кого да чакаме, българските емигранти са прекомерно цинични и самодоволни, с цел да дойдат да стачкуват, пък и не са ни длъжни с нищо. Сегашното ГЕРБСДПС би трябвало да го пометем НИЕ - и тази страна да замязя най-малко – най-малко! - на Словакия. Примерно.
***
В противоположен случай, в случай че не излезете да ги пометете, единствено тук в Offnews и на още едно-две места в интернет ще си четете какво е същинското състояние en pointe. И това ще е всичко. А строго фалическото лого на думнатата компания “Олимпик ” (което дори имитира дорийски ордер) ще ви припомня какво да очаквате от тази власт.
***
Кога ще разберете, че мистър 70%, простакът от БанкИ, неприятният сикаджийски прислужник, в действителност – като прочувствена просветеност – е на към 13-годишна възраст? Но ви ръководи като нов Тодор Живков? Как въобще е допустимо?! Хелоу!?
***
И въпрос към “тарикатите ” на всички равнища: хубаво, в този момент печелите, само че не се ли светвате, че мутрата си е мутра и знае единствено едно - ще пристигна да ви вземе всичко? Както иззе парцелите на Кобурга и кинтите на подопечните му крадци? Или вярата е, че все ще остане нещо, 10-тина % от откраднатото?
***
Понеже стана дума: ето небрежно за кво се “бори ” Кант с неговия “категорически императив ”. Този прикрехнат човек, цялостен живот живял в Кьонигсберг (днес съветски анклав, Калининград), ни предлага трансцдентален идеализъм – опирайки се на епистемологията, Аристотеловата метафизика и Хюмовата нравственос. “Моралната ” му философия е нещо като религия, че ние, като рационални същества, знаем априори кое е положително и зло, само че и имаме тегобата да вършим честен избор. Но моралът при Кант би трябвало да се прави оценка съгласно намеренята и претекстовете, а не съгласно последствията. Ако има въобще годна причина за нашите действия (или пък за нашето схващане за положително и зло), тя е универсално годна. Моралът се базира на разсъдъка, съвсем като науката, и моралните закони вътре в нас, които сме си сложили, са неотменими – тъкмо като законите на физиката. И таман в това е неговият “категорически императив ”: “act only according to maxims which you can will also to be universal laws ”. По-късно, несъмнено, омеква и прибавя, че не трябва да стъпваме по гърбовете на другите, и че другите не са ни длъжни с нищо – откъдето и днешното схващане за независимост.
***
Да допълня Кант, в случай че позволите: най-трудното нещо на света е да имаш избор.
***
Пак да попитам: в действителност ли сме в положение на гербаджийска атараксия – и не желаеме да протестираме против всички тези простаци и инепти, което преебават бъдещето на нашите деца?
***
Наистина ли???
Още на facebook.com/ивайло.noisy.цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
***
Някой различен да освободи Македония. Някой различен да ни свърши работата. Докато пийваме. Наздраве. Чок татлъ.
***
Дори на президента Радев почна да му просветва под невидимата фуражка, че мини-възраждането почва от реформирана и работеща правосъдна система. За което приказваме от три години насам.
***
Трагичната катстрофа край Своге: да се обзаложим, че доказателствата, в случай че изобщо ги има, ще изчезнат without a trace. Така да се каже.
***
Смяна на трима вкупом? Това го е правил единствено Моуриньо през 2005 на полувремето в един мач с Нюкасъл за FA Cup през 2005. И не проработи. И тази самобитна буцефска “хекатомба ” (тритомба?) няма да проработи.
***
Стана и напълно идиотско: античната дума на гърците за “трима ” е “трейс ”, не се майтапя. Някой като Анаксагор би се пляскал по древногръцките си колене под пеплоса от смях, в случай че можеше да ни види.
***
Тази тройна “жертва ” от през вчерашния ден някак ни оповестява (между редовете), че Буци почва да схваща. Че към този момент не е просто до уши в личните си говна, а се е потопил. И продължава да “вдига равнището ”, ще простите за старогръцкия.
***
Страх го е. Усеща с дебелата си, мутренска кожа, че тригъзата ламя ГЕРБСДПС (с помощта на Шишко Войвода и водача на “Атака ”, гнус ме е даже да му кажа името) не е безконечна.
***
Името им към момента е легион: чиновнически фамилии, локални деребеи плюс подвластен локален прекариат, и декласираните. Как се изрива това неокомунистическо гюбре?!
***
IDGAF- “философията ” не работи (стига Буци да знаеше какво е това).
***
Сега Буци отсича ритуално няколко глави (вътрешният Радев, който не е доста остра глава, бузестото пеефско дребосъче Нанков и “шперца ” на транспортните обири Московски). Но в случай че тези са в оставка, Буци без никакво подозрение би трябвало да е отпред на оставките – за изцяло творчество.
***
Ако се отървем от Буци, Корнелия и тези от обединените гепачи, самото IQ на властта няма по какъв начин да не скочи от единствено себе си.
***
Shlaraffenland 2.0, това сме ние. Това е всичко - и все ще е по този начин, както пее Милена Славова в една от най-хубавите български песни евър.
***
Цялата ГЕРБСДПС-държава е един дефектирАл “диск ”, в случай че перифразираме Буци.
***
Тоталното им незнание, съчетано с нечовешка безочливост и обири. Кражби от вас. Лично от всеки от вас. И най-много от децата ви.
***
Поне за мазута от дефектирАлия, потопен през 1921 транспортен съд край Созопол, към този момент можем да се съгласим, че е отговорен Стамболийски. Имал е сума ти време да източи мазута, преди да го обезглавят през 1923.
***
Чуждите вложения били паднали 12 пъти от 2008 насам? Нямате потребност от модална логичност за какво, единствено от аристотелова: кой непознат вложител ще се съгласи да му вземат сред 50 и 70% “още на летището ”?! Това е нeщо като народен dénouement – т.е. крайният резултат от сегашните партии в никакъв случай (философски, стопански и всякак) няма по какъв начин да е в интерес на България. Особено отпред с, хм, МЕРБ – Мутрите за “европейско ”, канализирано нещо си там развиване на нещо тяхно.
***
Като стана въпрос за Буци: питайте неговия “втори университет ”, към този момент някак жалкия и възрастен Кобург, към който възпитанието ни задължава да се отнасяме милозливо и с нужната verecundia aetatis, като към всеки човек, роден през 1937. Но така наречен “Симеон Втори ” е превъзходен и назидателен образец какво става, когато се сдружиш с мутрите (passim): най-после ти взимат всичко, до момента в който те тупат по кокалестото, аристократично рамо.
***
Друг е въпросът, че Кобургът, с кражбите на своя арсенлюпенски дриймтийм (основно Велчев, Катев, оня Ники, другите не ги помня), прееба - без опрощение - нашия ентусиазъм да станем нещо като Унгария. И като че ли заложи “концепта ” за нереалното крадене в бъдещите държавни управления.
***
Държавата на Буцефал сега: когато си гепил от поръчката и ненадейно стане “мяу ” (със 17 умряли, Господи), лудо търсиш други отговорни – щот сте комбина и се пазите един различен, компанията и “държавата ”. Звъните си ококорено и си викате (сякаш застинали като в диорама), кво станА, бе, господин Борисов, майката си ебА, дай да видиме кво моеме да напраиме да го опраиме това. (Ето това са смъртоносните челюсти на корупцията, дет всички у нас другояче са съгласни с нея на първо равнище.) Щот още в заданието за некви десетки милиони ремонт са заложени 70-те % за буцефалското ръководство.
***
Да не започвам за “бизнеса ” с ремонтите на ремонтите.
***
Оттук нататък ще ми простите киргекоровската подигравка - от сорта, че Търговският указател, отново оттук насетне, единствено с колан.
***
Понякога “властовите ” компании ги разбирам – нещо за, да кажем, 100 милиона, да вземем за пример метрото, би трябвало да го направиш с 30 милиона, откакто си се отчел на Буци и другари. Но в действителност не – тъй като става въпрос за човешки животи. Човешки животи, г-да мръсни, крадливи главно гербаджийски копелета.
***
Но хайде за миг да си оправим усета в устата. Понеже умря АрИта Франклин (а не някаква “Арета ”, както я назовават инептите): всички я оплакват в жанр “кралицата на соула си отиде ”. Разбира се, Арита беше извънземна певица, само че се притеснявам, че никой у нас не знае какво е това “соул ”, коя е тя, от кое място е пристигнала, по тази причина – да обясня какво е соул.
***
The business of soul music is salvation. Т.е., соул-ът е основан като квази-християнска музика в Америка, която си мисли, че желае да избави света. “There’s a song that I sing ”, пее Соломон Бърк в “Everybody Needs Somebody To Love ”, “and I believe if everybody was to sing this song, it would save the whole world ”. Джеймз Браун един тип прибавя в нечовешката си кавър-версия на “Lost Someone ”: “I’m not singing this song for myself now, I’m singing it for you, too ”. И в двата случая – добродушно, но ненапълно апокалиптично обръщение. Соулът освен “краде ” от госпъла (включително поп-версиите на Рей Чарлз и Сам Кук), само че и основава: композиция от ритъм-енд-блус и фундаментално американско християнство.
***
Джеймз Браун, недействителен артист, унищожен от личните си демони. Уилсън Пикет (бивш Виолинер и “жертва ” на преподобния Джулиъс Чийкс) е другият първопроходец, с грапавия си глас. Сам Кук, и той недействителен артист, привнася сладовитото пеене още от Соул Стърърс. Отис Рединг, с отвратителните му костюми, само че и нечовешкия глас. Джо Текс. И, несъмнено, Соломон Бърк – King Solomon – траурен сътрудник и колосален артист, който заслужено назоваваме “бащата на соула ”.
***
Соулът в действителност е известен в Съединени американски щати единствено първоначално и средата на 60-те; когато за пръв път се разсънва “black pride ”, наред с активизма за цивилен права. Самата музика произлиза от към момента публично смазаните черни, само че и от напъните им за акомодация в едно, всъщност, враждебно общество. Соулът нямаше да го бъде без потисничеството на белите, съвсем както блуса десетилетия пред това – и в този смисъл тази музика е conscious anachronism, a prideful return to roots which sought in its own way to reverse a century-old impulse towards assimilation into the so-called mainstream of white society. (Сори, че отново слип-нах на британски.)
***
Соулът, както споделя сътрудника Питър Гуралник, трябваше да изчезне с успеха за черни права, почти като Чикаго-блус-сцената или “бялото ” рокабили от Тенеси преди Елвис. Но по моему е по-сложно – всички, които “създават ” соула, са под aegis-а на Atlantic. Chicago’s Chess Records подадоха ръка на блуса; Sun-лейбълът в Мемфис сътвори първо Сам Филипс, а след тва и Елвис.
***
Соулът стартира през 1961 с “Just Out Of Reach ”на Соломон Бърк; до тогава Атлантик имат безчовечен поп-изпълнители като Рей Чарлз (който, механически, в никакъв случай не е бил “соул ”; фактът, че и до през днешния ден се раздавате в провинциалните нощни заведения на “Hit The Road Jack ”, някак го доказва). И продължава с “If You Need Me ”. Ако не беше Бърк, нямаше да има Wicked Pickett и “That’s How Strong My Love Is ”, “Mr. Pitiful ”, “I’ve Been Loving You So Long ” и “Respect ”. Но да признаем и въздействието на Букър Ти енд дъ Емджийс, Руфъс енд Карла Томас, Уилиъм Бел, а по-късно – и Сам енд Дейв. Да не приказваме за самия Уилсън “Уикед ” Пикет и неговия безчовечен китарист Стийв Кропър; двамата написаха може би най-великата соул-песен, “In The Midnight Hour ”.
***
Разбира се, вие не сте и чували за Джо Текс, повлиял на Джеймз Браун и Арита, с неговите “Hold What You’ve Got ”и “Don’t Make Your Children Pay ”.
***
Второто заглавие е отлично и за нашата настояща, “гербава ” обстановка – don’t make your children pay.
***
Соулът след 1966 е главно Пикет – “Land of 1000 Dances ” и изключително “Mustang Sally ”; втората отлично интерпретирана във кино лентата на Алън Паркър “The Commitments ” през 80-тe. Някои създатели, измежду които не съм аз, даже считат, че Пърси Следж е соул.
***
Истината е, че така наречен “поп-соул ” де факто стартира през февруари 1967, когато промоутърът Джери Уекслър провежда записите на две части на чисто новия актьор Арита Франклин: “I Never Loved A Man (The Way I Love You) ” и “Do Right Woman – Do Right Man ”. Това е и краят на “класическия соул ”. Оттам насетне, съвсем всичко е Арита. Извинявам се, само че отново на британски, не мога да се въздържа, мисля на този език: the sense of common purpose which had animated the soul movement for 3-4 years was gone, the almost uniform level of achievement suddenly shattered by the entrance of someone so uniquely gifted, so transcendent in her art that all others were dwarfed by comparison. Да, това беше Арита, Господ да я благослови.
***
Тук би трябвало да прибавим две събития – Отис Рединг умира в самолетна злополука през 1967, а Мартин Лутър Кинг е убит през 1968 (Малкъм Екс е обособена тема). След тези събития (и след “Say It Loud ” на Джеймз Браун), кралицата беше единствено една. Разбира се, куп хора желаеха да са “сюпър соул ” – Джеси Джеймз, Фил Флауърс, Фреди Скот, Джеймз Кар, Кларънс Картър, Лора Лий, даже сестрата на Арита – Ерма. Но нищо, нищо не се мери с Арита Франклин, най-хубавата черна певица след Ела Фицджералд. Соул-музиката: an ineluctable tide, somehow comforted by the overwhelming feeling of community.
***
Да се върнем у нас, с цел да припомня и нещо друго: глупавата страна “ходи ” след трагичните събития, а некви другояче интелигентни съглашатели като Томислав Дончев “обявяват ограничения ” и некви нови организации (а то от 2003 имало сходна “агенция ”). Умната страна – да вземем за пример Словения, или пък Чехия - от дълго време е планувала всичко, доколкото е допустимо – законово, подзаконово и всячески.
***
Помните ли Божков (вече покойник), комуто излезе прякорът “мистър 10% ” през 90-те? В съпоставяне с ГЕРБ той е нормално “чавдарче ”. Начело на ГЕРБ през днешния ден е “мистър 70% ” – или, по-точно, господата, Messieurs 70%, в случай че прибавим и цялата му система от котараци и други гепачи (еле па и дебелия “колега ” от ДПС). Т.е. ГЕРБ на Борисов дърпат най-малко 70% от всичко – публични поръчки, еврофондове, даже от заплатите на навсякъде назначените “калинки ”. Ако си “калинка ” със заплата да вземем за пример 13К (като онази мишка в КФН), връщаш по един или различен метод най-малко 2-3 в ГЕРБ. И ГЕРБ, или МЕРБ, тази чудовищна мафиотска конструкция, са безмилостни, в случай че “закъснееш ”. Лейтенантите вървят, събират и носят в патримониума на Буци.
***
Да, тъкмо в ТАЗИ страна живеете.
***
10% през днешния ден пък е просто част от “ставката ”, посредством която едната трета от “бизнеса ”, който принадлежи на Движение за права и свободи (основно посредством Пееф), връща под масата на ГЕРБ.
***
“ГЕРБ ” ли споделих?! Би трябвало да се прекръстят не на МЕРБ, а на ГЕП. “Граждани за европейско заграбване ”.
***
А най-смешното е по какъв начин Българска социалистическа партия вият като улични кучки, че сикаджийският – към този момент трансфорат в държавен – модел на Борисов ги държи относително гладни, до момента в който скрито делка с Движение за права и свободи (въпреки че леко пуска на кирчодобревците да се “хранят ” по малко, щот са едно и също). А имаше едни други времена, в които СИК, по начало откритие на Българска социалистическа партия, “бачкаха ” напълно за своите червени демиурзи, и бяха безмилостни. Така неприятната другояче (и с проследимо IQ към 95) лелка Корнелия не скача действително, щот доста добре знае коя партия сътвори освен СИК в средата на 90-те, само че и - посредством съглашателство с така наречен “цар ” – самия Буци.
***
Корнелия е неприятен избор на powers that be и те го знаят. (Ченгетата, издишате, издишате, дет викаше Миташки.) И скоро ще се върне в небитието, по кантианскому (т.е. поради неналичието на всевъзможен честен императив). След като още малко я употребят за своите, хм, PR-цели.
***
В момента Дъртият съвет обмисля по какъв начин да сътвори ново ляво придвижване, което да стане мощна лява партия, и да ни ръководи в идващото десетилетие, след края на все по-изчерпания план “Буци ”. Но към този момент не намират фронтмен, с изключение на сякаш наличния Румен Радев. Който е толкоз отчайващо невнятен, че към този момент разискват даже Слави Трифонов.
***
Ето и един изцяло безвъзмезден PR-съвет от мен към господата masters of puppets от бившето Държавна сигурност: ils n’ont rien appris, ni rien oublié - Талейран след революцията. Но важи и през днешния ден: Talleyrand aurait prononcé cette phrase au sujet des nobles émigrés qui avaient quitté la France sous la Révolution et qui regagnaient le pays arès la chute de Napoléon 1er en 1814. Все ще намерите една секретарка, която да ви го преведе.
***
А целият whataboutism на премазаната същинска съпротива е редуциран до пеефско glee. В изцяло превзетите медии.
***
“Прогресистите ”, с цялата ми любов, условно, би трябвало да се научат да приказват на “простаците ”. Което, несъмнено, няма да стане. Ерго – единственият “десен ” късмет сега е да се конструира чисто нова дясна партия от орбанов вид, която да употребява правилото на siege mentality.
***
Тази нова дясна партия (на градския плебс, hopefully) обаче би трябвало да се пази от настоящия дебелашки и търговски шовинизъм на крадливите “патриоти ”, който е последно леговище на посткомунистически негодници като Каракачанов (старите войводи биха му теглили ножа, без да му се обясняват) и елементарни “момичета с халтав морал ” като Сидеров. И, по опция, да се пази и от псевдофолклорните потурщини.
***
Помните ли оня филм на Ридли Скот? Светът, в който са позволени грешките, е друг от света, в който можеш да поправиш грешките. И, по думите на мексиканската мафия, скръбта няма стойност – а второто, уви, няма по какъв начин да се случи. Ти си това, което си основал с постъпките си, и амнистия няма. Хубаво е и Буци да го гледа. Щот възмездието, рано или късно, идва – въпреки и с дребни стъпки.
***
Новите “десни ” би трябвало да са мъчително откровени, нещо като най-новата рапърка Saweetie, която ни припомня, че ше е доста скъпа курва още от първото си парче - със стиха “charge you by the minute cos my time is very pricey ”.
***
Румънските митинги: няма кого да чакаме, българските емигранти са прекомерно цинични и самодоволни, с цел да дойдат да стачкуват, пък и не са ни длъжни с нищо. Сегашното ГЕРБСДПС би трябвало да го пометем НИЕ - и тази страна да замязя най-малко – най-малко! - на Словакия. Примерно.
***
В противоположен случай, в случай че не излезете да ги пометете, единствено тук в Offnews и на още едно-две места в интернет ще си четете какво е същинското състояние en pointe. И това ще е всичко. А строго фалическото лого на думнатата компания “Олимпик ” (което дори имитира дорийски ордер) ще ви припомня какво да очаквате от тази власт.
***
Кога ще разберете, че мистър 70%, простакът от БанкИ, неприятният сикаджийски прислужник, в действителност – като прочувствена просветеност – е на към 13-годишна възраст? Но ви ръководи като нов Тодор Живков? Как въобще е допустимо?! Хелоу!?
***
И въпрос към “тарикатите ” на всички равнища: хубаво, в този момент печелите, само че не се ли светвате, че мутрата си е мутра и знае единствено едно - ще пристигна да ви вземе всичко? Както иззе парцелите на Кобурга и кинтите на подопечните му крадци? Или вярата е, че все ще остане нещо, 10-тина % от откраднатото?
***
Понеже стана дума: ето небрежно за кво се “бори ” Кант с неговия “категорически императив ”. Този прикрехнат човек, цялостен живот живял в Кьонигсберг (днес съветски анклав, Калининград), ни предлага трансцдентален идеализъм – опирайки се на епистемологията, Аристотеловата метафизика и Хюмовата нравственос. “Моралната ” му философия е нещо като религия, че ние, като рационални същества, знаем априори кое е положително и зло, само че и имаме тегобата да вършим честен избор. Но моралът при Кант би трябвало да се прави оценка съгласно намеренята и претекстовете, а не съгласно последствията. Ако има въобще годна причина за нашите действия (или пък за нашето схващане за положително и зло), тя е универсално годна. Моралът се базира на разсъдъка, съвсем като науката, и моралните закони вътре в нас, които сме си сложили, са неотменими – тъкмо като законите на физиката. И таман в това е неговият “категорически императив ”: “act only according to maxims which you can will also to be universal laws ”. По-късно, несъмнено, омеква и прибавя, че не трябва да стъпваме по гърбовете на другите, и че другите не са ни длъжни с нищо – откъдето и днешното схващане за независимост.
***
Да допълня Кант, в случай че позволите: най-трудното нещо на света е да имаш избор.
***
Пак да попитам: в действителност ли сме в положение на гербаджийска атараксия – и не желаеме да протестираме против всички тези простаци и инепти, което преебават бъдещето на нашите деца?
***
Наистина ли???
Още на facebook.com/ивайло.noisy.цветков
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ