Липсата на помитащ протест срещу отровното съглашателство ГЕРБСДПС, което убива

Липсата на помитащ протест срещу отровното съглашателство ГЕРБСДПС, което убива ...

Res L: Мистър 70%.


Липсата на помитащ протест срещу отровното съглашателство ГЕРБСДПС, което убива хора с невежеството и крадливостта си: един от общо двамата български гении, Алеко, сякаш е предвидил нашата вечна “азиатска” пасивност и бягство от отговорност. “Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония…”
Венци Мицов: Хегел, политиката и системната ни грешка Res XLIX: Homo homini Bulgarus Васил Гюров: Свободата, поколението Z и умереността Res XLVIII: ГЕРБСДПС
***
Някой друг да освободи Македония. Някой друг да ни свърши работата. Докато пийваме. Наздраве. Чок татлъ.
***
Дори на президента Радев почна да му просветва под невидимата фуражка, че мини-възраждането почва от реформирана и работеща съдебна система. За което говорим от три години насам.
***
Трагичната катстрофа край Своге: да се обзаложим, че доказателствата, ако въобще ги има, ще изчезнат without a trace. Така да се каже.
***
Смяна на трима накуп? Това го е правил само Моуриньо през 2005 на полувремето в един мач с Нюкасъл за FA Cup през 2005. И не проработи. И тази своеобразна буцефска “хекатомба” (тритомба?) няма да проработи.
***
Стана и съвсем идиотско: древната дума на гърците за “трима” е “трейс”, не се шегувам. Някой като Анаксагор би се пляскал по древногръцките си колене под пеплоса от смях, ако можеше да ни види.

***

Тази тройна “жертва” от вчера някак ни съобщава (между редовете), че Буци почва да схваща. Че вече не е просто до уши в собствените си говна, а се е потопил. И продължава да “вдига нивото”, ще прощавате за старогръцкия.
***
Страх го е. Усеща с дебелата си, мутренска кожа, че тригъзата ламя ГЕРБСДПС (с помощта на Шишко Войвода и лидера на “Атака”, гнус ме е дори да му кажа името) не е вечна.
***
Името им все още е легион: чиновнически семейства, местни деребеи плюс зависим местен прекариат, и декласираните. Как се изрива това неокомунистическо гюбре?!
***
IDGAF-“философията” не работи (стига Буци да знаеше какво е това).
***
Сега Буци отсича ритуално няколко глави (вътрешният Радев, който не е много остра глава, бузестото пеефско човече Нанков и “шперца” на транспортните кражби Московски). Но ако тези са в оставка, Буци без никакво съмнение трябва да е начело на оставките – за цялостно творчество.
***
Ако се отървем от Буци, Корнелия и онези от обединените гепачи, самото IQ на властта няма как да не скочи от само себе си.
***
Shlaraffenland 2.0, това сме ние. Това е всичко - и все ще е така, както пее Милена Славова в една от най-хубавите български песни евър.
***
Цялата ГЕРБСДПС-държава е един дефектирАл “диск”, ако перифразираме Буци.
***
Тоталното им невежество, съчетано с нечовешка наглост и кражби. Кражби от вас. Лично от всеки от вас. И най-вече от децата ви.
***
Поне за мазута от дефектирАлия, потънал през 1921 кораб край Созопол, вече можем да се съгласим, че е виновен Стамболийски. Имал е сума ти време да източи мазута, преди да го обезглавят през 1923.
***
Чуждите инвестиции били паднали 12 пъти от 2008 насам? Нямате нужда от модална логика защо, само от аристотелова: кой чужд инвеститор ще се съгласи да му вземат между 50 и 70% “още на летището”?! Това е нeщо като национален dénouement – т.е. крайният резултат от сегашните партии никога (философски, икономически и всякак) няма как да е в полза на България. Особено начело с, хм, МЕРБ – Мутрите за “европейско”, канализирано нещо си там развитие на нещо тяхно.
***
Като стана въпрос за Буци: питайте неговия “втори университет”, вече някак жалкия и възрастен Кобург, към когото възпитанието ни задължава да се отнасяме милозливо и с необходимата verecundia aetatis, като към всеки човек, роден през 1937. Но т. нар. “Симеон Втори” е великолепен и поучителен пример какво става, когато се сдружиш с мутрите (passim): накрая ти взимат всичко, докато те тупат по кокалестото, аристократично рамо.
***
Друг е въпросът, че Кобургът, с кражбите на своя арсенлюпенски дриймтийм (основно Велчев, Катев, оня Ники, другите не ги помня), прееба - без извинение - нашия порив да станем нещо като Унгария. И сякаш заложи “концепта” за нереалното крадене в бъдещите правителства.
***
Държавата на Буцефал в момента: когато си гепил от поръчката и внезапно стане “мяу” (със 17 починали, Господи), бясно търсиш други виновни – щот сте комбина и се пазите един друг, фирмата и “държавата”. Звъните си ококорено и си викате (сякаш застинали като в диорама), кво станА, бе, г-н Борисов, майката си ебА, дай да видиме кво моеме да напраиме да го опраиме това. (Ето това са смъртоносните челюсти на корупцията, дет всички у нас иначе са съгласни с нея на първо ниво.) Щот още в заданието за некви десетки милиони ремонт са заложени 70-те процента за буцефалското управление.
***
Да не почвам за “бизнеса” с ремонтите на ремонтите.
***
Оттук нататък ще ми простите киргекоровската ирония - от сорта, че Търговският регистър, пак оттук нататък, само с колан.
***
Понякога “властовите” фирми ги разбирам – нещо за, да кажем, 100 милиона, например метрото, трябва да го направиш с 30 милиона, след като си се отчел на Буци и приятели. Но всъщност не – защото става въпрос за човешки животи. Човешки животи, г-да мръсни, крадливи основно гербаджийски копелета.
***
Но хайде за момент да си оправим вкуса в устата. Понеже почина АрИта Франклин (а не някаква “Арета”, както я наричат инептите): всички я оплакват в стил “кралицата на соула си отиде”. Разбира се, Арита беше извънземна певица, но се опасявам, че никой у нас не знае какво е това “соул”, коя е тя, откъде е дошла, затова – да обясня какво е соул.
***
The business of soul music is salvation. Т.е., соул-ът е създаден като квази-християнска музика в Америка, която си мисли, че иска да спаси света. “There’s a song that I sing”, пее Соломон Бърк в “Everybody Needs Somebody To Love”, “and I believe if everybody was to sing this song, it would save the whole world”. Джеймз Браун един вид добавя в нечовешката си кавър-версия на “Lost Someone”: “I’m not singing this song for myself now, I’m singing it for you, too”. И в двата случая – кротко, ала донякъде апокалиптично послание. Соулът не само “краде” от госпъла (включително поп-версиите на Рей Чарлз и Сам Кук), но и създава: комбинация от ритъм-енд-блус и фундаментално американско християнство.
***
Джеймз Браун, нереален певец, съсипан от собствените си демони. Уилсън Пикет (бивш Виолинер и “жертва” на преподобния Джулиъс Чийкс) е другият първопроходец, с грапавия си глас. Сам Кук, и той нереален певец, привнася сладовитото пеене още от Соул Стърърс. Отис Рединг, с отвратителните му костюми, но и нечовешкия глас. Джо Текс. И, разбира се, Соломон Бърк – King Solomon – погребален агент и чудовищен певец, когото справедливо наричаме “бащата на соула”.
***
Соулът всъщност е популярен в САЩ само в началото и средата на 60-те; когато за пръв път се събужда “black pride”, наред с активизма за граждански права. Самата музика произлиза от все още обществено смазаните черни, но и от усилията им за адаптация в едно, по същество, враждебно общество. Соулът нямаше да го бъде без потисничеството на белите, досущ както блуса десетилетия пред това – и в този смисъл тази музика е conscious anachronism, a prideful return to roots which sought in its own way to reverse a century-old impulse towards assimilation into the so-called mainstream of white society. (Сори, че пак слип-нах на английски.)
***
Соулът, както казва колегата Питър Гуралник, трябваше да изчезне с победата за черни права, горе-долу като Чикаго-блус-сцената или “бялото” рокабили от Тенеси преди Елвис. Но по моему е по-сложно – всички, които “създават” соула, са под aegis-а на Atlantic. Chicago’s Chess Records подадоха ръка на блуса; Sun-лейбълът в Мемфис създаде първо Сам Филипс, а след тва и Елвис.
***
Соулът започва през 1961 с “Just Out Of Reach”на Соломон Бърк; дотогава Атлантик имат нечовешки поп-изпълнители като Рей Чарлз (който, технически, никога не е бил “соул”; фактът, че и до днес се раздавате в провинциалните дискотеки на “Hit The Road Jack”, някак го доказва). И продължава с “If You Need Me”. Ако не беше Бърк, нямаше да има Wicked Pickett и “That’s How Strong My Love Is”, “Mr. Pitiful”, “I’ve Been Loving You So Long” и “Respect”. Но да признаем и влиянието на Букър Ти енд дъ Емджийс, Руфъс енд Карла Томас, Уилиъм Бел, а по-късно – и Сам енд Дейв. Да не говорим за самия Уилсън “Уикед” Пикет и неговия нечовешки китарист Стийв Кропър; двамата написаха може би най-великата соул-песен, “In The Midnight Hour”.
***
Разбира се, вие не сте и чували за Джо Текс, повлиял на Джеймз Браун и Арита, с неговите “Hold What You’ve Got”и “Don’t Make Your Children Pay”.
***
Второто заглавие е чудесно и за нашата сегашна, “гербава” ситуация – don’t make your children pay.
***
Соулът след 1966 е основно Пикет – “Land of 1000 Dances” и особено “Mustang Sally”; втората чудесно интерпретирана във филма на Алън Паркър “The Commitments” през 80-тe. Някои автори, сред които не съм аз, дори смятат, че Пърси Следж е соул.
***
Истината е, че т. нар. “поп-соул” де факто започва през февруари 1967, когато промоутърът Джери Уекслър организира записите на две парчета на чисто новия артист Арита Франклин: “I Never Loved A Man (The Way I Love You)” и “Do Right Woman – Do Right Man”. Това е и краят на “класическия соул”. Оттам насетне, почти всичко е Арита. Извинявам се, но пак на английски, не мога да се въздържа, мисля на този език: the sense of common purpose which had animated the soul movement for 3-4 years was gone, the almost uniform level of achievement suddenly shattered by the entrance of someone so uniquely gifted, so transcendent in her art that all others were dwarfed by comparison. Да, това беше Арита, Господ да я благослови.
***
Тук трябва да прибавим две събития – Отис Рединг умира в самолетна катастрофа през 1967, а Мартин Лутър Кинг е застрелян през 1968 (Малкъм Екс е отделна тема). След тези събития (и след “Say It Loud” на Джеймз Браун), кралицата беше само една. Разбира се, куп хора искаха да са “сюпър соул” – Джеси Джеймз, Фил Флауърс, Фреди Скот, Джеймз Кар, Кларънс Картър, Лора Лий, дори сестрата на Арита – Ерма. Но нищо, нищо не се мери с Арита Франклин, най-добрата черна певица след Ела Фицджералд. Соул-музиката: an ineluctable tide, somehow comforted by the overwhelming feeling of community.
***
Да се върнем у нас, за да напомня и нещо друго: глупавата държава “ходи” след трагичните събития, а некви иначе интелигентни съглашатели като Томислав Дончев “обявяват мерки” и некви нови агенции (а то от 2003 имало подобна “агенция”). Умната държава – например Словения, или пък Чехия - отдавна е предвидила всичко, доколкото е възможно – законово, подзаконово и всякак.
***
Помните ли Божков (вече покойник), комуто излезе прякорът “мистър 10%” през 90-те? В сравнение с ГЕРБ той е обикновено “чавдарче”. Начело на ГЕРБ днес е “мистър 70%” – или, по-точно, господата, Messieurs 70%, ако прибавим и цялата му система от котараци и други гепачи (еле па и дебелия “колега” от ДПС). Т.е. ГЕРБ на Борисов дърпат поне 70% от всичко – обществени поръчки, еврофондове, дори от заплатите на повсеместно назначените “калинки”. Ако си “калинка” със заплата например 13К (като онази мишка в КФН), връщаш по един или друг начин поне 2-3 в ГЕРБ. И ГЕРБ, или МЕРБ, тази чудовищна мафиотска структура, са безмилостни, ако “закъснееш”. Лейтенантите ходят, събират и носят в патримониума на Буци.
***
Да, точно в ТАЗИ държава живеете.
***
10% днес пък е просто част от “ставката”, чрез която едната трета от “бизнеса”, който принадлежи на ДПС (основно чрез Пееф), връща под масата на ГЕРБ.
***
“ГЕРБ” ли казах?! Би трябвало да се прекръстят не на МЕРБ, а на ГЕП. “Граждани за европейско присвояване”.
***
А най-смешното е как БСП вият като улични кучки, че сикаджийският – вече превърнат в държавен – модел на Борисов ги държи сравнително гладни, докато тайно делка с ДПС (въпреки че леко пуска на кирчодобревците да се “хранят” по малко, щот са едно и също). А имаше едни други времена, в които СИК, по начало изобретение на БСП, “бачкаха” изцяло за своите червени демиурзи, и бяха безмилостни. Така неприятната иначе (и с проследимо IQ около 95) лелка Корнелия не скача реално, щот много добре знае коя партия създаде не само СИК в средата на 90-те, но и - чрез съглашателство с т. нар. “цар” – самия Буци.
***
Корнелия е лош избор на powers that be и те го знаят. (Ченгетата, издишате, издишате, дет викаше Миташки.) И скоро ще се върне в небитието, по кантианскому (т.е. заради липсата на всякакъв морален императив). След като още малко я употребят за своите, хм, PR-цели.
***
В момента Дъртият съвет обмисля как да създаде ново ляво движение, което да стане силна лява партия, и да ни управлява в следващото десетилетие, след края на все по-изчерпания проект “Буци”. Но засега не намират фронтмен, освен уж наличния Румен Радев. Който е толкова отчайващо невнятен, че вече обсъждат дори Слави Трифонов.
***
Ето и един напълно безплатен PR-съвет от мен към господата masters of puppets от бившето ДС: ils n’ont rien appris, ni rien oublié - Талейран след революцията. Но важи и днес: Talleyrand aurait prononcé cette phrase au sujet des nobles émigrés qui avaient quitté la France sous la Révolution et qui regagnaient le pays arès la chute de Napoléon 1er en 1814. Все ще намерите една секретарка, която да ви го преведе.

***

А целият whataboutism на премазаната истинска опозиция е сведен до пеефско glee. В напълно превзетите медии.

***

“Прогресистите”, с цялата ми обич, условно, трябва да се научат да говорят на “простаците”. Което, разбира се, няма да стане. Ерго – единственият “десен” шанс в момента е да се конструира чисто нова дясна партия от орбанов тип, която да използва принципа на siege mentality.

***

Тази нова дясна партия (на градския плебс, hopefully) обаче трябва да се пази от сегашния просташки и търговски национализъм на крадливите “патриоти”, който е последно убежище на посткомунистически негодници като Каракачанов (старите войводи биха му теглили ножа, без да му се обясняват) и обикновени “момичета с хлабав морал” като Сидеров. И, по възможност, да се пази и от псевдофолклорните потурщини.

***

Помните ли онзи филм на Ридли Скот? Светът, в който са допуснати грешките, е различен от света, в който можеш да поправиш грешките. И, по думите на мексиканската мафия, скръбта няма стойност – а второто, уви, няма как да се случи. Ти си това, което си създал с постъпките си, и прошка няма. Хубаво е и Буци да го гледа. Щот възмездието, рано или късно, идва – макар и с малки стъпки.

***

Новите “десни” трябва да са болезнено откровени, нещо като най-новата рапърка Saweetie, която ни напомня, че ше е много скъпа курва още от първото си парче - със стиха “charge you by the minute cos my time is very pricey”.

***

Румънските протести: няма кого да чакаме, българските емигранти са твърде цинични и самодоволни, за да дойдат да протестират, пък и не са ни длъжни с нищо. Сегашното ГЕРБСДПС трябва да го пометем НИЕ - и тази държава да заприлича поне – поне! - на Словакия. Примерно.

***

В противен случай, ако не излезете да ги пометете, само тук в Offnews и на още едно-две места в интернет ще си четете какво е истинското положение en pointe. И това ще е всичко. А строго фалическото лого на думнатата фирма “Олимпик” (което даже имитира дорийски ордер) ще ви напомня какво да очаквате от тази власт.

***

Кога ще разберете, че мистър 70%, простакът от БанкИ, неприятният сикаджийски слуга, всъщност – като емоционална интелигентност – е на около 13-годишна възраст? Но ви управлява като нов Тодор Живков? Как изобщо е възможно?! Хелоу!?

***

И въпрос към “тарикатите” на всички нива: хубаво, сега печелите, но не се ли светвате, че мутрата си е мутра и знае само едно - ще дойде да ви вземе всичко? Както иззе имотите на Кобурга и кинтите на подопечните му крадци? Или надеждата е, че все ще остане нещо, 10-тина процента от откраднатото?

***

Понеже стана дума: ето набързо за кво се “бори” Кант с неговия “категорически императив”. Този притворен човек, цял живот живял в Кьонигсберг (днес руски анклав, Калининград), ни предлага трансцдентален идеализъм – опирайки се на епистемологията, Аристотеловата метафизика и Хюмовата етика. “Моралната” му философия е нещо като вяра, че ние, като рационални същества, знаем априори кое е добро и зло, но и имаме тегобата да правим морален избор. Но моралът при Кант трябва да се оценява според намеренята и мотивите, а не според последиците. Ако има изобщо валидна причина за нашите постъпки (или пък за нашето разбиране за добро и зло), тя е универсално валидна. Моралът се базира на разума, досущ като науката, и моралните закони вътре в нас, които сме си поставили, са неотменими – точно като законите на физиката. И тъкмо в това е неговият “категорически императив”: “act only according to maxims which you can will also to be universal laws”. По-късно, разбира се, омеква и добавя, че не бива да стъпваме по гърбовете на другите, и че другите не са ни длъжни с нищо – откъдето и днешното разбиране за свобода.
***
Да допълня Кант, ако позволите: най-трудното нещо на света е да имаш избор.
***
Пак да попитам: наистина ли сме в състояние на гербаджийска атараксия – и не искаме да протестираме срещу всички тези простаци и инепти, което преебават бъдещето на нашите деца?
***
Наистина ли???

Още на facebook.com/ивайло.noisy.цветков

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Източник: offnews.bg