Липса на визия, на административен капацитет, прозрачност и предвидимост. Това

Липса на визия, на административен потенциал, бистрота и предвидимост. Това са трите минуса на препоръчаните изменение в Закона за енергетиката, ориентирани към либерализация на електроенергийния пазар в България. Преди да бъдат правени толкоз огромни промени, по този начин, както са заложени в актуалните текстове, би трябвало да има стратегическа визия за развиване на енергийния бранш в страната. Това разясниха специалистите от Института за енергиен мениджмънт (EMI ) по време на среща с публицисти. Промените в Закона са ограничения за осъществяване на някаква политика. Политиката е в действителност набор от разнообразни принадлежности и механизми, които се употребяват за реализиране на някаква цел. Нашата цел е да либерализираме пазара. Политиката за либерализиране на този пазар би трябвало да е почти да е ясна. Тя обаче се свежда до смяна на Закона (за енергетиката). Но, смяната в Закона не е политика. Това е просто инструмент за осъществяване на съответната политика. Ние в действителност не знаем какво тъкмо се случва, разяснява основният икономист на EMI Калоян Стайков. Констатациите на EMI Три са главните констатации сочи, прегледът на специалистите от Института за енергиен мениджмънт. В частност става въпрос за неналичието на цялостна визия за развиване на енергийния бранш като цяло, опасенията за непълен административен потенциал от страна на страната, както и яснотата, прозрачността във връзка с идните процеси на либерализация, както за жителите, по този начин и за енергийните сдружения, изясни ръководителят на Управителния съвет Славчо Нейков. „ Много огромен минус е неналичието на визия за развиване на енергийния бранш. Говоря освен за електроенергетиката, само че и за оперативни и стратегически тематики, като тази за въгледобива. Може да сложим тематиката за горивата. Може да сложим тематиката за това, че има няколко стратегически документа, които са подготвени, полуготови или се приготвят, само че за нас наподобяват много насипно. Тоест, не са координирани. Визирам Интегрирания проект за енергетика и климат, Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) “, сподели той, като не пропусна и подготвяната Пътна карта за климатична индиферентност. Има и по-оперативни документи, които обаче са от стратегическо значение като Териториалните проекти за справедливия преход, добави Неков. „ Втората констатация, след тази за липса на цялостна визия, на изцяло съгласуване на развиването на бранша е обвързвана с административния потенциал “, добави той с ангажимента за „ състрадание “ към екипа на енергийното министерство. „ Направих ангажимента за министъра и неговия политически кабинет, само че като цяло административния потенциал в границите на изпълнителната власт стои доста съществено “, разяснява той и даде образец с консултативния съвет по въпросите на Зелената договорка, натъкнал се на поредност от несъгласия и отдръпването на поддръжката от профсъюзите. „ Това е конструкция, която е основана със специфичен акт на Министерски съвет и сплотява доста необятен кръг на гражданското общество. При това освен на институции, неправителствен бранш, само че и на бизнес, научни среди и така нататък и за нас този факт е обезпокоителен, тъй като по статут точно комисията за енергиен преход, също по този начин и комисията, която работи по енергийната беднотия имат основно значение за подготовката на позицията на Министерски съвет (МС) “. На последващо място Славчо Нейков сложи въпроса с прозрачността. Още по тематиката 27 авг 2023 11 яну 2021 „ Третият проблем е обвързван с тематиката за прозрачността и за публичния разговор “, сподели той и даде за образец пренебрежителното отношение при отразяването на позицията на специалистите от самия Институт, в който апропо членуват сдружения с актив от няколко милиарда лв.. „ От името на ЕМI подготвихме мнение, което изпратихме публично и, което по незнайни аргументи не беше оповестено на страницата на портала за публични съвещания. Независимо, че категорично поискахме това “, сподели той, допълвайки, че даже е имало рекомендация от най-високо равнище.  Вярно че накратко е отразено в тази таблица, която по-късно се изисква за сливане на мненията, само че самото мнение не беше сложено и за нас това е меко казано необичайно “, изясни той. Нейков не пропусна да подсети, че още преди няколко месеца от името на Института е направено публично предложение по реда на Административно процесуални кодекс предложение и до ръководителя на Народното събрание с искане да се дефинира накъде отива българския енергиен бранш в стратегически проект. „ Надяваме се, че тематиката ще бъде сложена напълно скоро, тъй като без стратегическа визия и то на парламентарно равнище нещата мъчно ще се развиват “, съобщи още Нейков. В тази връзка той не подмина и тематиката за въглищния бранш и изрази безпокойствие и за неналичието на конкретика и изясненост в оферти вид на проектите за обективен преход изключително по места и подсети последните срещи по тематиката. „ Лично моето чувство е, че хората биват или целеустремено, или съзнателно заблуждавани. Те нямат никакво визия, какво следва. Самите проекти несъмнено са доста надалеч от конкретиката, която е нужна на този стадий и бях доста сюрпризиран от това, което стана оня ден, когато чух, че министър председателят даде обещание, по какъв начин до края на месеца ще бъдат контрактувани някакви точки за координиране и така нататък за продължение на работата на въглищните централи, което би било доста добре по принцип. Но не би трябвало да забравяме две неща – първо продължение на работата на въглищата на база на административни ограничения просто няма по какъв начин да стане, тъй като пазарът ги отхвърля и ги отхвърля доста бързо с взрива на ВЕИ, в това число и с икономическите индикатори на сдруженията. Миналата година, заради войната и европейската рецесия обвързвана с тока, тези сдружения направиха доста съществени облаги. Аз мисля, че тази година ще се радват, в случай че излязат на нула. Но се колебая, че ще е по този начин. Всичко това би трябвало да бъде обяснено на хората и да престанат заблудите във връзка с тях. Трябва да им се каже ясно какво следва “, безапелационен бе ръководителят на EMI. Новият вид на „ моркова и тоягата “ - пръчката е тук, само че морковът липсва Ако най-кратко може да се обяснят измененията в Закона за енергетиката при неналичието на визия и поредност, то това би могло да се изрази най-добре от перифразата на основния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков на фразата за „ моркова и тоягата “: „ тоягата е тук, само че моркова го няма “. Най-големият проблем във връзка с либерализацията на пазара в действителност е,  че липсва ясна визия, разяснява той разисквайки либерализацията на пазара на електрическа сила и препоръчаните промени в Закона за енергетиката. „ Тоест, държавното управление не е показало цялата си концепция по какъв начин това ще се случи. Вместо това имаме един законодателен текст, който на процедура показва доста дребна част от промяната. Условно да кажем – една трета. Една трета, тъй като дружно с тези законодателни промени ще би трябвало да се трансформират и други закони. Най-малко това е обвързвано с някакъв тип обществено подкрепяне. Заедно с това се плануват промени и в разнообразни наредби “, уточни той и даде за образец още първите текстове, които след това се трансформираха и визираха изменение на работата на борсата. „ Най-малкото наредбите на КЕВР също би трябвало да се трансформират по някакъв метод, защото на регулатора се разпореждат спомагателни отговорности. Липсата на визия основава и доста проблеми с информираността на хората. Както видяхте, най-голямата тематика, която излезе на напред във времето е, какво ще стане с цените за семействата -  ще се усилят ли, с какъв брой, за какво с толкоз …Истината е, че никой не може да направи такава прогноза. Не е ясно по какъв начин ще работи пазара, откакто се либерализират семействата, минимум тъй като става въпрос за една трета от годишното ползване на страната “, изясни Стайков. В тази връзка той подсети, че промишлеността годишно използва доста по-малко електрическа енергия от семействата. Това по думите му е задоволителен факт, който изисква „ самия мащаб на тази промяна да се осъзнае и да е доста добре планувана. За страдание, не виждаме такова нещо. Виждаме текстове, които по-скоро задават повече въпроси, в сравнение с дават отговори “, установи специалистът. Според него при съществуването на визия може доста ясно да се получи визия, какво ще се случи,  какви механизми са планувани и „ почти може да придобием визия от енергийните промени “. „ Сега се намираме в обстановка, в която имаме едни законодателни промени, които ще доведат до нови законодателни промени, които ще забележим след това. Като се одобряват тези (промени), би трябвало да забележим и идващите, които или ще са за подкрепяне клиенти, семейства и т. н. Но когато тези промени към този момент се одобряват основават отговорности за фирмите и надлежно на семействата. Следващите промени, по кое време  обаче ще станат факт, по какъв метод ще работят?  Това ще забележим на идващ стадий. Тоест, в този момент имаме уговорките, а механизмите, с които някак си ще балансираме резултатите от тези задължения са някъде надалеч в бъдещето “, разяснява Калоян Стайков.  Според него това прилича в забележителна степен обстановката, в която страната ни изпадна с ПВУ и която той оприличи с „ пръчката е тук, само че моркова липсва “ (в истинския вид е „ тоягата и моркова “ б.р. ). Рисковете „ Като че ли това е най-големия проблем с предлаганите промени – просто доста е мъчно да се даде ясна оценка до какво ще доведат. Но рисковете, които основават са горе долу ясни. Първият огромен риск е обвързван с платежоспособността на семействата – по какъв начин тъкмо ще се трансформират за тях разпоредбите в идващите две години и след 2026 година. Това не е ясно “, уточни Калоян Стайков. „ Следващият огромен проблем е обвързван с крайните доставчици, защото това е огромна промяна. Говорим за 4,7 милиона семейства, които образуват една трета от потреблението. Представете  си, по какъв начин през идващите години тези семейства ще би трябвало да подписват контракти с всяко едно от сдруженията. Както това стана с небитовите консуматори. Това ще е някакъв цялостен административен безпорядък. Съответно това би трябвало да се има поради, да се тества, да се типа по някакъв метод, по какъв начин тъкмо тази либерализация ще се отрази на борсовите цени “, съобщи още той, напомняйки че в България наложително силата се търгува на борсата.  Експертът не вижда отговор на  всички тези въпроси. По думите му, те  „ някак остават във въздуха “. „ Следващия огромен въпрос е какво става с платежоспособността на крайните доставчици. Защото сега те купуват по контролирани цени и продават по контролирани цени. В бъдеще се чака покупката да е по свободни цени, а продажбата да е по контролирани цени. В Закона е очакван някакъв механизъм за отплата, само че не е ясно тъкмо по какъв начин ще работи – дали предприятията ще би трябвало да запазят някаква финансова непоклатимост, тъй че да извършват лицензионната си активност, или това по някакъв метод ще бъде нарушено “.  Под въпрос е и какво ще се случи, в случай че тази финансова непоклатимост бъде нарушена, а регулаторът упрекна сдруженията, че не работят по лицензия. „ Този проблем би трябвало да се реши преди да се одобряват съответните законодателни промени, а не в бъдеще, тъй като ще сътвори проблем “, счита той. „ При неналичието на отговорите на толкоз кардинални въпроси страната прави опит да мине по най-малкото противодействие и, където и  е най-лесно – да удари мрежовите оператори със наказания “, обърна внимание от своя страна ръководителят на ЕMI Славчо Нейков. Той даде образец за завишаването с 20 пъти на глобите за неприсъединяване на ВЕИ – от сегашните 50 хиляди лева до 1 млн. лева Като цяло от EMI считат това за неразбирателство. „ Санкциите за неприсъединяване на ВЕИ са по-тежки от тези за тежко замърсяване на околната среда “, установи Стайков. Под въпрос остават и редица въпроси, свързани с КЕВР – от понижените бройки на регулатора до критериите за избор на комисари. „ Промените в Закона са ограничения за осъществяване на някаква политика. Политиката е в действителност набор от разнообразни принадлежности и механизми, които се употребяват за реализиране на някаква цел. Нашата цел е да либерализираме пазара. Политиката за либерализиране на този пазар би трябвало да е почти ясна, обаче тя се свежда до смяна на Закона (за енергетиката). Но, смяната в Закона не е политика. Това е просто инструмент за осъществяване на съответната политика, а ние в действителност не знаем какво тъкмо се случва “, заключи Калоян Стайков. Експертите от Института за енергиен мениджмънт са безапелационни, че промените в Закона за енергетиката не може да предхождат визията за развиване на енергийния бранш. В тази връзка те разясниха и измененията, които следва да се случат на европейско равнище и в частност екшън проекта за развиване на електроенергийните мрежи. В частност това касае и бъдещите доставки. Това са единствено част от поставените въпроси от специалистите от Института за енергиен мениджмънт. Иначе поправките в Закона за енергетиката минаха на първо четене. Спокойно и без заключения какво ще се случи с жителите на страната, а още по-малко за сдруженията.