НСИ: 40.6% от децата са в риск от бедност, а под прага на бедност са 22.6% от българите
Линията на беднотия за 2019 година нараства по отношение на 2018 година във всички области. 1 586.2 хиляди лица, или 22.6% от популацията на страната са били под прага на бедността за 2019 година 19.9% от популацията живее в материални ограничения. 40.6% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Това оповестяват от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ) във връзка знаците за беднотия и обществено включване за 2019 година
Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. Основен източник на статистически данни за изчисление на знаците е годишно провежданото наблюдаване „ Статистика на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) “.
Оценка на бедността. През 2019 година линията на беднотия общо за страната e 413.04 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 586.2 хиляди лица, или 22.6% от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2019 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2019 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 55.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 2.5%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2019 година спрямо 2018 година се следи при семействата с три или повече възрастни със подвластни деца - с 4.6 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най- невисок в семейства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 14.5 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на възходящата потребност от информация за семействата по етнически симптом, в това число и оценки на бедността. Анкетираните лица сами дефинират етническата си група. Отговорът на този въпрос е непринуден, т.е. в случай че лицето не желае да уточни към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „ Не желае да отговори “. Дадена е опция да се означи и отговор „ Не се самоопределям “, в случай че лицето не може да дефинира своята етническа група. Етническата група на децата се дефинира от родителите. Ако родителите имат друга етническа принадлежност, за децата се записва отговорът, който родителите дефинират по взаимно единодушие.
През 2019 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (55.2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (36.6%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи небогати от турската етническа група и 22.0% измежду българската етническа група.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава. Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 24 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения. Те демонстрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата по отношение на опциите за облекчаване на обособени потребности и потребности. За оценка на материалните ограничения на семействата се употребяват девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги (табл. 3).
Най-голям брой лица изпитват ограничавания във връзка с посрещането на непредвидени финансови разноски със лични средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, а 30.1% от лицата се лимитират при отоплението на жилището. Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата.
През 2019 година 19.9% от популацията живее в материални ограничения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-голям е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски - 32.4%, до момента в който измежду ромите най-голям е процентът на лицата, които не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0%. При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома (табл. 4).
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.
Домакинства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на семейството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа интензивност за семейството се отнася до съотношението сред броя месеци, в които всеки член от семейството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през миналата година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на семейството при цялостна претовареност. За лицата, които заявяват, че работят на ненапълно работно време, броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове.
Лица, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59- годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2019 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 332.8 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 8.7% от популацията, като по отношение на 2018 година относителният им дял нараства с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (8.9%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.5%).
Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 27.5%, при 14.0% за турската етническа група и 5.9% за лицата от българския етнос.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката „ Европа 2020 “ от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от беднотия, с материални ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2019 година 32.5% от популацията, или 2 278.7 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване (табл. 6).
Стойността на индикатора понижава с 0.3 процентни пункта по отношение на 2018 година, повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, спрямо дамите - с 0.2 процентни пункта.
През 2019 година 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 0.9 процентни пункта повече по отношение на 2018 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.4 процентни пункта
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2019 година почти седем от 10 деца (68.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
В проучването „ Статистика на приходите и изискванията на живот “ от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (29.7%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 31.7%.
През 2019 година 40.6% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на респондентите. През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от различен етнос.
Важен аспект в проучването на бедността е нейното проявяване по области. При пресмятане на линията на беднотия за всяка област е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
През 2019 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Пазарджик - надлежно 268 и 292 лева, а най-високата - в област София (столица) (589 лева.), следвана от областите Перник (475 лева.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.
Линията на беднотия за 2019 година нараства по отношение на 2018 година във всички области. С най-голямо повишаване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко нарастване по отношение на миналата година се следи в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).
Област Плевен е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.8%, а с най-високо ниво е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.
В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Това оповестяват от пресцентъра на Националния статистически институт (НСИ) във връзка знаците за беднотия и обществено включване за 2019 година
Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. Основен източник на статистически данни за изчисление на знаците е годишно провежданото наблюдаване „ Статистика на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) “.
Оценка на бедността. През 2019 година линията на беднотия общо за страната e 413.04 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 586.2 хиляди лица, или 22.6% от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства със 17.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.6 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността. Данните за 2019 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.6 до 29.6%, или със 7.0 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 42.2%, или с 19.6 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (58.9% за 2019 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 14.2 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2019 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на миналата година с 1.1 процентни пункта до 9.0%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 1.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 55.5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава почти два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е 2.5%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2019 година спрямо 2018 година се следи при семействата с три или повече възрастни със подвластни деца - с 4.6 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най- невисок в семейства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.5%). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 14.5 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 31.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на възходящата потребност от информация за семействата по етнически симптом, в това число и оценки на бедността. Анкетираните лица сами дефинират етническата си група. Отговорът на този въпрос е непринуден, т.е. в случай че лицето не желае да уточни към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „ Не желае да отговори “. Дадена е опция да се означи и отговор „ Не се самоопределям “, в случай че лицето не може да дефинира своята етническа група. Етническата група на децата се дефинира от родителите. Ако родителите имат друга етническа принадлежност, за децата се записва отговорът, който родителите дефинират по взаимно единодушие.
През 2019 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 64.8%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 16.7%.
Наблюдават се основни разлики в разпределението на бедните от другите етнически групи съгласно икономическата им интензивност. Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (55.2%), до момента в който при ромската етническа група най-голям е относителният дял на безработните лица (36.6%). По отношение на работещите лица най-голям е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 27.5%, при 24.0% работещи небогати от турската етническа група и 22.0% измежду българската етническа група.
Образователното ниво оказва мощно въздействие върху риска от беднотия без значение от етническата принадлежност - и при трите съществени етнически групи с повишаване на просветителното равнище рискът от беднотия за работещите лица понижава. Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 24 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 11 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 57.3% с начално и без обучение са небогати, до момента в който при лицата с висше обучение няма нито един безпаричен.
В общите индикатори за оценка на бедността са включени и субективни знаци, свързани с материални ограничения. Те демонстрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата по отношение на опциите за облекчаване на обособени потребности и потребности. За оценка на материалните ограничения на семействата се употребяват девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги (табл. 3).
Най-голям брой лица изпитват ограничавания във връзка с посрещането на непредвидени финансови разноски със лични средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, а 30.1% от лицата се лимитират при отоплението на жилището. Затруднения при заплащането в точния момент на разноските, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата.
През 2019 година 19.9% от популацията живее в материални ограничения (ограничения в 4 от 9 показателя).
Ограниченията на лицата, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. Сред българската етническа група най-голям е процентът на лицата, които не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски - 32.4%, до момента в който измежду ромите най-голям е процентът на лицата, които не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден - 68.0%. При турската етническа група 51.1% от лицата не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома (табл. 4).
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.
Домакинства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на семейството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни. Ниската икономическа интензивност за семейството се отнася до съотношението сред броя месеци, в които всеки член от семейството във възрастовата група 18 - 59 години е бил работещ през миналата година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на семейството при цялостна претовареност. За лицата, които заявяват, че работят на ненапълно работно време, броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове.
Лица, живеещи в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 59- годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през референтния интервал.
През 2019 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 332.8 хиляди лица на възраст 18 - 59 години, или 8.7% от популацията, като по отношение на 2018 година относителният им дял нараства с 0.1 процентни пункта, а делът на мъжете (8.9%) е с 0.4 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.5%).
Най-висок е относителният дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност измежду ромите - 27.5%, при 14.0% за турската етническа група и 5.9% за лицата от българския етнос.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката „ Европа 2020 “ от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от беднотия, с материални ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2019 година 32.5% от популацията, или 2 278.7 хиляди лица, са били в риск от беднотия и обществено изключване (табл. 6).
Стойността на индикатора понижава с 0.3 процентни пункта по отношение на 2018 година, повече при мъжете - с 0.3 процентни пункта, спрямо дамите - с 0.2 процентни пункта.
През 2019 година 27.5% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 0.9 процентни пункта повече по отношение на 2018 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 12.4 процентни пункта
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2019 година почти седем от 10 деца (68.3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 16 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
В проучването „ Статистика на приходите и изискванията на живот “ от 2013 година се събират данни за материалните ограничения на децата в семейството (на възраст сред 1 и 15 години). През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Eдна трета от децата (33.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (29.7%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 31.7%.
През 2019 година 40.6% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност на респондентите. През 2019 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от различен етнос.
Важен аспект в проучването на бедността е нейното проявяване по области. При пресмятане на линията на беднотия за всяка област е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
През 2019 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Пазарджик - надлежно 268 и 292 лева, а най-високата - в област София (столица) (589 лева.), следвана от областите Перник (475 лева.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.
Линията на беднотия за 2019 година нараства по отношение на 2018 година във всички области. С най-голямо повишаване са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко нарастване по отношение на миналата година се следи в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).
Област Плевен е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 11.8%, а с най-високо ниво е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.
В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ