Вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова: Губим милиарди с отлагане на еврото
Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската капиталова банка от ноември 2019 година
Постът й включва ресорите в политиката за сближаване; финансиране на икономическото и общественото сближаване; консултантските услуги, IT и ръководството на данни; интервенции по финансиране в България, Кипър, Чешката република, Словакия, Словения, Западните Балкани и Турция.
Тя е и заместител гуверньор на Европейска банка за възстановяване и развитие и дава отговор за връзките с „ Виенската самодейност “, Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) и Стратегията за района на р. Дунав.
Лиляна Павлова се включи в влиятелния финансов конгрес като участник в дискусионния панел, отдаден на напредъка на България към еврозоната.
Вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка даде и особено изявление за Profit.bg.
Ние сме в обстановка на застъпващи се рецесия върху рецесия.
Точно, когато беше почнало възобновяване на стопанските системи ни в резултат на пандемията и то по един много по-бърз и сполучлив метод от плануваното, се случи ужасяващата война в Украйна, която докара до доста съществени стопански, финансови и енергийни последствия и рецесии след себе си.
Най-краткият отговор е, че най-сигурното сега, е несигурността.
Нямаме изясненост по кое време и по какъв начин ще приключи войната, какви ще са следствията върху стопанските системи ни и точно по тази причина всички ограничения, които се подхващат, са ориентирани към стабилизация на инфлацията в оптималната степен с една доста строга парична политика.
В същия миг, към този момент следим намаление на инфлацията от 2023 година, изключително в еврозоната, където тя е по-добре овладяна.
Най-стабилният метод да се оправим с рецесията и забавеният стопански напредък, това са вложенията.
Без тях, няма по какъв начин да се основават работни места, да има икономическа непоклатимост и напредък.
От една страна, както беше и по време на пандемията, ролята на банката е да даде финансов запас при положителни условия, дълготрайно, с цел да могат да продължат вложенията.
Затова основаването на паневропейски фонд за поддръжка на дребните и междинни предприятия по време на пандемията като част от общоевропейския, беше един подобен отговор. Много се веселя, че България съумя да бъде огромен бенефициент по отпуснатите средства.
Европейска инвестиционна банка е сътрудник на държавните управления и на Европейската комисия по основните стратегии, които се осъществят.
REPowerEU като проект за вложения за декарбонизация, за понижаване на зависимостта от потребни изкопаеми и енергоизточници от Русия, е също една доста значима инвестиция, в която банката е освен сътрудник.
Ние предоставяме спомагателен запас към проекта на Европейска комисия от 30 милиарда, посредством които ще осъществяваме над 115 милиарда вложения в страните членки.
Много значима е и ролята ни за вложения по линия на кохезионната политика. Така че, банката има роля в поддръжка на обществения бранш, на съфинансирането на капиталовите планове – непосредствено или посредством комерсиалните банки, с цел да може в действителност страните да се приспособяват.
Хърватия е член на еврозоната единствено от шест месеца, тъй че е доста рано да вършим генерални изводи.
Но всички доста ясно виждаме позитивната наклонност.
От приемането на Хърватия в еврозоната през януари, в съпоставено още с декември предходната година, инфлацията всеки месец върви надолу прогресивно.
Това е дружно с много по-ускореното понижение на инфлацията в страните в еврозоната.
Още преди да се причисли, само че с ясната вероятност, че влиза в еврозоната, Хърватия имаше повишение на кредитния рейтинг, на вложенията, на капацитета за услуги, артикули, туризъм и така нататък
В годишното ни изследване, индикаторите предходната регистрираха, че с помощта на това, че към този момент върви към еврозоната, 87% от компаниите възнамеряват нарастване на вложенията в Хърватия и съвсем удвояване на интереса от външни вложители – от 18 на 32%.
Данните и индикаторите дават доста добър отговор на, бих ги нарекла, популистките акции, които се водят против еврото.
Януари 2025 година е един реален период, въпреки и с доста провокации.
Много ясно обаче би трябвало да кажем, че то би могло да стане при следните условия:
политическа воля, което включва устойчиво постоянно държавно управление
парламент
законодателство, което би трябвало да се одобри
доста добър публичен консенсус
Не на последно място – България би трябвало да успее да отговори на така наречен Маастрихтски критерии, както във връзка с бюджетния недостиг, по този начин и на държавния дълг и на индикаторите за инфлация и дълготрайни лихвени проценти.
В последна сметка, има правила и ние би трябвало доста ясно да вървим по този път.
Рисковете в действителност са пропуснати изгоди и вреди от отлагането на влизането.
Ние сме във Валутен ръб от доста години. Централната ни банка не може да прави парична политика, да интервенира на пазара, да поддържа банките.
Ние следваме решенията на ЕЦБ. А е доста по-добре да участваме в тях като пълновръстен член, с цел да може да се чува и нашият глас.
Пропуснатите изгоди за стопанската система се показват в милиарди.
При влизането в еврозоната, тези по-високи лихви, които виждаме в този момент, ще бъдат по-ниски. Това ще докара и до унищожаване в огромна степен на разноските за превалутиране, които компаниите сега би трябвало да заплащат. Те са в размер на 300-400 милиона лв. годишно единствено от превалутиране.
Друга пропусната изгода е за комерсиалните банки.
В момента минималните наложителни запаси са в размер на 10%, а при влизане в еврозоната ще станат 1%. Това значи приблизително 15 милиарда лв. освободен запас, което ще даде опция вложения, реинвестиции, нарастване на кредитирането.
Още една изгода от влизането ни в еврозоната е понижение на лихвите, които страната изплаща при понижение на държавния дълг, тъй като той ще бъде непосредствено в евро.
Говорим за доста съществени финансови пропуски и вреди, които могат да бъдат преодолени.
Доверие в вложенията, нарастване на вложителите, повече нововъведения. Възможност България да получи още по-добри условия по дълготрайния запас, който Европейска инвестиционна банка дава, защото рисковата надбавка ще намалее.
Ползите са доста и може да се разделят на три съществени групи: за страната, за бизнеса и за жителите. Това е вярната опция и вероятност за страната ни, тъй като ще даде:
Стабилност на стопанската система
Предвидимост
Увеличаване на доверието в банковия бранш и стабилността на системата
По-строга и устойчива фискална политика
Добро равнище на ръководство на инфлацията и лихвените проценти
Поетапна конвергентност на заплатите, с цел да бъдат изравнени с европейските
Присъединяването към еврозоната е една цялостна, приключена интеграция на страната ни към европейското семейство и влизане в клуба на богатите, сполучливите и проспериращите. Ако изтъквам един прочут икономист – доста по-важно е да сме на масата на диалозите и на правенето на политиките, в сравнение с в менюто.
Автор: Любомира Тонева
Постът й включва ресорите в политиката за сближаване; финансиране на икономическото и общественото сближаване; консултантските услуги, IT и ръководството на данни; интервенции по финансиране в България, Кипър, Чешката република, Словакия, Словения, Западните Балкани и Турция.
Тя е и заместител гуверньор на Европейска банка за възстановяване и развитие и дава отговор за връзките с „ Виенската самодейност “, Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) и Стратегията за района на р. Дунав.
Лиляна Павлова се включи в влиятелния финансов конгрес като участник в дискусионния панел, отдаден на напредъка на България към еврозоната.
Вицепрезидентът на Европейска инвестиционна банка даде и особено изявление за Profit.bg.
Ние сме в обстановка на застъпващи се рецесия върху рецесия.
Точно, когато беше почнало възобновяване на стопанските системи ни в резултат на пандемията и то по един много по-бърз и сполучлив метод от плануваното, се случи ужасяващата война в Украйна, която докара до доста съществени стопански, финансови и енергийни последствия и рецесии след себе си.
Най-краткият отговор е, че най-сигурното сега, е несигурността.
Нямаме изясненост по кое време и по какъв начин ще приключи войната, какви ще са следствията върху стопанските системи ни и точно по тази причина всички ограничения, които се подхващат, са ориентирани към стабилизация на инфлацията в оптималната степен с една доста строга парична политика.
В същия миг, към този момент следим намаление на инфлацията от 2023 година, изключително в еврозоната, където тя е по-добре овладяна.
Най-стабилният метод да се оправим с рецесията и забавеният стопански напредък, това са вложенията.
Без тях, няма по какъв начин да се основават работни места, да има икономическа непоклатимост и напредък.
От една страна, както беше и по време на пандемията, ролята на банката е да даде финансов запас при положителни условия, дълготрайно, с цел да могат да продължат вложенията.
Затова основаването на паневропейски фонд за поддръжка на дребните и междинни предприятия по време на пандемията като част от общоевропейския, беше един подобен отговор. Много се веселя, че България съумя да бъде огромен бенефициент по отпуснатите средства.
Европейска инвестиционна банка е сътрудник на държавните управления и на Европейската комисия по основните стратегии, които се осъществят.
REPowerEU като проект за вложения за декарбонизация, за понижаване на зависимостта от потребни изкопаеми и енергоизточници от Русия, е също една доста значима инвестиция, в която банката е освен сътрудник.
Ние предоставяме спомагателен запас към проекта на Европейска комисия от 30 милиарда, посредством които ще осъществяваме над 115 милиарда вложения в страните членки.
Много значима е и ролята ни за вложения по линия на кохезионната политика. Така че, банката има роля в поддръжка на обществения бранш, на съфинансирането на капиталовите планове – непосредствено или посредством комерсиалните банки, с цел да може в действителност страните да се приспособяват.
Хърватия е член на еврозоната единствено от шест месеца, тъй че е доста рано да вършим генерални изводи.
Но всички доста ясно виждаме позитивната наклонност.
От приемането на Хърватия в еврозоната през януари, в съпоставено още с декември предходната година, инфлацията всеки месец върви надолу прогресивно.
Това е дружно с много по-ускореното понижение на инфлацията в страните в еврозоната.
Още преди да се причисли, само че с ясната вероятност, че влиза в еврозоната, Хърватия имаше повишение на кредитния рейтинг, на вложенията, на капацитета за услуги, артикули, туризъм и така нататък
В годишното ни изследване, индикаторите предходната регистрираха, че с помощта на това, че към този момент върви към еврозоната, 87% от компаниите възнамеряват нарастване на вложенията в Хърватия и съвсем удвояване на интереса от външни вложители – от 18 на 32%.
Данните и индикаторите дават доста добър отговор на, бих ги нарекла, популистките акции, които се водят против еврото.
Януари 2025 година е един реален период, въпреки и с доста провокации.
Много ясно обаче би трябвало да кажем, че то би могло да стане при следните условия:
политическа воля, което включва устойчиво постоянно държавно управление
парламент
законодателство, което би трябвало да се одобри
доста добър публичен консенсус
Не на последно място – България би трябвало да успее да отговори на така наречен Маастрихтски критерии, както във връзка с бюджетния недостиг, по този начин и на държавния дълг и на индикаторите за инфлация и дълготрайни лихвени проценти.
В последна сметка, има правила и ние би трябвало доста ясно да вървим по този път.
Рисковете в действителност са пропуснати изгоди и вреди от отлагането на влизането.
Ние сме във Валутен ръб от доста години. Централната ни банка не може да прави парична политика, да интервенира на пазара, да поддържа банките.
Ние следваме решенията на ЕЦБ. А е доста по-добре да участваме в тях като пълновръстен член, с цел да може да се чува и нашият глас.
Пропуснатите изгоди за стопанската система се показват в милиарди.
При влизането в еврозоната, тези по-високи лихви, които виждаме в този момент, ще бъдат по-ниски. Това ще докара и до унищожаване в огромна степен на разноските за превалутиране, които компаниите сега би трябвало да заплащат. Те са в размер на 300-400 милиона лв. годишно единствено от превалутиране.
Друга пропусната изгода е за комерсиалните банки.
В момента минималните наложителни запаси са в размер на 10%, а при влизане в еврозоната ще станат 1%. Това значи приблизително 15 милиарда лв. освободен запас, което ще даде опция вложения, реинвестиции, нарастване на кредитирането.
Още една изгода от влизането ни в еврозоната е понижение на лихвите, които страната изплаща при понижение на държавния дълг, тъй като той ще бъде непосредствено в евро.
Говорим за доста съществени финансови пропуски и вреди, които могат да бъдат преодолени.
Доверие в вложенията, нарастване на вложителите, повече нововъведения. Възможност България да получи още по-добри условия по дълготрайния запас, който Европейска инвестиционна банка дава, защото рисковата надбавка ще намалее.
Ползите са доста и може да се разделят на три съществени групи: за страната, за бизнеса и за жителите. Това е вярната опция и вероятност за страната ни, тъй като ще даде:
Стабилност на стопанската система
Предвидимост
Увеличаване на доверието в банковия бранш и стабилността на системата
По-строга и устойчива фискална политика
Добро равнище на ръководство на инфлацията и лихвените проценти
Поетапна конвергентност на заплатите, с цел да бъдат изравнени с европейските
Присъединяването към еврозоната е една цялостна, приключена интеграция на страната ни към европейското семейство и влизане в клуба на богатите, сполучливите и проспериращите. Ако изтъквам един прочут икономист – доста по-важно е да сме на масата на диалозите и на правенето на политиките, в сравнение с в менюто.
Автор: Любомира Тонева
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ