ЛИЛИ ДРУМЕВА е певица, автор на песни, създател и фронт

ЛИЛИ ДРУМЕВА е певица, създател на песни, основател и фронт музикант на най-успешната българска кънтри и блуграс група Lilly of the West, която е притежател на влиятелни награди от състезания в Холандия, Франция и Съединени американски щати. Продуцира и издава 10 студийни албума, провежда европейски турнета, концерти и конгреси, измежду които е и интернационалният фестивал за изпята лирика Sofia Singer Songwriter. Повече от две десетилетия е пионер и мотор в развиването на кънтри и блуграс музиката на Балканите. Член е на борда на Европейската и Световната кънтри и блуграс асоциация, където показва Източна Европа. Като музикален публицист има над 15 години опит в Би Би Cи, Ретро Радио, Радио София, Хоризонт, ББT, Радио Бинар. Специализирала е кънтри и блуграс музика в Съединени американски щати по стратегия " Фулбрайт ". Изявява се и като сполучлив импресарио, работейки с американски и европейски актьори.

Снимки Здравко Господинов и персонален списък

" Музиката стана смисъл на живота ми "

" Медиите се опасяват да пускат кънтри "

" Не всеки може да бъде преселник "

" Америка може да бъде самотно място и не е за всеки "

" Работата заплаща сметките. Музиката пък е храна за душата и без нея не мога "

- Ако би трябвало да се визиите на чужд, какво ще кажете - певица или радиоводеща е Лили Друмева?

- Най-вече съм певица, защото по този начин започнах преди над 20 години. Тогава се възпламених по кънтри музиката и взех решение да уча стила. Бях запленена от певицата Емилу Харис, която гледах онлайн във Виена дружно с нейната страхотна акустична група The Nash Ramblers. Може би точно тя ми повлия най-вече във вокално отношение. На китара се научих да изсвирвам последователно, като вземах уроци и се учех от моя тогавашен другар - китарист. Постепенно започнах и да пиша песни в същия жанр, а непредпазливо станах и уредник, пиар, продуцент, издател и доста други неща, свързани с музикалната активност.

- А по кое време решихте, че точно кънтрито ще има водеща роля в живота ви?

- За първи път чух тази музика в колата на татко ми през 70-те години. Пътувахме по подбалканския път към морето, а той слушаше единствено една и съща касетка с най-големите шлагери на Доли Партън, Кени Роджърс, Уили Нелсън и Джони Кеш. Баща ми въртеше кормилото в такта на музиката и си подсвиркваше с уста. Тогава още не се бях запалила по този жанр, само че добих визия за него. В началото на 90-те години като студентка във Виена имах шанса да посетя няколко доста хубави концерта на кънтри актьори и ориста ме срещна с гадже кънтри музикант.

- Кой ви поддържа на първо време по пътя към сцената?

- Никой. Учех се в придвижване. В началото бях доста плаха. Пеех на отдалеченост от микрофона. Притеснявах се от това по какъв начин звуча. Песните не бяха в подобаващи тоналности за гласа ми. Беше ми мъчно да изсвирвам и да пея по едно и също време. С годините се научих и към този момент се усещам удобно на сцената, изключително когато съм в компания на положителни музиканти и другари.

- Родителите ви - Емилия и Христо Друмеви, са адвокати, само че очевидно не са съумели да ви възпламенят по правото. Имало ли е въпреки всичко опити от тяхна страна да ви насочат да тръгнете по техните стъпки?

- Освен че майка ми и татко ми са адвокати, сестра ми също приключи право. Аз изпълних в някаква степен тяхното предпочитание, като се насочих към икономическо обучение и даже работих една година в данъчно-правния отдел на финансова компания. Разбрах, че това не е за мен. Бях и в областта на туризма. Ръководих и европейски планове. Въпреки това около всичко, което правех, надделяваше музиката. Винаги ме е привличала и по този начин последователно тя стана смисъл на живота ми.

- Наскоро излезе 11-ият ви албум с 16 песни на 12 езика. Кои от тях владеете в действителност? Как се роди концепцията за Drumul? Колко време ви лиши реализацията й? И каква е историята на името на диска?

- Думата Drumul е румънска и значи " Пътят ". Идеята е, че животът е едно музикално странствуване, което ме води из разнообразни страни. Напоследък постоянно навестявам Румъния, експортирам концерти, имам импресарио и работя с румънски музиканти. Наскоро даже снимах клип там. Също по този начин през последните две години участвах на фестивали за създатели реализатори в Хърватия, Словения, Сърбия и Македония. В Drumul са включени песни точно от тези страни. С всеки идващ албум се пробвам да показва нещо ново. След 20 години, отдадени на кънтри, блуграс, суинг, блус и фолк музиката, взех решение да пусна сбирка с песни на разнообразни езици. Те са ми занимание от дете. От дребна приказвам френски. Мой преподавател беше моята баба, прочут учител. Също по този начин сме живели две години в Париж. Немски научих около престоя на фамилията ми в Германия, а по-късно бях студентка в Австрия. Завършила съм съветска гимназия в Словакия през 80-те години. Работя и със словашки музиканти, даже бях на турне в Америка със словашка група и езикът им не ми е непознат. Разбирам много и сръбски, словенски, полски и така нататък, а през последната година изучавам румънски. Наскоро научих и ария на албански. Пея и на италиански и испански. За мен езиците са нещо доста забавно и неповторимо. Голямо предизвикателство е да научиш ария на език, който ти е непознат, и да откриеш хубостта му. Записите на Drumul лишиха към два месеца. Направени са от Стамен Янев в неговото студио. Акустичните китари са на Краси Първанов (Точка.БГ), вземат участие и гост-музиканти от Чехия (Пепа Малина - цигулка) и Словакия (Михал Барок - мандолина). Аранжиментите са мои дружно със Стамен Янев. Звукът в албума е акустичен и минималистичен. Набляга се на вокала и текстовете.

- Напоследък имате доста креативен контакти в Румъния. С какво ви впечатлиха вашите сътрудници, с които работихте там? Уместен ли е въпросът - по кое време ще ги стигнем румънците?

- В рамките на две години бях в Румъния пет пъти. Много съм впечатлена от тази страна. Те са много по-напред от нас в доста връзки. Градовете са по-чисти, по-добре контролирани. По-развити са стопанската система, бизнесът, селското стопанство и културата. За последния бранш се отпускат много пари и най-много за румънската музика. Тя е средство за разпространяването и развиването на румънския език. За разлика от нас румънците имат държавна политика в тази посока. Един от най-естествените способи за възприемането на хубавата лирика е, когато тя е изпята, посредством музиката. Именно по тази причина придвижването на поетите с китара там е доста мощно. Едно изкуство, което се почита и цени. Също по този начин се подкрепят и всички актьори, които пеят на румънски език. Имат богата палитра от музикални жанрове, както и културна сцена: театри, музеи, изложения, концертни събития, само че постоянно фокусът е популяризирането на Румъния. Като цяло те са по-задружни и по-организирани от нас, по-лесно работят в екип. Това са усещанията ми, добити от фестивалите, където свирих, и общата инфраструктура на градовете, които посетих.

- Вече над 20 години с вашата група разпространявате кънтри културата в България и оттатък границите на страната. Мислите ли, че допринесохте за построяването на афинитет у нашенеца към този жанр музика? Смятате ли, че кънтрито е разбираемо на Балканите?

- Стараем се да разпространяваме този род на Балканите посредством концерти, албуми, фестивал, който организираме, предаване, което водих дълги години по малкия екран и радиото, голям брой изявления и книга, която написах, чийто фокус е точно кънтри музиката. Тя, несъмнено, е обвързвана и с други жанрове, като блус, суинг, рокендрол, акустичната музика, придвижването на поетите с китара и така нататък Напоследък се следи наклонността от ден на ден клубове да оферират акустична музика. Изявяват се създатели и реализатори, които излизат на сцена с акустични китари. Много от тях имат в репертоара си и кънтри шлагери. Специално песните на Джони Кеш са много известни измежду младежите. Това, което ми харесва, е, че към този момент живата музика в София стартира по-отрано - от 20 или 21 ч. Можеш да отидеш и да слушаш някой забавен актьор на мира с пиво в ръка. Индиректно свързвам този тренд към сингър сонграйтерите, които свирят акустично в столичните клубове, с кънтри музиката, защото при нея на напред във времето са точно текстовете на песните, красивите мелодии, които се сервират с акустична китара. Разбира се, групата ми има и правилни почитатели, които ни следват на всички концерти. Има също и една млада кънтри групировка - Cash Only, която извършва репертоара на американската легенда Джони Кеш. За страдание, кънтри музика не звучи по радиото в България. Не зная за какво медиите се опасяват да включат този род в плейлистите си, макар че той от дълго време участва в Европа. В Прага даже има радиостанция, която пуска единствено кънтри. Смятам, че в случай че тази музика звучи по-често в ефира, ще стане по-разбираема и по-достъпна за хората.

- Кой е обичаният музикален жанр на сина ви? Има ли ария от вашия репертоар, която той харесва най-вече?

- Синът ми свиреше известно време на барабани, само че се отхвърли. Още от дребен слуша моя музика, знае всичките ми песни. Мисля си, че когато ги чуе, се успокоява. Понякога желае да му пея. Любимите му музикални стилове са поп и рап. Както множеството деца на неговата възраст, харесва Криско. Много му се желае да отиде на концерт на Графа.

- Свикнал ли е към този момент брачният партньор ви, който е ирландец, с българския нрав? Как отбелязвате Свети Патрик и кой от родните празници харесвате най-вече?

- Съпругът ми се усеща доста добре в страната ни. Харесва му българската кухня, освободеността на хората, безгрижният метод на живот и мисля, че като цяло няма проблеми с нашия нрав. Обикновено на Свети Патрик отиваме на банкет в посолството. Няколко години поред с групата свирихме на него. Специално научих и ирландския химн на келтски. Също по този начин от Ирландия идват картички и значки, които си закачваме. Харесваме Коледа, Великден, само че най-много Цветница поради името ми.

- Как успявате да напасвате грижите за фамилията с професионалните задължения?

- Съчетаването на семейство, работа и музика не е елементарно, само че и трите са значими. Работата заплаща сметките. Музиката пък е храна за душата и без нея не мога. А фамилията би трябвало да върви редом и да се поставят доста старания.

- Кое е най-необичайното място, на което сте се изявявали?

- През 2012 година с групата имахме турне в Русия. То включваше Москва, Иваново и Дубна. В столицата изнесохме концерт в Българския културен център, в Дубна (голям нуклеарен център) участвахме в джаз фестивал, а в Иваново (предградие на Москва) свирихме на частно празненство в имението на прочут олигарх. На последното място имахме забавно прекарване. Наложи се да изпълняваме музикални стремежи до сутринта. Не знаех, че в Русия има толкоз доста кънтри почитатели, и турнето ни беше доста сполучливо. Руската аудитория е една от най-вдъхновяващите. Друго необичайно място, където съм пяла, само че този път с двама английски музиканти (Рик Таунанд и Роузи Дейвис), бе град Трондхайм, Норвегия. Там участвахме на голям фестивал през лятото. През цялото време беше ярко. Бяхме изгубили визия за времето и когато се качихме на сцената в 1 ч. сутринта, беше бял ден. Чудихме се за какво пред подиума се извисява ограда и след това разбрахме. Сред публиката имаше доста подпийнали хора, които във вихъра на страстите хвърляха бутилки и други предмети към сцената. Участието беше тежко, само че запаметяващо се. Имахме и специфичен конвой - хора, които се грижеха да останем невредими.

- Били сте на доста места по света. Хрумвало ли ви е в миналото да останете в чужбина?

- Живяла съм в Германия, Австрия, Англия и Съединени американски щати за по-дълго време. Имала съм проекти да остана, само че се веселя, че не го направих. Не всеки човек може да бъде преселник. Особено когато идваш от България, не започваш от нула, а от минус 10 да вземем за пример. Нямаш еднакъв късмет. Непрекъснато би трябвало да се доказваш. Трябва да си доста по-добър от тях, с цел да пробиеш, и все пак си оставаш постоянно чужденец. И по този начин животът ти минава. Свирила съм постоянно за българи в чужбина. Имах концерт преди няколко години за българската общественост в Нешвил и покрайнините му. Направи ми усещане, че те са относително заможни - лекари, предприемачи, бизнесмени. Живеят добре, само че това, което им липсва, е духовното. Липсват им средата, приятелите, компанията, с която да споделят. Америка може да бъде самотно място и не е за всеки.

- В коя страна се чувствате най-добре призната като певица?

- В момента - в Румъния. Наскоро имах независим концерт в центъра на Букурещ, проведен от моя импресарио Дана Кристеску. В разгара на лятото пред сцената в градината на Музея на литературата се събра многочислена аудитория. Бяха доста благи, тихи и възприемаха всяка казана от мен дума. Слушаха с интерес осъществяванията ми на песни, огромна част от които - на румънски език. Радваха ми се, че съм положила изпитание да ги науча, и пееха с мен. Това, което желая да кажа, е, че тези хора бяха пристигнали поради мен. През лятото в София съвсем няма аудитория за такива неща, да не приказваме пък, в случай че актьорът е чужденец от прилежаща страна, който е относително чужд. В Брашов свирих на голям фестивал на площада, където също имаше многочислена аудитория. Не знам за какво в България през лятото всичко замира и единственото занятие на хората е лежане на шезлонг или седене по заведения за хранене. Хубава аудитория съм имала и в Сърбия, в Хърватия, в Словакия, Полша, Унгария. Като че ли в някогашните соцстрани е по-приятно да се свири, защото хората са по-земни и това, че си българин, не крие някакви предубеждения. В Америка публиката ме гледаше като нещо екзотично, българка, която извършва блуграс и кънтри - техни достоверни жанрове. Радваха ми се, несъмнено, само че и ме гледаха с огромно удивление.

- Вие сте дългогодишна водеща на " Настроение с Лили " по Радио София. Какво ви дава (и отнема) тръпката да сте пред микрофона?

- Открих радиото през 2001 година, когато Тома Спространов ме заведе в българската секция на Би Би Си в Лондон. Там започнах работа като кореспондент. Отразявах концерти и разказвах за тях. Правех изявленията с артистите. След това се върнах в България и започнах предаването " Настроение с Лили " в Ретро Радио и след това се трансферирах в БНР през 2007 година, където съм и до през днешния ден. Радиото е огромна тръпка. Голямо благополучие е да споделям със слушателите музиката, която обичам. Когато светне алената лампичка в студиото и знам, че съм в ефир, се активизирам и сякаш се придвижвам в различен свят. Всичко, което ме е тормозило преди (стрес, болест, неприятна случка), ми минава и сякаш оздравявам. Когато свърши ефирът, се усещам задоволена и настроението ми е приповдигнато. След това ми се желае да отида и да чествам някъде.

- Споменахте, че сте работили като публицист в българската секция на Би Би Си. Какво е належащо, с цел да успее родна радиостанция да се приближи до високите стандарти на този медиен исполин?

- Би Би Си е държавна медия, която се финансира от налозите на британците. Да, в действителност равнището там е доста високо и работят експерти. За частните медии единственият доход са рекламите, които зависят от стопанската система на съответната страна. Естествено, те се стремят да пускат музика, която носи високи рейтинги, с цел да притеглят повече слушатели, а по този метод и рекламодатели. Като цяло радиото се счита за отшумяваща медия. Радиостанции сега по-скоро се закриват, в сравнение с основават. Невъзможно е за малко частно радио, което не е част от огромна верига, постоянно включваща и други бизнеси, да оцелее. Въпреки това считам, че радиото в никакъв случай няма да изчезне, до момента в който има хора като мен, които милеят за него и обичат специалността си, то ще продължи да съществува.

- Преди време събрахте в книга 50 сюжета на музикалното ви предаване. Ще има ли продължение това начинание?

- Може би да, макар че писането на книга е доста самотно и мъчно начинание. Когато другите бяха на почивки и пътувания, седях пред компютъра всяка вечер и през уикенда. Освен ентусиазъм, хрумвания и забавна информация писането на книга е обвързвано и с доста административна работа. Доста време лиши редакцията, техническото оформление и други неща, които нямат нищо общо с творчеството. Разбира се, непрестанно се образовам, чета музикална литература и проследявам всичко забавно, което се случва на музикалния пазар. Така че е изцяло допустимо знанията, които съм натрупала, след години да бъдат събрани в последваща книга.

- Мислили ли сте да запишете дует?

- Имам прекрасен дует с чешкия кънтри артист Якуб Рацек (If I needed you, ария oт албума ми Lovin`you, 2009). Пяла съм на сцена с Ваня Костова, Роси Кирилова, Коцето Калки, Васко Кръпката и други български реализатори, които имат отношение към кънтри музиката. Някой ден бих желала да запиша дует с Винс Гил - кънтри артист и мултиинструменталист. Той има един от най-красивите гласове - чист кадифен тембър. Най-подходящият беквокалист за всяка певица. Имах щастието през 2014 година да съм напълно покрай него. Гледах един концерт в Нешвил на групата, с която той понякога се изявява - The Time Jumpers. Като схванаха, че съм от България и се занимавам с кънтри музика, ме поканиха на сцената и изпях един суинг стандарт дружно с тях, като застанах до Винс Гил. Той свиреше на китара и понякога ме поглеждаше, а аз бях малко обезпокоена, само че щастлива.

- Различна ли е публиката отвън границите на България?

- Когато изсвирвам за българи в чужбина, репертоарът е по-различен. Включвам национални песни, остарели наши шлагери, мои авторски композиции на български език и повече описвам за стараната ни. Понякога тези концерти са доста благи и трогателни, тъй като хората желаят да се допрян до теб, и всичко, което им казваш за България, е забавно. Тъй като дълги години работих дружно с легендата на радиото Тома Спространов, доста постоянно ме питат за него и му предават поздрави. Старая се да извършвам и песни на езика на страната, в която изсвирвам. Пяла съм на маджарски, чешки, словашки, немски, италиански, словенски, хърватски, румънски и така нататък

- Носителка сте на доста оценки. Кое от тях е най-ценно за вас?

- Може би първата премия, която с Lilly of the West спечелихме на Международния блуграс фестивал в град Фортхаузен, Холандия, през далечната 1998 година Бяхме определени от публиката за най-хубава блуграс група на Европа, което ни отвори пътя към Америка. Същата година за първи път стъпихме в Нешвил и се представихме при връчването на премиите за блуграс музика. Имах даже достойнството да разглася един от спечелилите по време на галата. Наградите се излъчваха непосредствено по малкия екран.

- Зная, че работите с задгранична фондация и към този момент реализирахте няколко плана във Варна. С какво тъкмо се занимавате?

- От няколко години съм представител на американска фондация, която осъществя разнообразни планове в България в областта на предприемачеството, образованието, културата, археологията, с присъединяване на водещи специалисти от Калифорния. Там се намира Силициевата котловина, център на компютърната промишленост, която стартира още от 60-те години. Собствениците на фондацията са точно хора, които са създали IT бранша там и желаят да предадат опита си в България. Занимавам се с организацията на конференции, семинари, просветителни стратегии, уъркшопове с забавни тематики, показани от известни лектори. Чрез фондацията България бе посетена от огромни имена в IT бранша като Норман Уинарски, основател на гласовия помощник Siri, и Майкъл Марвин, основател на Map Info и GPS устройствата. Във Варна имаме няколко плана, свързани с всички равнища на предприемачество - от гимназия, университет, през дребния и междинния бизнес до огромния бизнес. Работим с доста млади въодушевени хора, които желаят екосистемата и предприемаческият дух в града да се подобрят.