Летни маршрути: Там, на север от морето и на юг от Алпите
Лигурия. Не звучи доста познато, нали? Точно по тази причина ще пиша за това място, тъй като то не е явна италианска дестинация като Тоскана да вземем за пример. А е доста красиво, в действителност. Лигурия е крайбрежната област в Северозападна Италия с централен град Генуа - голям, даже плашещ пристанищен мастодонт, в действителност най-голямото пристанище в Италия. Два пъти съм се губила в този град, и то до момента в който съм се опитвала просто да го подмина, не ми се мисли какво щеше да стане, в случай че желаех да го прегледам... Това, което знам, че си коства да се види, е Старият град, който пази загатна за морското владичество на Генуа, и аквариума.
Затова преди да стигна до такава степен, слизам от Autostrada Dei Fiori /районът обичайно е прочут с производството на цветя/ и взимам отбивката за La Specia, град, който е специфичен с това, че оттова се стига до Cinque Terre. Петте градчета, накацали по стръмните планински скатове стопират дъха и ме карат несъзнателно да си мисля какъв брой труд е хвърлен от жителите им в битката за всеки сантиметър земя. Вълнуваща панорама, която припомня Амалфийското крайбрежие на юг от Неапол.
Продължаваме на запад и след Генуа взимаме отбивката за Rapallo. Попадаме в различен свят – по-богат и организиран - палми, горди бледо- жълти къщи със зелени капаци на прозорците и доста море. А в морето – лодки. Много цъфнали шубраци и мирис на жасмин. Рапалло е най-голямото градче на този дребен полуостров, чиято перличка е дребното пристанище на Портофино.
По пътя е Санта Маргерита Лигуре, която е следна по размери, и отново по този начин очарователна. Там спахме в едно малко палацо, превърнато в хотел. Всъщност замъците там са много, защото архитектурно, градчетата, несъмнено, следват генуезката мода от мощните години на комерсиалната империя. Кулинарно – лигурската гастрономия, известна с аромата на розмарин и тимус, пестото и зехтина, създаван от зелените маслини Таджиаске.
По пътя на Изток е San Remo, който свързвах единствено с естрадния фестивал. Сега го свързвам с един малко поовехтял туристически лукс, чийто най-славни години, уви, са попреминали... Последната спирка преди да преминете във Франция, е Ventimiglia, величествен феодален град, който гордо изпраща пасажера, напомняйки му какъв брой разнолико красива е Италия.
[[gallery]]
Затова преди да стигна до такава степен, слизам от Autostrada Dei Fiori /районът обичайно е прочут с производството на цветя/ и взимам отбивката за La Specia, град, който е специфичен с това, че оттова се стига до Cinque Terre. Петте градчета, накацали по стръмните планински скатове стопират дъха и ме карат несъзнателно да си мисля какъв брой труд е хвърлен от жителите им в битката за всеки сантиметър земя. Вълнуваща панорама, която припомня Амалфийското крайбрежие на юг от Неапол.
Продължаваме на запад и след Генуа взимаме отбивката за Rapallo. Попадаме в различен свят – по-богат и организиран - палми, горди бледо- жълти къщи със зелени капаци на прозорците и доста море. А в морето – лодки. Много цъфнали шубраци и мирис на жасмин. Рапалло е най-голямото градче на този дребен полуостров, чиято перличка е дребното пристанище на Портофино.
По пътя е Санта Маргерита Лигуре, която е следна по размери, и отново по този начин очарователна. Там спахме в едно малко палацо, превърнато в хотел. Всъщност замъците там са много, защото архитектурно, градчетата, несъмнено, следват генуезката мода от мощните години на комерсиалната империя. Кулинарно – лигурската гастрономия, известна с аромата на розмарин и тимус, пестото и зехтина, създаван от зелените маслини Таджиаске.
По пътя на Изток е San Remo, който свързвах единствено с естрадния фестивал. Сега го свързвам с един малко поовехтял туристически лукс, чийто най-славни години, уви, са попреминали... Последната спирка преди да преминете във Франция, е Ventimiglia, величествен феодален град, който гордо изпраща пасажера, напомняйки му какъв брой разнолико красива е Италия.
[[gallery]]
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ