Лидия Шулева пред novini.bg: Не намирам логика в създадената ситуация на пазара на труда у нас
Лидия Шулева е съветник, бизнес треньор в консултантската компания "Бизнес разсъдък ". Тя е едно от уважаваните лица от партията Национално придвижване за непоклатимост и напредък (НДСВ), беше вицепремиер на България сред 2001 и 2005 година, министър на труда и обществената политика сред 24 юли 2001 и 17 юли 2003 година и министър на стопанската система сред 17 юли 2003 и 23 февруари 2005 година Говорим с нея за безработните, които се умножиха в пъти от началото на карантината за ковид. Общият брой на хората, останали без прехранване дотук са близо 200 000 души.
"Шокът и стресът за хората, които до през вчерашния ден са били на работа, а през днешния ден към този момент са я изгубили, са големи. Това породи и различен огромен проблем - скупчването на десетки хора пред Бюрата по труда, чакащи реда си да се записват.
Доколко съответни са ограниченията, които държавното управление предложи, а Народното събрание одобри.
За мен персонално мярката 60/40 и в първият, и във вторият й вид, е извънредно неудачна, а и тя е главната причина за всички тези опашки пред бюрата по труда. Както и за цялата шокова обстановка, в която изпаднаха хората и бизнеса.
В последна сметка тази мярка се оказва изрично неприложима за бизнесите, които бяха принудени, поради изключителното състояние, с решение на Народното събрание да затворят своите компании - в туризма, ресторантьорството, услугите, спортните салони и други., плюс всички културни институти. Те непосредствено бяха наранени от решението за изключително състояние.
На всички тези хора им се дава една мярка, която е безусловно неприложима за тази обстановка.
Красимир Дачев пред novini.bg: Предприемачи, които чакат за всичко на страната, за какво не станат служители
Какво трябваше да бъде направено?
На останалите без прехранване хора, трябваше да им се предложи непосредствено 60% обезщетение, защото те не са на работа. Трябваше да им се даде обезщетение, каквото биха получавали през Бюрата по труда, което осреднено е към 60 на 100 от брутната им заплата. Без да се заплащат спомагателни осигуровки, както в действителност не се заплаща на никого, когато се записва в бюрата по труда. Ако беше направено това за всички, които са наложително затворени, поради изключителното състояние, то нямаше да има скупчвания на хора пред бюрата. Защото за 1-2 месеца те щяха да се водят на работата си и да получават това обезщетение от страната.
АИКБ предлага НСТС да разиска спомагателни ограничения за намаляване на последствията от изключителното състояние
В момента какво се получи?
Предлагат една мярка 60/40, която 60% от брутното заплащане и осигуровките върху него, се вземат от страната, а останалите 40 на 100 от заплатите и осигуровките се поемат от работодателя. При един затворен бизнес, когато нямаш никакви доходи, а имаш непрекъснати разноски, няма по какъв начин някой да откри тези пари и да ги заплати. При което стартират съкращения и отиване на борсата, както и основаване на голям напън върху бюрата. Създадена бе и заплаха за самите хора, не е ясно на опашките кой кого заразява и изнервя. Много предприятия, които затвориха се постанова да стартират едни дълги процедури на всеобщи съкращения, погашение на отпуски, на обезщетени и така нататък - всичко това коства пари, които работодателите няма от кое място да вземат. В последна сметка всички тези хора се записват на борсата, остават с едни вземания, които не се знае по кое време и по какъв начин работодателите наложително ще би трябвало да изплатят, без да има такава нужда, тъй като може би след 1 или два месеца могат да проработят още веднъж.
Мика Зайкова пред novini.bg: Депутатите незабавно да ремонтират Закона за банките
Всичко това докара до непотребна спомагателна рецесия както за бизнеса, по този начин и за хората.
Бих я определила даже като безсмислена, защото разхода за страната е еднакъв, тъй като тези 60% са същите, за които аз приказвам. Не е основна концепцията всеки да получи по една цялостна заплата. Защото всеки схваща, че когато не си на работа, а компанията ти е затворена, няма по какъв начин да получаваш цялата си заплата, до момента в който си стоиш у дома. Така че хората обикновено биха приели да получат 60 на 100 и да се водят на работа, защото останалите 40% бизнесът няма от кое място да ги вземе, ще има 60 % и ще отидат на борсата. Всичките тези главоболия на хората, и на чиновниците ще основат спомагателни стресове и на работодателите, които ще дължат обезщетения за съкращения. И вместо незабавно след рецесията те да назначат хората, ще се чудят по какъв начин да се оправят със отговорностите, които са им се натрупали, заради съкращения. Единствените, които могат да се възползват от мярката 60/40 са тези бизнеси, които не престават да работят и сега и генерират някакви доходи, само че имат спад от да речем 20%, по отношение на миналата година. Тази мярка вероятно би им помогнала, в случай че им се поемат 60% от разноските за хората, които работят. Говорим за работещ бизнес, а не за тези, които са затворили. За тях мярката е чисто безумство.
Създадената обстановка от страната на пазара на труда у нас в този момент, няма разумно пояснение за мен.
Много бизнес организации излязоха със мнение, че не желаят повече пари, а същите средства, само че организацията и метода на приемането им да е по-организиран и логичен, а не както е в този момент.
Регистрираните безработни са доста, шокът за тези хора е голям. Но да не забравяме, че България е имала и доста по-тежки интервали. Ако в този момент приказваме общо за близо 200 000 безработни, които може да доближат и до 300 000 при най-лош сюжет, то през 2001 година записаните безработни бяха 780 000 и процентът на безработицата бе 19,7%. И все пак страната се оправи с тази обстановка. Бизнесът тогава не беше като сегашният, само че въпреки всичко овладяхме рецесията, нещата потеглиха в добра посока. Излишно е да драматизираме. Смятам, че страната сама аргументи актуалната обстановка както на хората, по този начин и на бизнеса и на държавната администрация. "
"Шокът и стресът за хората, които до през вчерашния ден са били на работа, а през днешния ден към този момент са я изгубили, са големи. Това породи и различен огромен проблем - скупчването на десетки хора пред Бюрата по труда, чакащи реда си да се записват.
Доколко съответни са ограниченията, които държавното управление предложи, а Народното събрание одобри.
За мен персонално мярката 60/40 и в първият, и във вторият й вид, е извънредно неудачна, а и тя е главната причина за всички тези опашки пред бюрата по труда. Както и за цялата шокова обстановка, в която изпаднаха хората и бизнеса.
В последна сметка тази мярка се оказва изрично неприложима за бизнесите, които бяха принудени, поради изключителното състояние, с решение на Народното събрание да затворят своите компании - в туризма, ресторантьорството, услугите, спортните салони и други., плюс всички културни институти. Те непосредствено бяха наранени от решението за изключително състояние.
На всички тези хора им се дава една мярка, която е безусловно неприложима за тази обстановка.
Какво трябваше да бъде направено?
На останалите без прехранване хора, трябваше да им се предложи непосредствено 60% обезщетение, защото те не са на работа. Трябваше да им се даде обезщетение, каквото биха получавали през Бюрата по труда, което осреднено е към 60 на 100 от брутната им заплата. Без да се заплащат спомагателни осигуровки, както в действителност не се заплаща на никого, когато се записва в бюрата по труда. Ако беше направено това за всички, които са наложително затворени, поради изключителното състояние, то нямаше да има скупчвания на хора пред бюрата. Защото за 1-2 месеца те щяха да се водят на работата си и да получават това обезщетение от страната.
В момента какво се получи?
Предлагат една мярка 60/40, която 60% от брутното заплащане и осигуровките върху него, се вземат от страната, а останалите 40 на 100 от заплатите и осигуровките се поемат от работодателя. При един затворен бизнес, когато нямаш никакви доходи, а имаш непрекъснати разноски, няма по какъв начин някой да откри тези пари и да ги заплати. При което стартират съкращения и отиване на борсата, както и основаване на голям напън върху бюрата. Създадена бе и заплаха за самите хора, не е ясно на опашките кой кого заразява и изнервя. Много предприятия, които затвориха се постанова да стартират едни дълги процедури на всеобщи съкращения, погашение на отпуски, на обезщетени и така нататък - всичко това коства пари, които работодателите няма от кое място да вземат. В последна сметка всички тези хора се записват на борсата, остават с едни вземания, които не се знае по кое време и по какъв начин работодателите наложително ще би трябвало да изплатят, без да има такава нужда, тъй като може би след 1 или два месеца могат да проработят още веднъж.
Всичко това докара до непотребна спомагателна рецесия както за бизнеса, по този начин и за хората.
Бих я определила даже като безсмислена, защото разхода за страната е еднакъв, тъй като тези 60% са същите, за които аз приказвам. Не е основна концепцията всеки да получи по една цялостна заплата. Защото всеки схваща, че когато не си на работа, а компанията ти е затворена, няма по какъв начин да получаваш цялата си заплата, до момента в който си стоиш у дома. Така че хората обикновено биха приели да получат 60 на 100 и да се водят на работа, защото останалите 40% бизнесът няма от кое място да ги вземе, ще има 60 % и ще отидат на борсата. Всичките тези главоболия на хората, и на чиновниците ще основат спомагателни стресове и на работодателите, които ще дължат обезщетения за съкращения. И вместо незабавно след рецесията те да назначат хората, ще се чудят по какъв начин да се оправят със отговорностите, които са им се натрупали, заради съкращения. Единствените, които могат да се възползват от мярката 60/40 са тези бизнеси, които не престават да работят и сега и генерират някакви доходи, само че имат спад от да речем 20%, по отношение на миналата година. Тази мярка вероятно би им помогнала, в случай че им се поемат 60% от разноските за хората, които работят. Говорим за работещ бизнес, а не за тези, които са затворили. За тях мярката е чисто безумство.
Създадената обстановка от страната на пазара на труда у нас в този момент, няма разумно пояснение за мен.
Много бизнес организации излязоха със мнение, че не желаят повече пари, а същите средства, само че организацията и метода на приемането им да е по-организиран и логичен, а не както е в този момент.
Регистрираните безработни са доста, шокът за тези хора е голям. Но да не забравяме, че България е имала и доста по-тежки интервали. Ако в този момент приказваме общо за близо 200 000 безработни, които може да доближат и до 300 000 при най-лош сюжет, то през 2001 година записаните безработни бяха 780 000 и процентът на безработицата бе 19,7%. И все пак страната се оправи с тази обстановка. Бизнесът тогава не беше като сегашният, само че въпреки всичко овладяхме рецесията, нещата потеглиха в добра посока. Излишно е да драматизираме. Смятам, че страната сама аргументи актуалната обстановка както на хората, по този начин и на бизнеса и на държавната администрация. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ