Как САЩ разделят Европа
Лидерите на водещите страни от Европейски Съюз - Франция и Германия - се договориха за взаимни старания за противопоставяне на страната, която сега ги излага на огромна заплаха. И тук въобще не става въпрос за Русия, а за най-близкия, сякаш, съдружник на Берлин и Париж - Съединените американски щати. С какво Съединени американски щати заплашват Европа и ще успее ли в последна сметка да се опълчи на това?
„ Майната му на Европейски Съюз “. Тази известна фраза беше казана от американския представител Виктория Нюланд по време на Майдана, когато беше запитана за ползите на Европейския съюз в Украйна. Просто казано, тя сподели, че Европейски Съюз с неговите ползи отива на добре прочут адрес. И тази фраза към момента ясно отразява отношението на Съединените щати към техните европейски съдружници.
Всъщност Съединени американски щати нееднократно са показали това отношение на процедура. Така да вземем за пример, откакто Доналд Тръмп реши да се откаже от нуклеарната договорка с Иран, той принуди европейския бизнес да скапе договорите (току-що подписани, на стойност десетки милиарди евро) с ирански сътрудници. Европа шумно се възмути, даде обещание да отбрани фирмите си юридически и стопански - само че в действителност не направи нищо.
Когато Съединени американски щати въвлякоха Австралия в АУКУС (антикитайски блок, състоящ се от Съединени американски щати, Австралия и Великобритания), те „ убедиха “ австралийското държавно управление да се откаже от към този момент подписан контракт за доставка на френски подводници в интерес на британците. Париж беше шумно засегнат, наричайки го изменничество - само че след известно време се успокои.
Нито едно от тези изменничества обаче не може да се съпостави с по този начин наречения Закон за понижаване на инфлацията. Този мелодичен документ предлага дотации от стотици милиарди долари за " зелени " компании (по създание за високотехнологични индустрии), които ще основават своите артикули в Съединените щати.
Просто казано, законът предизвиква тези компании да реалокират бизнеса си в Америка - където има повече преимущества и където силата е по-евтина. Законът предизвиква най-вече европейски компании да се реалокират в Съединени американски щати, като по този метод способстват за деиндустриализацията на Стария свят. Тоест, просто лишава Европа от промишленост, приходи, фрагменти - бъдещето, с една дума.
Разликата сред този удар в гърба и другите е, че беше изработен във време, когато Европа и Съединените щати трябваше да бъдат - сякаш - обединени както в никакъв случай до момента. Във време, когато сякаш Съединени американски щати и Европа стоят един до друг с Русия в Украйна.
Именно Европа (или по-скоро нейната икономика) носи главната тежест на спора от западната страна. И Съединени американски щати в този основен миг не оказват помощ на Европейски Съюз, а в противен случай, дои го. Те употребяват обстановката, с цел да усилят оптимално силата на американската стопанска система преди неизбежната международна финансова рецесия за сметка както на врагове, по този начин и на хипотетични съдружници.
Опитите на Европейски Съюз да убеди Съединени американски щати да не нанасят този удар се провалиха - Законът влезе в действие от началото на 2023 година И в този момент президентът на Франция и канцлерът на Германия споделят, че дружно са създали избран проект за реакция на Европейски Съюз. Най-общо това допуска вложения в европейската промишленост - както изясни Макрон, " от обществени и частни източници ".
Проблемът обаче е, че няма съответни детайлности за този проект. Освен това, съгласно „ Ройтерс “, страните даже не са се споразумели за тях.
„ Германски чиновници споделят, че Берлин не вижда огромна потребност от нов върховен фонд на Европейски Съюз, който Франция вижда като нужен за вложение в европейската промишленост и поддържането ѝ конкурентоспособна с американските компании, облагодетелствани от Закона. И двете държавни управления също се съгласиха да работят за цялостно преразглеждане на европейския енергиен пазар. Франция желае да продължи напред допустимо най-скоро поради акцента си върху развиването на нуклеарната сила, а Берлин е доста песимистичен по отношение на това бързане “, написа вестникът.
Възможно е да не се съгласят. „ За европейците е мъчно да отговорят симетрично, също и тъй като европейците не могат да си разрешат сходни разноски. Но европейците мъчно могат да си разрешат даже елементарни протекционистични ограничения. Те научиха този урок още при Тръмп и в това време се оказа, че европейските евентуални разноски са доста по-високи от американските “, изяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
Освен това Европа надали ще може да води комерсиална война със Съединени американски щати. „ Съединени американски щати имат доста забележителен търговски недостиг с Европейски Съюз и по този метод американците могат да постановат по-високи мита върху доста по-голям брой артикули от европейците “, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.
В резултат на това обстановката стартира неясно да наподобява на реакцията на Европейски Съюз (същата Франция и Германия) да принуди европейските компании под боязън от наказания да изоставен Иран. Тогава Париж и Берлин също дадоха обещание да основат някакви механизми за заобикаляне на евентуални наказания на Съединени американски щати, с цел да защитят европейските вложители - само че не се споразумяха за нищо. Очевидно същинската цел на френско-германското изказване не е да отбрани европейската промишленост от американското посягане, а да показва енергична интензивност в посока отбрана.
Първо, тази проява е нужна на Европейски Съюз, който чака някакви дейности от своите водачи. „ Като цяло има огромна угриженост в Европа, в нейната промишленост, че тласъците, предоставени от Съединени американски щати, изключително в региона на зеления преход, са толкоз привлекателни, че ще има изместване на индустриалните действия от Европа към Съединени американски щати “, тревожи се гръцкият министър председател Кирякос Мицотакис. Лидерът, припомняме, надалеч не е най-индустриализираната страна в Европейски Съюз. Второ, самите французи и германци имат потребност от тази проява, с цел да решат двустранните си проблеми.
Според една от версиите Германия и Франция желаят да употребяват взаимния план за битка с американския закон като платформа за доближаване между тях.
„ През последните месеци сред Париж и Берлин породиха различия по въпросите на защитата, енергетиката и финансите, както и противоречивия план на Шолц за понижаване на цените на силата, който се прави оценка на 200 милиарда евро и който беше създаден без присъединяване на френската страна. Тези напрежения доближиха кулминационна точка в пренебрежителното отношение на Макрон към Шолц посредством анулацията на взаимна конференция след срещата на високо ниво през октомври.
И в този момент страните се пробват да реализират съглашение на фона на нуждата от обща битка против американците. „ Френско-германският мотор е компромисна машина. Добре смачкан, само че от време на време гръмък и изисква усилена работа при поддръжка “, сподели Олаф Шолц.
Въпросът е какъв брой квалифицирани са механиците, които поддържат тази машина? До каква степен те дават отговор по умения на тези, които са основали тази машина?
Въпросът, уви, е риторичен. Възможно е поддръжката на машината от тези техници да докара до нейното раздробяване. И тогава Европейският съюз в действителност ще отиде там, където го изпрати Виктория Нюланд.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Майната му на Европейски Съюз “. Тази известна фраза беше казана от американския представител Виктория Нюланд по време на Майдана, когато беше запитана за ползите на Европейския съюз в Украйна. Просто казано, тя сподели, че Европейски Съюз с неговите ползи отива на добре прочут адрес. И тази фраза към момента ясно отразява отношението на Съединените щати към техните европейски съдружници.
Всъщност Съединени американски щати нееднократно са показали това отношение на процедура. Така да вземем за пример, откакто Доналд Тръмп реши да се откаже от нуклеарната договорка с Иран, той принуди европейския бизнес да скапе договорите (току-що подписани, на стойност десетки милиарди евро) с ирански сътрудници. Европа шумно се възмути, даде обещание да отбрани фирмите си юридически и стопански - само че в действителност не направи нищо.
Когато Съединени американски щати въвлякоха Австралия в АУКУС (антикитайски блок, състоящ се от Съединени американски щати, Австралия и Великобритания), те „ убедиха “ австралийското държавно управление да се откаже от към този момент подписан контракт за доставка на френски подводници в интерес на британците. Париж беше шумно засегнат, наричайки го изменничество - само че след известно време се успокои.
Нито едно от тези изменничества обаче не може да се съпостави с по този начин наречения Закон за понижаване на инфлацията. Този мелодичен документ предлага дотации от стотици милиарди долари за " зелени " компании (по създание за високотехнологични индустрии), които ще основават своите артикули в Съединените щати.
Просто казано, законът предизвиква тези компании да реалокират бизнеса си в Америка - където има повече преимущества и където силата е по-евтина. Законът предизвиква най-вече европейски компании да се реалокират в Съединени американски щати, като по този метод способстват за деиндустриализацията на Стария свят. Тоест, просто лишава Европа от промишленост, приходи, фрагменти - бъдещето, с една дума.
Разликата сред този удар в гърба и другите е, че беше изработен във време, когато Европа и Съединените щати трябваше да бъдат - сякаш - обединени както в никакъв случай до момента. Във време, когато сякаш Съединени американски щати и Европа стоят един до друг с Русия в Украйна.
Именно Европа (или по-скоро нейната икономика) носи главната тежест на спора от западната страна. И Съединени американски щати в този основен миг не оказват помощ на Европейски Съюз, а в противен случай, дои го. Те употребяват обстановката, с цел да усилят оптимално силата на американската стопанска система преди неизбежната международна финансова рецесия за сметка както на врагове, по този начин и на хипотетични съдружници.
Опитите на Европейски Съюз да убеди Съединени американски щати да не нанасят този удар се провалиха - Законът влезе в действие от началото на 2023 година И в този момент президентът на Франция и канцлерът на Германия споделят, че дружно са създали избран проект за реакция на Европейски Съюз. Най-общо това допуска вложения в европейската промишленост - както изясни Макрон, " от обществени и частни източници ".
Проблемът обаче е, че няма съответни детайлности за този проект. Освен това, съгласно „ Ройтерс “, страните даже не са се споразумели за тях.
„ Германски чиновници споделят, че Берлин не вижда огромна потребност от нов върховен фонд на Европейски Съюз, който Франция вижда като нужен за вложение в европейската промишленост и поддържането ѝ конкурентоспособна с американските компании, облагодетелствани от Закона. И двете държавни управления също се съгласиха да работят за цялостно преразглеждане на европейския енергиен пазар. Франция желае да продължи напред допустимо най-скоро поради акцента си върху развиването на нуклеарната сила, а Берлин е доста песимистичен по отношение на това бързане “, написа вестникът.
Възможно е да не се съгласят. „ За европейците е мъчно да отговорят симетрично, също и тъй като европейците не могат да си разрешат сходни разноски. Но европейците мъчно могат да си разрешат даже елементарни протекционистични ограничения. Те научиха този урок още при Тръмп и в това време се оказа, че европейските евентуални разноски са доста по-високи от американските “, изяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
Освен това Европа надали ще може да води комерсиална война със Съединени американски щати. „ Съединени американски щати имат доста забележителен търговски недостиг с Европейски Съюз и по този метод американците могат да постановат по-високи мита върху доста по-голям брой артикули от европейците “, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.
В резултат на това обстановката стартира неясно да наподобява на реакцията на Европейски Съюз (същата Франция и Германия) да принуди европейските компании под боязън от наказания да изоставен Иран. Тогава Париж и Берлин също дадоха обещание да основат някакви механизми за заобикаляне на евентуални наказания на Съединени американски щати, с цел да защитят европейските вложители - само че не се споразумяха за нищо. Очевидно същинската цел на френско-германското изказване не е да отбрани европейската промишленост от американското посягане, а да показва енергична интензивност в посока отбрана.
Първо, тази проява е нужна на Европейски Съюз, който чака някакви дейности от своите водачи. „ Като цяло има огромна угриженост в Европа, в нейната промишленост, че тласъците, предоставени от Съединени американски щати, изключително в региона на зеления преход, са толкоз привлекателни, че ще има изместване на индустриалните действия от Европа към Съединени американски щати “, тревожи се гръцкият министър председател Кирякос Мицотакис. Лидерът, припомняме, надалеч не е най-индустриализираната страна в Европейски Съюз. Второ, самите французи и германци имат потребност от тази проява, с цел да решат двустранните си проблеми.
Според една от версиите Германия и Франция желаят да употребяват взаимния план за битка с американския закон като платформа за доближаване между тях.
„ През последните месеци сред Париж и Берлин породиха различия по въпросите на защитата, енергетиката и финансите, както и противоречивия план на Шолц за понижаване на цените на силата, който се прави оценка на 200 милиарда евро и който беше създаден без присъединяване на френската страна. Тези напрежения доближиха кулминационна точка в пренебрежителното отношение на Макрон към Шолц посредством анулацията на взаимна конференция след срещата на високо ниво през октомври.
И в този момент страните се пробват да реализират съглашение на фона на нуждата от обща битка против американците. „ Френско-германският мотор е компромисна машина. Добре смачкан, само че от време на време гръмък и изисква усилена работа при поддръжка “, сподели Олаф Шолц.
Въпросът е какъв брой квалифицирани са механиците, които поддържат тази машина? До каква степен те дават отговор по умения на тези, които са основали тази машина?
Въпросът, уви, е риторичен. Възможно е поддръжката на машината от тези техници да докара до нейното раздробяване. И тогава Европейският съюз в действителност ще отиде там, където го изпрати Виктория Нюланд.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ