Остават дълбоките различия между страните за бюджета на ЕС за следващите 7 години
Лидерите на Европейския съюз не съумяха да изгладят разликите си по въпроса за седемгодишния бюджет на блока за интервала 2021 - 2027 година, съобщи EurActiv.
След срещата им в петък ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели пред кореспонденти, че водачите на страните членки са " повтаряли към този момент познати позиции ". " Нямаше никакви насоки, нищо ", добави той.
Европейският съвет обсъждаше размера на дълготрайния бюджет, средствата за главните политически области, източниците на доходи, отстъпките за някои страни членки и опцията да се прибавят нови условия и тласъци за отпущането на еврофондове.
Лидерите обаче не взеха никакво решение по тези въпроси. Те желаеха ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, сега в ръцете на Финландия, да стесни още повече разликите в предложение ( " преговорна кутия " ), включващо и цифри.
Френският президент Еманюел Макрон сподели, че по време на срещата не е било допустимо намирането на консенсус. Той обаче не бе смутен, тъй като това беше първата полемика по детайлите.
Разговорите започнаха преди 18 месеца, а страните членки се надяват да реализират съглашение до края на тази година. Сблъсъците сред столиците са освен за разноските и разпределението на парите, само че и за въвеждането на нови условия, които да обвързват еврофондовете със спазването на правилата за господство на закона.
Разговорите се усложниха и поради финансовата дупка, която ще се появи след Брекзит и се чака да е към 13 милиарда евро.
Преди срещата Финландия показа документ, целящ да смекчи разликите измежду страните, само че той срещна слаба поддръжка.
Хелзинки предложи общи разноски сред 1.03% и 1.08% от брутния народен приход на Европейски Съюз. Това е под предложените от Европейската комисия 1.15% и доста надалеч от препоръчаните 1.3% от Европейския парламент. Намалява се размерът на общата селскостопанска политика (ОСП) и на кохезионната политика, които сега съставляват почти две трети от бюджета на Европейски Съюз, възлизащ на към трилион евро.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли сподели на водачите, че е от основно значение да се поддържат " най-успешните стратегии – да вземем за пример в региона на младежките политики, проучванията и нововъведенията, околната среда и климатичния преход, инфраструктурата, дребните и междинните предприятия, цифровизацията и обществените права, като се резервира в действително изражение равнището на финансиране за обичайни политики на Европейски Съюз, по-конкретно кохезия, земеделие и риболовство ".
Дипломат разяснява, че финландското предложение не е помогнало за справяне с многочислените неуредени въпроси в бюджетните диалози на Европейски Съюз. " Документът не отразяваше другите позиции на страните членки по уравновесен метод ", добави източникът.
Докато някои северни страни пазят огромни орязвания в общата селскостопанска политика и кохезията, с цел да има повече благоприятни условия за новите цели, източни и южни страни са срещу обилни промени.
" ОСП играе основна роля ", в това число за поддръжка за " зеления " преход, сподели испанският министър председател Педро Санчес. Той и други водачи към този момент считат предлагането на Еврокомисията за " незадоволително ".
За Франция, акцентира президентът Еманюел Макрон, е значимо да няма опълчване на обичайните политики (ОСП и кохезия) на новите стратегически цели, изключително в региона на сигурността и защитата, миграцията и битката с климатичните промени.
Според европейски публични лица и национални дипломати крайното число ще е по-близо до финландското предложение, в сравнение с до рекомендацията на Европейската комисия.
При определянето на идващия дълголетен бюджет на Европейски Съюз България ще отстоява позицията за предел от 1.3% от брутния народен приход на 27-те страни. Това се разбра от думите на премиера Бойко Борисов пред публицисти след първия ден от съвещанието на Европейския съвет в Брюксел.
Повече за българската позиция четете тук.
След срещата им в петък ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели пред кореспонденти, че водачите на страните членки са " повтаряли към този момент познати позиции ". " Нямаше никакви насоки, нищо ", добави той.
Европейският съвет обсъждаше размера на дълготрайния бюджет, средствата за главните политически области, източниците на доходи, отстъпките за някои страни членки и опцията да се прибавят нови условия и тласъци за отпущането на еврофондове.
Лидерите обаче не взеха никакво решение по тези въпроси. Те желаеха ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, сега в ръцете на Финландия, да стесни още повече разликите в предложение ( " преговорна кутия " ), включващо и цифри.
Френският президент Еманюел Макрон сподели, че по време на срещата не е било допустимо намирането на консенсус. Той обаче не бе смутен, тъй като това беше първата полемика по детайлите.
Разговорите започнаха преди 18 месеца, а страните членки се надяват да реализират съглашение до края на тази година. Сблъсъците сред столиците са освен за разноските и разпределението на парите, само че и за въвеждането на нови условия, които да обвързват еврофондовете със спазването на правилата за господство на закона.
Разговорите се усложниха и поради финансовата дупка, която ще се появи след Брекзит и се чака да е към 13 милиарда евро.
Преди срещата Финландия показа документ, целящ да смекчи разликите измежду страните, само че той срещна слаба поддръжка.
Хелзинки предложи общи разноски сред 1.03% и 1.08% от брутния народен приход на Европейски Съюз. Това е под предложените от Европейската комисия 1.15% и доста надалеч от препоръчаните 1.3% от Европейския парламент. Намалява се размерът на общата селскостопанска политика (ОСП) и на кохезионната политика, които сега съставляват почти две трети от бюджета на Европейски Съюз, възлизащ на към трилион евро.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли сподели на водачите, че е от основно значение да се поддържат " най-успешните стратегии – да вземем за пример в региона на младежките политики, проучванията и нововъведенията, околната среда и климатичния преход, инфраструктурата, дребните и междинните предприятия, цифровизацията и обществените права, като се резервира в действително изражение равнището на финансиране за обичайни политики на Европейски Съюз, по-конкретно кохезия, земеделие и риболовство ".
Дипломат разяснява, че финландското предложение не е помогнало за справяне с многочислените неуредени въпроси в бюджетните диалози на Европейски Съюз. " Документът не отразяваше другите позиции на страните членки по уравновесен метод ", добави източникът.
Докато някои северни страни пазят огромни орязвания в общата селскостопанска политика и кохезията, с цел да има повече благоприятни условия за новите цели, източни и южни страни са срещу обилни промени.
" ОСП играе основна роля ", в това число за поддръжка за " зеления " преход, сподели испанският министър председател Педро Санчес. Той и други водачи към този момент считат предлагането на Еврокомисията за " незадоволително ".
За Франция, акцентира президентът Еманюел Макрон, е значимо да няма опълчване на обичайните политики (ОСП и кохезия) на новите стратегически цели, изключително в региона на сигурността и защитата, миграцията и битката с климатичните промени.
Според европейски публични лица и национални дипломати крайното число ще е по-близо до финландското предложение, в сравнение с до рекомендацията на Европейската комисия.
При определянето на идващия дълголетен бюджет на Европейски Съюз България ще отстоява позицията за предел от 1.3% от брутния народен приход на 27-те страни. Това се разбра от думите на премиера Бойко Борисов пред публицисти след първия ден от съвещанието на Европейския съвет в Брюксел.
Повече за българската позиция четете тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ