Костадинов заплаши Кирил Петков с думи на лидера на Червения терор в СССР
Лидерът на " Възраждане " Костадино Костадинов заплаши ръководещите с думи на Феликс Дзержински, считан за водач на Червения гнет през 20-те години на предишния век в Съюз на съветските социалистически републики, за който се счита, че са избити 2 милиона души.
" Господа ръководещи, в случай че към момента не сте в пандиза, това не е ваша заслуга, а наш пропуск "
Дзержински е основател и пръв ръководител на Всеруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа при държавното управление на Съветска Русия – болшевишката тайна полиция с в началото име Всерусийска изключителна комисия (ВЧК), по-известна единствено като ЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК РСФСР), предшественичка на бъдещия Комитет за държавна сигурност на СССР (по-известен като КГБ).
Дзержински е роден в шляхтишко семейство в имението Дзержино́во (Дзяржиново), близо до Ивянец и Ракау в Беларус (днешен Воложински регион, Минска област), тогава в границите на Руската империя. Изключен е от учебно заведение за революционна активност. По нехайство прострелва сестра си Ванда.
Присъединява се към марксистката Литовска социалдемократическа партия през 1896 година Сред основоположниците е на социалдемократическите обичаи в Кралство Полша и Литва през 1900 година Голяма част от младините си прекарва по затвори. Арестуван е по обвинявания за революционна активност през 1897 и 1900 година, заточен е 2 пъти в Сибир, само че съумява да избяга. Отива в Берлин и се завръща, с цел да взе участие в неуспешната революция от 1905 г. Отново е затворен, този път в арест на т.нар. Охранка. Пуснат е на независимост през 1912 година Скоро по-късно още веднъж е задържан за революционна активност и е затворен в Москва. Освободен е през март 1917 година („ бяга “, съгласно вестник „ Правда “) от пандиза дружно с доста други пандизчии. Присъединява се към Болшевишката партия.
След Октомврийската гражданска война (1917) заема редица високи постове в Съветска Русия и Съюз на съветските социалистически републики:
ръководител на ВЧК на РСФСР (20.121917 – 08.07.1918; 22.08.1918 – 01.03.1922)
национален комисар на вътрешните работи на РСФСР (30.03.1919 – 06.07.1923)
ръководител на ГПУ при НКВД на РСФСР (01.03.1922 – 18.09.1923)
национален комисар на железопътния превоз на Съюз на съветските социалистически републики (06.07.1923 – 02.02.1924)
ръководител на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики (18.09.1923 – 20.07.1926)
ръководител на Висшия съвет на националното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики (02.02.1924 – 20.07.1926)
Като началник на ВЧК Дзержински употребява методите на работа на тайната работа („ охранката “) на Имперска Русия. Под негово управление те непрестанно се усъвършенстват и ползват, както в контраразузнаването, по този начин и във външното разузнаване.
Бързо осъзнал неналичието на какъвто и да е надзор от страна на Совнаркома върху активността на ВЧК, Ф. Е. Джержински става иноватор в провокационните операции, представляващи основаване на подправени организации, имитиращи контрареволюционна активност с оглед привличане и след това арестуване и очистване на антисъветските детайли. Най-известните негови интервенции на които той е основател и началник са „ Тръст “ и Оперпут ". Чрез тях ВЧК прониква надълбоко в останалите в Съюз на съветските социалистически републики контрареволюционни групи, както и в емигрантските кръгове на съветското дворянство в чужбина. Имитацията на подготовка на контрареволюционно въстание в Болшевишка Русия е съвършена и заблудата е толкоз огромна, че сътрудниците на ВЧК съумяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в Съюз на съветските социалистически републики с оглед да „ оглавят битката “, при което незабавно са задържани, множеството от тях са измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в последна сметка са премахнати.
Характерно за активността на Джержински е, че като безвъзвратен жалон в активността си слага своята безкомпромисна себеотдайност на олтара на революционната победа. Някои модерни откриватели смятат, че този негов прийом е заимстван от възпитанието му за йезуит в ученическите му години. В историята на „ тайния фронт “ той въздига провокационната активност на междудържавно равнище. По-късно след гибелта му цялата методология по инспирирането на „ революционни обстановки “, организацията на „ национални и антиимпериалистически фронтове “ и обвързваните с тях „ дейни мероприятия “ публично са провъзгласени на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на Съюз на съветските социалистически републики.
За своята почтеност и непоквареност, а може би и поради нечовешката си свирепост, си печели прозвището Железния Феликс. Почива от инфаркт след развълнувано съвещание. Погребан е в Некропола при Кремълската стена.
" Господа ръководещи, в случай че към момента не сте в пандиза, това не е ваша заслуга, а наш пропуск "
Дзержински е основател и пръв ръководител на Всеруската изключителна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа при държавното управление на Съветска Русия – болшевишката тайна полиция с в началото име Всерусийска изключителна комисия (ВЧК), по-известна единствено като ЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем при СНК РСФСР), предшественичка на бъдещия Комитет за държавна сигурност на СССР (по-известен като КГБ).
Дзержински е роден в шляхтишко семейство в имението Дзержино́во (Дзяржиново), близо до Ивянец и Ракау в Беларус (днешен Воложински регион, Минска област), тогава в границите на Руската империя. Изключен е от учебно заведение за революционна активност. По нехайство прострелва сестра си Ванда.
Присъединява се към марксистката Литовска социалдемократическа партия през 1896 година Сред основоположниците е на социалдемократическите обичаи в Кралство Полша и Литва през 1900 година Голяма част от младините си прекарва по затвори. Арестуван е по обвинявания за революционна активност през 1897 и 1900 година, заточен е 2 пъти в Сибир, само че съумява да избяга. Отива в Берлин и се завръща, с цел да взе участие в неуспешната революция от 1905 г. Отново е затворен, този път в арест на т.нар. Охранка. Пуснат е на независимост през 1912 година Скоро по-късно още веднъж е задържан за революционна активност и е затворен в Москва. Освободен е през март 1917 година („ бяга “, съгласно вестник „ Правда “) от пандиза дружно с доста други пандизчии. Присъединява се към Болшевишката партия.
След Октомврийската гражданска война (1917) заема редица високи постове в Съветска Русия и Съюз на съветските социалистически републики:
ръководител на ВЧК на РСФСР (20.121917 – 08.07.1918; 22.08.1918 – 01.03.1922)
национален комисар на вътрешните работи на РСФСР (30.03.1919 – 06.07.1923)
ръководител на ГПУ при НКВД на РСФСР (01.03.1922 – 18.09.1923)
национален комисар на железопътния превоз на Съюз на съветските социалистически републики (06.07.1923 – 02.02.1924)
ръководител на ОГПУ на Съюз на съветските социалистически републики (18.09.1923 – 20.07.1926)
ръководител на Висшия съвет на националното стопанство на Съюз на съветските социалистически републики (02.02.1924 – 20.07.1926)
Като началник на ВЧК Дзержински употребява методите на работа на тайната работа („ охранката “) на Имперска Русия. Под негово управление те непрестанно се усъвършенстват и ползват, както в контраразузнаването, по този начин и във външното разузнаване.
Бързо осъзнал неналичието на какъвто и да е надзор от страна на Совнаркома върху активността на ВЧК, Ф. Е. Джержински става иноватор в провокационните операции, представляващи основаване на подправени организации, имитиращи контрареволюционна активност с оглед привличане и след това арестуване и очистване на антисъветските детайли. Най-известните негови интервенции на които той е основател и началник са „ Тръст “ и Оперпут ". Чрез тях ВЧК прониква надълбоко в останалите в Съюз на съветските социалистически републики контрареволюционни групи, както и в емигрантските кръгове на съветското дворянство в чужбина. Имитацията на подготовка на контрареволюционно въстание в Болшевишка Русия е съвършена и заблудата е толкоз огромна, че сътрудниците на ВЧК съумяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат в Съюз на съветските социалистически републики с оглед да „ оглавят битката “, при което незабавно са задържани, множеството от тях са измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в последна сметка са премахнати.
Характерно за активността на Джержински е, че като безвъзвратен жалон в активността си слага своята безкомпромисна себеотдайност на олтара на революционната победа. Някои модерни откриватели смятат, че този негов прийом е заимстван от възпитанието му за йезуит в ученическите му години. В историята на „ тайния фронт “ той въздига провокационната активност на междудържавно равнище. По-късно след гибелта му цялата методология по инспирирането на „ революционни обстановки “, организацията на „ национални и антиимпериалистически фронтове “ и обвързваните с тях „ дейни мероприятия “ публично са провъзгласени на VІ пленум на Коминтерна като държавна политика на Съюз на съветските социалистически републики.
За своята почтеност и непоквареност, а може би и поради нечовешката си свирепост, си печели прозвището Железния Феликс. Почива от инфаркт след развълнувано съвещание. Погребан е в Некропола при Кремълската стена.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ