Помнете живота
Личното ми другарство с мнозина съветски писатели наподобява незадълбочено и незадълбочено спрямо вникването ми в техните книги. Защото всевъзможни срещи и диалози надали могат да се сравнят с прочита на написаното от тях. Освен това в сходни случаи аз и до момента изпитвам необичайно раздвояване. Понякога душевно се усещам непосредствен с някого като публицист, обаче далечен като човек. Евгений Евтушенко, Юлиян Семьонов, Виталий Коротич, Чингиз Айтматов, Расул Гамзатов, Едуардас Межелайтис, Александър Твардовски, Константин Симонов, Валентин Распутин, Василий Белов, Виктор Астафиев, Вениамин Каверин, Павел Антоколски, Сергей Залигин, Борис Балтер, Лев Озеров, Фазил Искандер, Михаил Шолохов, Александър Солженицин, Сергей Залигин, Андрей Битов, Валери Ганичев, Лев Ошанин, Андрей Вознесенски, Витали Коротич, Анатолий Поперечний, Вера Панова, Александър Штейн, Олег Дмитриев, Лариса Василиева, Александър Прокофиев, Аркадий Арканов, Владимир Костров, Владимир Карпов... С тях съм бивал в най-различни обстановки, само че изпитвах едно и също илюзорно преимущество, следното: аз бях чел техните книги, а те моите - не, заради което ме възприемаха като еднакъв на тях... Дългогодишен другар ми бе поетът Владимир Соколов, той знаеше български език, бе посветил преводачески гений на Димчо Дебелянов. Понастоящем посредством интернет подкрепям съвсем ежедневно другарство с поета Михаил Синелников - четвъртият след Булат Окуджава, Йоздемир Индже и Веселин Ракчевич притежател на Международната премия "Пеньо Пенев ".
Но от всички съветски писатели най-вече срещи, диалози и общи прекарвания съм имал с Лариса Василиева и Валерий Ганичев. Прискърбен е в този момент непосредственият мотив да опиша за тях. Двамата привършиха земния си път наскоро, само че аз имам вяра, че надали ще потънат в безмълвието, тъй като с изключение на "Memento mori " ( "Помни, че си смъртен! "), има и "Memento vivae " ( "Помни,че си живял ").
Аз помня...
Валери Николаевич Ганичев (1933 - 2018) е роден в съветското село Пестово, Новгородска област, детството му минава в селища на интернирани в Омска област, Сибир, донски казаци, което го родее с великия съветски публицист Михаил Шолохов, Нобелов лауреат. След Великата отечествена война фамилията му естествено се озовава в средищния град на украинските казаци Полтава, където приключва приблизително учебно заведение. Висше обучение получава в историческия факултет на Киевския държавен университет "Тарас Шевченко ". Разпределен е на работа в град Николаев, учреден през 1789 година от Григорий Потьомкин като корабостроителен център за поддръжка на съветския черноморски флот. Тук през 1867 година е намерено учебно заведение за децата на имигранти от балканските страни за подготовката на предстоящ управленчески хайлайф на Балканите. Тук е учил Симеон Ванков - български и съветски офицер, майор от българската и генерал-майор от Руската войска, академик и държавник. Участник в Руско-турската война, Сръбско-българската война, Първата международна война и Октомврийската гражданска война, Ленин го назовава "Оръжейникът на Червената войска ". През същото учебно заведение са минали Георги Кирков-Майстора, журналист, социалистически парламентарист, Алеко Константинов - публицист, Христо Славейков - правист, ръководител на Народното събрание на България (1908 - 1910), един от синовете на великия българин Петко Р. Славейков. Валери Ганичев се вживява в духа на този град и както ми споделяше, на всички места по неговия път се среща с българи.
По-нататък Валери Ганичев продължава като комсомолски деятел и поредно е назначен за заместник-главен редактор на списание "Млада армия " в Москва, за шеф на издателство "Млада армия ". В журналистическия факултет на Московския държавен университет "Михаил Ломоносов " придобива научното звание "Кандидат на историческите науки ". Стъпка по стъпка става основен редактор на вестник "Комсомолска истина ", основен редактор на списание "Роман-газета ", "Роман-списание. XXI век ". От 1994 до 2018 година е ръководител на Съюза писателите на Русия, в който членуват популярни създатели като Валентин Распутин, Владимир Солоухин, Виктор Астафиев. През 2001 година сполучливо се включва в делото за канонизирането на адмирал Фьодор Ушаков. И в това дело работи взаимно с българи - Варненският и Великопреславският митрополит Кирил отслужва панихида на 1 август 2001 година, денят, в който съветската ескадра удържа блестяща победа над турския флот. Още тогава на мене митрополит Кирил, с който поддържах другарски връзки, ми разкри концепцията за канонизацията на адмирал Ушаков и изрази вяра, че през идната година в този незабравим за България и Русия ден на това славно историческо място - параклиса в памет на съветските моряци, ще бъде отслужен молебен за новопровъзгласения светец. Което и стана не без персоналното присъединяване на Валери Ганичев.
Валери Ганичев бе заместител на Главата на Всемирния съветски национален събор, член на Обществената палата на Руската федерация, Заместник-председател на Комитета за отбрана на отечествената просвета, Съпредседател на фонда "Руска национална школа ". Бе член-академик на Международната славянска академия, член-академик на Международната академия по информатика, член-академик на Петровската академия на науките и изкуствата, член-академик на Академията по съветска книжовност.
Присърце бе поел работата си като ръководител на Комисията по публичните награди в Руската федерация, увековечаването и канонизирането на съветски свят и съветски персони.
Възприемах Валери Ганичев като съветски публицист от моето лично българско литературно потомство. Той присъстваше в "преодоляването на гравитацията " по израза на Владимир Башев - комплициран ентусиазъм към възобновяване на креативното схващане с притегателната мощност на традицията. Постепенно обаче разбирах, че Валери Ганичев праволинейно се отдалечава от общите характерности. От среща на среща с него долавях съпротивата му против нормативната хармония. Стишено, само че твърдо той се противопоставяше на общоприетото разбиране, че политическата власт може да ръководи и литературния развой. Намираше очакване в православната религия, "Руският публицист не може да не бъде православен! " - споделяше той, а в едно изявление добави, че русофобията не би трябвало да ни плаши точно поради това. Споменаваше като образец, че когато безбожната руска власт през трийсетте години на предишния век стартира да издава в милионни тиражи съветските класици Пушкин, Лермонтов, Гогол, Чехов, Достоевски, международните русофоби схващат, че Русия се самосъхранява, че съветската литература се възстановява като божествено предсказание на съветския народен дух!
Аз съм бивал постоянно при него в Москва, виждах, че той като историк и публицист трансформира списание и издателство "Млада армия " в център на духовното възобновление измежду едни шумни и нападателни псевдопатриотични издания от ерата на Хрушчов. Малко по малко и аз сякаш ставах съидейник на концепцията на Валери Ганичев за реанимация на националното съветско съзнание с наивния идеал, че същият развой ще се развие и у нас. Така и стана, на мене ми бе отредено основното редакторство на списание "Родолюбие " в Комитета за българите в чужбина, където под управителните упътвания на поета Павел Матев изграждахме мост сред Отечеството и българите по света - всички дружно и всеки един поотделно.
Не бе елементарно. Както написа Валери Ганичев, "Основните партийни идеолози на времето - Суслов, Зимянин, Яковлев, Севрюк, не възприеха това. Режимът стартира да мачка всички тези, които се бореха за възраждането на съветската военна популярност, историческите монументи, храмовете. Аз съм признателен, че тази битка ме събра с хора като Никонов, Солоухин, Глазунов, Курочкин, Селиверстов. Те укрепиха моята религия към православието. И когато Хрушчов бе отхвърлен, стартира така наречен оттепель - размразяването. То продължи няколко години, едвам обезврежда идеологическата машина на Суслов. Но в този интервал предизвиках писмо под заглавие "Защитете светините ни ", разгласих го в "Млада армия ", подписано от тримата колоси на нашата просвета - художника Павел Корин, скулптора Сергей Коненков и писателя Леонид Леонов. Това писмо беше един тип стратегия за привличане към героичното минало на Русия на по-младото потомство. Спомням си по какъв начин Леонид Леонов при редактирането на писмото зачерта израза "Нашата славна руска юноша " и изръмжа: "По време на войната бе славна, а в този момент дано се потвърждава ". Хрушчов бе забранил отпразнуването на Деня на успеха. Това писмо е в основата на зародилото Общество в отбрана на паметниците на историята и културата на Русия, управлявано от композитора Георги Свиридов, художника Иля Глазунов и шеф на Ермитажа Борис Пиотровски. Аз бях непосредствен с първия космонавт Юрий Алексеевич Гагарин и бях почувствал у него ентусиазъм към православната религия. На един пленум на Централния комитет на партията, отдаден на образованието на младежите, той направи предложение за възобновяване на катедралата "Христос Спасител " като монумент на войната от 1812. Спомням си, към мене се приближи някакъв партиен функционер и попита: "Ти знаеш ли дали предлагането на Гагарин е в съгласие горе? " И аз незабавно отговори: "Да, най-горе! " Скулпторът Коненков един път сподели: "Гагарин не можа да бъде държан отвън пространството. Той е небесен! " А разправяха, че когато Хрушчов го попитал дали е видял в космоса Господа, Гагарин споделил: "Не, Господа аз не съм виждал, само че той ме видя. "
Валери Ганичев написа, че "Онези, които съумяха да запазят чистите си сърца и мисли и през 90-те години бяха в покрайнините на живота, пристигнаха в църквата. И още веднъж, с чисто сърце и чисти мисли. Тогава, през 1987 година, одобрих тайнството на светото кръщение. Бях член на Комунистическа партия на Съветския съюз, много почитан партиен кадър... Веднъж в издателство "Роман газета " ме посети известният Епископ Василий (Родзянко), свещеник на Сан Франциско, представител на Руската православна черква. Виждайки го, нашата портиерка Рахил Йосифовна ахна: "Валери Николаевич! Патриарх ли пристигна при вас или самият Господ Бог! ".
Именно Валери Ганичев замисли и реализира едно пътешестване по Волга от Москва на юг на съветски и български писатели. И аз бях на транспортен съд "Иля Репин ", който ни прекара през великата съветска река. По двата бряга съзерцавахме поселища и пристанища, златоглави църкви и бели манастири. Спирахме в Углич, Нижни Новгород, Ярославл, Казан, Чебоксари, Толиати, Самара, Волгоград... Навсякъде долавяхме несъкрушимата съветска психика, построена от антични царе и православни светци. Над цялото Поволжие знамената по крепостните кули се мержелееха като хоругви... Може би това бе символният знак, който Валерий Ганичев искаше да ни остави.
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Никола Инджов
Но от всички съветски писатели най-вече срещи, диалози и общи прекарвания съм имал с Лариса Василиева и Валерий Ганичев. Прискърбен е в този момент непосредственият мотив да опиша за тях. Двамата привършиха земния си път наскоро, само че аз имам вяра, че надали ще потънат в безмълвието, тъй като с изключение на "Memento mori " ( "Помни, че си смъртен! "), има и "Memento vivae " ( "Помни,че си живял ").
Аз помня...
Валери Николаевич Ганичев (1933 - 2018) е роден в съветското село Пестово, Новгородска област, детството му минава в селища на интернирани в Омска област, Сибир, донски казаци, което го родее с великия съветски публицист Михаил Шолохов, Нобелов лауреат. След Великата отечествена война фамилията му естествено се озовава в средищния град на украинските казаци Полтава, където приключва приблизително учебно заведение. Висше обучение получава в историческия факултет на Киевския държавен университет "Тарас Шевченко ". Разпределен е на работа в град Николаев, учреден през 1789 година от Григорий Потьомкин като корабостроителен център за поддръжка на съветския черноморски флот. Тук през 1867 година е намерено учебно заведение за децата на имигранти от балканските страни за подготовката на предстоящ управленчески хайлайф на Балканите. Тук е учил Симеон Ванков - български и съветски офицер, майор от българската и генерал-майор от Руската войска, академик и държавник. Участник в Руско-турската война, Сръбско-българската война, Първата международна война и Октомврийската гражданска война, Ленин го назовава "Оръжейникът на Червената войска ". През същото учебно заведение са минали Георги Кирков-Майстора, журналист, социалистически парламентарист, Алеко Константинов - публицист, Христо Славейков - правист, ръководител на Народното събрание на България (1908 - 1910), един от синовете на великия българин Петко Р. Славейков. Валери Ганичев се вживява в духа на този град и както ми споделяше, на всички места по неговия път се среща с българи.
По-нататък Валери Ганичев продължава като комсомолски деятел и поредно е назначен за заместник-главен редактор на списание "Млада армия " в Москва, за шеф на издателство "Млада армия ". В журналистическия факултет на Московския държавен университет "Михаил Ломоносов " придобива научното звание "Кандидат на историческите науки ". Стъпка по стъпка става основен редактор на вестник "Комсомолска истина ", основен редактор на списание "Роман-газета ", "Роман-списание. XXI век ". От 1994 до 2018 година е ръководител на Съюза писателите на Русия, в който членуват популярни създатели като Валентин Распутин, Владимир Солоухин, Виктор Астафиев. През 2001 година сполучливо се включва в делото за канонизирането на адмирал Фьодор Ушаков. И в това дело работи взаимно с българи - Варненският и Великопреславският митрополит Кирил отслужва панихида на 1 август 2001 година, денят, в който съветската ескадра удържа блестяща победа над турския флот. Още тогава на мене митрополит Кирил, с който поддържах другарски връзки, ми разкри концепцията за канонизацията на адмирал Ушаков и изрази вяра, че през идната година в този незабравим за България и Русия ден на това славно историческо място - параклиса в памет на съветските моряци, ще бъде отслужен молебен за новопровъзгласения светец. Което и стана не без персоналното присъединяване на Валери Ганичев.
Валери Ганичев бе заместител на Главата на Всемирния съветски национален събор, член на Обществената палата на Руската федерация, Заместник-председател на Комитета за отбрана на отечествената просвета, Съпредседател на фонда "Руска национална школа ". Бе член-академик на Международната славянска академия, член-академик на Международната академия по информатика, член-академик на Петровската академия на науките и изкуствата, член-академик на Академията по съветска книжовност.
Присърце бе поел работата си като ръководител на Комисията по публичните награди в Руската федерация, увековечаването и канонизирането на съветски свят и съветски персони.
Възприемах Валери Ганичев като съветски публицист от моето лично българско литературно потомство. Той присъстваше в "преодоляването на гравитацията " по израза на Владимир Башев - комплициран ентусиазъм към възобновяване на креативното схващане с притегателната мощност на традицията. Постепенно обаче разбирах, че Валери Ганичев праволинейно се отдалечава от общите характерности. От среща на среща с него долавях съпротивата му против нормативната хармония. Стишено, само че твърдо той се противопоставяше на общоприетото разбиране, че политическата власт може да ръководи и литературния развой. Намираше очакване в православната религия, "Руският публицист не може да не бъде православен! " - споделяше той, а в едно изявление добави, че русофобията не би трябвало да ни плаши точно поради това. Споменаваше като образец, че когато безбожната руска власт през трийсетте години на предишния век стартира да издава в милионни тиражи съветските класици Пушкин, Лермонтов, Гогол, Чехов, Достоевски, международните русофоби схващат, че Русия се самосъхранява, че съветската литература се възстановява като божествено предсказание на съветския народен дух!
Аз съм бивал постоянно при него в Москва, виждах, че той като историк и публицист трансформира списание и издателство "Млада армия " в център на духовното възобновление измежду едни шумни и нападателни псевдопатриотични издания от ерата на Хрушчов. Малко по малко и аз сякаш ставах съидейник на концепцията на Валери Ганичев за реанимация на националното съветско съзнание с наивния идеал, че същият развой ще се развие и у нас. Така и стана, на мене ми бе отредено основното редакторство на списание "Родолюбие " в Комитета за българите в чужбина, където под управителните упътвания на поета Павел Матев изграждахме мост сред Отечеството и българите по света - всички дружно и всеки един поотделно.
Не бе елементарно. Както написа Валери Ганичев, "Основните партийни идеолози на времето - Суслов, Зимянин, Яковлев, Севрюк, не възприеха това. Режимът стартира да мачка всички тези, които се бореха за възраждането на съветската военна популярност, историческите монументи, храмовете. Аз съм признателен, че тази битка ме събра с хора като Никонов, Солоухин, Глазунов, Курочкин, Селиверстов. Те укрепиха моята религия към православието. И когато Хрушчов бе отхвърлен, стартира така наречен оттепель - размразяването. То продължи няколко години, едвам обезврежда идеологическата машина на Суслов. Но в този интервал предизвиках писмо под заглавие "Защитете светините ни ", разгласих го в "Млада армия ", подписано от тримата колоси на нашата просвета - художника Павел Корин, скулптора Сергей Коненков и писателя Леонид Леонов. Това писмо беше един тип стратегия за привличане към героичното минало на Русия на по-младото потомство. Спомням си по какъв начин Леонид Леонов при редактирането на писмото зачерта израза "Нашата славна руска юноша " и изръмжа: "По време на войната бе славна, а в този момент дано се потвърждава ". Хрушчов бе забранил отпразнуването на Деня на успеха. Това писмо е в основата на зародилото Общество в отбрана на паметниците на историята и културата на Русия, управлявано от композитора Георги Свиридов, художника Иля Глазунов и шеф на Ермитажа Борис Пиотровски. Аз бях непосредствен с първия космонавт Юрий Алексеевич Гагарин и бях почувствал у него ентусиазъм към православната религия. На един пленум на Централния комитет на партията, отдаден на образованието на младежите, той направи предложение за възобновяване на катедралата "Христос Спасител " като монумент на войната от 1812. Спомням си, към мене се приближи някакъв партиен функционер и попита: "Ти знаеш ли дали предлагането на Гагарин е в съгласие горе? " И аз незабавно отговори: "Да, най-горе! " Скулпторът Коненков един път сподели: "Гагарин не можа да бъде държан отвън пространството. Той е небесен! " А разправяха, че когато Хрушчов го попитал дали е видял в космоса Господа, Гагарин споделил: "Не, Господа аз не съм виждал, само че той ме видя. "
Валери Ганичев написа, че "Онези, които съумяха да запазят чистите си сърца и мисли и през 90-те години бяха в покрайнините на живота, пристигнаха в църквата. И още веднъж, с чисто сърце и чисти мисли. Тогава, през 1987 година, одобрих тайнството на светото кръщение. Бях член на Комунистическа партия на Съветския съюз, много почитан партиен кадър... Веднъж в издателство "Роман газета " ме посети известният Епископ Василий (Родзянко), свещеник на Сан Франциско, представител на Руската православна черква. Виждайки го, нашата портиерка Рахил Йосифовна ахна: "Валери Николаевич! Патриарх ли пристигна при вас или самият Господ Бог! ".
Именно Валери Ганичев замисли и реализира едно пътешестване по Волга от Москва на юг на съветски и български писатели. И аз бях на транспортен съд "Иля Репин ", който ни прекара през великата съветска река. По двата бряга съзерцавахме поселища и пристанища, златоглави църкви и бели манастири. Спирахме в Углич, Нижни Новгород, Ярославл, Казан, Чебоксари, Толиати, Самара, Волгоград... Навсякъде долавяхме несъкрушимата съветска психика, построена от антични царе и православни светци. Над цялото Поволжие знамената по крепостните кули се мержелееха като хоругви... Може би това бе символният знак, който Валерий Ганичев искаше да ни остави.
Никола Инджов
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ