Атила от Джузепе Верди – опера в пролог и три действия
Либрето: Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве, основано върху драмата на Захариас Вернер от 1809 година „ Атила, крал на хуните ”.
Световна премиера: 17 март 1846, Венеция, Театър „ Ла Фениче ”.
Първо осъществяване в България: 20 юни 1976 година, Бургас.
Действащи лица:
• Атила, водач на хуните – бас
• Ецио, римски военачалник – баритон
• Одабела, щерка на градоначалника на Акуилея – сопран
• Форесто, офицер от Акуилея, неин избраник – тенор
• Улдино, млад бретонец, плебей на Атила – тенор
• Леоне, възрастен римлянин – бас
Място и време на действието: Италия, 452 – 453 година.
Пролог
Първа картина
Площад в Акуилея – римски град, опустошен и опожарен от хуните. Бойците на Атила честват успеха си. В каляска, теглена от плебеи идва техният лидер и сяда на престол от щитове и копия. Атила е изумен от хубостта и смелостта на пленената римлянка Одабела, която не се опасява пред него да приказва за невероятните дами в Италия, постоянно подготвени да се борят с враговете, а след това упорства да й върнат меча. Впечатленият Атила подарява на Одабела личния си меч, а тя вижда в този жест знак на ориста: скоро ще пристигна и нейният час. Младата жена желае да отмъсти за гибелта на татко си, шефа на Акуилея и за своя избраник Форесто, също умрял в борбата с хуните. От Рим идват пратеници, предвождани от римския военачалник Ецио – остарял зложелател на Атила, който обаче вождът на хуните надълбоко почита като заслужен съперник. Римлянинът предлага спокойно съглашение: дано Атила владее целия свят, само че Италия да остави на Ецио. Вождът на хуните отхвърля предлагането и заплашва, че скоро ще покори горделивия Рим и ще накаже императора.
Втора картина
Пустинен остров на река Алтус. След бурна нощ облаците се разпръскват, мъглата се подвига и изгряващото слънце осветява хоризонта. Няколко отшелници популяризират Божията мощ, усмирила нощната морска стихия. Пристигат бежанци от Акуилея, водени от Форесто – годеника на Одабела. Той не е умрял при обсадата и отпред на избавилите се от Атила римляни е подготвен да се бори за възраждането на родината си и да отмъсти на хуните.
Първо деяние
Първа картина
Лагерът на Атила край Рим. Лунна нощ. Разплаканата Одабела вижда в преминаващ облак облиците на скъпите й починали – татко си и годеника си. Изведнъж пред нея изниква Форесто. Девойката радостно се хвърля в прегръдките му, само че той я отхвърля. Младият офицер счита, че обичаната му е изневерила, щом непринудено е пристигнала в лагера на враговете. Одабела го умолява да я убие, само че да не я проклина. Тя напомня на годеника си историята на еврейката Юдит, избавила Израел от вавилонците като обезглавила техния лидер Олоферн. Одабела се е заклела да отмъсти, а и тиранинът самичък й е дал в ръцете меча си. Форесто моли обичаната за амнистия и двамата, прегърнати, дават обет да умрат за родината.
Втора картина
Шатрата на Атила. Вождът на хуните спи, загърнат в тигрова кожа, само че ненадейно ужасяващ скача от ложето си. Пред него изниква гигантска фигура на белокос римлянин, който го стопира пред вратите на Рим и го предизвестява: за варвари и езичници няма място във Вечния град, тъй като тази благословена земя принадлежи на Бога. Атила приканва жреците, вождовете и войската си – той е подготвен да се съкруши и с призрака, и с целия свят! На бойните тромпети на хуните отвръщат напълно разнообразни звуци. Улдино повдига балдахина на шатрата и Атила вижда по какъв начин от прилежащите хълмове се спускат римски деца, млади дами и старци, облечени в бяло и с палмови клончета в ръцете. Водени от стареца Леоне, който Атила е видял в съня си, римските дами и деца са се вдигнали да защитят града си. А от устата на Леоне Атила чува още един път съдбовното предизвестие. Изплашен до гибел, вождът на хуните пада в безсъзнание. Хуните са изумени – каква е тази мощ, заставила могъщия Атила за първи път за моли за благосклонност?
Второ деяние
Първа картина
Лагерът на Ецио край Рим. Пълководецът си напомня славата на своя град, който в този момент е потиснат, ръководен от слаб и некадърен император – младия Валентиниан. Група плебеи на Атила идват с покана за огромен гуляй. Сред тях е и Форесто, който предизвестява Ецио, че довечера вождът на хуните ще бъде погубен, а когато римляните видят сигналния знак - запалени на хълмовете огньове, всички би трябвало да се вдигнат като един, с цел да извоюват свободата си. Ецио ликува. Дори и да падне погубен в тази борба, цяла Италия ще оплаква него – последния популярен римски военачалник.
Втора картина
Лагерът на Атила в гората. Всичко е готово за обилното празненство. Хуните славят великия си военачалник. Появява се Атила, съпроводен от жреци и воини и заема почетното място. До него е и Одабела. Под звуците на тромпети идват римляните отпред с Ецио, а Атила приветства благородния си зложелател. Преди началото на пира, друидите предизвестяват вожда да се пази от римските си посетители. Жреците на галите са видели неприятни поличби в небето, само че Атила не обръща внимание на предсказанията и заповядва на жриците да танцуват и да пеят. В разгара на тържеството Форесто открива Одабела и я пита дали е съумяла да сипе отрова в чашата на Атила. Внезапно мощен вятър опустошава огньовете. Всички са ужасени, само че не и Атила – естествената буря единствено го е разгневила и той заповядва да възпламенят още веднъж факлите и да продължат пира. Разгорещен и жаден, Атила взема решение да вдигне тост в чест на висшия господ на хуните – Водан, само че в последния миг Одабела го стопира и му разкрива, че в чашата има отрова. Форесто самоуверено поема виновността за покушението и вади меча си. Разбира се, той незабавно е задържан, само че Одабела моли Атила да й съобщи злосторника. Тя персонално ще се разправи с него! Атила е склонен. Трогнат от постъпката на Одабела, той декларира пред всички, че на следващия ден тя ще стане негова законна брачна половинка. А Рим би трябвало да се готви за борба – „ Бичът божи “ се е събудил още веднъж. В паниката Одабела оказва помощ на Форесто да избяга. Младежът се заклева да отмъсти и на Атила и на погрешната си избраница.
Трето деяние
Утро в гората, разделяща лагерите на Атила и Ецио. Тук Форесто чака Улдино, който също е подготвен да отмъщава на вожда на хуните. Младият плебей ще даде сигнал на Ецио и римляните да атакуван, когато Атила се усамоти в шатрата с младата си жена. Форесто страда за изгубената обич и проклина Одабела, която наподобява на ангел, само че в сърцето си таи зло. От лагера на Атила се чува празнична ария – водят Одабела към шатрата на вожда. Тя се пробва да избяга, преследвана от призрака на татко си и ненадейно се появява пред Форесто в луксозната си сватбена рокля и с корона на главата. Девойката моли обичания да й елементарни, само че той отхвърля да й има вяра. Тогава Ецио ги приканва да не помнят ревността и тъгата – пристигнало е време за битка. Появява се Атила. Той е изумен да види обичаната жена измежду враговете, с които е бил така милосърден. Нея – робинята, той е направил своя съпруга; на Форесто – предателя, е подарил живота; а Ецио – вероломния римлянин, е избавил поради Рим! И всички те са в заговора срещу него! Но Одабела вижда до съпружеското ложе окървавения фантом на татко си; Форесто не желае живота си без родината и без обичаната жена; и даже градът на Ецио да е избавен, Рим е презиран от целия свят, тъй като е заслужил кървавата сеч на Атила. Чувайки победните крясъци на приближаващите римски бойци, Одабела хвърля короната, застава пред Атила и забива меча си право в гърдите му. Всички ликуват - най-накрая хуните са разгромени. Вечният град е избавен, а покорените от Атила племена и нации са отмъстени.
Световна премиера: 17 март 1846, Венеция, Театър „ Ла Фениче ”.
Първо осъществяване в България: 20 юни 1976 година, Бургас.
Действащи лица:
• Атила, водач на хуните – бас
• Ецио, римски военачалник – баритон
• Одабела, щерка на градоначалника на Акуилея – сопран
• Форесто, офицер от Акуилея, неин избраник – тенор
• Улдино, млад бретонец, плебей на Атила – тенор
• Леоне, възрастен римлянин – бас
Място и време на действието: Италия, 452 – 453 година.
Пролог
Първа картина
Площад в Акуилея – римски град, опустошен и опожарен от хуните. Бойците на Атила честват успеха си. В каляска, теглена от плебеи идва техният лидер и сяда на престол от щитове и копия. Атила е изумен от хубостта и смелостта на пленената римлянка Одабела, която не се опасява пред него да приказва за невероятните дами в Италия, постоянно подготвени да се борят с враговете, а след това упорства да й върнат меча. Впечатленият Атила подарява на Одабела личния си меч, а тя вижда в този жест знак на ориста: скоро ще пристигна и нейният час. Младата жена желае да отмъсти за гибелта на татко си, шефа на Акуилея и за своя избраник Форесто, също умрял в борбата с хуните. От Рим идват пратеници, предвождани от римския военачалник Ецио – остарял зложелател на Атила, който обаче вождът на хуните надълбоко почита като заслужен съперник. Римлянинът предлага спокойно съглашение: дано Атила владее целия свят, само че Италия да остави на Ецио. Вождът на хуните отхвърля предлагането и заплашва, че скоро ще покори горделивия Рим и ще накаже императора.
Втора картина
Пустинен остров на река Алтус. След бурна нощ облаците се разпръскват, мъглата се подвига и изгряващото слънце осветява хоризонта. Няколко отшелници популяризират Божията мощ, усмирила нощната морска стихия. Пристигат бежанци от Акуилея, водени от Форесто – годеника на Одабела. Той не е умрял при обсадата и отпред на избавилите се от Атила римляни е подготвен да се бори за възраждането на родината си и да отмъсти на хуните.
Първо деяние
Първа картина
Лагерът на Атила край Рим. Лунна нощ. Разплаканата Одабела вижда в преминаващ облак облиците на скъпите й починали – татко си и годеника си. Изведнъж пред нея изниква Форесто. Девойката радостно се хвърля в прегръдките му, само че той я отхвърля. Младият офицер счита, че обичаната му е изневерила, щом непринудено е пристигнала в лагера на враговете. Одабела го умолява да я убие, само че да не я проклина. Тя напомня на годеника си историята на еврейката Юдит, избавила Израел от вавилонците като обезглавила техния лидер Олоферн. Одабела се е заклела да отмъсти, а и тиранинът самичък й е дал в ръцете меча си. Форесто моли обичаната за амнистия и двамата, прегърнати, дават обет да умрат за родината.
Втора картина
Шатрата на Атила. Вождът на хуните спи, загърнат в тигрова кожа, само че ненадейно ужасяващ скача от ложето си. Пред него изниква гигантска фигура на белокос римлянин, който го стопира пред вратите на Рим и го предизвестява: за варвари и езичници няма място във Вечния град, тъй като тази благословена земя принадлежи на Бога. Атила приканва жреците, вождовете и войската си – той е подготвен да се съкруши и с призрака, и с целия свят! На бойните тромпети на хуните отвръщат напълно разнообразни звуци. Улдино повдига балдахина на шатрата и Атила вижда по какъв начин от прилежащите хълмове се спускат римски деца, млади дами и старци, облечени в бяло и с палмови клончета в ръцете. Водени от стареца Леоне, който Атила е видял в съня си, римските дами и деца са се вдигнали да защитят града си. А от устата на Леоне Атила чува още един път съдбовното предизвестие. Изплашен до гибел, вождът на хуните пада в безсъзнание. Хуните са изумени – каква е тази мощ, заставила могъщия Атила за първи път за моли за благосклонност?
Второ деяние
Първа картина
Лагерът на Ецио край Рим. Пълководецът си напомня славата на своя град, който в този момент е потиснат, ръководен от слаб и некадърен император – младия Валентиниан. Група плебеи на Атила идват с покана за огромен гуляй. Сред тях е и Форесто, който предизвестява Ецио, че довечера вождът на хуните ще бъде погубен, а когато римляните видят сигналния знак - запалени на хълмовете огньове, всички би трябвало да се вдигнат като един, с цел да извоюват свободата си. Ецио ликува. Дори и да падне погубен в тази борба, цяла Италия ще оплаква него – последния популярен римски военачалник.
Втора картина
Лагерът на Атила в гората. Всичко е готово за обилното празненство. Хуните славят великия си военачалник. Появява се Атила, съпроводен от жреци и воини и заема почетното място. До него е и Одабела. Под звуците на тромпети идват римляните отпред с Ецио, а Атила приветства благородния си зложелател. Преди началото на пира, друидите предизвестяват вожда да се пази от римските си посетители. Жреците на галите са видели неприятни поличби в небето, само че Атила не обръща внимание на предсказанията и заповядва на жриците да танцуват и да пеят. В разгара на тържеството Форесто открива Одабела и я пита дали е съумяла да сипе отрова в чашата на Атила. Внезапно мощен вятър опустошава огньовете. Всички са ужасени, само че не и Атила – естествената буря единствено го е разгневила и той заповядва да възпламенят още веднъж факлите и да продължат пира. Разгорещен и жаден, Атила взема решение да вдигне тост в чест на висшия господ на хуните – Водан, само че в последния миг Одабела го стопира и му разкрива, че в чашата има отрова. Форесто самоуверено поема виновността за покушението и вади меча си. Разбира се, той незабавно е задържан, само че Одабела моли Атила да й съобщи злосторника. Тя персонално ще се разправи с него! Атила е склонен. Трогнат от постъпката на Одабела, той декларира пред всички, че на следващия ден тя ще стане негова законна брачна половинка. А Рим би трябвало да се готви за борба – „ Бичът божи “ се е събудил още веднъж. В паниката Одабела оказва помощ на Форесто да избяга. Младежът се заклева да отмъсти и на Атила и на погрешната си избраница.
Трето деяние
Утро в гората, разделяща лагерите на Атила и Ецио. Тук Форесто чака Улдино, който също е подготвен да отмъщава на вожда на хуните. Младият плебей ще даде сигнал на Ецио и римляните да атакуван, когато Атила се усамоти в шатрата с младата си жена. Форесто страда за изгубената обич и проклина Одабела, която наподобява на ангел, само че в сърцето си таи зло. От лагера на Атила се чува празнична ария – водят Одабела към шатрата на вожда. Тя се пробва да избяга, преследвана от призрака на татко си и ненадейно се появява пред Форесто в луксозната си сватбена рокля и с корона на главата. Девойката моли обичания да й елементарни, само че той отхвърля да й има вяра. Тогава Ецио ги приканва да не помнят ревността и тъгата – пристигнало е време за битка. Появява се Атила. Той е изумен да види обичаната жена измежду враговете, с които е бил така милосърден. Нея – робинята, той е направил своя съпруга; на Форесто – предателя, е подарил живота; а Ецио – вероломния римлянин, е избавил поради Рим! И всички те са в заговора срещу него! Но Одабела вижда до съпружеското ложе окървавения фантом на татко си; Форесто не желае живота си без родината и без обичаната жена; и даже градът на Ецио да е избавен, Рим е презиран от целия свят, тъй като е заслужил кървавата сеч на Атила. Чувайки победните крясъци на приближаващите римски бойци, Одабела хвърля короната, застава пред Атила и забива меча си право в гърдите му. Всички ликуват - най-накрая хуните са разгромени. Вечният град е избавен, а покорените от Атила племена и нации са отмъстени.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ