Снежанка, опера от Николай Андреевич Римски-Корсаков в пролог и четири действия
Либрето: Николай Римски-Корсаков, основано върху едноименната пиеса на Александър Островски.
Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински спектакъл.
Действащи лица:
В Пролога:
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Дядо Мраз – бас
• Девойка-Снежанка – сопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Масленица (сламено плашило) – бас
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Свитата на Пролетта: жерави, гъски, патици, врани, свраки, скорци, чучулиги; представители на приказния горски народ „ берендеи ” от всички възрасти от двата пола.
В Операта:
• Цар Берендей – тенор
• Бермята, негов доближен болярин – бас
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Девойка-Снежанка – сопран
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Лел, пастир – алт
• Купава, красива госпожица, щерка на богат селяндур – сопран
• Мизгир, търговец от града на Берендей – баритон
• Първи вестител – бас
• Втори вестител – тенор
• Царски момък – мецосопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Боляри и болярки, царска свита, гуслари, слепи, шутове, гайдари, овчари, младежи и девойки, берендеи от всички възрасти и звания от двата пола, горски духове, цветя – свитата на Пролетта.
Място на деяние – приказната страна на берендеите, време на деяние – много-много от дълго време...
Пролог
Нощ при започване на пролетта. Приказният „ Красив рид ” към момента е затрупан със сняг. В подножието на хълма тече река, а оттатък реката е столицата на цар Берендей. Луната осветява Горския дух (Леший), който седи на един изсъхнал дънер. Съпроводена от птичата си свита на поляната се спуска Пролетта-Красавица. Гората обаче още спи под снега и на всички места цари великият Мраз. Преди петнадесет години Пролетта е родила на Дядо Мраз щерка на име Снежанка, което извънредно е разгневило висшия господ на слънцето – Ярило. Оттогава Ярило не дава на земята задоволително светлина и топлота. Горският дух афишира края на зимата и началото на пролетта и се скрива в една хралупа. Пролетта запява и споделя на своите обичани птички историята за дребната си спекулация със остарелия Дядо Мраз, вследствие на която е родена Снежанка. Пролетта обича щерка си, по тази причина се опасява да се конфронтира с мразовития й татко и не бърза да встъпи в правата си. Птичките се оплакват, че им е студено и Пролетта ги поучава да потанцуват, с цел да се стоплят – по този начин вършат хората. От гората върху птиците стартира да се сипе сняг и скреж, извива се вятър, прииждат облаци. Появява се Дядо Мраз, който е чул за идването на някогашната си обичана и е пристигнал да я посрещне персонално. Господарят на студа се хвали със зимните си подвизи. „ Е, добре си се позабавлявал, време е да се отправиш на север ” – споделя Пролетта. Дядо Мраз й дава обещание скоро да напусне страната на берендеите, само че двамата имат проблем – Снежанка би трябвало да остане самичка. Дядо Мраз знае, че Слънцето желае да погуби щерка им и единствено чака комфортен миг, с цел да посее в сърцето й огъня на любовта със своя лъч. Загрижени, двамата родители вземат решение да скрият щерка си в селото на берендеите. Дядо Мраз вика Снежанка и тя излиза от гората. Пролетта ласкаво я пита – не желае ли да живее на независимост. Разбира се, девойката от дълго време е привлечена от радостните песни на хората и желае да бъде измежду тях, да върви с приятелки в гората, да събира ягоди и гъби. После Снежанка загатва овчаря Лел. Това тревожи Дядо Мраз, който стартира да я разпитва и момичето признава, че е готово да слуша сладкогласния Лел денонощно, тъй като от неговото пеене безусловно се разтапя. Дядо Мраз е доста угрижен. „ Трябва да бягаш от Лел! За теб са страшни неговите думи и песни! ” – поучава старецът щерка си. После Пролетта и Дядо Мраз се сбогуват със Снежанка и заръчват на Горския дух да я следва на всички места и изключително да я пази от Лел.
Първо деяние
Предградието Берендеевка оттатък реката. Отдясно е бедната схлупена барака на самотника Бобил Бакула, отляво – огромната, красива къща на Купава. Вечер е, отдалеко се дочуват пастирски свирки. Събират се жителите на предградието, измежду които е и Бобил. Появява се Лел, Бобил го кани да пренощува в дома си. В подмяна на гостоприемството Лел е подготвен да извършва своите песни, само че Бобил не ги харесва кой знае какъв брой и предлага на овчаря да пее особено за Снежанка. Лел е склонен да пее за девойката, само че единствено против целувка. Тази цена й се коства незначителна, нали „ при среща, или на прощаване се целувам с всеки ” – споделя Снежанка. Тогава Лел моли за цвете и Снежанка му го дава. Овчарят подхваща първата си – тъжна и протяжна ария. Снежанка, съвсем разплакана, поставя ръката си на рамото му. Тогава Лел стартира друга – радостна и танцувална мелодия. Към края й се появяват няколко девойки и викат овчаря да тръгне с тях. Лел незабавно хвърля цветето, харизано от Снежанка и отива при девойките. Дъщерята на Пролетта и Дядо Мраз е освен учудена, само че и доста афектирана и тъжна. Появява се Купава, която съчувства на Снежанка, само че повече я вълнува идната среща с годеника й – търговеца Мизгир. Скоро той идва, съпроводен от двама прислужници, натоварени с огромни чували, цялостни с пари и дарове. Девойките и Лел се връщат, а Купава се крие сред тях. Мизгир стартира да разпитва девойките за годеницата си. Започва обичайният ритуал „ откупуване на невестата ”. Девойките запяват сватбена ария, а Мизгир обилно подарява всички. Най-после Купава се явява пред Мизгир и кани Снежанка да се причисли към веселбата. Но щом Мизгир зърва Снежанка, той повече не може да откъсне взор от непознатата хубавица и незабавно взема решение, че занапред нататък тя е неговата годеница. Тук свършва късото благополучие на Купава, която е обезверена и упорства Снежанка да върне обичания й назад. Снежанка с наслада би го сторила и моли Мизгир да я остави, само че той е неотстъпчив. Младият търговец декларира, че както залязващото слънце не може да се върне, така и за изстиналата обич няма връщане обратно и умолява Снежанка да го обикне. После Мизгир стартира да се подмазва на Бобил и Бобилиха, с цел да ги накара да изгонят Лел, в който вижда основния си противник. Но Купава не се предава елементарно. Тя приканва всички младежи от предградието, които уверено осъждат изменника Мизгир. От своя страна, Мизгир твърди, че в този момент към този момент обича единствено Снежанка, а Купава назовава леконравна и извънредно я наскърбява. Оскърбената госпожица тича към реката, с цел да се удави, само че на помощ й се притичва Лел и я стопира. Всички убеждават Купава да отиде при мъдрия цар Берендей и да го помоли за помощ.
Второ деяние
В прелестния си замък цар Берендей седи на златен стол и рисува върху една колона. Слепи гуслари пеят балада в възхвала на царя. Влиза Бермята – най-близкия царски болярин. Той стартира да възхвалява Берендей, само че царят незабавно го прекъсва. Вече петнадесет дълги години няма благоденствие в царството на берендеите: лятото е все по-кратко, пролетта е все по-хладна, очевидно слънчевият господ Ярило е ядосан! Освен това царят е забелязал и промени в сърцата на поданиците си – те са все по-студени, не изпитват нито гореща обич, нито пристрастеност към хубостта. Бермята споделя на царя, че в земите му се е появила някаква Снежанка, поради която всички младежи се карат и бият. А в този момент пък е пристигнала друга госпожица – с молба за помощ. Царят заповядва да доведат Купава, която незабавно се хвърля на колене пред него. През сълзи Купава се оплаква от погрешния си избраник и от Снежанка, която ги е разделила. Трогнат, Берендей заповядва Мизгир да бъде изправен пред съд, в наличието на всички царски жители.
Двамата вестители приканват народа. След придворните, болярите, царската стража и простолюдието се появява и Лел. Под звуците на баснословен марш е доведен и Мизгир. Най-после идва и царят, така че съдът може да стартира. Младият търговец въобще не се пробва да се оправдава и на заповедта на царя да се ожени за Купава, настойчиво дава отговор, че единствената му избраница е Снежанка. Берендей осъжда Мизгир на постоянно заточение „ вдън гори тилилейски ”, а младежът моли единствено за едно – още един път да зърне Снежанка. Ето че приказната хубавица идва, съпроводена от Бобил и Бобилиха. Тя приветства Берендей напълно наивно и простодушно – нали в никакъв случай преди този момент не е виждала цар. Поразен от хубостта й, царят пее популярната си каватина, отдадена на чудесата на природата. И не щеш ли Берендей схваща повода за гнева на слънчевия господ Ярило – Снежанка не познава любовта. Царят афишира, че младежът, който до изгрев слънце успее да накара русокосата госпожица да се влюби в него, ще я получи за жена. Но младите мъже мълчат – всички знаят какъв брой студена е Снежанка. Тогава царят се обръща към младите девойки и те го твърдят – единствено Лел е в положение да внуши обич на девицата. От своя страна Мизгир моли царя да отсрочи изгнанието му. Той се кълне, че ще възпламени искрата на любовта в недокоснатото сърце на Снежанка. Берендей се съгласява и заповядва на всичките си жители да се съберат в последния ден на пролетта в царската гора, където през целия ден и цяла нощ да се веселят с игри и песни. На сутринта всички ще приветстват Деня на Ярило, с който стартира лятото.
Трето деяние
Широка поляна в гората. Слънцето към този момент залязва, младите берендеи с венци на главите танцуват в кръг, а възрастните седят в близост и се гощават с питиета и сладки. Сред танцуващите са Купава, Лел и Снежанка, а Мизгир не взе участие в игрите – той ту се появява измежду хората, ту се скрива в гората. Идва царят със свитата си – той също желае да види веселбата. Царят кани занимателните шутове „ скоморохи ” да потанцуват за развлечение на всички, а по-късно, за край на прелестния ден, моли миловидния Лел да попее. Песента на овчаря доста се харесва на Берендей и като премия за нея царят му предлага да си избере приятелка. Лел потегля към девойките, изначало за малко се стопира пред Снежанка, само че след това отива при Купава, хваща я за ръката, води я до царя и тъкмо пред него я целува. Разплакана, Снежанка се скрива в храсталака. Царят пожелава на всички хубава вечер и се отдръпва, разотиват се и останалите. Снежанка остава сама, тъжна и обхваната от ревнивост. Тя изпява ариозо, изпълнено с наивни упреци към Лел, само че вместо овчаря пред нея изниква Мизгир. Търговецът хваща Снежанка за ръка, тя се противи. Пленен от хубостта й, той настойчиво я преследва, най-после пада на колене пред нея. Страстта и сълзите на Мизгир я плашат и девойката се пробва да изтръгне ръката си. Мизгир пее въодушевено ариозо, в което й предлага скъпоценни перли в подмяна на любовта й, само че Снежанка отхвърля скъпия подарък. Тогава буйният Мизгир безусловно се нахвърля върху девойката, само че от гората излиза Горския дух – Леший, на който Дядо Мраз е заръчал да пази щерка му. Горският дух стопира Мизгир и Снежанка съумява да избяга в гората. Мизгир се пробва да я преследва, само че където и да стъпи, Горският дух изправя пред него нови и нови дървета и шубраци, които стават все по-фантастични и по-заплашителни. Духът нервира Мизгир с призрака на Снежанка, най-после търговецът се затичва в гонене на привидението и поляната става същата, каквато е била преди. Идва Лел, а малко след него и Купава. Девойката е признателна на овчаря, който освен я е избавил, само че и е върнал достолепието й, когато я е избрал и целунал пред всички. Лел и Купава се отдават на любовни милувки. В това време Снежанка, бродеща из гората, несъзнателно става очевидец на буйната сцена. Потресена, тя хвърля към Купава нейния личен укор: откакто Купава я е упреквала за раздялата с Мизгир, в този момент прави същото – разделя Снежанка от Лел. Но не щеш ли самият Лел се обръща към Снежанка много жестоко: „ Снежанке! По-често слушай горещата тирада на Купава; време е да схванеш по какъв начин приказва сърцето, запалено от обич. Учи се от Купава и знай, че Лел няма потребност от хлапашки усеща. Сбогом! ”. Поразена от тези думи, Снежанка си спомня с последна вяра за майка си. Тя се насочва към Пролетта с гореща молба: „ Дай ми сърце на госпожица, мамо... Дай ми обич – или вземи живота ми! ”.
Четвърто деяние
Езеро в долината на Ярило, до него стърчи островърхият рид на слънчевия господ. Ранно утро. От езерото излиза Пролетта, обкръжена от цветя и Снежанка се обръща към нея с гореща молба: „ О, майко, дай ми обич, апелирам за същинска обич на госпожица! ”. Трогната, Пролетта се съгласява да утеши Снежанка с този популярен, само че предопределен за нея подарък. Сега Снежанка към този момент познава любовното възприятие и новата среща с Мизгир пали в нея ответна пристрастеност. Но тя се опасява от лъчите на Ярило и моли Мизгир да я скрие от слънцето. Мизгир не схваща опасенията й, той желае да показа Снежанка на цар Берендей като своя брачна половинка. Зазорява се. Свещената котловина на Ярило стартира да се изпълва с берендеи. Първо идва царят, след него – младоженци с обичаните им невести. Снежанка и Мизгир застават под сянката на един шубрак. Народът се разделя на две и всички с очакване гледат на изток. Младоженците показват обичаните си на царя, който ги благославя. Мизгир също пристъпва към Берендей дружно със Снежанка, а тя твърди и повтаря, би го споделила стотици пъти – тя обича Мизгир! В този миг ослепителен безоблачен лъч пронизва утринната мъгла и пада тъкмо върху Снежанка. Изплашена, девойката пита: „ Какво се случва с мен? Блаженство или гибел? ”, само че към този момент е схванала, че това е краят. В предсмъртната си песен приказната хубавица излива своя възторг от любовта, целия си екстаз, само че и цялата безизходност. Ужасени, берендеите следят по какъв начин Снежанка като пролетен сняг се топи под слънчевите лъчи. Мизгир е обезверен. „ Това е жестока смешка на ориста! ” – възкликва младежът и правилен на обещанието си да загине дружно с обичаната, се хвърля в езерото. Цар Берендей, който е и висш сановник на своя народ, изяснява великата значителност на случилото се. Петнадесет години Слънчевият господ е бил ядосан на берендеите, само че в този момент, с гибелта на Снежанка, намесата на Дядо Мраз е прекъсната. Царят заповядва на Лел да пее ласкателен химн за Слънчевия господ Ярило. На върха на хълма мъглата се подвига и всички виждат Ярило в облика на млад мъж в бели одежди; в дясната си ръка той държи светеща човешка глава, а в лявата – вързоп от ръж. По заповед на царя прислужниците сервират на Ярило цели бикове и овни с позлатени рога, бъчви с мед и всевъзможни други угощения. Всички пеят апотеоз: „ Светлина и мощ, господ Ярило, наше прелестно Слънце, няма в света по-красиво създание от теб! ”.
Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински спектакъл.
Действащи лица:
В Пролога:
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Дядо Мраз – бас
• Девойка-Снежанка – сопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Масленица (сламено плашило) – бас
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Свитата на Пролетта: жерави, гъски, патици, врани, свраки, скорци, чучулиги; представители на приказния горски народ „ берендеи ” от всички възрасти от двата пола.
В Операта:
• Цар Берендей – тенор
• Бермята, негов доближен болярин – бас
• Пролетта-Красавица – мецосопран
• Девойка-Снежанка – сопран
• Бобил (беден самотник) Бакула – тенор
• Бобилиха, негова жена – мецосопран
• Лел, пастир – алт
• Купава, красива госпожица, щерка на богат селяндур – сопран
• Мизгир, търговец от града на Берендей – баритон
• Първи вестител – бас
• Втори вестител – тенор
• Царски момък – мецосопран
• Леший (Горски дух) – тенор
• Боляри и болярки, царска свита, гуслари, слепи, шутове, гайдари, овчари, младежи и девойки, берендеи от всички възрасти и звания от двата пола, горски духове, цветя – свитата на Пролетта.
Място на деяние – приказната страна на берендеите, време на деяние – много-много от дълго време...
Пролог
Нощ при започване на пролетта. Приказният „ Красив рид ” към момента е затрупан със сняг. В подножието на хълма тече река, а оттатък реката е столицата на цар Берендей. Луната осветява Горския дух (Леший), който седи на един изсъхнал дънер. Съпроводена от птичата си свита на поляната се спуска Пролетта-Красавица. Гората обаче още спи под снега и на всички места цари великият Мраз. Преди петнадесет години Пролетта е родила на Дядо Мраз щерка на име Снежанка, което извънредно е разгневило висшия господ на слънцето – Ярило. Оттогава Ярило не дава на земята задоволително светлина и топлота. Горският дух афишира края на зимата и началото на пролетта и се скрива в една хралупа. Пролетта запява и споделя на своите обичани птички историята за дребната си спекулация със остарелия Дядо Мраз, вследствие на която е родена Снежанка. Пролетта обича щерка си, по тази причина се опасява да се конфронтира с мразовития й татко и не бърза да встъпи в правата си. Птичките се оплакват, че им е студено и Пролетта ги поучава да потанцуват, с цел да се стоплят – по този начин вършат хората. От гората върху птиците стартира да се сипе сняг и скреж, извива се вятър, прииждат облаци. Появява се Дядо Мраз, който е чул за идването на някогашната си обичана и е пристигнал да я посрещне персонално. Господарят на студа се хвали със зимните си подвизи. „ Е, добре си се позабавлявал, време е да се отправиш на север ” – споделя Пролетта. Дядо Мраз й дава обещание скоро да напусне страната на берендеите, само че двамата имат проблем – Снежанка би трябвало да остане самичка. Дядо Мраз знае, че Слънцето желае да погуби щерка им и единствено чака комфортен миг, с цел да посее в сърцето й огъня на любовта със своя лъч. Загрижени, двамата родители вземат решение да скрият щерка си в селото на берендеите. Дядо Мраз вика Снежанка и тя излиза от гората. Пролетта ласкаво я пита – не желае ли да живее на независимост. Разбира се, девойката от дълго време е привлечена от радостните песни на хората и желае да бъде измежду тях, да върви с приятелки в гората, да събира ягоди и гъби. После Снежанка загатва овчаря Лел. Това тревожи Дядо Мраз, който стартира да я разпитва и момичето признава, че е готово да слуша сладкогласния Лел денонощно, тъй като от неговото пеене безусловно се разтапя. Дядо Мраз е доста угрижен. „ Трябва да бягаш от Лел! За теб са страшни неговите думи и песни! ” – поучава старецът щерка си. После Пролетта и Дядо Мраз се сбогуват със Снежанка и заръчват на Горския дух да я следва на всички места и изключително да я пази от Лел.
Първо деяние
Предградието Берендеевка оттатък реката. Отдясно е бедната схлупена барака на самотника Бобил Бакула, отляво – огромната, красива къща на Купава. Вечер е, отдалеко се дочуват пастирски свирки. Събират се жителите на предградието, измежду които е и Бобил. Появява се Лел, Бобил го кани да пренощува в дома си. В подмяна на гостоприемството Лел е подготвен да извършва своите песни, само че Бобил не ги харесва кой знае какъв брой и предлага на овчаря да пее особено за Снежанка. Лел е склонен да пее за девойката, само че единствено против целувка. Тази цена й се коства незначителна, нали „ при среща, или на прощаване се целувам с всеки ” – споделя Снежанка. Тогава Лел моли за цвете и Снежанка му го дава. Овчарят подхваща първата си – тъжна и протяжна ария. Снежанка, съвсем разплакана, поставя ръката си на рамото му. Тогава Лел стартира друга – радостна и танцувална мелодия. Към края й се появяват няколко девойки и викат овчаря да тръгне с тях. Лел незабавно хвърля цветето, харизано от Снежанка и отива при девойките. Дъщерята на Пролетта и Дядо Мраз е освен учудена, само че и доста афектирана и тъжна. Появява се Купава, която съчувства на Снежанка, само че повече я вълнува идната среща с годеника й – търговеца Мизгир. Скоро той идва, съпроводен от двама прислужници, натоварени с огромни чували, цялостни с пари и дарове. Девойките и Лел се връщат, а Купава се крие сред тях. Мизгир стартира да разпитва девойките за годеницата си. Започва обичайният ритуал „ откупуване на невестата ”. Девойките запяват сватбена ария, а Мизгир обилно подарява всички. Най-после Купава се явява пред Мизгир и кани Снежанка да се причисли към веселбата. Но щом Мизгир зърва Снежанка, той повече не може да откъсне взор от непознатата хубавица и незабавно взема решение, че занапред нататък тя е неговата годеница. Тук свършва късото благополучие на Купава, която е обезверена и упорства Снежанка да върне обичания й назад. Снежанка с наслада би го сторила и моли Мизгир да я остави, само че той е неотстъпчив. Младият търговец декларира, че както залязващото слънце не може да се върне, така и за изстиналата обич няма връщане обратно и умолява Снежанка да го обикне. После Мизгир стартира да се подмазва на Бобил и Бобилиха, с цел да ги накара да изгонят Лел, в който вижда основния си противник. Но Купава не се предава елементарно. Тя приканва всички младежи от предградието, които уверено осъждат изменника Мизгир. От своя страна, Мизгир твърди, че в този момент към този момент обича единствено Снежанка, а Купава назовава леконравна и извънредно я наскърбява. Оскърбената госпожица тича към реката, с цел да се удави, само че на помощ й се притичва Лел и я стопира. Всички убеждават Купава да отиде при мъдрия цар Берендей и да го помоли за помощ.
Второ деяние
В прелестния си замък цар Берендей седи на златен стол и рисува върху една колона. Слепи гуслари пеят балада в възхвала на царя. Влиза Бермята – най-близкия царски болярин. Той стартира да възхвалява Берендей, само че царят незабавно го прекъсва. Вече петнадесет дълги години няма благоденствие в царството на берендеите: лятото е все по-кратко, пролетта е все по-хладна, очевидно слънчевият господ Ярило е ядосан! Освен това царят е забелязал и промени в сърцата на поданиците си – те са все по-студени, не изпитват нито гореща обич, нито пристрастеност към хубостта. Бермята споделя на царя, че в земите му се е появила някаква Снежанка, поради която всички младежи се карат и бият. А в този момент пък е пристигнала друга госпожица – с молба за помощ. Царят заповядва да доведат Купава, която незабавно се хвърля на колене пред него. През сълзи Купава се оплаква от погрешния си избраник и от Снежанка, която ги е разделила. Трогнат, Берендей заповядва Мизгир да бъде изправен пред съд, в наличието на всички царски жители.
Двамата вестители приканват народа. След придворните, болярите, царската стража и простолюдието се появява и Лел. Под звуците на баснословен марш е доведен и Мизгир. Най-после идва и царят, така че съдът може да стартира. Младият търговец въобще не се пробва да се оправдава и на заповедта на царя да се ожени за Купава, настойчиво дава отговор, че единствената му избраница е Снежанка. Берендей осъжда Мизгир на постоянно заточение „ вдън гори тилилейски ”, а младежът моли единствено за едно – още един път да зърне Снежанка. Ето че приказната хубавица идва, съпроводена от Бобил и Бобилиха. Тя приветства Берендей напълно наивно и простодушно – нали в никакъв случай преди този момент не е виждала цар. Поразен от хубостта й, царят пее популярната си каватина, отдадена на чудесата на природата. И не щеш ли Берендей схваща повода за гнева на слънчевия господ Ярило – Снежанка не познава любовта. Царят афишира, че младежът, който до изгрев слънце успее да накара русокосата госпожица да се влюби в него, ще я получи за жена. Но младите мъже мълчат – всички знаят какъв брой студена е Снежанка. Тогава царят се обръща към младите девойки и те го твърдят – единствено Лел е в положение да внуши обич на девицата. От своя страна Мизгир моли царя да отсрочи изгнанието му. Той се кълне, че ще възпламени искрата на любовта в недокоснатото сърце на Снежанка. Берендей се съгласява и заповядва на всичките си жители да се съберат в последния ден на пролетта в царската гора, където през целия ден и цяла нощ да се веселят с игри и песни. На сутринта всички ще приветстват Деня на Ярило, с който стартира лятото.
Трето деяние
Широка поляна в гората. Слънцето към този момент залязва, младите берендеи с венци на главите танцуват в кръг, а възрастните седят в близост и се гощават с питиета и сладки. Сред танцуващите са Купава, Лел и Снежанка, а Мизгир не взе участие в игрите – той ту се появява измежду хората, ту се скрива в гората. Идва царят със свитата си – той също желае да види веселбата. Царят кани занимателните шутове „ скоморохи ” да потанцуват за развлечение на всички, а по-късно, за край на прелестния ден, моли миловидния Лел да попее. Песента на овчаря доста се харесва на Берендей и като премия за нея царят му предлага да си избере приятелка. Лел потегля към девойките, изначало за малко се стопира пред Снежанка, само че след това отива при Купава, хваща я за ръката, води я до царя и тъкмо пред него я целува. Разплакана, Снежанка се скрива в храсталака. Царят пожелава на всички хубава вечер и се отдръпва, разотиват се и останалите. Снежанка остава сама, тъжна и обхваната от ревнивост. Тя изпява ариозо, изпълнено с наивни упреци към Лел, само че вместо овчаря пред нея изниква Мизгир. Търговецът хваща Снежанка за ръка, тя се противи. Пленен от хубостта й, той настойчиво я преследва, най-после пада на колене пред нея. Страстта и сълзите на Мизгир я плашат и девойката се пробва да изтръгне ръката си. Мизгир пее въодушевено ариозо, в което й предлага скъпоценни перли в подмяна на любовта й, само че Снежанка отхвърля скъпия подарък. Тогава буйният Мизгир безусловно се нахвърля върху девойката, само че от гората излиза Горския дух – Леший, на който Дядо Мраз е заръчал да пази щерка му. Горският дух стопира Мизгир и Снежанка съумява да избяга в гората. Мизгир се пробва да я преследва, само че където и да стъпи, Горският дух изправя пред него нови и нови дървета и шубраци, които стават все по-фантастични и по-заплашителни. Духът нервира Мизгир с призрака на Снежанка, най-после търговецът се затичва в гонене на привидението и поляната става същата, каквато е била преди. Идва Лел, а малко след него и Купава. Девойката е признателна на овчаря, който освен я е избавил, само че и е върнал достолепието й, когато я е избрал и целунал пред всички. Лел и Купава се отдават на любовни милувки. В това време Снежанка, бродеща из гората, несъзнателно става очевидец на буйната сцена. Потресена, тя хвърля към Купава нейния личен укор: откакто Купава я е упреквала за раздялата с Мизгир, в този момент прави същото – разделя Снежанка от Лел. Но не щеш ли самият Лел се обръща към Снежанка много жестоко: „ Снежанке! По-често слушай горещата тирада на Купава; време е да схванеш по какъв начин приказва сърцето, запалено от обич. Учи се от Купава и знай, че Лел няма потребност от хлапашки усеща. Сбогом! ”. Поразена от тези думи, Снежанка си спомня с последна вяра за майка си. Тя се насочва към Пролетта с гореща молба: „ Дай ми сърце на госпожица, мамо... Дай ми обич – или вземи живота ми! ”.
Четвърто деяние
Езеро в долината на Ярило, до него стърчи островърхият рид на слънчевия господ. Ранно утро. От езерото излиза Пролетта, обкръжена от цветя и Снежанка се обръща към нея с гореща молба: „ О, майко, дай ми обич, апелирам за същинска обич на госпожица! ”. Трогната, Пролетта се съгласява да утеши Снежанка с този популярен, само че предопределен за нея подарък. Сега Снежанка към този момент познава любовното възприятие и новата среща с Мизгир пали в нея ответна пристрастеност. Но тя се опасява от лъчите на Ярило и моли Мизгир да я скрие от слънцето. Мизгир не схваща опасенията й, той желае да показа Снежанка на цар Берендей като своя брачна половинка. Зазорява се. Свещената котловина на Ярило стартира да се изпълва с берендеи. Първо идва царят, след него – младоженци с обичаните им невести. Снежанка и Мизгир застават под сянката на един шубрак. Народът се разделя на две и всички с очакване гледат на изток. Младоженците показват обичаните си на царя, който ги благославя. Мизгир също пристъпва към Берендей дружно със Снежанка, а тя твърди и повтаря, би го споделила стотици пъти – тя обича Мизгир! В този миг ослепителен безоблачен лъч пронизва утринната мъгла и пада тъкмо върху Снежанка. Изплашена, девойката пита: „ Какво се случва с мен? Блаженство или гибел? ”, само че към този момент е схванала, че това е краят. В предсмъртната си песен приказната хубавица излива своя възторг от любовта, целия си екстаз, само че и цялата безизходност. Ужасени, берендеите следят по какъв начин Снежанка като пролетен сняг се топи под слънчевите лъчи. Мизгир е обезверен. „ Това е жестока смешка на ориста! ” – възкликва младежът и правилен на обещанието си да загине дружно с обичаната, се хвърля в езерото. Цар Берендей, който е и висш сановник на своя народ, изяснява великата значителност на случилото се. Петнадесет години Слънчевият господ е бил ядосан на берендеите, само че в този момент, с гибелта на Снежанка, намесата на Дядо Мраз е прекъсната. Царят заповядва на Лел да пее ласкателен химн за Слънчевия господ Ярило. На върха на хълма мъглата се подвига и всички виждат Ярило в облика на млад мъж в бели одежди; в дясната си ръка той държи светеща човешка глава, а в лявата – вързоп от ръж. По заповед на царя прислужниците сервират на Ярило цели бикове и овни с позлатени рога, бъчви с мед и всевъзможни други угощения. Всички пеят апотеоз: „ Светлина и мощ, господ Ярило, наше прелестно Слънце, няма в света по-красиво създание от теб! ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ