За гъвкавостта на трудовите договори
LFMI разгласява нов относителен разбор на трудовите регулации в страните от ЦИЕ, като този път фокусът е върху другите способи за наемане на служащи. Изследването включва и просторен обзор на научната литература, оценяваща резултатите от използването на гъвкави форми на претовареност, достигайки до няколко съществени изводи:
Осигуряването на благоприятни условия за гъвкави форми на претовареност и тяхното разпространение оказва поддръжка на младежите при прекосяването им от обучение към пазара на труда. В страни с развити дуални просветителни системи коефициентът на младежка безработица е доста по-нисък, а относителният дял на наетите на повърхностен работен ден е доста по-висок.
Временната претовареност и заетостта на повърхностен работен ден са един от най-ефективните детайли за битка със структурната безработица, тъй като оказва помощ на безработни лица да „ влязат в крак” с условията на трудовия пазар и да актуализират своите умения, което покачва последващите им шансове за претовареност. По този метод срочната претовареност или заетостта на повърхностен работен ден по натурален метод могат да изземат функционалностите на част от дейните политики на пазара на труда (като поддръжката на младежката претовареност чрез разнообразни стратегии и мерки).
Колкото по-гъвкави са трудовите регулации, толкоз по-висока е както географската подвижност, по този начин и подвижността сред другите браншове и длъжности в една стопанска система, като това важи освен за сезонната претовареност, само че и за трайната трудова миграция.
Наличието на разнообразни форми на трудова претовареност покачва чувствителността на трудовите хонорари към икономическата обстановка. По време на рецесия или при краткотраен спад в поръчките работодателите могат да усъвършенстват разноските си без това безусловно да води до трайно редуциране на служащи и съответнотрудно обратима загуба на насъбрани умения.
Лесното прекосяване сред разнообразни форми на претовареност (например от цялостен на повърхностен работен ден) разрешава на компаниите да запазят конкурентоспособността и личния състав си, а в доста случаи - и размера на заплащането в съответствие с отработените човекочасове. Обратното важи при съществуване на положителни пазарни условия – работодателите могат да получат по-лесно достъп до нужните им експерти, както и да усилват по-бързо възнагражденията на съществуващите такива.
Страната ни стои добре на фона на останалите в ЦИЕ във връзка с оптималната дълготрайност на изпитателните периоди - 6 месеца, при 3 в Литва и Полша и 4 в Естония. По отношение на гъвкавостта на срочните трудови контракти у нас изоставаме не във връзка с оптималната дълготрайност (36 месеца), а по броя на вероятните подновявания на този вид контракт. У нас това може да става единствено един път, до момента в който в Чехия и Полша, да вземем за пример, това може да става до три пъти.
През 2017 година относителният дял на лицата, заети на ненапълно работно време у нас, доближава едвам 2,2%, което е и най-ниският дял в Европейски Съюз, а работещите на срочен контракт са 3,9%, като по-нисък дял се следи единствено в четири страни – Естония, Латвия, Литва и Румъния. България е измежду страните, в които максимален условен дял от работещите на повърхностен работен ден желаят да работят на цялостен работен ден. През 2017 година 59% от българите, които работят на повърхностен работен ден, биха работили на цялостен работен ден, в случай че имат такава опция, което е два пъти по-висок дял от междинния за Европейски Съюз (26,4%).
Причините за ниската известност на работата на повърхностен работен ден у нас може да се търсят както във към момента ниските равнища на възнаграждение в доста стопански браншове, по този начин и в някои недостатъци на трудовото законодателство и фирмената организация.
Повишаването на гъвкавостта на българския пазар на труда е от основно значение, в случай че желаеме да избегнем повтаряне на случилото се при последната икономическа рецесия. В доста страни от Европейски Съюз точно заетостта на повърхностен работен ден е този буфер, който оказва помощ на стопанската система да се оттласне по-бързо от дъното, а на обществената и осигурителната система – да поемат глътка въздух посредством по-бавно увеличение на броя на безработните.
Покачването на смисъла на срочните контракти и заетостта на повърхностен работен ден зависи както от нормативната рамка, по този начин и от настройките за търсене и предложение на нетипични форми на претовареност . На този стадий единственият сериозен опит за адресиране на тези въпроси през последните години е въвеждането на еднодневните трудови контракти в селското стопанство. Дори и там, обаче, главната цел беше намаляването на сивата стопанска система в селскостопанския бранш, а не толкоз популяризирането на срочната или непълната претовареност.
Някои благоприятни условия за гъвкава претовареност като трудовите контракти, които не плануват работно време (zero-hour contracts), а се извършват единствено при пораждане на потребност от това, не участват в нашето законодателство, само че ги намираме в това на Чехия и Словакия. Такъв вид претовареност може да помогне на трайно безработни лица или лица с ниски приходи да си набират приход за осъществяването на краткосрочни/извънредни действия, които не могат авансово да бъдат планувани от евентуални работодатели (например – потребността от заменяне на нощен охранител).
Най-естественият метод за последователното разпространение на срочната претовареност и заетостта на повърхностен работен ден минава през разширение на смисъла на дуалното обучение. Повишаването на броя на учениците, които действително поставят труд по време на своето образование, ще увеличи потенциала както на компаниите да приспособяват активността си към опцията за наемане на работещи на повърхностен работен ден (не единствено ученици), само че и ще основат привички за непълна претовареност в занапред навлизащата на пазара на труда работна ръка.
Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Осигуряването на благоприятни условия за гъвкави форми на претовареност и тяхното разпространение оказва поддръжка на младежите при прекосяването им от обучение към пазара на труда. В страни с развити дуални просветителни системи коефициентът на младежка безработица е доста по-нисък, а относителният дял на наетите на повърхностен работен ден е доста по-висок.
Временната претовареност и заетостта на повърхностен работен ден са един от най-ефективните детайли за битка със структурната безработица, тъй като оказва помощ на безработни лица да „ влязат в крак” с условията на трудовия пазар и да актуализират своите умения, което покачва последващите им шансове за претовареност. По този метод срочната претовареност или заетостта на повърхностен работен ден по натурален метод могат да изземат функционалностите на част от дейните политики на пазара на труда (като поддръжката на младежката претовареност чрез разнообразни стратегии и мерки).
Колкото по-гъвкави са трудовите регулации, толкоз по-висока е както географската подвижност, по този начин и подвижността сред другите браншове и длъжности в една стопанска система, като това важи освен за сезонната претовареност, само че и за трайната трудова миграция.
Наличието на разнообразни форми на трудова претовареност покачва чувствителността на трудовите хонорари към икономическата обстановка. По време на рецесия или при краткотраен спад в поръчките работодателите могат да усъвършенстват разноските си без това безусловно да води до трайно редуциране на служащи и съответнотрудно обратима загуба на насъбрани умения.
Лесното прекосяване сред разнообразни форми на претовареност (например от цялостен на повърхностен работен ден) разрешава на компаниите да запазят конкурентоспособността и личния състав си, а в доста случаи - и размера на заплащането в съответствие с отработените човекочасове. Обратното важи при съществуване на положителни пазарни условия – работодателите могат да получат по-лесно достъп до нужните им експерти, както и да усилват по-бързо възнагражденията на съществуващите такива.
Страната ни стои добре на фона на останалите в ЦИЕ във връзка с оптималната дълготрайност на изпитателните периоди - 6 месеца, при 3 в Литва и Полша и 4 в Естония. По отношение на гъвкавостта на срочните трудови контракти у нас изоставаме не във връзка с оптималната дълготрайност (36 месеца), а по броя на вероятните подновявания на този вид контракт. У нас това може да става единствено един път, до момента в който в Чехия и Полша, да вземем за пример, това може да става до три пъти.
През 2017 година относителният дял на лицата, заети на ненапълно работно време у нас, доближава едвам 2,2%, което е и най-ниският дял в Европейски Съюз, а работещите на срочен контракт са 3,9%, като по-нисък дял се следи единствено в четири страни – Естония, Латвия, Литва и Румъния. България е измежду страните, в които максимален условен дял от работещите на повърхностен работен ден желаят да работят на цялостен работен ден. През 2017 година 59% от българите, които работят на повърхностен работен ден, биха работили на цялостен работен ден, в случай че имат такава опция, което е два пъти по-висок дял от междинния за Европейски Съюз (26,4%).
Причините за ниската известност на работата на повърхностен работен ден у нас може да се търсят както във към момента ниските равнища на възнаграждение в доста стопански браншове, по този начин и в някои недостатъци на трудовото законодателство и фирмената организация.
Повишаването на гъвкавостта на българския пазар на труда е от основно значение, в случай че желаеме да избегнем повтаряне на случилото се при последната икономическа рецесия. В доста страни от Европейски Съюз точно заетостта на повърхностен работен ден е този буфер, който оказва помощ на стопанската система да се оттласне по-бързо от дъното, а на обществената и осигурителната система – да поемат глътка въздух посредством по-бавно увеличение на броя на безработните.
Покачването на смисъла на срочните контракти и заетостта на повърхностен работен ден зависи както от нормативната рамка, по този начин и от настройките за търсене и предложение на нетипични форми на претовареност . На този стадий единственият сериозен опит за адресиране на тези въпроси през последните години е въвеждането на еднодневните трудови контракти в селското стопанство. Дори и там, обаче, главната цел беше намаляването на сивата стопанска система в селскостопанския бранш, а не толкоз популяризирането на срочната или непълната претовареност.
Някои благоприятни условия за гъвкава претовареност като трудовите контракти, които не плануват работно време (zero-hour contracts), а се извършват единствено при пораждане на потребност от това, не участват в нашето законодателство, само че ги намираме в това на Чехия и Словакия. Такъв вид претовареност може да помогне на трайно безработни лица или лица с ниски приходи да си набират приход за осъществяването на краткосрочни/извънредни действия, които не могат авансово да бъдат планувани от евентуални работодатели (например – потребността от заменяне на нощен охранител).
Най-естественият метод за последователното разпространение на срочната претовареност и заетостта на повърхностен работен ден минава през разширение на смисъла на дуалното обучение. Повишаването на броя на учениците, които действително поставят труд по време на своето образование, ще увеличи потенциала както на компаниите да приспособяват активността си към опцията за наемане на работещи на повърхностен работен ден (не единствено ученици), само че и ще основат привички за непълна претовареност в занапред навлизащата на пазара на труда работна ръка.
Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ