Орлин Събев: Левски е национална икона, но все още има много неизвестни за него
Левски е национална икона, само че към момента има доста незнайни от неговия живот и дело. Това сподели историкът Орлин Събев в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “.
Османските документи, които са към този момент налични в цифров формат, разкриват доста нови незнайни обстоятелства за него. Един от тях е, че рождената му дата не е 1837, а евентуално 1840 година " 1837 година не е написана в нито един документ, няма непокътнато кръщелно удостоверение, няма църковни мемоари от това време. Тази година е предадена по мемоари от наследниците на Васил Левски. Но османските документи – описи на популацията на Карлово, разкриват една друга година. Откриваме името на Васил Левски в един подобен списък от 1844 година, където той е разказан като четиригодишно момче. В предходния списък от предходното броене през 1840 година неговото име не попада “, изясни историкът.
Всички мъже в Османската империя са били описвани в сходни описи. " Идеята на османските управляващи е била да опишат мъжете мюсюлмани, годни за военна работа, и всички християни, които заплащат налог “, разясни Орлин Събев.
Османските документи разкриват още, че управляващите са знаели, че Васил Левски стои отпред на революционната организация доста преди разкриването на причинителите на обира на турската хазна в прохода Арабаконак от септември-октомври 1872 година " Новите документи разкриват, че османските управляващи знаят доста в детайли за тази организация, която е с център Букурещ, само че има комитети в Ловеч, в Тетевен, Етрополе, няколко месеца по-рано. В един подобен документ, който съставлява отчет на валията на Дунавския вилает, който резидира в Русе, до Великия везир, той доста в детайли разказва тази организация, като дава имената на Васил Левски и на всички останали водещи комитетски дейци в българските земи “, описа Орлин Събев.
Османските управляващи са разчитали доста на свои информатори за откриване на революционните дейци – както измежду популацията, по този начин и от средите на тайните комитети. Има непокътнати документи, които демонстрират какво възнаграждение са получавали те за информацията, която дават на османските управляващи. " Когато набира скорост следенето на Васил Левски и неговите сподвижници, заплатите на информаторите се усилва неведнъж, т.е. те имат веществен тласък да разкриват местонахождението им “, разясни историкът.
Османски документи удостоверяват по какъв начин е хванат Васил Левски край Къкринското ханче и ранен при опит да избяга. " Но за жалост, на този стадий ние не знаем отговора на въпроса кой е издал местоположението му “, добави той.
Орлин Събев означи, че ползата към османските архиви стартира още след Освобождението на България. Тогава първото потомство български османисти, които са приключили турски учебни заведения в Истанбул и владеят османски език, през 20-те и 30-те години на ХХ век търсят документи, даващи информация за Васил Левски, и разгласяват преводите им на български език. През 50-те години са оповестени и преводите на правосъдните съвещания от съда в София против Левски и останалите участници в обира на Арабаконак. " От тогава до скоро не бяха разкривани нови документи. Напоследък османските архиви се цифровизират и това ни разрешава доста по-бързо и по-мащабно да търсям нови документи. Трябва да се подчертае, че огромен тласък за последните търсения даде един наш млад сътрудник от Националния музей " Васил Левски “ в Карлово – Виктор Комбов, който дружно с един турски сътрудник – Дженгиз Йолджу, откриха нова, незнайна до момента фотография на Васил Левски, съхранявана в истанбулския списък. Това подтикна всички останали сътрудници и мен персонално да издирим още документи, свързани с него, и по този начин да разкрием нови, незнайни до момента обстоятелства “, описа Орлин Събев.
Османските документи, които са към този момент налични в цифров формат, разкриват доста нови незнайни обстоятелства за него. Един от тях е, че рождената му дата не е 1837, а евентуално 1840 година " 1837 година не е написана в нито един документ, няма непокътнато кръщелно удостоверение, няма църковни мемоари от това време. Тази година е предадена по мемоари от наследниците на Васил Левски. Но османските документи – описи на популацията на Карлово, разкриват една друга година. Откриваме името на Васил Левски в един подобен списък от 1844 година, където той е разказан като четиригодишно момче. В предходния списък от предходното броене през 1840 година неговото име не попада “, изясни историкът.
Всички мъже в Османската империя са били описвани в сходни описи. " Идеята на османските управляващи е била да опишат мъжете мюсюлмани, годни за военна работа, и всички християни, които заплащат налог “, разясни Орлин Събев.
Османските документи разкриват още, че управляващите са знаели, че Васил Левски стои отпред на революционната организация доста преди разкриването на причинителите на обира на турската хазна в прохода Арабаконак от септември-октомври 1872 година " Новите документи разкриват, че османските управляващи знаят доста в детайли за тази организация, която е с център Букурещ, само че има комитети в Ловеч, в Тетевен, Етрополе, няколко месеца по-рано. В един подобен документ, който съставлява отчет на валията на Дунавския вилает, който резидира в Русе, до Великия везир, той доста в детайли разказва тази организация, като дава имената на Васил Левски и на всички останали водещи комитетски дейци в българските земи “, описа Орлин Събев.
Османските управляващи са разчитали доста на свои информатори за откриване на революционните дейци – както измежду популацията, по този начин и от средите на тайните комитети. Има непокътнати документи, които демонстрират какво възнаграждение са получавали те за информацията, която дават на османските управляващи. " Когато набира скорост следенето на Васил Левски и неговите сподвижници, заплатите на информаторите се усилва неведнъж, т.е. те имат веществен тласък да разкриват местонахождението им “, разясни историкът.
Османски документи удостоверяват по какъв начин е хванат Васил Левски край Къкринското ханче и ранен при опит да избяга. " Но за жалост, на този стадий ние не знаем отговора на въпроса кой е издал местоположението му “, добави той.
Орлин Събев означи, че ползата към османските архиви стартира още след Освобождението на България. Тогава първото потомство български османисти, които са приключили турски учебни заведения в Истанбул и владеят османски език, през 20-те и 30-те години на ХХ век търсят документи, даващи информация за Васил Левски, и разгласяват преводите им на български език. През 50-те години са оповестени и преводите на правосъдните съвещания от съда в София против Левски и останалите участници в обира на Арабаконак. " От тогава до скоро не бяха разкривани нови документи. Напоследък османските архиви се цифровизират и това ни разрешава доста по-бързо и по-мащабно да търсям нови документи. Трябва да се подчертае, че огромен тласък за последните търсения даде един наш млад сътрудник от Националния музей " Васил Левски “ в Карлово – Виктор Комбов, който дружно с един турски сътрудник – Дженгиз Йолджу, откриха нова, незнайна до момента фотография на Васил Левски, съхранявана в истанбулския списък. Това подтикна всички останали сътрудници и мен персонално да издирим още документи, свързани с него, и по този начин да разкрием нови, незнайни до момента обстоятелства “, описа Орлин Събев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ