Даниел Смилов в DW: Да вържем лева за юана: какво стои зад тази оферта?
Левът да се върже не за еврото, а за юана - тези думи на Медведев може и да са били замислени като смешка. Но може да се интерпретират и като оферта към България да се преобрази. И да стане част от един различен свят.
Визитата на Медведев в България надали ще остане задълго в историята на двустранните ни връзки. Нейният фокус беше непретенциозен - и концентриран върху газовите тръби. Ако би трябвало да бъдем още по-конкретни, препоръчана ни беше следната оферта: За да резервира към 1,5 милиарда евро директни такси през идващите 15 години, България ще би трябвало да построи за същата сума нова тръба, идваща от Турция (а не от Украйна). Печалба за страната ни няма да има - ще има даже чиста загуба, защото години наред ще “инвестираме” това, което в този момент получаваме без условия. И ще го влагаме в градежа на тръби, паралелни на съществуващите. Но пък оставаме в газопреносния бизнес!
Тази оферта беше оповестена като алегоричен рестарт на двустранното взаимноизгодно съдействие с Русия. По явни аргументи обаче тя мъчно може да генерира публичен ентусизъм, с колкото и историческа непосредственост сред двата народа да бъде гарнирана. Просто сметката за изгодите на една от страните не излиза. Но нас това в никакъв случай не ни е спирало. В АЕЦ “Белене” да вземем за пример по подобен метод сме “инвестирали” към този момент към 3 милиарда лв. (с наклонност да станат 20). При това без да има и най-малката гаранция, че този план въобще ще проработи. Да не приказваме пък дали ще бъде печеливш.
Но да оставим прагматиката настрани и да преминем към символните послания от визитата на Медведев. Щом материалните изгоди са дребни или даже негативни, може пък символните изгоди за България да са огромни. Нека забележим.
Първото, което мнозина означиха, беше равнището на визитата - министър председател, а не президент. Тук особена драма няма, нито пък потребност от свръхинтерпретации: въпросите, които бяха обсъждани, не изискваха наличието на Путин. А визитата на патриарх Кирил за честванията на 3 март през предходната година остави, меко казано, смесени усещания.
Затова прагматичният ход с Медведев, в композиция с неналичието на фанфарност към визитата беше удачно решение от съветска страна. А и Путин постоянно би могъл да пристигна при реализиране на по-значими договорености. В този смисъл посланието беше, че има някакво стопляне на връзките, само че всичко зависи от идващите стъпки.
Защо "разрешение " от Брюксел ?
Любезностите завършиха със заявката на Медведев, че в действителност не желае толкоз решение от България, колкото разрешение-гаранция от Брюксел посредством България. Идеята, която стои зад това искане, е да се покаже, че страната ни не е суверенна и би трябвало да се преценява с мнението на други. Това обръщение бе подето от локални клакьори, които подсетиха по какъв начин Маккейн бил спрял “Южен поток”, Брюксел ни бил затворил блоковете на “Козлoдуй” и прочие.
Русия има явна изгода от това страните в Европейски Съюз да нямат обща енергийна политика - така наречен Eвропейски енергиен съюз. Ако подобен действително бъде основан и в случай че има общо договаряне на доставки, Газпром ще би трябвало да продава на всички газ на цената, на която в този момент продава на Германия. За България и за доста други страни това ще е почти два пъти по-ниска цена от сегашната. Това явно не е преференциално за Русия. И по тази причина тя по всякакъв начин се пробва да предотврати сходен сюжет. Аргументът, че при обща политика страните от Европейски Съюз губели своя суверенитет, е част от съветската тактика. Плащайте високaта цена, само че си запазете суверенитета - какво са тук парите пред суверенитета!
Тази семпла тактика е разбираема. Не е разбираемо обаче за какво я обслужват и български политици - кой умишлено, кой от изопачен “патриотизъм”.
Защо да връзваме лв. за юана?
На шегата на Борисов ( "Нема да се плашиш от нашите самолети”) Медведев отвърна с контрашега - левът да се върже не за еврото, а за юана. Може би това беше просто почтено подхвърляне, само че то въпреки всичко повдига значим въпрос. Моментът не е инцидентен: следва основно решение за българското участие в еврозоната. Ясно е, че Русия не желае България да се интегрира по-плътно в Европейски Съюз, а еврозоната е неговата вътрешност. Ясно е също по този начин, че Русия избира един разлъчен и слаб Европейски Съюз. И по тази причина влага в неговите пророци - да вземем за пример Салвини в Италия.
Защо е по този начин ли? Ами тъй като, несъмнено, Русия избира да води двустранни връзки с 28 дребни и междинни по величина страни, в сравнение с да договаря с обединен съюз, чийто Брутният вътрешен продукт е към 10 пъти по-голям от нейния. При първия вид Русия е Снежанка измежду двайсетина джуджета. Във втория вид Русия е джуджето.
Но с изключение на тези съображения, сред Европейски Съюз и Русия има и тежък идеологически спор, който визира както националната политика, по този начин и интернационалните връзки. Като модел на вътрешна политика, Европейски Съюз е либерален и демократичен. И претендира да е общественост точно на такива споделени полезности. Русия залага на обичайна власт - автократичен модел, който търси оправданията си в историята. В този смисъл Русия вижда своя блян в Китай: стопански ефикасна автокрация, легитимирана с теория за историческо великолепие.
В същото време човек не би трябвало да е доста проникновен, с цел да види големия риск за Русия от една китайска свръхсила. Русия е неин директен комшия, а съседство с военизирани автокрации по принцип не е здравословно.
Европейски Съюз е знак и на демократичния метод в интернационалните връзки - да се сътвори свят, контролиран от общи правила, в който и по-силният би трябвало да ги съблюдава. Европейски Съюз съществува, следвайки тази доктрина, макар епизодичните отклонения от нея. Докато Русия е в противниковия лагер на “реалистите”, които стоят зад концепцията за егоистично гонене на националния интерес. От нормативна позиция за “реализма” няма какво положително да се каже. Освен това, че е “искрен” - каквото и да създадат страните, все е окей, стига, естествено, да е в техен интерес. “Реалистите” Путин, Ердоган, Ким и Тръмп си симпатизират един на различен и взаимно се окуражават. Проблемът е, че по формулировка сред тях не може да има същинска общественост: през днешния ден се величаят взаимно, само че на следващия ден може и да се заловен за гушите. Добре пристигнали в “реалисткия” парадайс! Хитро коте или Троянски кон?
Като теглим чертата след визитата на Медведев, ще забележим, че Русия в действителност не предлага на България комерсиална оферта (както стана дума, икономическите изгоди за страната ни са много спорни). Русия обаче предлага на България един различен свят и една различна вътрешна политика: “реализъм” в интернационалните връзки и автокрация вкъщи.
Дори Българска социалистическа партия схваща това: нейни представители сметнаха за нужно да заявят, че геополитическият избор на България е изработен - ние сме в Европейски Съюз и сме член на НАТО. Това несъмнено е положително. Но и Българска социалистическа партия, и ГЕРБ, и “Патриотите” живеят с илюзията, че като хитрото коте ще оближат каймака на съветската оферта - комисионните, патриотарското пъчене пред Европейски Съюз, лакардиите за “суверенитет” и “национален интерес” пред домашна аудитория, без обаче да се трансформират в Троянски коне или пък да отслабват европейската интеграция. За страдание, с Русия или без нея, точно такова е отношението към Европейски Съюз на множеството от така наречен национал-популисти. Те не желали да разградят Европейски Съюз, а просто да го създадат различен. Проблемът е, че в случай че Европейският съюз се изпълни с сходни хитри котета, няма да има потребност от никакви Троянски коне: Европейски Съюз ще се разпадне от единствено себе си, както демонстрира образно трагикомедията “Брекзит”. А в България (освен „ Атака ") никой не желае нещо сходно.
Визитата на Медведев в България надали ще остане задълго в историята на двустранните ни връзки. Нейният фокус беше непретенциозен - и концентриран върху газовите тръби. Ако би трябвало да бъдем още по-конкретни, препоръчана ни беше следната оферта: За да резервира към 1,5 милиарда евро директни такси през идващите 15 години, България ще би трябвало да построи за същата сума нова тръба, идваща от Турция (а не от Украйна). Печалба за страната ни няма да има - ще има даже чиста загуба, защото години наред ще “инвестираме” това, което в този момент получаваме без условия. И ще го влагаме в градежа на тръби, паралелни на съществуващите. Но пък оставаме в газопреносния бизнес!
Тази оферта беше оповестена като алегоричен рестарт на двустранното взаимноизгодно съдействие с Русия. По явни аргументи обаче тя мъчно може да генерира публичен ентусизъм, с колкото и историческа непосредственост сред двата народа да бъде гарнирана. Просто сметката за изгодите на една от страните не излиза. Но нас това в никакъв случай не ни е спирало. В АЕЦ “Белене” да вземем за пример по подобен метод сме “инвестирали” към този момент към 3 милиарда лв. (с наклонност да станат 20). При това без да има и най-малката гаранция, че този план въобще ще проработи. Да не приказваме пък дали ще бъде печеливш.
Но да оставим прагматиката настрани и да преминем към символните послания от визитата на Медведев. Щом материалните изгоди са дребни или даже негативни, може пък символните изгоди за България да са огромни. Нека забележим.
Първото, което мнозина означиха, беше равнището на визитата - министър председател, а не президент. Тук особена драма няма, нито пък потребност от свръхинтерпретации: въпросите, които бяха обсъждани, не изискваха наличието на Путин. А визитата на патриарх Кирил за честванията на 3 март през предходната година остави, меко казано, смесени усещания.
Затова прагматичният ход с Медведев, в композиция с неналичието на фанфарност към визитата беше удачно решение от съветска страна. А и Путин постоянно би могъл да пристигна при реализиране на по-значими договорености. В този смисъл посланието беше, че има някакво стопляне на връзките, само че всичко зависи от идващите стъпки.
Защо "разрешение " от Брюксел ?
Любезностите завършиха със заявката на Медведев, че в действителност не желае толкоз решение от България, колкото разрешение-гаранция от Брюксел посредством България. Идеята, която стои зад това искане, е да се покаже, че страната ни не е суверенна и би трябвало да се преценява с мнението на други. Това обръщение бе подето от локални клакьори, които подсетиха по какъв начин Маккейн бил спрял “Южен поток”, Брюксел ни бил затворил блоковете на “Козлoдуй” и прочие.
Русия има явна изгода от това страните в Европейски Съюз да нямат обща енергийна политика - така наречен Eвропейски енергиен съюз. Ако подобен действително бъде основан и в случай че има общо договаряне на доставки, Газпром ще би трябвало да продава на всички газ на цената, на която в този момент продава на Германия. За България и за доста други страни това ще е почти два пъти по-ниска цена от сегашната. Това явно не е преференциално за Русия. И по тази причина тя по всякакъв начин се пробва да предотврати сходен сюжет. Аргументът, че при обща политика страните от Европейски Съюз губели своя суверенитет, е част от съветската тактика. Плащайте високaта цена, само че си запазете суверенитета - какво са тук парите пред суверенитета!
Тази семпла тактика е разбираема. Не е разбираемо обаче за какво я обслужват и български политици - кой умишлено, кой от изопачен “патриотизъм”.
Защо да връзваме лв. за юана?
На шегата на Борисов ( "Нема да се плашиш от нашите самолети”) Медведев отвърна с контрашега - левът да се върже не за еврото, а за юана. Може би това беше просто почтено подхвърляне, само че то въпреки всичко повдига значим въпрос. Моментът не е инцидентен: следва основно решение за българското участие в еврозоната. Ясно е, че Русия не желае България да се интегрира по-плътно в Европейски Съюз, а еврозоната е неговата вътрешност. Ясно е също по този начин, че Русия избира един разлъчен и слаб Европейски Съюз. И по тази причина влага в неговите пророци - да вземем за пример Салвини в Италия.
Защо е по този начин ли? Ами тъй като, несъмнено, Русия избира да води двустранни връзки с 28 дребни и междинни по величина страни, в сравнение с да договаря с обединен съюз, чийто Брутният вътрешен продукт е към 10 пъти по-голям от нейния. При първия вид Русия е Снежанка измежду двайсетина джуджета. Във втория вид Русия е джуджето.
Но с изключение на тези съображения, сред Европейски Съюз и Русия има и тежък идеологически спор, който визира както националната политика, по този начин и интернационалните връзки. Като модел на вътрешна политика, Европейски Съюз е либерален и демократичен. И претендира да е общественост точно на такива споделени полезности. Русия залага на обичайна власт - автократичен модел, който търси оправданията си в историята. В този смисъл Русия вижда своя блян в Китай: стопански ефикасна автокрация, легитимирана с теория за историческо великолепие.
В същото време човек не би трябвало да е доста проникновен, с цел да види големия риск за Русия от една китайска свръхсила. Русия е неин директен комшия, а съседство с военизирани автокрации по принцип не е здравословно.
Европейски Съюз е знак и на демократичния метод в интернационалните връзки - да се сътвори свят, контролиран от общи правила, в който и по-силният би трябвало да ги съблюдава. Европейски Съюз съществува, следвайки тази доктрина, макар епизодичните отклонения от нея. Докато Русия е в противниковия лагер на “реалистите”, които стоят зад концепцията за егоистично гонене на националния интерес. От нормативна позиция за “реализма” няма какво положително да се каже. Освен това, че е “искрен” - каквото и да създадат страните, все е окей, стига, естествено, да е в техен интерес. “Реалистите” Путин, Ердоган, Ким и Тръмп си симпатизират един на различен и взаимно се окуражават. Проблемът е, че по формулировка сред тях не може да има същинска общественост: през днешния ден се величаят взаимно, само че на следващия ден може и да се заловен за гушите. Добре пристигнали в “реалисткия” парадайс! Хитро коте или Троянски кон?
Като теглим чертата след визитата на Медведев, ще забележим, че Русия в действителност не предлага на България комерсиална оферта (както стана дума, икономическите изгоди за страната ни са много спорни). Русия обаче предлага на България един различен свят и една различна вътрешна политика: “реализъм” в интернационалните връзки и автокрация вкъщи.
Дори Българска социалистическа партия схваща това: нейни представители сметнаха за нужно да заявят, че геополитическият избор на България е изработен - ние сме в Европейски Съюз и сме член на НАТО. Това несъмнено е положително. Но и Българска социалистическа партия, и ГЕРБ, и “Патриотите” живеят с илюзията, че като хитрото коте ще оближат каймака на съветската оферта - комисионните, патриотарското пъчене пред Европейски Съюз, лакардиите за “суверенитет” и “национален интерес” пред домашна аудитория, без обаче да се трансформират в Троянски коне или пък да отслабват европейската интеграция. За страдание, с Русия или без нея, точно такова е отношението към Европейски Съюз на множеството от така наречен национал-популисти. Те не желали да разградят Европейски Съюз, а просто да го създадат различен. Проблемът е, че в случай че Европейският съюз се изпълни с сходни хитри котета, няма да има потребност от никакви Троянски коне: Европейски Съюз ще се разпадне от единствено себе си, както демонстрира образно трагикомедията “Брекзит”. А в България (освен „ Атака ") никой не желае нещо сходно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ