Ирак може и да изгони легално американските войници по-бързо, отколкото смята Тръмп
Лесно или мъчно ще е легално да бъдат изгонени американските и английските войски от Ирак? Изглежда, че най-малко от юридическа позиция няма да е чак толкоз сложна, заключва английският вестник The Times в собствен материал, оповестен от Агенция " Фокус ".
Причината за заключението е основата, на която е сложено наличието на западните войски в Ирак сега. Реално формален документ няма, твърди английският вестник и дава предистория.
Преди някогашният президент на Съединени американски щати Барак Обама да изтегли американските войски от Ирак през 2011 година и английските войски да се изтеглят дружно с тях, неговите дипломати и юристи прекараха месеци в сложни договаряния с иракските политически водачи, по-специално тогавашния министър председател Нури ал Малики. Преговорите бяха извършени под егидата на контракт, наименуван Иракско-американско съглашение за статута (на американските войски)между двете държавни управления, подписан през 2008 година, който определяше изискванията на последните три години и половина от военното наличие на Съединени американски щати. Той беше утвърден от президента Джордж У. Буш от една страна, само че решаващо от иракския парламент и от президентския съвет от друга.
Този път няма такова съглашение. Когато Обама се съгласи да изпрати американски войски през 2014 година, с цел да помогне на Ирак да се пребори с " Ислямска страна ", това стана с телефонно позвъняване от Хайдер ал Абади, правоприемник на Малики като министър председател на Ирак. Последваха ги английските специфични елементи и самолети.
В годините от този момент се заприказва за определяне на съдействието на по-официална основа, само че не бе контрактувано нищо. Този проблем за последно попадна под публичното внимание през 2017 година, по време на мандата на Джеймс Матис като министър на защитата на Съединени американски щати.
На идната година Абади загуби властта след общи избори. Абади беше очевидно прозападен политик и даже имаше английски паспорт в продължение на години, датиращ от времето му в заточение в ерата на Саддам Хюсеин. Резултатът от изборите се отчиташе по това време като неоснователен, само че със забележителната помощ на военачалник Касем Сюлеймани, проиранските фракции в последна сметка съумяха да сформират една разтърсена ръководеща коалиция, отпред с Адел Абдул-Махди.
Без формален контракт, уреждащ наличието на американските и английски войски, Абдул-Махди към този момент може да отпрати западните войски толкоз елементарно, колкото Абади ги предложения. В неделя иракските депутати гласоподаваха предложение да бъде свикан да го направи. Този избор не е наложителен, макар че не е нужен и обвързващ избор.
Премиерът Абдул-Махди ще би трябвало да прегледа доста неща, преди да набере телефона до Вашингтон. Той ще желае да бъде убеден, че за разлика от 2011-2014 година иракските сили за сигурност са сигурни в битката против останките от " Ислямска страна ". Въпреки това, обновеното въстание на необятна основа, което в миналото се смяташе за евентуално, до момента не е почнало, и във всеки случай в този момент той разполага с голям брой добре подготвени милиции под командването му за подкрепяне на армията - самите милиции, от които Вашингтон се оплаква.
Възможно е също да има подмолни договаряния с Вашингтон, за които не знаем. Като цяло съществува догатката, че иракското държавно управление не може да направи това без поддръжката на Съединени американски щати. Заплахата на Тръмп за една нощ да наложи строги наказания на Ирак обаче не основава чувство за сходни договаряния. Напълно допустимо е Америка и Англия да си отидат от Ирак доста по-бързо, в сравнение с някой чака. Изглежда, това не е било желанието на Тръмп, когато той разпореди последното използване на стратегическите правила на Съединени американски щати.
Не е ясна бързината на бъдещото евакуиране и при какви условия ще се реализира то, в случай че има такива - дали държавното управление и Народното събрание в Багдад ще разрешат на някои американски войски да запазят наличие по-късно за образование и контрол на иракските " сътрудници ".
Скоростта, с която иракският министър председател може да изпрати западните войски вкъщи, дава на Иран основна карта в борбата му с Тръмп. Това би могло да съобщи Ирак, Сирия и Ливан на Техеран - самата цел, за която военачалник Сюлеймани работеше в продължение на две десетилетия, без да се постанова да реализира каквото и да е възмездие по отношение на Съединени американски щати.
Причината за заключението е основата, на която е сложено наличието на западните войски в Ирак сега. Реално формален документ няма, твърди английският вестник и дава предистория.
Преди някогашният президент на Съединени американски щати Барак Обама да изтегли американските войски от Ирак през 2011 година и английските войски да се изтеглят дружно с тях, неговите дипломати и юристи прекараха месеци в сложни договаряния с иракските политически водачи, по-специално тогавашния министър председател Нури ал Малики. Преговорите бяха извършени под егидата на контракт, наименуван Иракско-американско съглашение за статута (на американските войски)между двете държавни управления, подписан през 2008 година, който определяше изискванията на последните три години и половина от военното наличие на Съединени американски щати. Той беше утвърден от президента Джордж У. Буш от една страна, само че решаващо от иракския парламент и от президентския съвет от друга.
Този път няма такова съглашение. Когато Обама се съгласи да изпрати американски войски през 2014 година, с цел да помогне на Ирак да се пребори с " Ислямска страна ", това стана с телефонно позвъняване от Хайдер ал Абади, правоприемник на Малики като министър председател на Ирак. Последваха ги английските специфични елементи и самолети.
В годините от този момент се заприказва за определяне на съдействието на по-официална основа, само че не бе контрактувано нищо. Този проблем за последно попадна под публичното внимание през 2017 година, по време на мандата на Джеймс Матис като министър на защитата на Съединени американски щати.
На идната година Абади загуби властта след общи избори. Абади беше очевидно прозападен политик и даже имаше английски паспорт в продължение на години, датиращ от времето му в заточение в ерата на Саддам Хюсеин. Резултатът от изборите се отчиташе по това време като неоснователен, само че със забележителната помощ на военачалник Касем Сюлеймани, проиранските фракции в последна сметка съумяха да сформират една разтърсена ръководеща коалиция, отпред с Адел Абдул-Махди.
Без формален контракт, уреждащ наличието на американските и английски войски, Абдул-Махди към този момент може да отпрати западните войски толкоз елементарно, колкото Абади ги предложения. В неделя иракските депутати гласоподаваха предложение да бъде свикан да го направи. Този избор не е наложителен, макар че не е нужен и обвързващ избор.
Премиерът Абдул-Махди ще би трябвало да прегледа доста неща, преди да набере телефона до Вашингтон. Той ще желае да бъде убеден, че за разлика от 2011-2014 година иракските сили за сигурност са сигурни в битката против останките от " Ислямска страна ". Въпреки това, обновеното въстание на необятна основа, което в миналото се смяташе за евентуално, до момента не е почнало, и във всеки случай в този момент той разполага с голям брой добре подготвени милиции под командването му за подкрепяне на армията - самите милиции, от които Вашингтон се оплаква.
Възможно е също да има подмолни договаряния с Вашингтон, за които не знаем. Като цяло съществува догатката, че иракското държавно управление не може да направи това без поддръжката на Съединени американски щати. Заплахата на Тръмп за една нощ да наложи строги наказания на Ирак обаче не основава чувство за сходни договаряния. Напълно допустимо е Америка и Англия да си отидат от Ирак доста по-бързо, в сравнение с някой чака. Изглежда, това не е било желанието на Тръмп, когато той разпореди последното използване на стратегическите правила на Съединени американски щати.
Не е ясна бързината на бъдещото евакуиране и при какви условия ще се реализира то, в случай че има такива - дали държавното управление и Народното събрание в Багдад ще разрешат на някои американски войски да запазят наличие по-късно за образование и контрол на иракските " сътрудници ".
Скоростта, с която иракският министър председател може да изпрати западните войски вкъщи, дава на Иран основна карта в борбата му с Тръмп. Това би могло да съобщи Ирак, Сирия и Ливан на Техеран - самата цел, за която военачалник Сюлеймани работеше в продължение на две десетилетия, без да се постанова да реализира каквото и да е възмездие по отношение на Съединени американски щати.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ