Мъртвите не могат да разкажат: 9 брутални пиратски наказания
Лепенка на окото, шапка, папагал на рамото и акцент от Уест Кънтри - този облик на пирата от така наречен златен век на пиратството (около 1650-1730 г.) към момента е необятно застъпен в националното въображение.
Зад всички морски песни и ром обаче доста пирати от това време са били брутални и безчувствени.
Те са имали свои лични правила и тези, които са ги нарушавали, са били строго наказвани. Предстои да разгледаме девет жестоки метода за наказване, употребявани от пиратите.
1. Пляскане с железа
Сравнително леко наказване на борда на пиратски транспортен съд е било оковаването на китките и глезените, известно като " пърпорене с железа ". След това пиратът, който се е държал неприятно, нормално е бил вкарван в някой мрачен, мокър ъгъл на кораба с доста малко храна и вода, в случай че въобще има такива, за избран интервал от време. Понякога те можели да бъдат оставени на палубата по време на страшна стихия или да бъдат сложени в кошница, която по-късно се окачвала на бушприта (стрелата, която сочи напред от носа на кораба).
2. Изпотяване
Това относително нищожно пиратско наказване е кръгова версия на бягането през ръкавица. Провинилият се бил завързван за централната мачта на кораба и бил каран да " танцува " по палубата. Кавалерите се събирали в близост и на драго сърце измъчвали нарушителя, като го удряли с ножове и кинжали, до момента в който той се промъквал около тях.
Често това изтезание се съпровождало от звуците на цигулка, а екипажът изпивал грог и се присмивал.
3. Увреждане
Пиратският кодекс на пиратския капитан от XVIII в. Бартоломю Робъртс, прочут като Черния Барт, предвиждал неприятно наказване за корсар, заловен да краде от другар. Носът и ушите на виновника щели да бъдат отрязани и той трябвало да изтърпи нещо като полумароканство, при което бил свален на брега на място, което не било доста хубаво, само че имало някаква форма на цивилизация.
Известният с жестокостта си корсар Едуард Лоу обичал да изтезава пасажерите на хванатите от него кораби. Той отрязвал ушите, а на един трагичен португалски капитан Лоу отрязал устните, сготвил ги и принудил пленника да ги изяде.
4. Килхаулинг
" Внимавайте, лумпени, другояче ще получите килхаулинг!
Когато бил наказан на " килхаулинг ", непослушният член на екипажа бил връзван за краката, влачен по кила (дъното на лодката) и още веднъж връщан нагоре. Накрая жертвата постоянно се превръщала в кървава каша, а облеклата и кожата ѝ били раздрани от острите корали, полепнали по кораба. Разбира се, в случай че не се удави, което постоянно се случвало.
Пренасянето с кил не е било планувано като способ за екзекуция, само че постоянно е било смъртоносно. Има сведения за такива случаи чак доникъде на XIX век.
5. Биене с бич с девет опашки
Познат и просто като " котката ", " котката с деветте опашки " е бил зверски бич от девет възела, завързани в краищата. Понякога в края на всяка нишка имало куки за риба или мускетарски сачми. Камшикът се държал в чувал и когато настъпвал моментът за бичуване на индивида, " котката " се изваждала от чувала, откъдето идва и изразът " да пуснеш котката от чувала ".
Според доста пиратски кодекси, като този на Джон Филипс, капитан на " Отмъщението " от 1724 година, нарушителите на разпоредбите, наказани на бичуване, получавали 39 удара с бич. Това число, известно като " закон на Мойсей ", се е считало за оптималното, което човек може да преживее. Много от страдалците преживявали доста повече удари, само че и доста от тях умирали, откакто получавали доста по-малко.
Често котката към момента е била покрита с кръв и черва от последния пандизчия, тъй че гангренясването на раните от камшика евентуално е било това, което е умъртвило доста от жертвите.
6. Обесването в док за изтезания
Екзекуционният док е място за изтезания наоколо до доковете в Уопинг, Източен Лондон, предопределено за отговорните за закононарушения в намерено море: пирати, контрабандисти и бунтовници.
Публичните изтезания в Екзекушън Док стартират към 1400 година, като при тези ранни изтезания наказаните са забивани на прът на плажа и са удавяни от прилива.
През XVI в. методът се трансформира и пандизчиите се обесват с вериги на същото място, до момента в който умрат. По време на прилив телата са били изцяло потопени във водата. Обикновено те били отрязвани след няколко дни, само че някои от тях оставали на повърхността по-дълго.
Големи тълпи се събирали на реката с лодки и на брега, с цел да следят изтезанията.
Известният корсар капитан Уилям Кид е обесен в екзекуционния док през 1701 година Като възпиращо средство тялото му било покрито със смола (за да се резервира по-дълго) и оставено да виси в желязна клетка в Тилбъри, Есекс, в продължение на три години.
Последното обесване в екзекуционния док е осъществено към 1830 година
7. Разходка по дъската
Един от най-известните аспекти на пиратския живот е, че непопулярният корсар или заложник е заставен да върви по дъската. Този способ на екзекуция е включвал вървене на пандизчията по дървена дъска, окачена на борда на кораба. Вързани с въжета и принудени благодарение на нож да си проправят път до края, те се хвърлят от ръба във водата и потъват, с цел да умрат в " шкафчето на Дейви Джоунс " (дъното на морето).
Датският корсар Джон Дердрак и именитият речен корсар от Ню Йорк Сейди Козела са измежду тези, за които се твърди, че са принуждавали пленниците да вървят по дъската.
По-често обаче пиратите евентуално просто са хвърляли провинилите се мати зад борда без пищност и обстоятелственост.
8. Сушене на слънце
Малкият остров Dead Man's Cay, Ямайка, в този момент е известно измежду туристите място за хубост. Но в епохата на пиратите единствените разходки с лодка до това място са били в едната посока, защото това е било място за изтезания. Пиратите, хванати от английски чиновници, били изкарвани на греблото до залива и затваряни в желязна клетка, която висяла на дирек, забит в земята. На жаркото карибско слънце, без храна и вода, те в никакъв случай не издържали дълго.
9. Марулиране
За пиратите, направили тежко нарушаване на пиратския кодекс, като дезертиране или кражба на дублони от колега-буканиер, наказването било марулиране.
Това на процедура било смъртна присъда. Нещастният другар бивал отвеждан на далечен, ненаселен остров без източник на храна и прясна вода - и по-късно оставян там да почине. Давали им единствено бутилка ром, револвер и малко прахуляк.
Пиратският капитан Едуард Инглънд и няколко негови другари са известни с това, че през 1720 година са блокирани на остров в Индийския океан. След четири месеца те съумяват да избягат, като построяват лодка и отплават за Мадагаскар.
Треперете!
Зад всички морски песни и ром обаче доста пирати от това време са били брутални и безчувствени.
Те са имали свои лични правила и тези, които са ги нарушавали, са били строго наказвани. Предстои да разгледаме девет жестоки метода за наказване, употребявани от пиратите.
1. Пляскане с железа
Сравнително леко наказване на борда на пиратски транспортен съд е било оковаването на китките и глезените, известно като " пърпорене с железа ". След това пиратът, който се е държал неприятно, нормално е бил вкарван в някой мрачен, мокър ъгъл на кораба с доста малко храна и вода, в случай че въобще има такива, за избран интервал от време. Понякога те можели да бъдат оставени на палубата по време на страшна стихия или да бъдат сложени в кошница, която по-късно се окачвала на бушприта (стрелата, която сочи напред от носа на кораба).
2. Изпотяване
Това относително нищожно пиратско наказване е кръгова версия на бягането през ръкавица. Провинилият се бил завързван за централната мачта на кораба и бил каран да " танцува " по палубата. Кавалерите се събирали в близост и на драго сърце измъчвали нарушителя, като го удряли с ножове и кинжали, до момента в който той се промъквал около тях.
Често това изтезание се съпровождало от звуците на цигулка, а екипажът изпивал грог и се присмивал.
3. Увреждане
Пиратският кодекс на пиратския капитан от XVIII в. Бартоломю Робъртс, прочут като Черния Барт, предвиждал неприятно наказване за корсар, заловен да краде от другар. Носът и ушите на виновника щели да бъдат отрязани и той трябвало да изтърпи нещо като полумароканство, при което бил свален на брега на място, което не било доста хубаво, само че имало някаква форма на цивилизация.
Известният с жестокостта си корсар Едуард Лоу обичал да изтезава пасажерите на хванатите от него кораби. Той отрязвал ушите, а на един трагичен португалски капитан Лоу отрязал устните, сготвил ги и принудил пленника да ги изяде.
4. Килхаулинг
" Внимавайте, лумпени, другояче ще получите килхаулинг!
Когато бил наказан на " килхаулинг ", непослушният член на екипажа бил връзван за краката, влачен по кила (дъното на лодката) и още веднъж връщан нагоре. Накрая жертвата постоянно се превръщала в кървава каша, а облеклата и кожата ѝ били раздрани от острите корали, полепнали по кораба. Разбира се, в случай че не се удави, което постоянно се случвало.
Пренасянето с кил не е било планувано като способ за екзекуция, само че постоянно е било смъртоносно. Има сведения за такива случаи чак доникъде на XIX век.
5. Биене с бич с девет опашки
Познат и просто като " котката ", " котката с деветте опашки " е бил зверски бич от девет възела, завързани в краищата. Понякога в края на всяка нишка имало куки за риба или мускетарски сачми. Камшикът се държал в чувал и когато настъпвал моментът за бичуване на индивида, " котката " се изваждала от чувала, откъдето идва и изразът " да пуснеш котката от чувала ".
Според доста пиратски кодекси, като този на Джон Филипс, капитан на " Отмъщението " от 1724 година, нарушителите на разпоредбите, наказани на бичуване, получавали 39 удара с бич. Това число, известно като " закон на Мойсей ", се е считало за оптималното, което човек може да преживее. Много от страдалците преживявали доста повече удари, само че и доста от тях умирали, откакто получавали доста по-малко.
Често котката към момента е била покрита с кръв и черва от последния пандизчия, тъй че гангренясването на раните от камшика евентуално е било това, което е умъртвило доста от жертвите.
6. Обесването в док за изтезания
Екзекуционният док е място за изтезания наоколо до доковете в Уопинг, Източен Лондон, предопределено за отговорните за закононарушения в намерено море: пирати, контрабандисти и бунтовници.
Публичните изтезания в Екзекушън Док стартират към 1400 година, като при тези ранни изтезания наказаните са забивани на прът на плажа и са удавяни от прилива.
През XVI в. методът се трансформира и пандизчиите се обесват с вериги на същото място, до момента в който умрат. По време на прилив телата са били изцяло потопени във водата. Обикновено те били отрязвани след няколко дни, само че някои от тях оставали на повърхността по-дълго.
Големи тълпи се събирали на реката с лодки и на брега, с цел да следят изтезанията.
Известният корсар капитан Уилям Кид е обесен в екзекуционния док през 1701 година Като възпиращо средство тялото му било покрито със смола (за да се резервира по-дълго) и оставено да виси в желязна клетка в Тилбъри, Есекс, в продължение на три години.
Последното обесване в екзекуционния док е осъществено към 1830 година
7. Разходка по дъската
Един от най-известните аспекти на пиратския живот е, че непопулярният корсар или заложник е заставен да върви по дъската. Този способ на екзекуция е включвал вървене на пандизчията по дървена дъска, окачена на борда на кораба. Вързани с въжета и принудени благодарение на нож да си проправят път до края, те се хвърлят от ръба във водата и потъват, с цел да умрат в " шкафчето на Дейви Джоунс " (дъното на морето).
Датският корсар Джон Дердрак и именитият речен корсар от Ню Йорк Сейди Козела са измежду тези, за които се твърди, че са принуждавали пленниците да вървят по дъската.
По-често обаче пиратите евентуално просто са хвърляли провинилите се мати зад борда без пищност и обстоятелственост.
8. Сушене на слънце
Малкият остров Dead Man's Cay, Ямайка, в този момент е известно измежду туристите място за хубост. Но в епохата на пиратите единствените разходки с лодка до това място са били в едната посока, защото това е било място за изтезания. Пиратите, хванати от английски чиновници, били изкарвани на греблото до залива и затваряни в желязна клетка, която висяла на дирек, забит в земята. На жаркото карибско слънце, без храна и вода, те в никакъв случай не издържали дълго.
9. Марулиране
За пиратите, направили тежко нарушаване на пиратския кодекс, като дезертиране или кражба на дублони от колега-буканиер, наказването било марулиране.
Това на процедура било смъртна присъда. Нещастният другар бивал отвеждан на далечен, ненаселен остров без източник на храна и прясна вода - и по-късно оставян там да почине. Давали им единствено бутилка ром, револвер и малко прахуляк.
Пиратският капитан Едуард Инглънд и няколко негови другари са известни с това, че през 1720 година са блокирани на остров в Индийския океан. След четири месеца те съумяват да избягат, като построяват лодка и отплават за Мадагаскар.
Треперете!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ