Лео Мейджър беше канадец (от френската част на Канада), роден

Лео Мейджър беше канадец (от френската част на Канада), роден през 1921 година Когато се причислява към канадската войска при започване на Втората международна война, той евентуално не си е представял, че ще бъде освен това от елементарен боец – допуска се, че Лео става боец, тъй като желае да покаже на татко си, с който имаха не изключително постоянни връзки, че може да направи нещо, с което да го накара да се гордее.

Мейджър стартира своята работа през 1941 година като служи в Le Regiment de la Chaudiere. По време на Битката за Нормадия е ранен от граната, вследствие на което получава частична загуба на зрението в лявото си око. Мейджър обаче отхвърля да се върне вкъщи с аргумента, че му би трябвало единствено едно работещо око, с цел да стреля с пушката. Тогава е преразпределен в разследващия взвод, а поради точната си пукотевица си печели известност на отличен снайперист.

Пейзаж от град Зволе, Холандия

През април 1945 година полкът на Мейджър наближава град Зволе. Командирите подреждат двама доброволци да създадат разследваща обиколка и да рапортуват за броя на немските войски в града. На доброволците им беше подредено, в случай че им се отдаде късмет, да се свържат с холандската опозиция, защото полкът възнамеряваше да стартира пукотевица по града на идващия ден. По това време Зволе има население от към 50 000 души и беше доста евентуално почтени цивилни пострадат, в случай че съпротивата не се ангажира да ги защищити.

Заедно с приятеля си Уили Арсено, Мейджър потегля към града. Уили, за жалост, е погубен от немските бойци към среднощ откакто двойката се натъква на патрул. Твърди се, че Уили е съумял да убие нападателя си, преди да почине. Разбираемо разгневен, Лео взима картечницата на приятеля си и потегля със залпове към съперника, убивайки двама от немците, до момента в който останалите съумяват да избягат с автомобила.

След това Мейджър връща револвера на мъжа и сигурен, че новината за идната канадска офанзива ще се популяризира много бързо из немските войски, потегля нагоре-надолу по улиците на града, стреляйки с картечницата си по врага и хвърляйки гранати. Гранатите подвигат доста звук, само че той се постарава да ги сложи тук-там, където няма да причинят доста вреди на града или на жителите.

Кампанията му продължава цяла нощ и е толкоз сполучлива, че в един миг немските бойци стартират да изпадат в суматоха, мислейки, че са атакувани от цяла войска канадски сили. Към 16:00 ч. към този момент всички германци бяха напуснали града. Цял гарнизон от няколкостотин бойци, се беше изплашил толкоз доста от един-единствен човек, че беше напуснал града. Така град Зволе бе освободен от немска окупация без гибелта на нито един граждански.

Вместо да върви да спи, откакто тича из града с картечницата цяла нощ, Мейджър, благодарение на няколко холандци, отива да прибере тялото на приятеля си Уили. Едва откакто се беше погрижил и за това, Лео рапортува на командира си, че в града няма към този момент „ врагове “. Канадската войска в този момент беше приветствана в Зволе под звуците на тостове, а не на пушки. За дейностите си, Лео Мейджър получава орден за изключителни заслуги – втория подобен орден, който му отреждат, и първи, който приема.

Улица, кръстена на Лео Мейджър, в град Зволе

Двамата с Уили бяха изпратени на разследваща задача, с цел да схванат какво се е случило с група мъже, които очевидно бяха изчезнали. Уили беше болен, тъй че Мейджър потегля самичък. Скоро открива, че цялата компанията, която търси, е била хваната. Вместо незабавно да се върне и да рапортува, Лео влиза в къща наоколо, с цел да се стопли от студа. В този миг той вижда няколко немски бойци през прозорец и взема решение да ги хване, което и става. След това ги накара да го заведат при командира си, който в този миг се оказва дружно с към 100 други немски бойци.

Той насочва обикновена (и малко мафиотска) оферта към германците – предайте се или умрете. Разбира се, в случай че откажат, той също ще почине, само че като по знамение проектът му сработва. Защо? Защото бойци от SS, които следят сцената наоколо, само че не чуват в действителност какво става, вземат решение, че командващият офицер и хората му се предават. Така те откриват огън както по Мейджър, по този начин и по личните си приятели към него. Немците, по които в този момент се стреляше, вземат решение, че да се предадат на Лео беше по-добре, в сравнение с да бъдат убити от есесовците, тъй че потеглят с него, до момента в който в това време са преследвани от изстрели, които убиват някои от тях. Общо 93 немски бойци съумяват да се върнат с него и стават военнопленници.

Лео Мейджър умира чак през 2008 година

Но и това не е всичко! Сега ще ви разкажем по какъв начин получава третия си орден за изключителни заслуги (и втория, който приема). Това става в напълно друга война – Корейската – и този път подвигът му е много по-внушителен от другите два, въпреки и да разполага благодарение на към няколко десетки души.

Около 40 000 китайски бойци сполучливо отблъснали огромно количество американски бойци от основна позиция на един рид. Неспособни да си върнат хълма, американците пращат Мейджър и дребна група други снайперисти със задачата да промъкнат на хълма измежду китайските бойци и да открият огън по тях. След като ударната група прави точно това и хвърля китайците в суматоха, вместо да се отдръпват, Мейджър кара хората му да продължат да стрелят и съумява да направи това, което хилядите американци не бяха в положение да реализират –

Разбира се, китайците скоро се прегрупират и две дивизии, общо над 14 000 бойци, се връщат да се бият още веднъж за хълма против Мейджър и неговата мъничка група снайперисти (общо 20 мъже). Отново, вместо да правят отстъпка, както им беше подредено, Лео и групата му взеха решение да се опълчват на врага. След три дни на многократни офанзиви от над 10 хиляди бойци с всевъзможен тип оръжия, идват подкрепления и оказват помощ на Мейджър и хората му, които сполучливо удържат хълма до този миг.