Президентът изчезна
Лента.ру
Бившият президент на Съединени американски щати Бил Клинтън в съавторство с известния създател на трилъри Джеймс Патерсън е написал престъпен разказ. Книгата се споделя "Президентът изчезна ". Сюжетът на романа се гради върху хакерска атака против Съединени американски щати. Вече е известно, че мрежата "Showtime " е откупила правата за екранизация и е почнала да снима сериал по книгата, който се чака идната година.
Лента.ру препечата откъс от книгата, с цел да се срещнат читателите с новата страна от активността на Бил Клинтън.
Пред къщичката стопира върволяк от черни джипове. От първия излизат сътрудници на съветската работа за сигурност и се показват на сътрудниците си от Сикрет сървис.
Аз също заставам там, подготвен за срещата; една мисъл в главата ми надвива над всички други: "Така стартират войните ".
Заедно с водачите на Израел и Германия поканих на нашата мини-среща на върха президента Черноков. Версия за съучастието на Русия тогава нямаше - аз и в този момент нямам доверие изцяло в това - само че за тази страна работят най-хубавите кибертерористи в света, и в случай че те са почтени, помощта им ще е скъпа. Освен това те би трябвало да се опасяват от следствията не по-малко от нас. След като нападнаха Съединени американски щати, останалите страни също не са в сигурност. Русия не е изключение.
А в случай че Русия в действителност стои зад всичко това, тогава има още повече аргументи да дойдат. Не инцидентно Сун Дзъ е споделил: "Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близко ". Така че поканата в това време е и инспекция. Ако Русия има присъединяване в "Тъмните епохи ", надали Черноков ще пристигна самичък и ще следи дружно с мен по какъв начин става злополуката. Не, той ще изпрати вместо себе си някой различен, просто за проформа.
Руските специфични сътрудници отварят вратата на втория джип. Оттам излиза служител: министър председателят на Руската федерация Иван Волков. Дясна ръка и доверено лице на Черноков. В предишното - полковник от Червената войска. Някои го знаят като "Кримския месар ". Командир, който е подозиран в безчет военни закононарушения изначало в Чечня, по-късно в Крим и най-после в Украйна: от принуждение и кръвопролитие на мирни поданици до безчовечен изтезания на военнопленници и даже потребление на химическо оръжие.
Невисок, крепък, наподобяващ на купчина тухли. Косата му е подстригана толкоз късо, че на главата се вижда единствено дребен черен алаброс, като на индианец мохаук. Той е към шестдесетте, само че е много стегнат. Въпреки че към този момент не излиза на кръга, съгласно някои данни всеки ден върви в залата за тренировки. Челото му е избраздено с остри бръчки, сплесканият нос нееднократно са му го чупили.
- Добър ден, господин министър председател - споделям аз и простирам ръка.
- Добър ден, господин президент.
Волков стиска ръка ми с стоманен захват. Лицето му е непроницаемо, тъмните очи гледат право в моите. Той е облечен с черен костюм и вратовръзка - от горната страна синя, изпод алена. Няма единствено бяло, с цел да се получи трибагреник.
- Да си призная, смутен съм, че президентът Черноков не пристигна персонално.
Всъщност "разстроен " не е точната дума.
- Повярвайте, той е смутен не по-малко. Уви, болест. Нищо съществено, само че лекарите не му позволяват да пътува. Уверявам ви, имам всичките компетенции от негово име. Моят президент също по този начин помоли да предам, че освен е смутен, само че и угрижен. Дълбоко угрижен от вашите провокативни дейности.
Мълчешком му демонстрирам към задния двор. Той кимва и ние тръгваме натам.
- В палатката? Добре. Подходящо място за подобен диалог.
Палатката няма врата или цип, единствено тежки препокриващи се платнища начело. Отмятайки ги, влизам вътре, Волков след мен.
Тук не влиза светлина извън, по тази причина осветлението е изкуствено: в ъглите има газени лампи. В центъра - дървена масичка и столове, като за пикник, само че аз не отивам към тях. В наличието на човек, обвинен в безмилостното избиване на цивилни и представляващ страна, която може би заплашва моята страна, избирам да заставам прав.
- Президентът Черноков счита за провокация вашите неотдавнашни маневри - декларира Волков.
Той провлачва думите с ужасяващ акцент, изключително наблягайки на "провокация ".
- Обикновени подготвителни полети.
Бърза крива усмивка.
- Тренировъчни полети - с злост повтаря той. - Направо като през 2014-а.
През 2014 година, когато стартира спорът в Украйна, Съединени американски щати изпратиха в Европа два стелт-бомбардировача В-2 за "тренировъчни полети ". Посланието беше изцяло транспарантно.
- Направо като тогава - удостоверявам.
- Само че надалеч по-мащабно - прецизира той. - Самолетоносачите и подводниците с нуклеарни бойни глави се предислоцираха в Северно море. Стелт-авиацията лети над Германия. И в допълнение към всичко - ваши взаимни учения в Латвия и Полша. Две някогашни страни от соцлагера, през днешния ден членки на НАТО. Латвия има обща граница с Русия, а и Полша е в близост, на югозапад от дружествената на Русия Беларус.
- И образователен нуклеарен удар - прибавя той.
- Русия наскоро направи същото - означавам аз.
- Не на 100 километра от границите ви.
Той стиска зъби, от което лицето му става още по-квадратно. В гласа му се усеща предизвикателство, съчетано със боязън. Неподправен боязън. Никой от нас не желае война, тъй като в нея не може да се победи. Въпросът, предстоящо, е къде е границата на търпението ни. Ето за какво би трябвало да си деликатен, когато определяш линията. Ако някой я пресече, а ние не създадем нищо, ще престанат да се опасяват от нас. При това всевъзможни дейни дейности значат война - а никой не я желае.
- Господин министър председател, знаете за какво съм ви поканил. Вирус.
- Той повдига вежди, сякаш се учудва на внезапния преход. Уловка.
- Открихме вируса преди към две седмици - споделям аз. - И незабавно разбрахме, че задачата е да ни отслабят преди нахлуване. Като се лишим от военна мощ, няма да можем да се противопоставим на врага. Затова, господин министър председател, неотложно направихме две неща. Първо, създадохме още веднъж континентални системи вътре в страната - всъщност, от нулата. Можете да кажете, че още веднъж сме изобретили колелото, няма значение. Ние създадохме нови работни системи, несвързани по никакъв метод с устройствата, които биха могли да бъдат инфектирани от вируса. Всичко е ново: и сървъри, и компютри, и всичко останало.
Започнахме от най-основното - стратегическите отбранителни системи и нуклеарната инфраструктура. Приложихме всички старания те по никакъв метод да не бъдат свързани с вируса. След това преминахме към други неща. С наслада ви оповестявам, господин министър председател, че задачата е изпълнена сполучливо. Две седмици се трудихме неуморно. Напълно преустроихме военната инфраструктура в континенталната част на Съединените щати. В края на краищата точно ние създадохме в миналото тази система, тъй че не беше толкоз мъчно да я повторим.
Волков ме слуша без страсти. Не ми има вяра, прочее, както и аз на него. По разбираеми аргументи, основаването отначало на военната инфраструктура се извършваше в режим на изключителна секретност, на никое място не афиширахме това. Така че той умерено може да намерения, че аз блъфирам. Няма по какъв начин да ревизира думите ми.
Какво пък, тогава ще му опиша за това, което може да се ревизира.
- Второ, дружно с това ние направихме всичко, с цел да обособим външната военна инфраструктура. По същия метод, от нулата. Казано в резюме, всички компютърни системи в европейския боеприпас, които имаха достъп до нашата вътрешна инфраструктура, бяха сменени от нови системи. Направихме ги самостоятелни, с цел да подсигуряваме, че при положение, в случай че внезапно всички системи в Съединени американски щати престанат да работят, а компютрите изгорят...
Волков примигва и за малко се обръща, сякаш нещо му е попаднало в окото. Но незабавно се обръща към мен.
-...За да подсигуряваме, господин министър председател, даже в случай че някой изцяло унищожи нашата вътрешна военна система, ние въпреки всичко ще нанесем удар, употребявайки европейските запаси. С други думи, подготвени сме да водим военни дейности против страната, която стои зад вируса или на която й е пристигнала мислено налудничавата концепция да се възползва от тази обстановка и, да речем, да нападне Съединени американски щати. Общо взето, европейските маневри бяха нужни, с цел да проверим работоспособността на системите - споделям аз най-после. - Между другото, добра вест: всичко мина добре. Но вие, най-вероятно, сте наясно с това.
Лицето ме леко почервенява. Разбира се, той е наясно. Руснаците сигурно деликатно са следили хода на ученията. Но Волков никога няма да признае това.
Уви, в реалност нещата надалеч не са толкоз сполучливи като на думи. За две седмици не можеш да направиш доста. Само висшето командване знае какъв брой непълноценни са новите системи в съпоставяне със съществуващите. Все отново ме увериха, че всичко ще работи. Заповедите ще стигнат до получателите. Ракетите ще излетят и ще ударят задачата.
- Към момента сме изцяло уверени, че, в случай че вирусът унищожи нашата вътрешна операционна мрежа, ние все пак ще можем пълноценно да водим бойни дейности от всевъзможен тип с потреблението както на нуклеарно оръжие, по този начин и на елементарни въоръжения, а също по този начин и авиация, с помощта на базите на НАТО в Европа. Която и страна да стои зад вируса или да опита да се възползва от обстановката, с цел да удари Съединени американски щати или съдружниците ни, ние резервираме правото си да отговорим в цялостна мощ. Нямам поради съответно Русия, просто по този начин излиза, че съвсем всичките ни съдружници са до вас. Именно - натъртвам аз - покрай вас.
Веждите на Волков едвам видимо се намръщват. Както и споделяше Нойя, разширението на НАТО компактно до границите на Русия се възприема от Кремъл много враждебно.
- Но, в случай че Русия, както твърди президентът Черноков, е непричастна към вируса и не се възползва от обстановката, тя няма от какво да се опасява. - Рязко отрязвам с ръка - Няма от какво.
Волков кимва, лицето му леко се отпуска.
- Същото споделям на всички, които подозираме. Повярвайте, ще изчислим отговорните. А в случай че вирусът сработи, ще считаме това за оповестяване на война.
Волков преглъща, разбирайки цялата съвестност на думите ми.
- Ние в никакъв случай няма да ударим първи, господин министър председател, мога да ви се закълна. Но в случай че ни ударят нас, ще отговорим. - Слагам ръката си на рамото му. - Така и предайте на президента Черноков. А също по този начин и моите пожелания за бързо излекуване.
И, накланяйки се по-ниско, прибавям:
- А към този момент ще забележим ще ни помогнете ли да спрем вируса.
Ние с Нойя Барам стоим на кея и гледаме езерото. Обедното слънце е високо в небето, лъчите му искрят на водата. Идиличният пейзаж внезапно контрастира с възприятието за неминуем край, крепко укрепило се в мен. Никога още от времето на опълчването сред Кенеди и Хрушчов поради ракетите в Куба страната ми не е била толкоз покрай това да стартира международна война.
Жребият е хвърлен. Аз нарисувах алената линия. Сега руснаците знаят, че нашата военна конструкция е в работно положение и вирусът не я заплашва. А в случай че те в действителност вземат участие и вирусът сработи, то Съединени американски щати ще одобряват това за първи удар и ще реагират надлежно.
Недалеч от нас стои помощник на Сикрет сървис, дружно се него има по един представител от немската и израелската защита, а на към петдесетина ярда от брега още трима сътрудници в сив катер мързеливо държат въдици. Привидно, несъмнено: те не ловят риба тук. И тримата са опитни оперативни агенти; по мое гледище, без дребни деца. Катерът им е брониран "Чарли ", като тези, които употребяват вътрешното министерство и бреговата защита. Конкретно този го докараха от Гуантанамо. Момчетата от Сикрет сървис го прибраха и го преправиха като елементарна лодка: даже няма да кажеш, че корпусът й е брониран. Картечниците, поставени и на двата борда, а също по този начин и на носа, са покрити с брезент.
Катерът патрулира в дребен залив, който е част от водохранилище и посредством стеснен проток се свързва с езерото.
Оглеждам се за къщичката и палатката на полянката.
Волков към този момент толкоз пъти върви напред-назад, сякаш искаше да завоюва значка за усърдието си. През всичките тези три часа министър председателят непрекъснато го викаха на телефона за диалози с Москва.
- Значи той ти е повярвал - твърди Нойя.
- В това, че сме способни на ответен удар, той даже не се съмнява - споделям аз. - Маневрите демонстрираха това образно. Вярва ли той, че ние в действителност ще ударим? Ето в това е въпросът.
Ръката ми сама протяга ръка към портфейла, в който държа кодовете от "червения бутон ".
Нойя се обръща към мен.
- А ти самият вярваш ли в това?
Въпрос за милион.
- А ти по какъв начин би постъпила?
Тя въздиша.
- Представи си, че вирусът е сработил. Икономически провал, суматоха, всеобща истерика. И внезапно ти даваш заповед за нахлуване против Русия и нуклеарна бомбардировка на Москва.
- Те дават отговор със същото.
- Именно. И значи към икономическите и обществените проблеми се прибавят следствията от нуклеарната война. Твоята страна ще издържи ли?
.jpg )
Сътрудничеството с президента Клинтън е върхът в кариерата ми, показа Патерсън, който има зад тила си над 100 произведения, преобладаващо трилъри. Клинтън пък призна, че да работи с Патерсън е било ужасно, и че му е почитател отдавна. Бил Клинтън е измежду дребното президенти, захванали се да пишат разказ. По концепция на Франклин Рузвелт няколко създатели пишат романа "Загадъчният сюжет на президента ". Роман разгласява и Джими Картър
.jpg )
БГНЕС
Актьор, видоизменен като сегашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, чете книгата на Клинтън и Патерсън. Рекламната фотосесия беше снимана на спирка в метрото на Лондон
Бившият президент на Съединени американски щати Бил Клинтън в съавторство с известния създател на трилъри Джеймс Патерсън е написал престъпен разказ. Книгата се споделя "Президентът изчезна ". Сюжетът на романа се гради върху хакерска атака против Съединени американски щати. Вече е известно, че мрежата "Showtime " е откупила правата за екранизация и е почнала да снима сериал по книгата, който се чака идната година.
Лента.ру препечата откъс от книгата, с цел да се срещнат читателите с новата страна от активността на Бил Клинтън.
Пред къщичката стопира върволяк от черни джипове. От първия излизат сътрудници на съветската работа за сигурност и се показват на сътрудниците си от Сикрет сървис.
Аз също заставам там, подготвен за срещата; една мисъл в главата ми надвива над всички други: "Така стартират войните ".
Заедно с водачите на Израел и Германия поканих на нашата мини-среща на върха президента Черноков. Версия за съучастието на Русия тогава нямаше - аз и в този момент нямам доверие изцяло в това - само че за тази страна работят най-хубавите кибертерористи в света, и в случай че те са почтени, помощта им ще е скъпа. Освен това те би трябвало да се опасяват от следствията не по-малко от нас. След като нападнаха Съединени американски щати, останалите страни също не са в сигурност. Русия не е изключение.
А в случай че Русия в действителност стои зад всичко това, тогава има още повече аргументи да дойдат. Не инцидентно Сун Дзъ е споделил: "Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близко ". Така че поканата в това време е и инспекция. Ако Русия има присъединяване в "Тъмните епохи ", надали Черноков ще пристигна самичък и ще следи дружно с мен по какъв начин става злополуката. Не, той ще изпрати вместо себе си някой различен, просто за проформа.
Руските специфични сътрудници отварят вратата на втория джип. Оттам излиза служител: министър председателят на Руската федерация Иван Волков. Дясна ръка и доверено лице на Черноков. В предишното - полковник от Червената войска. Някои го знаят като "Кримския месар ". Командир, който е подозиран в безчет военни закононарушения изначало в Чечня, по-късно в Крим и най-после в Украйна: от принуждение и кръвопролитие на мирни поданици до безчовечен изтезания на военнопленници и даже потребление на химическо оръжие.
Невисок, крепък, наподобяващ на купчина тухли. Косата му е подстригана толкоз късо, че на главата се вижда единствено дребен черен алаброс, като на индианец мохаук. Той е към шестдесетте, само че е много стегнат. Въпреки че към този момент не излиза на кръга, съгласно някои данни всеки ден върви в залата за тренировки. Челото му е избраздено с остри бръчки, сплесканият нос нееднократно са му го чупили.
- Добър ден, господин министър председател - споделям аз и простирам ръка.
- Добър ден, господин президент.
Волков стиска ръка ми с стоманен захват. Лицето му е непроницаемо, тъмните очи гледат право в моите. Той е облечен с черен костюм и вратовръзка - от горната страна синя, изпод алена. Няма единствено бяло, с цел да се получи трибагреник.
- Да си призная, смутен съм, че президентът Черноков не пристигна персонално.
Всъщност "разстроен " не е точната дума.
- Повярвайте, той е смутен не по-малко. Уви, болест. Нищо съществено, само че лекарите не му позволяват да пътува. Уверявам ви, имам всичките компетенции от негово име. Моят президент също по този начин помоли да предам, че освен е смутен, само че и угрижен. Дълбоко угрижен от вашите провокативни дейности.
Мълчешком му демонстрирам към задния двор. Той кимва и ние тръгваме натам.
- В палатката? Добре. Подходящо място за подобен диалог.
Палатката няма врата или цип, единствено тежки препокриващи се платнища начело. Отмятайки ги, влизам вътре, Волков след мен.
Тук не влиза светлина извън, по тази причина осветлението е изкуствено: в ъглите има газени лампи. В центъра - дървена масичка и столове, като за пикник, само че аз не отивам към тях. В наличието на човек, обвинен в безмилостното избиване на цивилни и представляващ страна, която може би заплашва моята страна, избирам да заставам прав.
- Президентът Черноков счита за провокация вашите неотдавнашни маневри - декларира Волков.
Той провлачва думите с ужасяващ акцент, изключително наблягайки на "провокация ".
- Обикновени подготвителни полети.
Бърза крива усмивка.
- Тренировъчни полети - с злост повтаря той. - Направо като през 2014-а.
През 2014 година, когато стартира спорът в Украйна, Съединени американски щати изпратиха в Европа два стелт-бомбардировача В-2 за "тренировъчни полети ". Посланието беше изцяло транспарантно.
- Направо като тогава - удостоверявам.
- Само че надалеч по-мащабно - прецизира той. - Самолетоносачите и подводниците с нуклеарни бойни глави се предислоцираха в Северно море. Стелт-авиацията лети над Германия. И в допълнение към всичко - ваши взаимни учения в Латвия и Полша. Две някогашни страни от соцлагера, през днешния ден членки на НАТО. Латвия има обща граница с Русия, а и Полша е в близост, на югозапад от дружествената на Русия Беларус.
- И образователен нуклеарен удар - прибавя той.
- Русия наскоро направи същото - означавам аз.
- Не на 100 километра от границите ви.
Той стиска зъби, от което лицето му става още по-квадратно. В гласа му се усеща предизвикателство, съчетано със боязън. Неподправен боязън. Никой от нас не желае война, тъй като в нея не може да се победи. Въпросът, предстоящо, е къде е границата на търпението ни. Ето за какво би трябвало да си деликатен, когато определяш линията. Ако някой я пресече, а ние не създадем нищо, ще престанат да се опасяват от нас. При това всевъзможни дейни дейности значат война - а никой не я желае.
- Господин министър председател, знаете за какво съм ви поканил. Вирус.
- Той повдига вежди, сякаш се учудва на внезапния преход. Уловка.
- Открихме вируса преди към две седмици - споделям аз. - И незабавно разбрахме, че задачата е да ни отслабят преди нахлуване. Като се лишим от военна мощ, няма да можем да се противопоставим на врага. Затова, господин министър председател, неотложно направихме две неща. Първо, създадохме още веднъж континентални системи вътре в страната - всъщност, от нулата. Можете да кажете, че още веднъж сме изобретили колелото, няма значение. Ние създадохме нови работни системи, несвързани по никакъв метод с устройствата, които биха могли да бъдат инфектирани от вируса. Всичко е ново: и сървъри, и компютри, и всичко останало.
Започнахме от най-основното - стратегическите отбранителни системи и нуклеарната инфраструктура. Приложихме всички старания те по никакъв метод да не бъдат свързани с вируса. След това преминахме към други неща. С наслада ви оповестявам, господин министър председател, че задачата е изпълнена сполучливо. Две седмици се трудихме неуморно. Напълно преустроихме военната инфраструктура в континенталната част на Съединените щати. В края на краищата точно ние създадохме в миналото тази система, тъй че не беше толкоз мъчно да я повторим.
Волков ме слуша без страсти. Не ми има вяра, прочее, както и аз на него. По разбираеми аргументи, основаването отначало на военната инфраструктура се извършваше в режим на изключителна секретност, на никое място не афиширахме това. Така че той умерено може да намерения, че аз блъфирам. Няма по какъв начин да ревизира думите ми.
Какво пък, тогава ще му опиша за това, което може да се ревизира.
- Второ, дружно с това ние направихме всичко, с цел да обособим външната военна инфраструктура. По същия метод, от нулата. Казано в резюме, всички компютърни системи в европейския боеприпас, които имаха достъп до нашата вътрешна инфраструктура, бяха сменени от нови системи. Направихме ги самостоятелни, с цел да подсигуряваме, че при положение, в случай че внезапно всички системи в Съединени американски щати престанат да работят, а компютрите изгорят...
Волков примигва и за малко се обръща, сякаш нещо му е попаднало в окото. Но незабавно се обръща към мен.
-...За да подсигуряваме, господин министър председател, даже в случай че някой изцяло унищожи нашата вътрешна военна система, ние въпреки всичко ще нанесем удар, употребявайки европейските запаси. С други думи, подготвени сме да водим военни дейности против страната, която стои зад вируса или на която й е пристигнала мислено налудничавата концепция да се възползва от тази обстановка и, да речем, да нападне Съединени американски щати. Общо взето, европейските маневри бяха нужни, с цел да проверим работоспособността на системите - споделям аз най-после. - Между другото, добра вест: всичко мина добре. Но вие, най-вероятно, сте наясно с това.
Лицето ме леко почервенява. Разбира се, той е наясно. Руснаците сигурно деликатно са следили хода на ученията. Но Волков никога няма да признае това.
Уви, в реалност нещата надалеч не са толкоз сполучливи като на думи. За две седмици не можеш да направиш доста. Само висшето командване знае какъв брой непълноценни са новите системи в съпоставяне със съществуващите. Все отново ме увериха, че всичко ще работи. Заповедите ще стигнат до получателите. Ракетите ще излетят и ще ударят задачата.
- Към момента сме изцяло уверени, че, в случай че вирусът унищожи нашата вътрешна операционна мрежа, ние все пак ще можем пълноценно да водим бойни дейности от всевъзможен тип с потреблението както на нуклеарно оръжие, по този начин и на елементарни въоръжения, а също по този начин и авиация, с помощта на базите на НАТО в Европа. Която и страна да стои зад вируса или да опита да се възползва от обстановката, с цел да удари Съединени американски щати или съдружниците ни, ние резервираме правото си да отговорим в цялостна мощ. Нямам поради съответно Русия, просто по този начин излиза, че съвсем всичките ни съдружници са до вас. Именно - натъртвам аз - покрай вас.
Веждите на Волков едвам видимо се намръщват. Както и споделяше Нойя, разширението на НАТО компактно до границите на Русия се възприема от Кремъл много враждебно.
- Но, в случай че Русия, както твърди президентът Черноков, е непричастна към вируса и не се възползва от обстановката, тя няма от какво да се опасява. - Рязко отрязвам с ръка - Няма от какво.
Волков кимва, лицето му леко се отпуска.
- Същото споделям на всички, които подозираме. Повярвайте, ще изчислим отговорните. А в случай че вирусът сработи, ще считаме това за оповестяване на война.
Волков преглъща, разбирайки цялата съвестност на думите ми.
- Ние в никакъв случай няма да ударим първи, господин министър председател, мога да ви се закълна. Но в случай че ни ударят нас, ще отговорим. - Слагам ръката си на рамото му. - Така и предайте на президента Черноков. А също по този начин и моите пожелания за бързо излекуване.
И, накланяйки се по-ниско, прибавям:
- А към този момент ще забележим ще ни помогнете ли да спрем вируса.
Ние с Нойя Барам стоим на кея и гледаме езерото. Обедното слънце е високо в небето, лъчите му искрят на водата. Идиличният пейзаж внезапно контрастира с възприятието за неминуем край, крепко укрепило се в мен. Никога още от времето на опълчването сред Кенеди и Хрушчов поради ракетите в Куба страната ми не е била толкоз покрай това да стартира международна война.
Жребият е хвърлен. Аз нарисувах алената линия. Сега руснаците знаят, че нашата военна конструкция е в работно положение и вирусът не я заплашва. А в случай че те в действителност вземат участие и вирусът сработи, то Съединени американски щати ще одобряват това за първи удар и ще реагират надлежно.
Недалеч от нас стои помощник на Сикрет сървис, дружно се него има по един представител от немската и израелската защита, а на към петдесетина ярда от брега още трима сътрудници в сив катер мързеливо държат въдици. Привидно, несъмнено: те не ловят риба тук. И тримата са опитни оперативни агенти; по мое гледище, без дребни деца. Катерът им е брониран "Чарли ", като тези, които употребяват вътрешното министерство и бреговата защита. Конкретно този го докараха от Гуантанамо. Момчетата от Сикрет сървис го прибраха и го преправиха като елементарна лодка: даже няма да кажеш, че корпусът й е брониран. Картечниците, поставени и на двата борда, а също по този начин и на носа, са покрити с брезент.
Катерът патрулира в дребен залив, който е част от водохранилище и посредством стеснен проток се свързва с езерото.
Оглеждам се за къщичката и палатката на полянката.
Волков към този момент толкоз пъти върви напред-назад, сякаш искаше да завоюва значка за усърдието си. През всичките тези три часа министър председателят непрекъснато го викаха на телефона за диалози с Москва.
- Значи той ти е повярвал - твърди Нойя.
- В това, че сме способни на ответен удар, той даже не се съмнява - споделям аз. - Маневрите демонстрираха това образно. Вярва ли той, че ние в действителност ще ударим? Ето в това е въпросът.
Ръката ми сама протяга ръка към портфейла, в който държа кодовете от "червения бутон ".
Нойя се обръща към мен.
- А ти самият вярваш ли в това?
Въпрос за милион.
- А ти по какъв начин би постъпила?
Тя въздиша.
- Представи си, че вирусът е сработил. Икономически провал, суматоха, всеобща истерика. И внезапно ти даваш заповед за нахлуване против Русия и нуклеарна бомбардировка на Москва.
- Те дават отговор със същото.
- Именно. И значи към икономическите и обществените проблеми се прибавят следствията от нуклеарната война. Твоята страна ще издържи ли?
Сътрудничеството с президента Клинтън е върхът в кариерата ми, показа Патерсън, който има зад тила си над 100 произведения, преобладаващо трилъри. Клинтън пък призна, че да работи с Патерсън е било ужасно, и че му е почитател отдавна. Бил Клинтън е измежду дребното президенти, захванали се да пишат разказ. По концепция на Франклин Рузвелт няколко създатели пишат романа "Загадъчният сюжет на президента ". Роман разгласява и Джими Картър
БГНЕС
Актьор, видоизменен като сегашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, чете книгата на Клинтън и Патерсън. Рекламната фотосесия беше снимана на спирка в метрото на Лондон
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ