Живеещият в нищета Йордан Петров пред "ШОУ": Работя на бостана за 25 лева надник
Лекоатлетът Йордан Петров от Добрич стана прочут преди време с покъртителната си история. Данчо описа по какъв начин живее в бедност и мизерия, и че едвам намира средства за издръжка. " Не се срамя от живота си, тъй като не съм крал. Карам с по една баничка дневно, просто нямам пари за повече ", призна Данчо, след което мнозина положителни хора му подадоха ръка.
27-годишният лекоатлет към този момент има редица триумфи зад тила си. Печелил е медали от държавни шампионати и интернационалните шампионати. Преди дни отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, където избяга 21 километра по планински пътеки и черни пътища за 1 час и 33 минути. В местността " Пчелина " край Разград Данчо за следващ път изумява, откакто подминава подкрепителните пунктове и финишира, без даже да е пил вода.
Гладуващият състезател описа пред " ШОУ " за компликациите, с които се е сблъсквал и продължава да се сблъсква. Последните два месеца помощ му оказва и футболистът на Черно море Мариян Огнянов. Бившият състезател на Левски се свързва с бедния лекоатлет и му дава пари, с които Петров заплаща сметките за ток. Лекоатлетът приключва Спортното учебно заведение в Добрич през 2013 година, откакто много късно стартира със школото. Чак на 12 години вуйна му го записва в първи клас. Когато приключил, Данчо доста желал да учи за треньор в Националната спортна академия " Васил Левски ". Но таксата, а и разноските за квартира и прехрана в София, били непостижими за него. Сега той е студент трети курс в колежа в Добрич към Шуменския университет " Константин Преславски " със компетентност " Педагогика и осведомителни технологии ". Работи с децата в ромската махала " Изгрев ", където израства и живее до ден-днешен. Данчо желае те да не потеглят по неприятен път, а да бъдат спортисти като него.
Разказа по какъв начин като дребен непрекъснато е взел участие в боевете в махалата. Още от дете стартира да работи, и то подлагайки се на непосилен труд, с цел да може да се изхранва. Днес студентът-лекоатлет продължава да се храни нищожно и е уверен, че ще реализира задачата си - да основава първенци.
- Данчо, честита нова победа! Отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, удовлетворен ли си от бягането си?
- Удовлетворен съм след финала. Щом съм победител, няма по какъв начин да не съм удовлетворен. Организаторите ми връчиха ваучер за 80 лв.. Или ще го продам за 40-50 лв., тъй като ми трябват пари, или ще си взема с него някакви маратонки. Хубавите модели обаче са много по-скъпички, а аз няма по какъв начин да доплатя за тях.
- Бяга със скъсани маратонки, нямаш ли други?
- Имам, само че тези са ми късметлийските и ще карам до последно с тях. Първият път като се скъсаха ги носих на обущар. Заши ги, лепи ги и отново търча с тях.
- Разкажи за себе си на тези, които не те познават, за фамилията си.
- Аз съм Данчо Петров. 13 деца сме - 7 момчета и 6 девойки. Всеки е нанякъде. Майка ни умря преди 5 години, лека й пръст. Живея с татко ми и един от братята ми. От дребни сме привикнали да работим, няма метод. Трябва да живеем някак си.
- Какво си работил?
- Още от десетгодишен копая по нивите и нося дърва. Където излезе работа, отивам и работя. Колкото и да заплащат, значимото е лев да се изкарва. Продавал съм дини, пъпеши, по градежи съм бил, разнасял съм тухли, вар съм бъркал, каквото се сетите съм правил - обща работа.
- Сега имаш ли работа, по какъв начин се прехранваш?
- На бостана ме викат понякога. Работя за едни хора, които гледат дини и пъпеши. Надникът ми е 25 лв.. Но там работата не е всеки ден. На повикване е, споделят и отивам. Продавал съм дини в Тетевен, Враца, Ботевград, дори и в София.
- Как се оправяше с пресмятането?
- Научих се. Когато бях на 12-13 години, можех да считам, само че не и да чета. Като бях дребен се присмивах на децата в махалата, които отиваха на учебно заведение. Обяснявах им, че няма смисъл. Когато започнах да изучавам обаче разбрах, че човек би трябвало да има обучение. Не можеш да си намериш добра работа, в случай че си некултурен. Аз потеглих доста късно на учебно заведение - на 12 години. Леля ми Емилия все ми повтаряше " Данчо, по този начин няма да стане. Отиваме и те записваме да учиш ". Директорът в началото не искаше да ме вземат, тъй като съм бил огромен. Радвам се, че започнах, въпреки и късно. И приключих сполучливо. Когато човек учи, а и като е състезател, към теб се отнасят по напълно различен метод. Гледат с положително око на теб. Аз с помощта на ученето и спорта съумях да се измъкна от мизерията. Затова доста желая да оказвам помощ на децата в махалата и се веселя, че работя с тях. Говоря им, карам ги да потеглят по верния път, да спортуват. А не да се занимават с цигарки, опиати и обири.
- Има ли ги тези неща в махала " Изгрев " в Добрич?
- Това е самата реалност - наркомани, крадци, биячи. Има ги. Аз съм удовлетворен и с горделивост мога да кажа, че съм тръгнал по верен път.
- С какви неща си се сблъсквал в махалата?
- Като дребни се биехме като ненормални. Имало е моменти, когато съм побягвал и тогава никой не може да ме хване. Но човек, като стартира да учи, се трансформира. Когато имаш цел и предпочитание, всичко се реализира. Прескачаш преградите и продължаваш единствено напред и нагоре.
- Имаше ли абитуриентки бал?
- Да, несъмнено. Незабравим спомен е това. Много благодаря на вратаря на националния тим Ники Михайлов, който тогава доста ми оказа помощ и ми обезпечи всичко. Даже след това ми изпрати и нови маратонки.
- Кои други хора са ти помагали?
- О, доста са. Страшно положителни хора има. Бяха правили благотворителен крос за мен. Със събраните пари купихме прозорец за къщата, ледник, пералня и други нужни неща. Последните два месеца Мариян Огнянов ми оказва помощ за сметките за ток.
- От много време ли се познавате?
- Не, неотдавна. Отнякъде ми е намерил телефонния номер, обади ми се и изиска да помогне. Първо ми преведе 100 лв., след това още 60 лева Много съм му признателен. Тези дни ще му гостувам във Варна. Обеща да ме запознае с треньора си в Черно море Георги Иванов. Много желая да се фотографирам за спомен с Гонзо. Любимец ми е. Даже ще го помоля, в случай че могат да ми намерят някаква работа при тях, доста ще се веселя. Иска ми се и да получа тениска на Левски. От дребен съм левскар, само че до момента в никакъв случай не съм ги гледал онлайн.
- Искаш да работиш във Варна ли?
- Защо не. Бих работил каквото кажат. Даже и косач на стадион " Тича " бих станал. Важното е да се изкарва някой лев - да има за издръжка и за най-належащите потребности. Баща ми не получава никаква пенсия или помощи, защото няма персонална карта. Болен е, и за него се грижа, не вижда с едното око. Треньорът ми Димитър Янакиев и съотборниците ми Румбата и Радо също доста ми оказват помощ. Трудно е да изредя всички положителни хора, ще изпусна някой.
- С какъв брой пари ходеше на учебно заведение?
- С николко. От 1 до 10 клас даже нямах пари за закуска. След учебно заведение ходех да копая по нивите. Сега съм трета година студент във филиала на Шуменския университет в Добрич, компетентност " Педагогика и осведомителни технологии ". Община Добрич ми заплаща семестрите. Сега може би ще прекъсна обаче за една година. Има възможност да отпътува да работя в чужбина.
- Ще бягаш от България ли?
- Още не се знае. Една другарка е в Германия, Татяна се споделя. Вика ме да работя при тях. Иска ми обаче немалка сума, която да дам авансово, с цел да отпътува. Умувам какво да върша. Дано тук намеря някаква работа, каквото и да е. Хем ще работя, хем ще упражнявам. И в Албена бях преди време, носих цимент, с гипс картон се занимавах. В 18 часа, като приключвах работа, отивах да тичам. Дори един ден не мога без тичане.
- По какъв брой километра тичаш всекидневно?
- 15-20 км. Сега съм няколко дни на Овчаровски плаж, среща се сред Балчик и Албена. Бягам като вманиачен. Сутрин търча от 6 часа, след това отмора, плаж и вечерта отново тичам. Сам съм тук, заплащам 16 лв. за нощувка, храна си взимам от магазините. Хората като ме виждат по плажа, ми се радват.
- Даваш ли си напън в тренировките или тичаш в полежерно движение?
- Изцеждам се от време на време, изключително когато върша по 10 километра с движение 3:30 минути на километър.
- Наистина ли по време на надпревари не пиеш вода?
- Да, нямам потребност от вода. Нищо не пия и не хапвам. Аз даже витамини не пия. Когато съм на надпревари, взимам магнезий, тъй като го раздават гратис. Всички споделят, че в случай че пия и се храня както елитните бегачи, няма да имам еднакъв. Аз и в този момент надвивам множеството от тях по надпреварите. На Софийски маратон 2013 година бях в тройката след Йоло Николов и Шабан Мустафа - двама отлични спортисти. Най-доброто ми време на полумаратон (21 километра) е 1 час, 12 минути и 45 секунди. Тази година отново ще съм на Софийския маратон - на 42 километра.
- Недохранването не ти ли основава проблеми по време на надпревари?
- Случва се, дори на тренировки имам проблеми. Имало е случаи, когато стартират да ме болят краката и си мисля, че би трябвало да се отхвърлям, просто нямам сили да търча. Това е от недохранване. Но аз си споделям, че няма да се предам и не преставам.
- Преди време обаче се отказваш на маратона в Анталия, какво се случи тогава?
- Това беше първият ми маратон - 42 км. Не можах да го завърша, тъй като малко преди финала припаднах. Откараха ме с кола за спешна помощ в болница, бях на системи. Изследванията ми демонстрираха, че организмът ми е слаб. Иначе сърцето ми е крепко, нямам проблеми. Трябвало да се храня добре, по този начин ми споделиха. Имал съм остра потребност от витамини. Имунитетът ми бил слаб поради липса на храна. Имаше дни, в които карах единствено на по една баничка. Просто нямах пари за повече. Но откакто осъзнах, че храната е доста значимо нещо, към този момент виждам по различен метод. Проблем за случилото се в Анталия също по този начин беше и фактът, че преди маратона упражнявах в Добрич на студено, а като отидохме в Турция, беше топло.
- Трудно ли събираш пари за покриване на таксите по надпреварите?
- Сега за Лудогорски маратон два месеца заделях, с цел да събера 25 лв. за таксата. Плащал съм и по-високи такси, само че с помощта на помощта на хората. Сега да вземем за пример ще има едно съревнование до Монтана, само че няма по какъв начин да вземам участие, тъй като си е разход, има и пътни разноски. От клуб Суперспорт (Варна), в който упражнявам, също доста се грижат за мен и ми оказват помощ. Понякога упражнявам и във Варна.
- С кои известни спортисти си се подготвял?
- Тренирал съм с огромни спортисти като Йоло Николов, Митко Ценов. Те също ми оказват помощ. Особено Йоло, който преди време ме взе с тях на 20-дневен лагер.
- Познаваш ли Ивет Лалова?
- На Световното в Каварна по полумаратон през 2014 година се видях с нея. Много е хубава и добричка, пожелахме си триумф.
- След като към този момент си част от елита на леката ни атлетика, продължаваш ли да си разрешаваш банички?
- О, несъмнено. Почти всеки ден хапвам баничка. И кока-кола доста обичам.
- Разпускаш ли с бира след сполучливо съревнование?
- Никога, доста ми горчи. А и алкохолът не е за мен, въобще не го обичам. Просто организмът ми не е привикнал с алкохола.
- След финала на Лудогорски маратон се срещна с Кафу, Вандерсон и още няколко от футболистите на Лудогорец, които бяха на барбекю на същата поляна, на която бегачите финиширахте. Какво е възприятието?
- О, това ще го помня дълго. Първоначално като ми казахте, че там горе са Кафу и другите звезди, помислих, че си вършиме бъзик с мен. Досега не ги бях виждал онлайн, единствено по тв приемника съм ги гледал. Много се развълнувах и се веселя, че имах достойнството да им стисна ръцете и да им пожелая триумф. Добри момчета са, само че на тичане несъмнено ще ги победя.
- Мечтаеш ли за славна кариера и да бъдеш богат като тях?
- Чак богат не желая да бъда. Искам малко пари, едвам ми стигат да пребивавам добре. И хората към мен да са добре. Иначе, в случай че стана милионер и имам доста, ще давам на всички, които имат потребност. Защото знам на мен по какъв начин са ми давали и какъв брой доста хора са ми помагали. На човек не са му нужни милиони, с цел да е благополучен. Важното е да сме живи и здрави.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Футболист е в селската група,
разочарован е от грубияните
Лекоатлетът Данчо Петров се занимава и с футбол. Разказва, че рита за кеф в селската група. Играе в Колеж (Добрич). " Много обичам футбола и с наслада ритвам с приятелите. Треньорът ме пуска по крилото, мога да играя на всички места, единствено не и вратар. Когато мога отивам на тренировките, несъмнено няма да се изненадате, че аз търча най-вече от всички. Това обаче ми основава проблеми. Противниците, като не могат да ме догонят, преднамерено ме ритат, с цел да ме смъкват на земята. Не ги интересува, че съм лекоатлет. Винаги съм се страхувал да не ме контузят тежко. Да чукна на дърво, за момента се избавям единствено с леки контузии. Но в действителност доста ритат в селската група ", описа бегачът.
" Пари от футбола не изкарвам. В " А " окръжна група се играе за кеф, дилетанти сме там. След мачовете има прием и това си е. Иначе в този момент ни дадоха обещание екипировка, нека дадат анцунг ", сподели още Йордан Петров.
" Голям маняк съм на тематика футбол. Мечтая някой ден да виждам Левски онлайн, за какво не когато гостуват в Разград. Имат съвременен стадион, на който в никакъв случай не съм бил ", добави лекоатлетът-футболист.
27-годишният лекоатлет към този момент има редица триумфи зад тила си. Печелил е медали от държавни шампионати и интернационалните шампионати. Преди дни отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, където избяга 21 километра по планински пътеки и черни пътища за 1 час и 33 минути. В местността " Пчелина " край Разград Данчо за следващ път изумява, откакто подминава подкрепителните пунктове и финишира, без даже да е пил вода.
Гладуващият състезател описа пред " ШОУ " за компликациите, с които се е сблъсквал и продължава да се сблъсква. Последните два месеца помощ му оказва и футболистът на Черно море Мариян Огнянов. Бившият състезател на Левски се свързва с бедния лекоатлет и му дава пари, с които Петров заплаща сметките за ток. Лекоатлетът приключва Спортното учебно заведение в Добрич през 2013 година, откакто много късно стартира със школото. Чак на 12 години вуйна му го записва в първи клас. Когато приключил, Данчо доста желал да учи за треньор в Националната спортна академия " Васил Левски ". Но таксата, а и разноските за квартира и прехрана в София, били непостижими за него. Сега той е студент трети курс в колежа в Добрич към Шуменския университет " Константин Преславски " със компетентност " Педагогика и осведомителни технологии ". Работи с децата в ромската махала " Изгрев ", където израства и живее до ден-днешен. Данчо желае те да не потеглят по неприятен път, а да бъдат спортисти като него.
Разказа по какъв начин като дребен непрекъснато е взел участие в боевете в махалата. Още от дете стартира да работи, и то подлагайки се на непосилен труд, с цел да може да се изхранва. Днес студентът-лекоатлет продължава да се храни нищожно и е уверен, че ще реализира задачата си - да основава първенци.
- Данчо, честита нова победа! Отвя конкуренцията и на Лудогорски маратон, удовлетворен ли си от бягането си?
- Удовлетворен съм след финала. Щом съм победител, няма по какъв начин да не съм удовлетворен. Организаторите ми връчиха ваучер за 80 лв.. Или ще го продам за 40-50 лв., тъй като ми трябват пари, или ще си взема с него някакви маратонки. Хубавите модели обаче са много по-скъпички, а аз няма по какъв начин да доплатя за тях.
- Бяга със скъсани маратонки, нямаш ли други?
- Имам, само че тези са ми късметлийските и ще карам до последно с тях. Първият път като се скъсаха ги носих на обущар. Заши ги, лепи ги и отново търча с тях.
- Разкажи за себе си на тези, които не те познават, за фамилията си.
- Аз съм Данчо Петров. 13 деца сме - 7 момчета и 6 девойки. Всеки е нанякъде. Майка ни умря преди 5 години, лека й пръст. Живея с татко ми и един от братята ми. От дребни сме привикнали да работим, няма метод. Трябва да живеем някак си.
- Какво си работил?
- Още от десетгодишен копая по нивите и нося дърва. Където излезе работа, отивам и работя. Колкото и да заплащат, значимото е лев да се изкарва. Продавал съм дини, пъпеши, по градежи съм бил, разнасял съм тухли, вар съм бъркал, каквото се сетите съм правил - обща работа.
- Сега имаш ли работа, по какъв начин се прехранваш?
- На бостана ме викат понякога. Работя за едни хора, които гледат дини и пъпеши. Надникът ми е 25 лв.. Но там работата не е всеки ден. На повикване е, споделят и отивам. Продавал съм дини в Тетевен, Враца, Ботевград, дори и в София.
- Как се оправяше с пресмятането?
- Научих се. Когато бях на 12-13 години, можех да считам, само че не и да чета. Като бях дребен се присмивах на децата в махалата, които отиваха на учебно заведение. Обяснявах им, че няма смисъл. Когато започнах да изучавам обаче разбрах, че човек би трябвало да има обучение. Не можеш да си намериш добра работа, в случай че си некултурен. Аз потеглих доста късно на учебно заведение - на 12 години. Леля ми Емилия все ми повтаряше " Данчо, по този начин няма да стане. Отиваме и те записваме да учиш ". Директорът в началото не искаше да ме вземат, тъй като съм бил огромен. Радвам се, че започнах, въпреки и късно. И приключих сполучливо. Когато човек учи, а и като е състезател, към теб се отнасят по напълно различен метод. Гледат с положително око на теб. Аз с помощта на ученето и спорта съумях да се измъкна от мизерията. Затова доста желая да оказвам помощ на децата в махалата и се веселя, че работя с тях. Говоря им, карам ги да потеглят по верния път, да спортуват. А не да се занимават с цигарки, опиати и обири.
- Има ли ги тези неща в махала " Изгрев " в Добрич?
- Това е самата реалност - наркомани, крадци, биячи. Има ги. Аз съм удовлетворен и с горделивост мога да кажа, че съм тръгнал по верен път.
- С какви неща си се сблъсквал в махалата?
- Като дребни се биехме като ненормални. Имало е моменти, когато съм побягвал и тогава никой не може да ме хване. Но човек, като стартира да учи, се трансформира. Когато имаш цел и предпочитание, всичко се реализира. Прескачаш преградите и продължаваш единствено напред и нагоре.
- Имаше ли абитуриентки бал?
- Да, несъмнено. Незабравим спомен е това. Много благодаря на вратаря на националния тим Ники Михайлов, който тогава доста ми оказа помощ и ми обезпечи всичко. Даже след това ми изпрати и нови маратонки.
- Кои други хора са ти помагали?
- О, доста са. Страшно положителни хора има. Бяха правили благотворителен крос за мен. Със събраните пари купихме прозорец за къщата, ледник, пералня и други нужни неща. Последните два месеца Мариян Огнянов ми оказва помощ за сметките за ток.
- От много време ли се познавате?
- Не, неотдавна. Отнякъде ми е намерил телефонния номер, обади ми се и изиска да помогне. Първо ми преведе 100 лв., след това още 60 лева Много съм му признателен. Тези дни ще му гостувам във Варна. Обеща да ме запознае с треньора си в Черно море Георги Иванов. Много желая да се фотографирам за спомен с Гонзо. Любимец ми е. Даже ще го помоля, в случай че могат да ми намерят някаква работа при тях, доста ще се веселя. Иска ми се и да получа тениска на Левски. От дребен съм левскар, само че до момента в никакъв случай не съм ги гледал онлайн.
- Искаш да работиш във Варна ли?
- Защо не. Бих работил каквото кажат. Даже и косач на стадион " Тича " бих станал. Важното е да се изкарва някой лев - да има за издръжка и за най-належащите потребности. Баща ми не получава никаква пенсия или помощи, защото няма персонална карта. Болен е, и за него се грижа, не вижда с едното око. Треньорът ми Димитър Янакиев и съотборниците ми Румбата и Радо също доста ми оказват помощ. Трудно е да изредя всички положителни хора, ще изпусна някой.
- С какъв брой пари ходеше на учебно заведение?
- С николко. От 1 до 10 клас даже нямах пари за закуска. След учебно заведение ходех да копая по нивите. Сега съм трета година студент във филиала на Шуменския университет в Добрич, компетентност " Педагогика и осведомителни технологии ". Община Добрич ми заплаща семестрите. Сега може би ще прекъсна обаче за една година. Има възможност да отпътува да работя в чужбина.
- Ще бягаш от България ли?
- Още не се знае. Една другарка е в Германия, Татяна се споделя. Вика ме да работя при тях. Иска ми обаче немалка сума, която да дам авансово, с цел да отпътува. Умувам какво да върша. Дано тук намеря някаква работа, каквото и да е. Хем ще работя, хем ще упражнявам. И в Албена бях преди време, носих цимент, с гипс картон се занимавах. В 18 часа, като приключвах работа, отивах да тичам. Дори един ден не мога без тичане.
- По какъв брой километра тичаш всекидневно?
- 15-20 км. Сега съм няколко дни на Овчаровски плаж, среща се сред Балчик и Албена. Бягам като вманиачен. Сутрин търча от 6 часа, след това отмора, плаж и вечерта отново тичам. Сам съм тук, заплащам 16 лв. за нощувка, храна си взимам от магазините. Хората като ме виждат по плажа, ми се радват.
- Даваш ли си напън в тренировките или тичаш в полежерно движение?
- Изцеждам се от време на време, изключително когато върша по 10 километра с движение 3:30 минути на километър.
- Наистина ли по време на надпревари не пиеш вода?
- Да, нямам потребност от вода. Нищо не пия и не хапвам. Аз даже витамини не пия. Когато съм на надпревари, взимам магнезий, тъй като го раздават гратис. Всички споделят, че в случай че пия и се храня както елитните бегачи, няма да имам еднакъв. Аз и в този момент надвивам множеството от тях по надпреварите. На Софийски маратон 2013 година бях в тройката след Йоло Николов и Шабан Мустафа - двама отлични спортисти. Най-доброто ми време на полумаратон (21 километра) е 1 час, 12 минути и 45 секунди. Тази година отново ще съм на Софийския маратон - на 42 километра.
- Недохранването не ти ли основава проблеми по време на надпревари?
- Случва се, дори на тренировки имам проблеми. Имало е случаи, когато стартират да ме болят краката и си мисля, че би трябвало да се отхвърлям, просто нямам сили да търча. Това е от недохранване. Но аз си споделям, че няма да се предам и не преставам.
- Преди време обаче се отказваш на маратона в Анталия, какво се случи тогава?
- Това беше първият ми маратон - 42 км. Не можах да го завърша, тъй като малко преди финала припаднах. Откараха ме с кола за спешна помощ в болница, бях на системи. Изследванията ми демонстрираха, че организмът ми е слаб. Иначе сърцето ми е крепко, нямам проблеми. Трябвало да се храня добре, по този начин ми споделиха. Имал съм остра потребност от витамини. Имунитетът ми бил слаб поради липса на храна. Имаше дни, в които карах единствено на по една баничка. Просто нямах пари за повече. Но откакто осъзнах, че храната е доста значимо нещо, към този момент виждам по различен метод. Проблем за случилото се в Анталия също по този начин беше и фактът, че преди маратона упражнявах в Добрич на студено, а като отидохме в Турция, беше топло.
- Трудно ли събираш пари за покриване на таксите по надпреварите?
- Сега за Лудогорски маратон два месеца заделях, с цел да събера 25 лв. за таксата. Плащал съм и по-високи такси, само че с помощта на помощта на хората. Сега да вземем за пример ще има едно съревнование до Монтана, само че няма по какъв начин да вземам участие, тъй като си е разход, има и пътни разноски. От клуб Суперспорт (Варна), в който упражнявам, също доста се грижат за мен и ми оказват помощ. Понякога упражнявам и във Варна.
- С кои известни спортисти си се подготвял?
- Тренирал съм с огромни спортисти като Йоло Николов, Митко Ценов. Те също ми оказват помощ. Особено Йоло, който преди време ме взе с тях на 20-дневен лагер.
- Познаваш ли Ивет Лалова?
- На Световното в Каварна по полумаратон през 2014 година се видях с нея. Много е хубава и добричка, пожелахме си триумф.
- След като към този момент си част от елита на леката ни атлетика, продължаваш ли да си разрешаваш банички?
- О, несъмнено. Почти всеки ден хапвам баничка. И кока-кола доста обичам.
- Разпускаш ли с бира след сполучливо съревнование?
- Никога, доста ми горчи. А и алкохолът не е за мен, въобще не го обичам. Просто организмът ми не е привикнал с алкохола.
- След финала на Лудогорски маратон се срещна с Кафу, Вандерсон и още няколко от футболистите на Лудогорец, които бяха на барбекю на същата поляна, на която бегачите финиширахте. Какво е възприятието?
- О, това ще го помня дълго. Първоначално като ми казахте, че там горе са Кафу и другите звезди, помислих, че си вършиме бъзик с мен. Досега не ги бях виждал онлайн, единствено по тв приемника съм ги гледал. Много се развълнувах и се веселя, че имах достойнството да им стисна ръцете и да им пожелая триумф. Добри момчета са, само че на тичане несъмнено ще ги победя.
- Мечтаеш ли за славна кариера и да бъдеш богат като тях?
- Чак богат не желая да бъда. Искам малко пари, едвам ми стигат да пребивавам добре. И хората към мен да са добре. Иначе, в случай че стана милионер и имам доста, ще давам на всички, които имат потребност. Защото знам на мен по какъв начин са ми давали и какъв брой доста хора са ми помагали. На човек не са му нужни милиони, с цел да е благополучен. Важното е да сме живи и здрави.
ПЛАМЕН СЛАВОВ
Футболист е в селската група,
разочарован е от грубияните
Лекоатлетът Данчо Петров се занимава и с футбол. Разказва, че рита за кеф в селската група. Играе в Колеж (Добрич). " Много обичам футбола и с наслада ритвам с приятелите. Треньорът ме пуска по крилото, мога да играя на всички места, единствено не и вратар. Когато мога отивам на тренировките, несъмнено няма да се изненадате, че аз търча най-вече от всички. Това обаче ми основава проблеми. Противниците, като не могат да ме догонят, преднамерено ме ритат, с цел да ме смъкват на земята. Не ги интересува, че съм лекоатлет. Винаги съм се страхувал да не ме контузят тежко. Да чукна на дърво, за момента се избавям единствено с леки контузии. Но в действителност доста ритат в селската група ", описа бегачът.
" Пари от футбола не изкарвам. В " А " окръжна група се играе за кеф, дилетанти сме там. След мачовете има прием и това си е. Иначе в този момент ни дадоха обещание екипировка, нека дадат анцунг ", сподели още Йордан Петров.
" Голям маняк съм на тематика футбол. Мечтая някой ден да виждам Левски онлайн, за какво не когато гостуват в Разград. Имат съвременен стадион, на който в никакъв случай не съм бил ", добави лекоатлетът-футболист.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ