Притча за прибързаните оценки
Лекарят тичаше по коридора на болничното заведение, беше извикан по неотложност за интервенция. Пристигна по допустимо най-бързия метод, преоблече се и се запъти непосредствено към операционния блок. Пред отделението бащата на момчето в операционната се разхождаше нервно напред-назад.
Виждайки доктора, мъжът стартира да крещи:
— Защо се забавихте толкоз? Не знаете ли, че животът на сина ми е в заплаха? Нямате ли възприятие на отговорност?
— Съжалявам, пристигнах по-възможно най-бързия метод, откакто ми се обадиха. Моля ви да се успокоите и да ме оставите да си свърша работата – усмихнато отговори лекарят.
— Да се успокоя?! Какво би се случило, в случай че вашият наследник лежи на операционната маса, в този момент? Ще бъдете ли спокоен? Ако вашият наследник умира, до момента в който чака доктор, какво ще извършите? — ядосано крещеше бащата.
Лекарят още веднъж се усмихна и отговори:
— Ние ще създадем всичко, което е по силите ни за сина ви. И с волята на Бог се надяваме, че ще успеем да го спасим. Молете се за живота на сина си.
— Да давате препоръки, когато не сте директно обиден, е елементарно – промълви бащата.
