Д-р Стела Петрова: За мен медицината е патологията
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стела Петрова e приключила медицина в МУ - Варна през 2018 година Още по време на следването си взе участие интензивно с разработки и отчети на научни прояви за студенти и млади лекари.
През 2020 година и 2021 година се включва в Aкадемията по молекулярна уропатология и Академията по персонализирана молекулярна патология и онкология, взе участие и в обучителен курс по геномна диагностика на онкологични болести, както и в научни конгреси в региона на патологията.
От началото на 2019 година доктор Петрова е част от екипа на Клиника по обща и клинична патология на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “. Професионалните й ползи са в региона на уропатологията, педиатричната патология и болесттите на гастроинтестиналната система.
Член е на Българското сдружение по патология и на Европейското сдружение по патология.
Д-р Петрова, коя бе повода да изберете специалността патология?
Ще прозвучи мощно, само че фактически още от първото упражнение по патология като студентка в III-ти курс в университета знаех, че ще стана патолог. Имах невероятни преподаватели и асистенти, материалът беше забавен и занимателен. Патологията е гръбнакът на медицината, на нея стъпва актуалната здравна процедура, а патологът би трябвало да има знания във всяка една сфера за точна и съответна диагноза.
Според мен, множеството млади лекари не са наясно с естеството на работа в едно поделение по патологоанатомия.
Погрешно е схващането че главната ни работа е обвързвана с аутопсионна активност. В реалност,през множеството време патолозите гледат биопсии под микроскоп, което ни разкрива един необикновен свят на тъканно, клетъчно и субклетъчно равнище, а зад него стои цялостен океан от диагнози. За мен медицината е патологията.
Има едно публикувано разбиране, че това не е компетентност за дами поради огромното натоварване. Съгласна ли сте или не с такава оценка?
Може би, специалността патология не е за всеки без значение от пола. Да, натоварването е огромно, както физически, по този начин и прочувствено, само че това не са неща, с които като жена да не мога да се оправя. Въпреки напрежението и напрежението патологията е една от „ най-чистите “ специалности и има своите преимущества. Аз съм част от екипа на многопрофилна болница, каквато е „ Пирогов “ и като патолог все по-често ми се постанова да съветвам пациенти, което освен е предизвикателство, само че и носи голямо задоволство.
Какво отличава работата на патолога в незабавна болница спрямо работата в други лечебни заведения, където спешността не е по този начин застъпена?
„ Пирогов “ не е като другите лечебни заведения! При нас спешността е на напред във времето. Човек се научава да скрива страстите си и да взима бързи решения във всевъзможни обстановки даже и като патолог. Профилът на болничното заведение като най-големия център за незабавна здравна помощ изисква всеки един от нас да бъде еластичен, колаборативен - за бързо и тъкмо слагане на диагноза, защото тук пациентите идват с разнообразна патология и доста постоянно с много съпътстващи болести. При липса на диагноза не може да се организира съответно лекуване, а за избрани положения, хистологичното проучване се явява златен стандарт.
Ролята на патолога е незаменима както за онкологичните, по този начин и за незабавните положения.
Вече имате зад тила си голям брой участия в научни конгреси за студенти медици и млади лекари. Носи ли Ви задоволство научната работа?
Смятам, че всяка специалност е почтена щом способства по някакъв метод за общото богатство и напредъка. Патологията е основата на медицината и всяка крачка напред, която вършим, може да бъде ходило, което да способства за нови открития и разработки в други области, да докара до прецизирането на патологичните проучвания и възстановяване на диагностиката и лекуването. Мисля, че с приноса на експертите по обща и клинична патология в региона на научната активност, развиването на патологията в България ще се развива в позитивна посока и отсега нататък.
След като завърша специализацията, бих желала да се занимавам и като практикувам специалността си, и да бъда ангажирана с научна работа.
Кои области на актуалната патологична просвета провокират у Вас максимален интерес, по какъв начин бихте желали да прилагате тези познания в практиката си?
Като специализант в Клиниката по обща и клинична патология към „ Пирогов “ имаме много материали от сътрудниците уролози, като заради тази причина навлязох най-бързо в уропатологията, където се усещам и най-сигурна. В болничното заведение се следи и забележителна като размер и многообразие детска патология – спектърът на болестта в тази възрастова група е доста друг от този при възрастните, а взаимоотношението сред вродените малформации и растежа на детето води до неповторима патология.
Огромен професионален късмет за мен е и работата ми с доцент Маргарита Каменова, която е народен съветник по невропатология. Това ми дава опция да надграждам опит в региона – срещам се със случаи на мозъчни биопсии, където роля има и генетиката.
Имала ли сте случай, в който сътрудници клиницисти са се допитвали до мнението Ви, а Вие, от своя страна сте поддържали професионален контакт с тях до изясняване на диагнозата?
В практиката всекидневно лекари от разнообразни специалности се допитват до патолога, когато има неизясненост по отношение на диагнозата; в литературата се употребява нарицателното определение „ the doctor‘s doctor “, т.е. лекарят на лекарите. Патологът дава отговор на въпроси, които интересуват доста лекари от разнообразни специалности за слагане на точна диагноза и от нашето решение зависи бъдещото лекуване на един човек, ето за какво хистологичното проучване би трябвало да е доста точно и да включва знания във всяка сфера от медицината.
Важна част от нашата процедура е и гефрирната диагностика или диагностиката върху замразени срези – одобряват се тъканни материали, по които би трябвало да се сложи незабавна диагноза по време на интервенция. Замразяването, с следващо нарязване и наблюдаване, се постановат когато е нужен бърз, ориентировъчен отговор, което ще разреши на хирурга да вземе най-хубавото решение сега за размера и типа на интервенцията.
За благополучие, през последните години клиницисти и патолози построиха извънредно положителни взаимоотношения, което оказва въздействие в прецизирането на диагностиката и лекуването.
В персонален проект кои са ползите Ви отвън специалността?
В персонален проект се старая да се разпръсквам по метод, който няма нищо общо с медицината – по този начин се избавям от насъбраното физическо и прочувствено натоварване. Обичам да пътувам, да навестявам нови места, да извозвам един –два дни измежду природата където се зареждам, да чета книги и да извозвам повече време с близки и другари. Увличам се по музика и изкуство – вървя постоянно на спектакъл и концерти на обичани реализатори и групи. От известно време насам се върнах към от дълго време забравено занимание – изобразителното изкуство.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които работите и споделяте насладите и компликациите на специалността?
Пожелавам им преди всичко здраве и дано намират задоволство от работата. Да се стремят да дават 200% от себе си в тази прелестна специалност и да са сигурни че рано или късно ще бъдат възнаградени за напъните.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стела Петрова e приключила медицина в МУ - Варна през 2018 година Още по време на следването си взе участие интензивно с разработки и отчети на научни прояви за студенти и млади лекари.
През 2020 година и 2021 година се включва в Aкадемията по молекулярна уропатология и Академията по персонализирана молекулярна патология и онкология, взе участие и в обучителен курс по геномна диагностика на онкологични болести, както и в научни конгреси в региона на патологията.
От началото на 2019 година доктор Петрова е част от екипа на Клиника по обща и клинична патология на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “. Професионалните й ползи са в региона на уропатологията, педиатричната патология и болесттите на гастроинтестиналната система.
Член е на Българското сдружение по патология и на Европейското сдружение по патология.
Д-р Петрова, коя бе повода да изберете специалността патология?
Ще прозвучи мощно, само че фактически още от първото упражнение по патология като студентка в III-ти курс в университета знаех, че ще стана патолог. Имах невероятни преподаватели и асистенти, материалът беше забавен и занимателен. Патологията е гръбнакът на медицината, на нея стъпва актуалната здравна процедура, а патологът би трябвало да има знания във всяка една сфера за точна и съответна диагноза.
Според мен, множеството млади лекари не са наясно с естеството на работа в едно поделение по патологоанатомия.
Погрешно е схващането че главната ни работа е обвързвана с аутопсионна активност. В реалност,през множеството време патолозите гледат биопсии под микроскоп, което ни разкрива един необикновен свят на тъканно, клетъчно и субклетъчно равнище, а зад него стои цялостен океан от диагнози. За мен медицината е патологията.
Има едно публикувано разбиране, че това не е компетентност за дами поради огромното натоварване. Съгласна ли сте или не с такава оценка?
Може би, специалността патология не е за всеки без значение от пола. Да, натоварването е огромно, както физически, по този начин и прочувствено, само че това не са неща, с които като жена да не мога да се оправя. Въпреки напрежението и напрежението патологията е една от „ най-чистите “ специалности и има своите преимущества. Аз съм част от екипа на многопрофилна болница, каквато е „ Пирогов “ и като патолог все по-често ми се постанова да съветвам пациенти, което освен е предизвикателство, само че и носи голямо задоволство.
Какво отличава работата на патолога в незабавна болница спрямо работата в други лечебни заведения, където спешността не е по този начин застъпена?
„ Пирогов “ не е като другите лечебни заведения! При нас спешността е на напред във времето. Човек се научава да скрива страстите си и да взима бързи решения във всевъзможни обстановки даже и като патолог. Профилът на болничното заведение като най-големия център за незабавна здравна помощ изисква всеки един от нас да бъде еластичен, колаборативен - за бързо и тъкмо слагане на диагноза, защото тук пациентите идват с разнообразна патология и доста постоянно с много съпътстващи болести. При липса на диагноза не може да се организира съответно лекуване, а за избрани положения, хистологичното проучване се явява златен стандарт.
Ролята на патолога е незаменима както за онкологичните, по този начин и за незабавните положения.
Вече имате зад тила си голям брой участия в научни конгреси за студенти медици и млади лекари. Носи ли Ви задоволство научната работа?
Смятам, че всяка специалност е почтена щом способства по някакъв метод за общото богатство и напредъка. Патологията е основата на медицината и всяка крачка напред, която вършим, може да бъде ходило, което да способства за нови открития и разработки в други области, да докара до прецизирането на патологичните проучвания и възстановяване на диагностиката и лекуването. Мисля, че с приноса на експертите по обща и клинична патология в региона на научната активност, развиването на патологията в България ще се развива в позитивна посока и отсега нататък.
След като завърша специализацията, бих желала да се занимавам и като практикувам специалността си, и да бъда ангажирана с научна работа.
Кои области на актуалната патологична просвета провокират у Вас максимален интерес, по какъв начин бихте желали да прилагате тези познания в практиката си?
Като специализант в Клиниката по обща и клинична патология към „ Пирогов “ имаме много материали от сътрудниците уролози, като заради тази причина навлязох най-бързо в уропатологията, където се усещам и най-сигурна. В болничното заведение се следи и забележителна като размер и многообразие детска патология – спектърът на болестта в тази възрастова група е доста друг от този при възрастните, а взаимоотношението сред вродените малформации и растежа на детето води до неповторима патология.
Огромен професионален късмет за мен е и работата ми с доцент Маргарита Каменова, която е народен съветник по невропатология. Това ми дава опция да надграждам опит в региона – срещам се със случаи на мозъчни биопсии, където роля има и генетиката.
Имала ли сте случай, в който сътрудници клиницисти са се допитвали до мнението Ви, а Вие, от своя страна сте поддържали професионален контакт с тях до изясняване на диагнозата?
В практиката всекидневно лекари от разнообразни специалности се допитват до патолога, когато има неизясненост по отношение на диагнозата; в литературата се употребява нарицателното определение „ the doctor‘s doctor “, т.е. лекарят на лекарите. Патологът дава отговор на въпроси, които интересуват доста лекари от разнообразни специалности за слагане на точна диагноза и от нашето решение зависи бъдещото лекуване на един човек, ето за какво хистологичното проучване би трябвало да е доста точно и да включва знания във всяка сфера от медицината.
Важна част от нашата процедура е и гефрирната диагностика или диагностиката върху замразени срези – одобряват се тъканни материали, по които би трябвало да се сложи незабавна диагноза по време на интервенция. Замразяването, с следващо нарязване и наблюдаване, се постановат когато е нужен бърз, ориентировъчен отговор, което ще разреши на хирурга да вземе най-хубавото решение сега за размера и типа на интервенцията.
За благополучие, през последните години клиницисти и патолози построиха извънредно положителни взаимоотношения, което оказва въздействие в прецизирането на диагностиката и лекуването.
В персонален проект кои са ползите Ви отвън специалността?
В персонален проект се старая да се разпръсквам по метод, който няма нищо общо с медицината – по този начин се избавям от насъбраното физическо и прочувствено натоварване. Обичам да пътувам, да навестявам нови места, да извозвам един –два дни измежду природата където се зареждам, да чета книги и да извозвам повече време с близки и другари. Увличам се по музика и изкуство – вървя постоянно на спектакъл и концерти на обичани реализатори и групи. От известно време насам се върнах към от дълго време забравено занимание – изобразителното изкуство.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които работите и споделяте насладите и компликациите на специалността?
Пожелавам им преди всичко здраве и дано намират задоволство от работата. Да се стремят да дават 200% от себе си в тази прелестна специалност и да са сигурни че рано или късно ще бъдат възнаградени за напъните.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ