Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Таня Цочева приключва медицина в МУ – София. От 2011 година работи в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „ Александровска”, където специализира нефрология и пази дисертационен труд на тематика: „ Контраст-усилена ехография в диагностиката на бъбречните тумори”. Придобива просветителна и научна степен „ доктор”.
От 2018 година работи в Отделението по диализно лекуване при УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов”.

Д-р Цочева, по какъв начин избрахте да се посветите на нефрологията и в частност – на хемодиализата?

Като студентка имах интерес към гастроентерологията, даже работех като доброволец в такова поделение. Бях не запомнила да се запиша за държавния стаж по вътрешни заболявания и ме разпределиха служебно в Клиниката по нефрология в Александровска болница. Там изначало стартира да ме образова доктор Атанас Кундурджиев, който към този момент е професор. Той ми сподели, че бъбрекът заема централно място в човешкото тяло - с изключение на бъбречните болести, утежняване на бъбречната функционалност може да има и при редица други „ извънбъбречни “ болести – да вземем за пример при миокарден инфаркт. От него научих при всеки пациент да диря причинно-следствената връзка за болестта. Това ми оказва помощ доста и през днешния ден, изключително при по-трудни и комплицирани случаи.

По-късно в клиниката се откри опция да запиша докторантура, зачислих се за специализация. Така професионалната ми реализация се насочи в региона на нефрологията.

Когато получих покана да се причисля към екипа на отделението по нефрология и хемодиализа в „ Пирогов “ не се колебах доста, защото в нашата компетентност има три съществени стълба, които са значими за един експерт – нефрология, хемодиализа и трансплантация, а тук имах опцията да се модернизирам и в хемодиализната активност.

Често ли се постанова пациенти от други отделения и клиники на болничното заведение да се лекуват с диализа?

Хемодиализата е животоспасяваща в огромен брой случаи и ние работим в доста тясно съдействие с другите клиники и отделения в болничното заведение. При доста от пациентите „ изчистването на кръвта “ от отрови посредством хемодиализа е от сериозно значение.

Има ли измежду тях и деца?

- За страдание, от време на време ни се постанова да организираме и диализа на деца. Това обаче се случва по-рядко, защото по стандарт при сходна процедура би трябвало да участва детски нефролог.

С какво Ви притегля работата в Отделението по хемодиализа?

На първо място ще слага микроклиматът в отделението. На второ място е опцията да вършим незабавни хемодиализи. Успяваме да реагираме при много съществени и незабавни случаи. А удовлетворението от добре свършената работа е извънредно мощен мотиватор.

Кои са Вашите учители в специалността?

Изключително съм признателна на проф. Богов и целият екип на Клиниката по нефрология. На доцент Джераси, която ме пое безусловно от студентската пейка. Винаги ще й бъда признателна за времето, което ми отделяше, за вниманието с което ме насочваше и учеше, за гласуваното доверие. Огромна признателност към доцент Кръстева, доктор Николова и доктор Илиев. Това са неповторими експерти и прелестни хора.

Как виждате професионалното си развиване в близко и по-далечно време?

Това, което би ми се желало е в близко бъдеще да успеем да разкрием и стационар в отделението. Много ми се желае в „ Пирогов “ да успеем да засилим „ тежестта “ на нефрологията, с цел да може хемодиализата да стане краен вид в провеждането на едно лекуване. Няма да открия топлата вода, в случай че кажа, че предварителната защита и ранната диагностика на болестта са доста по-добър вид от крайните инвазивни процедури.

Кое е обичаното Ви занятие отвън специалността?

Свободното си време извозвам със фамилията си. Разпускаме с разходки измежду природата. Обожавам да отивам на спектакъл и опера.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които работите?

Имам чудесни сътрудници, с които сме си формирали доста добър екип. При нас понятия като колегиалност, подготвеност и разпоредителност са надълбоко вплетени в всекидневието ни. Радвам се, че във всички тях има предпочитание за развиване, че не се плашат от компликациите и че мога да разгадавам на всеки един от тях, даже и в тежки и сериозни обстановки, когато се постанова да се борим за човешки живот.

Коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?

Бих желала обществото да разбере, че ние не сме „ убийци в бели престилки “, а хора, отдадени на специалността. Както цяла България видя по време на Коронавирус пандемията, всички ние рискувахме живота и здравето си, както и здравето на нашите близки, тъй като това е работата ни.

Много ми се желае страната да огледа съществено на проблемите в бранша – образование, мотивация и условия за работа и не на последно място – почтено възнаграждение. Защото с отминаването на COVID-19 българският доктор, като че отново ли излиза отвън фокуса на публичното внимание. И в случай че не се вземат незабавни ограничения, просто идващия път няма да има кой да ни лекува...