Лекар и психолог, д-р Орисън Сует Марден (1848-1924) е един

Лекар и психолог, доктор Орисън Сует Марден (1848-1924) е един от най-изтъкнатите представители на философското придвижване „ Нова мисъл “ и американското придвижване към триумфа, трансформирал философията на живота в практическа просвета. За силата на нашите мисли, които пречистват или тровят атмосферата, в която живеем, назаем от книгата му „ Човекът стопанин на мислите и възприятията си “ (Изд. „ Здраве и благополучие “).

(1848 ~ 1924)

Мислите се излъчват от индивида и въздействат върху другите

Нашите мисли не лимитират мощното си въздействие единствено върху нашия живот. Те не са пленници на мозъка или на тялото ни. Пълни с въздействие, те всеки момент изхвърчат от нас, за положително или за зло. „ Всяка мисъл, която геният или благочестивият излъчва, трансформира света “, споделя Емерсон. Това не би трябвало да се взема като нещо, написано единствено на книга или казано от катедрата. Нашите най-тайни, неизречени мисли въздействат върху света и хората към нас.

Всеки човек има своя лична атмосфера, пропита от неговите особености и музи и изцяло избрана от мислите, които направляват всичките му каузи. Впечатлението, което човек прави на всекиго, с който има контакт, подхожда на мислите му. Деянието му е такова, какъвто е стремежът му.

Не единствено това, което казвате, само че и това, което мислите за другите, дефинира мнението им за вас. Не се лъжете с мисълта, че те съдят за вас единствено по думите ви, че ви правят оценка единствено по това, което умишлено им показвате от себе си. Те ви виждат такива, за каквито се мислите. Те усещат мисълта ви, знаят дали е мощна или слаба, дали е чиста, възвишена и благородна или подла и низка. Те могат да отгатнат по мислите ви, безмълвно излъчващи се от вас, какви са концепциите ви и съгласно това ви ценят. Всъщност убеждението им, учредено върху получените от вас усещания, е по този начин мощно, че надали можете да го измененията, като ги уверявате в противното. Както Емерсон споделя:,,Колкото и да викате, не мога да ви чуя “. Мислите, които се излъчват от нас безусловно ни издават. Не можем да излъчваме нищо, което да не приказва за нас. Без значение е какво желаеме да демонстрираме. Хората, които ни познават, ни виждат такива, каквито сме, а не каквито желаеме да се покажем.

Ние можем най-добре да преценяме усещането, което вършим на другите, като проучваме усещането, което те ни вършат. Познаваме същинските си другари по това, което мислят за нас. Знаем, че са великодушни и великодушни към нас, каквито и неточности да имаме. С мислите си те непрекъснато нахлуват в съзнанието ни.

Колкото и да е някой благ, общителен или деликатен към нас, в случай че има враждебни, подли мисли, в случай че храни ненавист, в случай че се преструва, инстинктът ни ще проникне през лицемерието му и до момента в който той счита, че ни лъже, ние ще почувстваме какъв е в реалност. Колко постоянно чуваме да се споделя: „ Не мога да понасям този човек, доста се преструва “. А въпросният човек е полагал най-големи старания да ни направи положително усещане и е мислел през всичкото време, че е съумял.

У дома и на работа, на всички места в живота мислите, които се излъчват от нас, имат огромно значение. Не би трябвало да пестим напъните си, с цел да реализираме въздействието, което се излъчва от нас, да бъде постоянно потребно, благородно, подкрепящо.

Какво огромно зло можем да причиним единствено в един ден, като хвърлим тъмна сянка върху някой ярък живот, убием жизнерадостта, разрушим очакванията, задушим стремежите му, като правим повече зло в един ден, в сравнение с положително в няколко години. Бихме се ужасили, в случай че можехме да забележим ясно несполуките в живота на някой, породени от жестоки мисли. Тук подшушваме, там подшушваме, някъде жестока, злобна насмешка, другаде горчив подбив, невеликодушна преценка, завистлива мисъл, ненавист, яд, възмездие, непрекъснато се изливат от мнозина, с цел да правят разрушителната си работа. Надеждата не може да живее там, насладата бяга от там. Детето не може да бъде щастливо, смехът заглъхва, радостните лица помръкват. Чувстваме, че животът би бил нетърпим, в случай че би трябвало да живеем все по този начин. И въздъхваме с облекчение, когато сходна персона се отдалечи от нас. Някои хора ни карат да се усещаме неприятни в тяхно наличие. Те разсънват в нас лошавина, която в никакъв случай не сме знаели, че притежаваме и ни карат съвсем да се презираме. Съпружеският живот разкрива от време на време нежелателни особености от характера, каквито нито брачният партньор, нито брачната половинка са подозирали по-рано у себе си.

Някои хора отделят от себе си някаква зловонна атмосфера, която отравя всичко, което попадне в нея. Колкото и положителни и великодушни да сме се чувствали по-рано, когато такива хора ни приближат, ние се свиваме и затваряме в себе си и не сме способни на никаква сърдечност и автономия, до момента в който се отдалечат от нас. Подобно на обезпокоени костенурки ние се затваряме колкото се може по-здраво в черупката, до момента в който почувстваме, че сме вън от заплаха. Не можем да бъдем естествени, когато сме покрай такива хора. Мъчим се да сме общителни с тях, само че всичко е някак пресилено. Чувстваме се неловко, до момента в който си отидат. Едва тогава усещаме, че тежък товар се е смъкнал от нас и отново ставаме това, което сме в действителност.

Други хора ни въздействат като укрепващо средство или като освежителен ветрец. Карат ни да се усещаме възродени. Чрез наличието си, те възбуждат мисълта, усилват качествата, развързват езика ни и разсънват поетичното у нас.

Тези разнообразни въздействия се дължат на предаваните от тях мисли или на метода, по който те показват себе си, а ние самите постоянно оказваме същото въздействие върху другите. Ние излъчваме това, което усещаме и имаме вяра, инцидентните ни настроения и дълбоки убеждения. Това, за което мислим най-вече и към което се стремим, предаваме на другите посредством всяко писмо, посредством всеки диалог, посредством държанието си и посредством живота си. Настроението е заразително и бързо се усеща или даже се възприема от този, с който сме дружно. Ако в душата ни цари естетика и мир, в случай че духът ни е мощен и здрав, ние ще излъчваме естетика, мир и здраве, където и да отидем.

Напротив, в случай че се съмняваме, в случай че сме обезсърчени и обезверени, ще сеем обезсърчителни мисли. Как би могъл някой, чиято мисъл е заета постоянно със самоунижения и боязън от неудача, да вдъхва доверие и поддръжка на другите? Ако мислите ви са низки и подли, в случай че таите в себе си предпочитание за възмездие, в случай че сте подозрителни и завистливи, безусловно ще предадете тези мисли на близките. Ако сте себелюбиви, не можете да попречите на себелюбивите ви мисли да не излизат от вас. Всеки към вас ще почувства лошотата ви и ще съди за вас съгласно мислите ви. Ако сте сребролюбец, в случай че сте лаком и неутолим, не можете да се отървете от алчността си и би трябвало да получите заслуженото наказване. Не можете да изразявате милосърдие, в случай че сте лицемерен и лаком. Ако мозъкът ви е податлив да потиска всичко хубаво в живота, не можете да се визиите различен пред хората. Стремежите и копнежите ви, било за пари или за популярност, или за същинско подкрепяне на другите, ще дефинират типа на предаваните от вас мисли.

Тъй като мисълта ни се предава на другите такава, каквато е сега, когато сме с тях, какъв брой е значимо да сме господари на мислите си, да ги вършим чисти, ясни, положителни, вместо неприятни, цялостни със подозрение и носещи безнравственост. Някои служащи стават фактически безчестни, единствено тъй като са подозирани в непочтеност. Тази мисъл, непрестанно поддържана от хората, които по природа са подозрителни, се предава на подозирания, може би за пръв път хваща корени, стартира да пораства и дава своя плод. Просто е грубо да подозираш някого, преди да имаш позитивни доказателства за виновността му. Неговият разум е свещено място и вие нямате право да нахълтвате в него с неприятните си мисли и съмнения. Би трябвало да задържате неприятните си мисли, само че тъй като това е невероятно, не би трябвало въобще да имате такива, както не би трябвало да мислите за неща, които водят към грях и закононарушение. Мнозина са ставали нещастни за дълги години, угнетени, обезсърчени и унищожени от неблагосклонните и неприятни мисли на обкръжаващите ги.

Много хора сеят на всички места мисли за боязън, подозрение и нерешителност. Тия мисли, откакто са попаднали, пускат корени в мозъците на хората, които другояче биха били свободни от тях и затова биха били щастливи, самоуверени и биха пожънали триумфи в живота. Бъдете уверени, че когато мислите зло някому, когато имате нездрави, разбъркани, заболели и разрушителни мисли, нещо в мозъка ви не е в ред. Тогава би трябвало да си кажете: „ Спри! Обърни се кръгом! “ Погледнете слънцето, решете, че в случай че не можете да вършите положително, няма най-малко да сеете отровните семена на злото и омразата.

Хранете постоянно положителни мисли - великодушни и цялостни с любов към всички. Тогава няма да ги потискате и криете, а ще пръскате слънчева светлина и доброта, вместо мъка и мрачевина, помощ и поощрение, вместо обезсърчение. Бъдете един от тези, които постоянно излъчват и пръскат навсякъде мисли за триумф, здраве и наслада, поддръжка и помощ, които облекчават товара на другите, улесняват компликациите в живота, успокояват ранените, утешават обезверените. Научете се да излъчвате наслада с цялата си душа, а не половинчато. Пръскайте цялата си доброта. Проявявайте я вкъщи, на улицата, в трамвая, в магазина, на всички места, както розата демонстрира хубостта си и пръска уханията си. Когото хората схванат, че цялостните с любов мисли лекуват, че са еликсир за раните, че мислите за ред, хубост и истина постоянно поддържат, разхубавяват и облагородяват и че противоположните им мисли носят гибел и опустошение и непочтеност на всички места - тогава те ще научат същинската загадка на положителния живот.

От: „ Човекът стопанин на мислите и възприятията си “, Орисън Сует Марден, Изд. „ Здраве и благополучие “, 2005 година
* Portrait of Orison Swett Marden, Wikimedia Commons