Легендите за подводните лодки могат да се разказват с месеци,

Легендите за подводните лодки могат да се описват с месеци, изключително откакто всяка една бойна подводница може да обърне хода на войната. Необходимо е просто да се даде светлина на фантазията на Жул Верн и светът се трансформира вечно. Франция няма доста високо наличие по време на Втората Световна война, само че съществува една подводна лодка Surcouf, която демонстрира, че Франция не се е предала толкоз елементарно. Никой не знае какво се случва с нея и всеки има най-различни теории и конспирации по отношение на нейната активност. Изчезва преди повече от 60 години и никой повече не я вижда.

Това е подводница, която стартира своята разработка в последните дни на Първата Световна война. Тя е отговор на подводниците на Немската империя и е основана, с цел да може да бъде в по-сериозно несъгласие на съперника. Немците съумяват да изградят бойни машини, които с един контейнер могат да стигнат до крайбрежията на Съединени американски щати, в случай че това се наложи. След края на Първата Световна война се постановат най-различни наказания, които осакатяват немската войска и флота в производството на други типове бойна техника.

До края на 30-те години подводниците стават един от най-важните принадлежности за водене на война. Хитлер и неговата дипломация не престават да крият обстоятелството, че създават свои системи, до момента в който Англия и Съединени американски щати не се стремят към модернизиране и създаване на военни стратегии с нови машини. Никой не е очаквал, че ще има война, а и Япония не дава никаква индикация за сходни военни цели. Единствената военна мощ, която продължава своята разработка и показва нововъведения и много съществени триумфи, е Франция. Те оферират създаването на специфични подводни круизъри и стартират една нападателна акция и произвеждане на тъкмо такива машини.

Surcouf е океанска подводница и се счита за първия и единствен круизър на Франция, който е приключен през 1927 година и по-късно е публично приключен през май 1935 година

Още с представянето си е ясно, че това е една от доста актуалните и рискови бойни подводници. По това време е и най-голямата в света – тежестта е към 3404 тона при потапяне. Движи се с два дизелови мотора от по 3800 конски сили на Sulzer и още 2 електромотора с към 1700 конски сили за подводно придвижване. Трябва да знаем, че множеството подводници употребяват нещо като шнорхел, с цел да доставят въздух на дизеловите мотори, когато не са изплували на повърхността. Въпросната подводница може да измине към 10 хиляди морски благи с екипаж от 120 души.

Най-впечатляващото са оръдията – две огромни артилерийски са инсталирани кулата. А на мостика могат да се инсталира и специфичен разследващ аероплан, който да работи като радар в по-мирно време. За оръдията са предопределени към 600 снаряда за далекобойна пукотевица и други типове за разстояние от 10-12 километра при по-близък пердах. Подводницата разполага с помещение за към 40 военнопленника. Подводният пердах не е вероятен, само че корабът има 6 торпедни отделения, които могат да стрелят по едно и също време, в случай че се наложи. Освен заредените, подводничарите имат още 16 за презареждане.

Името на подводницата се дава на един от най-хубавите и известни мореплаватели – Робърт Суркоф. Смятан е за корсар от британците, само че и за застрашителен състезател в морето. Отговорен е за пленяването на четири английски кораба, основаването на блокади и за доста бързо време съумява да се трансформира в воин на страната си. Въпросният най-после се счита за любим на Наполеон.

Подводницата е назначена в базата в Брест, където има отворен достъп до Атлантическия оекан. През идващите четири години прави разнообразни маневри и прекарва времето си в намерено море на повърхността. Въпреки впечатляващите си размери, инженерите откриват редица проблеми. Самата ѝ конструкция я прави доста по-бавна и потапянията не са най-здравословното преживяване – дизеловите мотори също не са доста надеждни. Механиците откриват течове към оръдията, които по този начин и не съумяват да поправят. Потапянето лишава време от 4-5 пъти повече, в сравнение с при по-малките подводници. Липсата на радар я прави и уязвима за офанзиви от въздуха.

С рухването на Франция под нацистки ботуш през 1940 година екипажът изпада в една от най-объркващите политически обстановки. Мнозина се тревожат за фамилиите си във Франция и желаят да се върнат, други упорстват за корабоплаване до Англия и даването на оръжието. Капитанът дава разпореждане, че всеки, който се опита да бяга, автоматизирано влиза в графата на дезертьорите и ще заеме място в помещението за пленници.

На 15 юни капитан Пол Мартин схваща, че германците са на път да завладяват Брест в границите на идващите 3 дни. Препоръчано е да се плава до английската база Плимот, която се намира на към 5 дни разстояние и по пътя би трябвало да пази бойния транспортен съд „ Париж “. На екипажът е разрешено да избере дали да бъде върнат на сушата или да плава. Само 16 души вземат решение да останат на сушата. Подводницата стартира своята активност под ново командване. Новият капитан няма доста опит в плаването – мнозина са взети незабавно от морското учебно заведение. Капитан е Луис Блесон.

С идването на подводницата в Плимут, множеството британци са на мнение, че с такива размери, този военен транспортен съд е на практика негоден и няма да помогне по никакъв метод. Въпреки митингите на адмирал Хортън, Чърчил упорства да се употребява в задачи.

Капитанът няма военен опит, подводницата е прекомерно огромна и с доста проблеми, само че на 30 ноември 1940 година получава разпореждане да тръгне на север към друга база в Шотландия. Там се организират учения към две седмици – автентично е към 8 месеца, само че времето е прекомерно малко за сходни действия и техники. Суркоф е изпратена към Канада, където да оказва помощ за ескортирането на транспортни кораби. Там не се чакат офанзиви по въздух. Пристигането в Нова Скотия става на 19 февруари 1941 година (около 6 дни от посочения график) и там стои още месец, с цел да бъде ремонтирана. Има напрежение сред французи и канадци, които не позволяват екипажа на сушата.

На 1 април идва идната задача и предопределение за конвой. Подводницата е непрекъснато подлагана на подозрения по отношение на своите благоприятни условия и редица капитани не я виждат като нужната протекция. Адмирал Хортън най-сетне се изморява от непрекъснатите намеци и подрежда на екипажа да се върне назад в Плимут. Пристигат на време, когато бомбите падат върху пристанището. Един французин умира по време на офанзивите и още 6-ма са ранени. Разузнавателният аероплан също е ударен и отстранен от борда. Екипажът продължава да живее в подводницата и стартира да се депресира. Изпратени са към Бермуда на 14 май и идват към месец по-късно.

На 30 юни е върната назад в океана за патрулни задачи. По това време няма британски капитан, който да не вижда този плавателен транспортен съд като евентуална жертва. По време на тези задачи се случват три електрически произшествия, избухва пожар в контролната зала. Връща се в Бермуда с кански страдания на 20 юли. Американците виждат проблемите и оферират цялостна промяна в Ню Хемпшир.

Подводницата потегля на 25 юли и идва след 3 дни в Порстмунт. Никой не знае от кое място ще дойдат парите, а и екипажът към този момент е депресиран и се усеща мощно некомпетентен във противников води. Републиканците не желаят да имат нищо общо с непозната подводница и не престават да нагнетяват напрежението. След къс престой, французите имат нов капитан Блейсон. Без обещаните поправки, корабът се връща в Халифакс на 7 декември. По време на плаването назад, французите се срещат с норвежки танкер, който освен се изненадва от държанието на кораба, само че и желае помощ. Блейсън в никакъв случай не е знаел какво тъкмо е условието за прекъсване на безпристрастен търговски транспортен съд. Слуховете, че тази подводница служи повече на Германия, в сравнение с съдружниците, основава още повече главоболия.

Суркоф е изпратена за завладяването на два дребни острова Свети Пиер и Микелон. Там всичко се случва с лекост и съвсем без никакви жертви, само че се пуска история, че французите стреляли по американски транспортен съд и убиват двама моряци. Това продължава да се развива с невероятна скорост. Подводницата още веднъж се връща в Бермуда на 3 февруари 1942 година Британският адмирал сър Чарлз Кенеди-Първис ще изпрати на адмирал Хортън скрито известие и ще уточни, че тази подводница няма никаква стойност и на практика е опасност за французите и за всички останали.

Твърди се, че на борда няма един непокътнат човек, който да одобри новото ръководство, всички били на страната на остарелия и отстранен капитан. Хортън връща предложение и предлага французите да заминат за френско Тахити, като там ще могат да употребяват огромните си оръдия против евентуална японска инвазия. Лоялността им няма да е от голяма важност, откакто са на френска територия.

Суркоф отпътува на 12 февруари за Тахити и минава пред най-натоварената зона, която гъмжи от немски подводница. Електромоторите към този момент не работят и французите са принудени да плават на повърхността и да употребяват своите дизелови мотори. От нея не се чува нищо повече, няма никаква информация, не са подавани сигнали за помощ. Изчезва тъкмо по този начин, както е тръгнала от Бермуда.

Какво в действителност се е случило? Има изказване, че се е блъснала в американски търговски транспортен съд през нощта на 18 февруари. Търговският транспортен съд Томсън Лайкс вижда светлина, която се движи против тях и се пробва да завие, само че към този момент е прекомерно късно. По показания на моряците, те удрят нещо стържещо. След конфликта следва мощна детонация, която накланя комерсиалния транспортен съд. Въпреки стартирането на всички светлини, няма безусловно никакви оживели или следи от детонация. Според екипажа, нещо с формата на цигара е минало тъкмо под тях, само че не са могли да схванат какво тъкмо е. Бреговата защита записва конфликт сред два плавателни съда, в резултат на изгасени светлини – това е правилото по време на война.

Раждат се клюки, че подводницата е потопена съзнателно от американци и британци. Други считат, че е имало нацистки офицер, който е приказвал прелестно френски и се е опитал да разгадае проектите на американците, с цел да помогне на страната си. Британците оставили две бомби, които да се детонират при положение на сходно нахлуване. На 12 март 1942 година Джей Едгар Хувър изпраща класифицирана информация, че подводницата е била потопена покрай остров Мартиник на 3 март. Някои моряци ще описват, че е доста допустимо подводницата да е била торпилирана, откакто е следена да зарежда немска във противников води. Има и версия, че е носила всичкото френско злато през Бермудския триъгълник и е била нападната.

До през днешния ден няма никаква информация какво в действителност се е случило с френската подводница. Години по-късно още е тематика на разискване и мнозина не могат да схванат какво в действителност се е случило. Никой не може да открие и диря от нея.