Братя Аргирови: Станахме изключително популярни за един месец
Легендите на българската музика описват за предишното и споделят своите мисли за сегашното
Годината е 2023-та, само че сред четирите стени на един апартамент в София, действителността е друга. Там времето е спряло, стрелките са застинали на циферблата. Онова, което за доста хора е окончателно отминало е единственото настояще в този дом. В жилището влизат братя Аргирови - идоли на естрадната сцена през социализма, митове и през днешния ден, предава.
„ Това беше времето, в което ние бяхме млади, а както всички знаем – младостта е може би една от най-хубавите елементи от живота на човек. За злощастие, младостта ни мина през СОЦ-а. Не съм доста сигурен, че е за злощастие, тъй като имаше и доста хубави моменти. Със смесени усеща съм тук “, споделя Светослав Аргиров.
„ Все още не можем да решим по кое време е било по-добре – когато бяхме млади и беше по времето на СОЦ-а или в този момент, когато сме в преклонна възраст по времето на демокрацията “, споделя брат му Благовест.
За времето на социализма, през който двамата братя са идоли в очите на хиляди хора те описват:
„ Това, което си спомняме е това, което се случи при нас. То беше като сън. Ние станахме извънредно известни просто за един месец. Не можехме да вървим по улиците, на всички места ни спираха за подписи. Това е нещо, което не мога да кажа, че не ни е харесало – в противен случай. Многото концерти – и в България и в Съветския съюз тогава. Опитвахме се да бъдем съвременни. Всъщност, каквото можахме – направихме в региона на музиката “, споделя Благовест.
„ Той сподели „ опитвахме се ” – да, опитвахме се доколкото ни позволяваха, тъй като примерно не можеше да вървиш с съвременна прическа – по този начин, както младите през днешния ден вървят. Имаше комисии в радиото, които следяха текстовете на песните, трябваше да са подобаващи за тогавашния строй, да няма текстове, които подлагат на критика режима и по този начин “, добавя Светослав.
Благовест си спомня за случай по време на „ Златния Орфей “, когато са били с изрусени бретони и режисьорът е отказал да ги снима, преди да „ оправят “ косите си. Той споделя, че такива неща в този момент провокират у него трогване и смях.
„ Младите хора не могат да си показват, че това е истина. Даже аз съм разправял на някои мой млади сътрудници, те споделят: „ Ама съществено ли приказваш? ” Ами съществено! Така си беше “, споделя Светослав.
Благовест Аргиров счита, че тогава взаимоотношенията сред хората са били по-истински, а в този момент всичко е доста комерсиално. Всяко време си има своите позитивни и негативни черти, добавя той.
Светослав споделя: „ Искам да кажа едно нещо – не се оплакваме. Нямаме право да се оплакваме, тъй като ние тогава бяхме на върха. “
Благовест споделя, че телефоните от преди години провокират трогване в него. Той си спомня разнообразни случки: „ На Светослав много-много не му се свиреше, а майка ни непрекъснато ни ревизираше по телефона, обажда се, а примерно той излязъл някъде. “
„ Аз излизах долу, играех футбол с момчетата в махалата, до момента в който Благо свиреше на чело през целия ден “, добавя Светослав.
„ И майка ми вика: „ Брат ти по какъв начин е, свири ли? Тука ли е? ”, крещя: „ Да, тука е. ”, „ Дай ми го да го чуя! ” И аз сякаш, разтъпквам се по този начин една-две минути, пристигам и със същия глас – тя не може да познае кой е Благовест и кой е Светослав: „ Да, мамо. ” „ Как си, добре ли си, свириш ли? ”, „ Свиря мамо! ”, продължава описа си Благовест. Светослав добавя: „ Какво свириш? ” „ E, по какъв начин какво? Етюди. ”
Благовест си спомня, че не са можели да ги разпознаят по телефона и това доста им е пособие.
На въпроса дали съгласно тях има хора, които по този начин и не направиха крачката от едното време в другото време, те дават отговор:
„ Аз мисля, че има такива хора. За тях е доста мъчно да се приспособят към новите условия и те избират да си живеят по остарелия метод, само че не са в крайник с времето “, споделя Благовест.
„ На мен персонално това, че всичко към този момент е толкоз комерсиално не ми харесва. Защо? Защото за изкуството, когато всичко е толкоз комерсиално не е добре. Не е добре “, споделя Светослав. Той прибавя, че в предишното артистите е трябвало да се преценяват с порядките, които е налагала Българска комунистическа партия, а в този момент – с условията наложени от спонсорите.
„ Има някои неща, които са несъмнено разлика. Сега може да си купиш почитатели, може да си купиш хора, които са гледали твоята ария. Тогава нямаше такива работи, всичко беше по-искрено “, споделя Благовест.
Светослав добавя: „ Точно поради това доста от нашите сътрудници живеят или живяха в беднотия и си умряха в беднотия, тъй като те просто не можаха да се приспособят към този комерсиален свят, който внезапно нахлу в България. “
За детската стая Благовест споделя, че в нея има доста неща, които му припомнят за едно време, измежду които са колелото „ Балкан “, което всеки е мечтаел да има, по-късно JVC и грамофона „ Респром. Той си спомня, че техен братовчед, който е имал право да посещава Западен Белин им е донасял плочи.
Светослав си спомня по какъв начин майка им и татко им са купили и фамозния ВЕФ.
За това по какъв начин върви времето в България двамата братя споделят:
„ Ние вървим напред, само че доста постепенно и трудно. Нещата се случват тук, в България, най-бавно от целия соцлагер. Заради това сме и може би най-бедната страна в Европейски Съюз, само че вървят – изменена е България “, счита Благовест.
Светослав е на мнение, че най-големият минус за България е отношението към старите, възрастните хора. „ Жена ми е норвежка и сме си говорили с нея доста по този въпрос. Тя споделя: „ За една страна е доста значимо отношението и към възрастните хора, към тези, които са построили тази страна ”, добавя той.
За изкуството през днешния ден те споделят:
„ За да бъдем почтени – не всичко ни харесва, само че такова е времето. Нещата са се трансформирали. Не може нещата, които се вършат в региона на изкуството да бъдат харесвани от всички “, споделя Благовест. Той счита, че сега шоубизнесът е подложен на професионални основи – има компании, които държат целия пазар и в случай че работиш с тях те пускат по радиото и малкия екран, в случай че не работиш с тях – просто не те пускат.
„ Имах един случай, дори не един, доста хора ни питат: „ Абе в този момент няма такива артисти като едно време ”. Аз споделям: „ Не е по този начин, тъй като ти харесваш артистите от нашето потомство, само че младите харесват артистите от това потомство ”, споделя Светослав.
Благовест счита, че всяко потомство си има своите идоли, а Светослав прибавя, че всяко потомство има и своите идоли и своето изкуство.
Благовест споделя, че са издали книга и диск, създали са нова ария с Тони Димитрова, която е оглавила всички ранглисти, а на концертите хората я пеят дружно с тях, макар че е издадена единствено преди три месеца. Той споделя, че непознати хората го стопират по улиците и му споделят, че харесват песента. Не е елементарно човек да реализира такова нещо, това ни прави доста горди, прибавя той.
Благовест споделя и за емблематичния тв приемник от тяхното време – „ Велико Търново “. За него си спомня, че е било мъчно да се закупи, а и в тези години е било доста мъчно да се откри пъстър тв приемник.
„ Ние сме едни щастливи хора със Светослав, имахме необикновен късмет, тъй като на този свят, с цел да станеш известен, би трябвало да имаш и доста късмет. Разбира се и доста труд, само че без късмет нищо не става – късмет и шанс “, споделя Благовест Аргиров.
„ Моят урок е, че всяко време си има своите позитивни и негативни страни и за наше благополучие ние бяхме и при социализма и в този момент “, споделя Светослав Аргиров.
Годината е 2023-та, само че сред четирите стени на един апартамент в София, действителността е друга. Там времето е спряло, стрелките са застинали на циферблата. Онова, което за доста хора е окончателно отминало е единственото настояще в този дом. В жилището влизат братя Аргирови - идоли на естрадната сцена през социализма, митове и през днешния ден, предава.
„ Това беше времето, в което ние бяхме млади, а както всички знаем – младостта е може би една от най-хубавите елементи от живота на човек. За злощастие, младостта ни мина през СОЦ-а. Не съм доста сигурен, че е за злощастие, тъй като имаше и доста хубави моменти. Със смесени усеща съм тук “, споделя Светослав Аргиров.
„ Все още не можем да решим по кое време е било по-добре – когато бяхме млади и беше по времето на СОЦ-а или в този момент, когато сме в преклонна възраст по времето на демокрацията “, споделя брат му Благовест.
За времето на социализма, през който двамата братя са идоли в очите на хиляди хора те описват:
„ Това, което си спомняме е това, което се случи при нас. То беше като сън. Ние станахме извънредно известни просто за един месец. Не можехме да вървим по улиците, на всички места ни спираха за подписи. Това е нещо, което не мога да кажа, че не ни е харесало – в противен случай. Многото концерти – и в България и в Съветския съюз тогава. Опитвахме се да бъдем съвременни. Всъщност, каквото можахме – направихме в региона на музиката “, споделя Благовест.
„ Той сподели „ опитвахме се ” – да, опитвахме се доколкото ни позволяваха, тъй като примерно не можеше да вървиш с съвременна прическа – по този начин, както младите през днешния ден вървят. Имаше комисии в радиото, които следяха текстовете на песните, трябваше да са подобаващи за тогавашния строй, да няма текстове, които подлагат на критика режима и по този начин “, добавя Светослав.
Благовест си спомня за случай по време на „ Златния Орфей “, когато са били с изрусени бретони и режисьорът е отказал да ги снима, преди да „ оправят “ косите си. Той споделя, че такива неща в този момент провокират у него трогване и смях.
„ Младите хора не могат да си показват, че това е истина. Даже аз съм разправял на някои мой млади сътрудници, те споделят: „ Ама съществено ли приказваш? ” Ами съществено! Така си беше “, споделя Светослав.
Благовест Аргиров счита, че тогава взаимоотношенията сред хората са били по-истински, а в този момент всичко е доста комерсиално. Всяко време си има своите позитивни и негативни черти, добавя той.
Светослав споделя: „ Искам да кажа едно нещо – не се оплакваме. Нямаме право да се оплакваме, тъй като ние тогава бяхме на върха. “
Благовест споделя, че телефоните от преди години провокират трогване в него. Той си спомня разнообразни случки: „ На Светослав много-много не му се свиреше, а майка ни непрекъснато ни ревизираше по телефона, обажда се, а примерно той излязъл някъде. “
„ Аз излизах долу, играех футбол с момчетата в махалата, до момента в който Благо свиреше на чело през целия ден “, добавя Светослав.
„ И майка ми вика: „ Брат ти по какъв начин е, свири ли? Тука ли е? ”, крещя: „ Да, тука е. ”, „ Дай ми го да го чуя! ” И аз сякаш, разтъпквам се по този начин една-две минути, пристигам и със същия глас – тя не може да познае кой е Благовест и кой е Светослав: „ Да, мамо. ” „ Как си, добре ли си, свириш ли? ”, „ Свиря мамо! ”, продължава описа си Благовест. Светослав добавя: „ Какво свириш? ” „ E, по какъв начин какво? Етюди. ”
Благовест си спомня, че не са можели да ги разпознаят по телефона и това доста им е пособие.
На въпроса дали съгласно тях има хора, които по този начин и не направиха крачката от едното време в другото време, те дават отговор:
„ Аз мисля, че има такива хора. За тях е доста мъчно да се приспособят към новите условия и те избират да си живеят по остарелия метод, само че не са в крайник с времето “, споделя Благовест.
„ На мен персонално това, че всичко към този момент е толкоз комерсиално не ми харесва. Защо? Защото за изкуството, когато всичко е толкоз комерсиално не е добре. Не е добре “, споделя Светослав. Той прибавя, че в предишното артистите е трябвало да се преценяват с порядките, които е налагала Българска комунистическа партия, а в този момент – с условията наложени от спонсорите.
„ Има някои неща, които са несъмнено разлика. Сега може да си купиш почитатели, може да си купиш хора, които са гледали твоята ария. Тогава нямаше такива работи, всичко беше по-искрено “, споделя Благовест.
Светослав добавя: „ Точно поради това доста от нашите сътрудници живеят или живяха в беднотия и си умряха в беднотия, тъй като те просто не можаха да се приспособят към този комерсиален свят, който внезапно нахлу в България. “
За детската стая Благовест споделя, че в нея има доста неща, които му припомнят за едно време, измежду които са колелото „ Балкан “, което всеки е мечтаел да има, по-късно JVC и грамофона „ Респром. Той си спомня, че техен братовчед, който е имал право да посещава Западен Белин им е донасял плочи.
Светослав си спомня по какъв начин майка им и татко им са купили и фамозния ВЕФ.
За това по какъв начин върви времето в България двамата братя споделят:
„ Ние вървим напред, само че доста постепенно и трудно. Нещата се случват тук, в България, най-бавно от целия соцлагер. Заради това сме и може би най-бедната страна в Европейски Съюз, само че вървят – изменена е България “, счита Благовест.
Светослав е на мнение, че най-големият минус за България е отношението към старите, възрастните хора. „ Жена ми е норвежка и сме си говорили с нея доста по този въпрос. Тя споделя: „ За една страна е доста значимо отношението и към възрастните хора, към тези, които са построили тази страна ”, добавя той.
За изкуството през днешния ден те споделят:
„ За да бъдем почтени – не всичко ни харесва, само че такова е времето. Нещата са се трансформирали. Не може нещата, които се вършат в региона на изкуството да бъдат харесвани от всички “, споделя Благовест. Той счита, че сега шоубизнесът е подложен на професионални основи – има компании, които държат целия пазар и в случай че работиш с тях те пускат по радиото и малкия екран, в случай че не работиш с тях – просто не те пускат.
„ Имах един случай, дори не един, доста хора ни питат: „ Абе в този момент няма такива артисти като едно време ”. Аз споделям: „ Не е по този начин, тъй като ти харесваш артистите от нашето потомство, само че младите харесват артистите от това потомство ”, споделя Светослав.
Благовест счита, че всяко потомство си има своите идоли, а Светослав прибавя, че всяко потомство има и своите идоли и своето изкуство.
Благовест споделя, че са издали книга и диск, създали са нова ария с Тони Димитрова, която е оглавила всички ранглисти, а на концертите хората я пеят дружно с тях, макар че е издадена единствено преди три месеца. Той споделя, че непознати хората го стопират по улиците и му споделят, че харесват песента. Не е елементарно човек да реализира такова нещо, това ни прави доста горди, прибавя той.
Благовест споделя и за емблематичния тв приемник от тяхното време – „ Велико Търново “. За него си спомня, че е било мъчно да се закупи, а и в тези години е било доста мъчно да се откри пъстър тв приемник.
„ Ние сме едни щастливи хора със Светослав, имахме необикновен късмет, тъй като на този свят, с цел да станеш известен, би трябвало да имаш и доста късмет. Разбира се и доста труд, само че без късмет нищо не става – късмет и шанс “, споделя Благовест Аргиров.
„ Моят урок е, че всяко време си има своите позитивни и негативни страни и за наше благополучие ние бяхме и при социализма и в този момент “, споделя Светослав Аргиров.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ