Йорданка Варджийска: Гласът ми не е моя заслуга, той е дар Божи!
Легендата на македонската ария приключва актьорско майсторство при проф. Надежда Сейкова, проф. Златко Павлов и Гергана Дянкова в ЮЗУ "Неофит Рилски ", само че фолклорната музика е нейна сбъдната фантазия. Може би тъй като е отраснала с нея, първите й дуети са с майка й и татко й в родния Благоевград. Йорданка Варджийска е измежду създателите на “Пирин фест” и “Пирин фолк”, където е печелила всички вероятни награди. Тази година също зарадва феновете си с невероятното си наличие на сцената в Летния спектакъл на Сандански. Репертоарът й включва многообразие от авторски песни на фолклорна основа и национални, най-вече от македонската област. Има издадени 4 солови музикални албума и 3 дуетни. Автор е на доста текстове за песни, както и на музиката към тях. Наред с “Приятели”, песента "Обичам те " е нейният максимален шлагер.
- Г-жо Варджийска, вие сте национална певица, чака се феновете ви да са улегнали хора, а доста от тях се държат като рок почитатели - назовават ви богиня, изписват рождената ви дата на къщата си, облепят стените на стаите си с ваши фотоси и прочие С какво си го обяснявате? И какво е възприятието от такава обич?
- Ами, не си го изяснявам. Аз постоянно съм се изненадвала и не мога да си показва, че може да има такава огромна обич от феновете към един реализатор. Може би ненапълно е, тъй като аз върша всичките си песни от душа и сърце за тези хора, за моята аудитория. И по всевъзможен метод се пробвам да бъда откровена към тях, да предавам моята психика. Това просто е едно взаимно привличане.
- Както споделят старите хора - каквото повикало, такова се обадило.
- (Смее се.) Да, правилно е това. Аз имам вяра, че в множеството случаи хората са положителни, само че в никакъв случай не съм си мислила, че мога да породя такава любов от тях към себе си. Не съм очаквала да получавам признателност, върша го, тъй като ги обичам, желая да им доставя наслаждение и наслада. Ако имат болежка, слушайки песента, да усетят едно утешение, едно душевно задоволство. Така пиша песните си, че да отразяват битието и любовта на хората.
- Доколкото знам, от време на време ги създавате по съответен мотив?
- Така е, от време на време ме впечатлява нечия орис. Например за един от фестивалите написах песента “Прости ми, баща мой” за едно момиче, което към този момент не е сред живите, светла му памет. Много искаше да й направя ария, описа ми за своя живот, описах го и хората плакаха. Момичето беше израсло в дома за сираци, майка й умряла, изоставено от татко си. Да не влизам в детайлности, само че нейната орис мощно развълнува публиката. И по тази причина тя я награди със своето предопределение.
- Много се приказва за лечебната мощ на вашите песни. Един кмет даже, откакто сте му се явили насън, се излекувал и решил да напише книга за вас. Нарече я “Златната певица на България”. Много ли такива случаи имате в дългогодишната си процедура?
- Вижте, малко се преекспонират тези неща. Аз не дръзвам да настоявам, че съм лечителка. Да, хората описват всякакви истории, свързани с моите песни. Например една екстрасенска ми показа, че по време на сеансите с млада жена пускала да звучи моя ария, само че тя не е по мой текст и музика, а е на композитора Никола Ваклинов. Просто моето осъществяване и методът, по който е усетила песента, са й дали някакъв прилив на сила и болната се е почувствала по-добре. В никакъв случай не желая да си отнемам непознати заслуги. Не аз съм лечителката. Аз даже не мога да кажа, че гласът ми е моя заслуга, той ми е подарък Божи. Иначе, от много време е прието, че музиката лекува. Естествено, този, който я извършва, способства с нещо, само че то е единствено една частица от цялата верига. Ще бъда удовлетворена и признателна, в случай че съм съумяла да оказа помощ.
- Вярвате ли в написаното от ориста?
- Дето се споделя, нищо не е наше, ние принадлежим на Бога. Нищо не е инцидентно. Случвало ми се е в миналото доста да желая нещо, да се пробвам да го направя, а то да не става. Ядосвала съм се, укорявала съм се. И в последна сметка след време се оказва, че съм признателна на ориста, че не се е получило. Един тип, нещо ме е предпазило, даже не знам какво. Има толкоз доста въпроси, на които не мога да си дам отговор, само че не е ли по този начин с всички?
- Доколкото знам, някои от най-близките ви хора са надалеч. Сигурно ви липсват, изключително внуците?
- Аз имам три внучета и трите са в чужбина. В момента са при мен, по тази причина съм доста щастлива. И песента ми “Мой роден край” постоянно допира душата и сърцето ми. Не е елементарно, когато околните ти са зад граница. Аз първоначално доста плачех, само че си споделих - Боже, какъв брой съм неблагодарна! Когато децата ти са добре, за какво би трябвало да плачеш?! Осъзнах, че е егоистично по отношение на тях да ги смущавам. Ако бяха тук и страдаха, че не могат да си намерят работа, по-добре ли щях да се усещам? Виждам какъв брой доста младежи са приключили солидно обучение и имат хубави специалности, а им се постанова да работят не по специалността си и не могат да се изявят у нас.
- Какво бихте желали да ви се случи през идващите 20 години?
- Много ми се желае постоянно да имам хубави хрумвания, да върша красиви песни и да веселя хората, които ги харесват. И да имам вълнуващи срещи с тях. Другата ми фантазия е фамилията ми да е крепко и всеки да се осъществя в своята област. Да се поддържаме, да се обичаме... Аз доста пъти споделям - Когато фамилията е крепко, и страната е здрава.
- Живеем в тежко и нестабилно време, по какъв начин това въздейства на публиката ви?
- Имаше интервал, когато хората нямаха доста благоприятни условия. То не че и в този момент доста имат, само че преди като че ли беше още по-тежко. И ми споделяха - желаеме всички да дойдем на твоя концерт, само че няма по какъв начин. Затова ще дойдат единствено децата, не можем да си позволим да купим билети за цялото семейство. Нали има една приказка - като те стяга връзката на обувката, не можеш да я стегнеш още повече. Сега доста общини вършат празници за хората и виждам по какъв начин на тях им се желае да отворят душите си, да не помнят за малко проблемите си. Като ги виждам по какъв начин се веселят и им е хубаво и прелестно, си споделям, че не съм изгубила феновете си, просто времената са такива.
- Повече младежи или повече посребрени коси виждате в публиката си?
- Знаете ли, има доста младежи и доста дечица, които вървят в танцови групи, пеят, изявяват се на фолклорни фестивали. И се веселя, че това се възстановява. Това е доста показателно за културата. Похвално е, че и на “Пирин фолк” направиха детски фестивал, с цел да има място, на което подрастващите да се изявят. Сцена, на която да се покажат. Защото може да си доста добър, само че в случай че нямаш поле за изява, никой няма да знае за теб. Българският народ е доста надарен, имаме самородни гении, които би трябвало да се развият.
- Няма да запитвам дали сте в категорията над 55, тъй като една дама не се пита за възрастта й. Но какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Така е, въпреки че не ми икономисаха годините в един вестник. (Смее се.) Аз не се дразня, тъй като по този метод ревизирам до каква степен са почтени тези, с които общуваш. Склонна съм да извинявам постъпките на хората, в случай че не са нагли и безскрупулни. Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Нося нещо детско в себе си и не се усещам стара. Не, не, не... Както споделя Стоянка Мутафова в своята книга “Добър вечер, столетие мое!”, усещам се млада, както се усеща моята душа. Просто тялото е нейна несъвършена обвивка. Така че, поисквам на читателите и на всички останали - дано душите ни са млади, даже когато телата ни не са напълно в синхрон с тях! Да имаме вяра в душата си! Тя ни демонстрира до каква степен сме съхранили младостта.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Г-жо Варджийска, вие сте национална певица, чака се феновете ви да са улегнали хора, а доста от тях се държат като рок почитатели - назовават ви богиня, изписват рождената ви дата на къщата си, облепят стените на стаите си с ваши фотоси и прочие С какво си го обяснявате? И какво е възприятието от такава обич?
- Ами, не си го изяснявам. Аз постоянно съм се изненадвала и не мога да си показва, че може да има такава огромна обич от феновете към един реализатор. Може би ненапълно е, тъй като аз върша всичките си песни от душа и сърце за тези хора, за моята аудитория. И по всевъзможен метод се пробвам да бъда откровена към тях, да предавам моята психика. Това просто е едно взаимно привличане.
- Както споделят старите хора - каквото повикало, такова се обадило.
- (Смее се.) Да, правилно е това. Аз имам вяра, че в множеството случаи хората са положителни, само че в никакъв случай не съм си мислила, че мога да породя такава любов от тях към себе си. Не съм очаквала да получавам признателност, върша го, тъй като ги обичам, желая да им доставя наслаждение и наслада. Ако имат болежка, слушайки песента, да усетят едно утешение, едно душевно задоволство. Така пиша песните си, че да отразяват битието и любовта на хората.
- Доколкото знам, от време на време ги създавате по съответен мотив?
- Така е, от време на време ме впечатлява нечия орис. Например за един от фестивалите написах песента “Прости ми, баща мой” за едно момиче, което към този момент не е сред живите, светла му памет. Много искаше да й направя ария, описа ми за своя живот, описах го и хората плакаха. Момичето беше израсло в дома за сираци, майка й умряла, изоставено от татко си. Да не влизам в детайлности, само че нейната орис мощно развълнува публиката. И по тази причина тя я награди със своето предопределение.
- Много се приказва за лечебната мощ на вашите песни. Един кмет даже, откакто сте му се явили насън, се излекувал и решил да напише книга за вас. Нарече я “Златната певица на България”. Много ли такива случаи имате в дългогодишната си процедура?
- Вижте, малко се преекспонират тези неща. Аз не дръзвам да настоявам, че съм лечителка. Да, хората описват всякакви истории, свързани с моите песни. Например една екстрасенска ми показа, че по време на сеансите с млада жена пускала да звучи моя ария, само че тя не е по мой текст и музика, а е на композитора Никола Ваклинов. Просто моето осъществяване и методът, по който е усетила песента, са й дали някакъв прилив на сила и болната се е почувствала по-добре. В никакъв случай не желая да си отнемам непознати заслуги. Не аз съм лечителката. Аз даже не мога да кажа, че гласът ми е моя заслуга, той ми е подарък Божи. Иначе, от много време е прието, че музиката лекува. Естествено, този, който я извършва, способства с нещо, само че то е единствено една частица от цялата верига. Ще бъда удовлетворена и признателна, в случай че съм съумяла да оказа помощ.
- Вярвате ли в написаното от ориста?
- Дето се споделя, нищо не е наше, ние принадлежим на Бога. Нищо не е инцидентно. Случвало ми се е в миналото доста да желая нещо, да се пробвам да го направя, а то да не става. Ядосвала съм се, укорявала съм се. И в последна сметка след време се оказва, че съм признателна на ориста, че не се е получило. Един тип, нещо ме е предпазило, даже не знам какво. Има толкоз доста въпроси, на които не мога да си дам отговор, само че не е ли по този начин с всички?
- Доколкото знам, някои от най-близките ви хора са надалеч. Сигурно ви липсват, изключително внуците?
- Аз имам три внучета и трите са в чужбина. В момента са при мен, по тази причина съм доста щастлива. И песента ми “Мой роден край” постоянно допира душата и сърцето ми. Не е елементарно, когато околните ти са зад граница. Аз първоначално доста плачех, само че си споделих - Боже, какъв брой съм неблагодарна! Когато децата ти са добре, за какво би трябвало да плачеш?! Осъзнах, че е егоистично по отношение на тях да ги смущавам. Ако бяха тук и страдаха, че не могат да си намерят работа, по-добре ли щях да се усещам? Виждам какъв брой доста младежи са приключили солидно обучение и имат хубави специалности, а им се постанова да работят не по специалността си и не могат да се изявят у нас.
- Какво бихте желали да ви се случи през идващите 20 години?
- Много ми се желае постоянно да имам хубави хрумвания, да върша красиви песни и да веселя хората, които ги харесват. И да имам вълнуващи срещи с тях. Другата ми фантазия е фамилията ми да е крепко и всеки да се осъществя в своята област. Да се поддържаме, да се обичаме... Аз доста пъти споделям - Когато фамилията е крепко, и страната е здрава.
- Живеем в тежко и нестабилно време, по какъв начин това въздейства на публиката ви?
- Имаше интервал, когато хората нямаха доста благоприятни условия. То не че и в този момент доста имат, само че преди като че ли беше още по-тежко. И ми споделяха - желаеме всички да дойдем на твоя концерт, само че няма по какъв начин. Затова ще дойдат единствено децата, не можем да си позволим да купим билети за цялото семейство. Нали има една приказка - като те стяга връзката на обувката, не можеш да я стегнеш още повече. Сега доста общини вършат празници за хората и виждам по какъв начин на тях им се желае да отворят душите си, да не помнят за малко проблемите си. Като ги виждам по какъв начин се веселят и им е хубаво и прелестно, си споделям, че не съм изгубила феновете си, просто времената са такива.
- Повече младежи или повече посребрени коси виждате в публиката си?
- Знаете ли, има доста младежи и доста дечица, които вървят в танцови групи, пеят, изявяват се на фолклорни фестивали. И се веселя, че това се възстановява. Това е доста показателно за културата. Похвално е, че и на “Пирин фолк” направиха детски фестивал, с цел да има място, на което подрастващите да се изявят. Сцена, на която да се покажат. Защото може да си доста добър, само че в случай че нямаш поле за изява, никой няма да знае за теб. Българският народ е доста надарен, имаме самородни гении, които би трябвало да се развият.
- Няма да запитвам дали сте в категорията над 55, тъй като една дама не се пита за възрастта й. Но какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Така е, въпреки че не ми икономисаха годините в един вестник. (Смее се.) Аз не се дразня, тъй като по този метод ревизирам до каква степен са почтени тези, с които общуваш. Склонна съм да извинявам постъпките на хората, в случай че не са нагли и безскрупулни. Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Нося нещо детско в себе си и не се усещам стара. Не, не, не... Както споделя Стоянка Мутафова в своята книга “Добър вечер, столетие мое!”, усещам се млада, както се усеща моята душа. Просто тялото е нейна несъвършена обвивка. Така че, поисквам на читателите и на всички останали - дано душите ни са млади, даже когато телата ни не са напълно в синхрон с тях! Да имаме вяра в душата си! Тя ни демонстрира до каква степен сме съхранили младостта.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ