Даниел Боримиров на 50: Първата дума на успеха ми е Левски
Легендата на Левски и българския футбол Даниел Боримиров през днешния ден чества своя 50-годишен празник. Той приказва пред " 24 часа " за триумфите си, Левски и родния футбол. - Ако успееш да настроиш мозъка си, че усмихнатият и изглеждащ постоянно във форма Даниел Боримиров към този момент е на 50, какви са първите мисли, които нахлуват в главата ти? - Не мога даже да си показва, че съм на 50. Някак незабелязано мина времето. Живеем в толкоз динамичен свят, че даже не осъзнаваме по какъв начин времето лети. И би трябвало да си призная - не го усетих и аз. А толкоз доста вода изтече... - Коя бе най-сладката вода, която пи през тези години? - Благодарен съм на ориста за всичко, което ми се е случило, само че най-много за прелестното семейство, което имам. Това е най-голямото ми благополучие. - С кои 5 думи би описал триумфа си през тези 50 години? - Първата е Левски. Първата дума и първата огромна обич, тъй като, идвайки в Левски, не бях срещнал брачната половинка си. Една година откакто дойдох в София, се запознахме с Афродита. И тя се трансформира в най-важната дума, в най-важния човек в живота ми. Тя е моята опора. Заедно сме посрещали всичко. Затова споделям огромно благодаря на ориста - за фамилията, което имам. И в случай че продължа да назовавам щастието с имена, разумно стигам до Джулия и Алекс. Прекрасните ни деца. А те се родиха на паметни дати - Джулия след успеха ни с Левски над ЦСКА със 7:1 през 1994 година, а Алекс тъкмо в деня, в който Левски би ЦСКА 5:0 през 1998 година Сякаш ориста отново имаше пръст. Бихме ЦСКА 7:1 на 23 септември 1994-а, дори още се чудя по какъв начин жена ми устоя оня мач, неописуемите страсти оня ден. А три дни по-късно, на 26 септември, се роди щерка ни. Синът ни пък се роди навръх 13 май 1998 година - деня, в който Левски завоюва финала за купата на България против ЦСКА с 5:0 - " подарък " за 50-годишния празник на безконечния противник. И отново стигам до ориста. Първо съм признателен, че ме е дарила с деца и съм изпитал това голямо благополучие от живота. Но не мога да си показва, че ориста няма пръст и в другото. Такива значими персонални събития тъкмо след паметни, исторически победи на обичания ми Левски, и то не против какъв да е, а против огромния противник. Логично идва и петата дума, с която свързвам триумфа си през миналите години - България. Изживях незабравими страсти, вардя фантастични мемоари, каквито поисквам на всеки да има в живота си. Успехите с националния тим са се запечатали в съзнанието ми и също са се трансформирали в част от мен.
- Би ли направил самобитна ранглиста на петте ти най-паметни футболни загатна? - Ще стартира с прекосяването ми от Бдин (Видин) в Левски с помощта на Павел Панов, който беше треньор на Левски, и Стефан Грозданов, който беше треньор на Бдин. Един ден Стефан Грозданов пристигна при мен и ми сподели, че в случай че не преставам да се представям по същия метод, в случай че продължа да въвеждам голове, скоро може да заиграя в един от столичните грандове. Не ми сподели кой, не ми сподели нищо съответно, нищо повече. Три месеца по-късно играехме контрола с младежкия народен тим против Левски. Бихме 3:2, а аз означих един от головете във вратата на Левски. След мача при мен пристигна Павел Панов и ми сподели, че ме е следил и доста харесва играта ми. Попита ме дали бих имал предпочитание и по какъв начин бих се почувствал, в случай че скоро заиграя в Левски. В оня миг се почувствах на седмото небе от благополучие. Бих траял с шампионските ми трофеи с Левски. Имам общо пет като футболист и една като състезателен шеф. Но няма да не помни първата през 1993-а - до тогава не познавах това неповторимо възприятие. А не щеш ли заслужихме да го изпитаме и през 1994-а, и през 1995-а. В оня интервал имахме неповторим колектив и играехме доста добър футбол. 1994 година и триумфът на България на международното състезание в Съединени американски щати. Бях най-младият в националния тим при този футболен поход, който вечно ще остане в историята на българския футбол. Първият ми гол на международно състезание за 4:0 против Гърция оформи крайния резултат на първата българска победа на международни финали. След това и вкараната дузпа против Мексико. Незабравими мигове. И несъмнено - цялостното достижение на невероятния народен тим на България, в който имах достойнството да бъда и аз. Четвърти в света, само че със златен етикет - и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно. Преминаването ми от Левски в Мюнхен 1860 година след САЩ94 също е важен футболен миг в живота ми. Неописуемото възприятие да се трансформира в любим на почитателите в Мюнхен. Левски и Мюнхен 1860 - това са двата клуба, които са ме построили и като темперамент, само че са построили и моя футболен облик. Европейската приказка с Левски - няма по какъв начин да не отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 година, откакто се завърнах на " Герена ". През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, а през 2006-2007 година станахме първият български тим в групите на Шампионската лига. - За какво мечтаеш през вторите 50? - Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да съумявам с всичко, с което се захвана. - Имаш ли упоритости за работа във футбола и след 50-ата си годишнина? - Радвам се, че още кипя от сила и имам какво още да дам на футбола. - Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол? - Надявам се да се избере персона, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно - Имаш ли любимец за човек, който би бил сполучлив президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на идния конгрес? - Ако загатна съответно име, единствено ще дам мотив за спекулации на едни и може би ще разсърдя други. А в действителност няма потребност нито от едното, има потребност от доста работа и гледане в една посока в името на българския футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България, преценяват отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по въпросния път напред и нагоре.
- Би ли направил самобитна ранглиста на петте ти най-паметни футболни загатна? - Ще стартира с прекосяването ми от Бдин (Видин) в Левски с помощта на Павел Панов, който беше треньор на Левски, и Стефан Грозданов, който беше треньор на Бдин. Един ден Стефан Грозданов пристигна при мен и ми сподели, че в случай че не преставам да се представям по същия метод, в случай че продължа да въвеждам голове, скоро може да заиграя в един от столичните грандове. Не ми сподели кой, не ми сподели нищо съответно, нищо повече. Три месеца по-късно играехме контрола с младежкия народен тим против Левски. Бихме 3:2, а аз означих един от головете във вратата на Левски. След мача при мен пристигна Павел Панов и ми сподели, че ме е следил и доста харесва играта ми. Попита ме дали бих имал предпочитание и по какъв начин бих се почувствал, в случай че скоро заиграя в Левски. В оня миг се почувствах на седмото небе от благополучие. Бих траял с шампионските ми трофеи с Левски. Имам общо пет като футболист и една като състезателен шеф. Но няма да не помни първата през 1993-а - до тогава не познавах това неповторимо възприятие. А не щеш ли заслужихме да го изпитаме и през 1994-а, и през 1995-а. В оня интервал имахме неповторим колектив и играехме доста добър футбол. 1994 година и триумфът на България на международното състезание в Съединени американски щати. Бях най-младият в националния тим при този футболен поход, който вечно ще остане в историята на българския футбол. Първият ми гол на международно състезание за 4:0 против Гърция оформи крайния резултат на първата българска победа на международни финали. След това и вкараната дузпа против Мексико. Незабравими мигове. И несъмнено - цялостното достижение на невероятния народен тим на България, в който имах достойнството да бъда и аз. Четвърти в света, само че със златен етикет - и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно. Преминаването ми от Левски в Мюнхен 1860 година след САЩ94 също е важен футболен миг в живота ми. Неописуемото възприятие да се трансформира в любим на почитателите в Мюнхен. Левски и Мюнхен 1860 - това са двата клуба, които са ме построили и като темперамент, само че са построили и моя футболен облик. Европейската приказка с Левски - няма по какъв начин да не отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 година, откакто се завърнах на " Герена ". През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, а през 2006-2007 година станахме първият български тим в групите на Шампионската лига. - За какво мечтаеш през вторите 50? - Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да съумявам с всичко, с което се захвана. - Имаш ли упоритости за работа във футбола и след 50-ата си годишнина? - Радвам се, че още кипя от сила и имам какво още да дам на футбола. - Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол? - Надявам се да се избере персона, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно - Имаш ли любимец за човек, който би бил сполучлив президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на идния конгрес? - Ако загатна съответно име, единствено ще дам мотив за спекулации на едни и може би ще разсърдя други. А в действителност няма потребност нито от едното, има потребност от доста работа и гледане в една посока в името на българския футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България, преценяват отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по въпросния път напред и нагоре.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ