Даниел Боримиров на 50: Първата дума на успеха ми е Левски
Легендата на Левски и българския футбол Даниел Боримиров през днешния ден чества своя 50-годишен празник. Борето приказва пред " 24 часа " за триумфите си, Левски и родния футбол.
Ако успееш да настроиш мозъка си, че усмихнатият и изглеждащ постоянно във форма Даниел Боримиров към този момент е на 50, какви са първите мисли, които нахлуват в главата ти?
- Не мога даже да си показва, че съм на 50. Някак незабелязано мина времето. Живеем в толкоз динамичен свят, че даже не осъзнаваме по какъв начин времето лети. И би трябвало да си призная - не го усетих и аз. А толкоз доста вода изтече...
Коя бе най-сладката вода, която пи през тези години?
- Благодарен съм на ориста за всичко, което ми се е случило, само че най-много за прелестното семейство, което имам. Това е най-голямото ми благополучие.
С кои 5 думи би описал триумфа си през тези 50 години?
- Първата е Левски. Първата дума и първата огромна обич, тъй като, идвайки в Левски, не бях срещнал брачната половинка си. Една година откакто дойдох в София, се запознахме с Афродита. И тя се трансформира в най-важната дума, в най-важния човек в живота ми. Тя е моята опора. Заедно сме посрещали всичко. Затова споделям огромно благодаря на ориста - за фамилията, което имам. И в случай че продължа да назовавам щастието с имена, разумно стигам до Джулия и Алекс. Прекрасните ни деца. А те се родиха на паметни дати - Джулия след успеха ни с Левски над ЦСКА със 7:1 през 1994 година, а Алекс тъкмо в деня, в който Левски би ЦСКА 5:0 през 1998 година Сякаш ориста отново имаше пръст. Бихме ЦСКА 7:1 на 23 септември 1994-а, дори още се чудя по какъв начин жена ми устоя оня мач, неописуемите страсти оня ден. А три дни по-късно, на 26 септември, се роди щерка ни. Синът ни пък се роди навръх 13 май 1998 година - деня, в който Левски завоюва финала за купата на България против ЦСКА с 5:0 - " подарък " за 50-годишния празник на безконечния противник. И отново стигам до ориста. Първо съм признателен, че ме е дарила с деца и съм изпитал това голямо благополучие от живота. Но не мога да си показва, че ориста няма пръст и в другото. Такива значими персонални събития тъкмо след паметни, исторически победи на обичания ми Левски, и то не против какъв да е, а против огромния противник. Логично идва и петата дума, с която свързвам триумфа си през миналите години - България. Изживях незабравими страсти, вардя фантастични мемоари, каквито поисквам на всеки да има в живота си. Успехите с националния тим са се запечатали в съзнанието ми и също са се трансформирали в част от мен.
Би ли направил самобитна ранглиста на петте ти най-паметни футболни загатна?
- Ще стартира с прекосяването ми от Бдин (Видин) в Левски с помощта на Павел Панов, който беше треньор на Левски, и Стефан Грозданов, който беше треньор на Бдин. Един ден Стефан Грозданов пристигна при мен и ми сподели, че в случай че не преставам да се представям по същия метод, в случай че продължа да въвеждам голове, скоро може да заиграя в един от столичните грандове. Не ми сподели кой, не ми сподели нищо съответно, нищо повече. Три месеца по-късно играехме контрола с младежкия народен тим против Левски. Бихме 3:2, а аз означих един от головете във вратата на Левски. След мача при мен пристигна Павел Панов и ми сподели, че ме е следил и доста харесва играта ми. Попита ме дали бих имал предпочитание и по какъв начин бих се почувствал, в случай че скоро заиграя в Левски. В оня миг се почувствах на седмото небе от благополучие.
Бих траял с шампионските ми трофеи с Левски. Имам общо пет като футболист и една като състезателен шеф. Но няма да не помни първата през 1993-а - до тогава не познавах това неповторимо възприятие. А не щеш ли заслужихме да го изпитаме и през 1994-а, и през 1995-а. В оня интервал имахме неповторим колектив и играехме доста добър футбол.
1994 година и триумфът на България на международното състезание в Съединени американски щати. Бях най-младият в националния тим при този футболен поход, който вечно ще остане в историята на българския футбол. Първият ми гол на международно състезание за 4:0 против Гърция оформи крайния резултат на първата българска победа на международни финали. След това и вкараната дузпа против Мексико. Незабравими мигове. И несъмнено - цялостното достижение на невероятния народен тим на България, в който имах достойнството да бъда и аз. Четвърти в света, само че със златен етикет - и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно.
Преминаването ми от Левски в Мюнхен 1860 година след САЩ94 също е важен футболен миг в живота ми. Неописуемото възприятие да се трансформира в любим на почитателите в Мюнхен. Левски и Мюнхен 1860 - това са двата клуба, които са ме построили и като темперамент, само че са построили и моя футболен облик.
Европейската приказка с Левски - няма по какъв начин да не отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 година, откакто се завърнах на " Герена ". През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, а през 2006-2007 година станахме първият български тим в групите на Шампионската лига.
За какво мечтаеш през вторите 50?
- Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да съумявам с всичко, с което се захвана.
Имаш ли упоритости за работа във футбола и след 50-ата си годишнина?
- Радвам се, че още кипя от сила и имам какво още да дам на футбола.
Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол?
- Надявам се да се избере персона, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно
Имаш ли любимец за човек, който би бил сполучлив президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на идния конгрес?
- Ако загатна съответно име, единствено ще дам мотив за спекулации на едни и може би ще разсърдя други. А в действителност няма потребност нито от едното, има потребност от доста работа и гледане в една посока в името на българския футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България, преценяват отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по въпросния път напред и нагоре.
Не единствено на футболните хора, на всички хора в България поисквам да сме по-положителни и да си оказваме помощ. Пожелавам на всички да сме здрави. А в случай че сме и по-позитивни и си оказваме помощ, това към този момент ще е причина за по-добри дни.
Ако успееш да настроиш мозъка си, че усмихнатият и изглеждащ постоянно във форма Даниел Боримиров към този момент е на 50, какви са първите мисли, които нахлуват в главата ти?
- Не мога даже да си показва, че съм на 50. Някак незабелязано мина времето. Живеем в толкоз динамичен свят, че даже не осъзнаваме по какъв начин времето лети. И би трябвало да си призная - не го усетих и аз. А толкоз доста вода изтече...
Коя бе най-сладката вода, която пи през тези години?
- Благодарен съм на ориста за всичко, което ми се е случило, само че най-много за прелестното семейство, което имам. Това е най-голямото ми благополучие.
С кои 5 думи би описал триумфа си през тези 50 години?
- Първата е Левски. Първата дума и първата огромна обич, тъй като, идвайки в Левски, не бях срещнал брачната половинка си. Една година откакто дойдох в София, се запознахме с Афродита. И тя се трансформира в най-важната дума, в най-важния човек в живота ми. Тя е моята опора. Заедно сме посрещали всичко. Затова споделям огромно благодаря на ориста - за фамилията, което имам. И в случай че продължа да назовавам щастието с имена, разумно стигам до Джулия и Алекс. Прекрасните ни деца. А те се родиха на паметни дати - Джулия след успеха ни с Левски над ЦСКА със 7:1 през 1994 година, а Алекс тъкмо в деня, в който Левски би ЦСКА 5:0 през 1998 година Сякаш ориста отново имаше пръст. Бихме ЦСКА 7:1 на 23 септември 1994-а, дори още се чудя по какъв начин жена ми устоя оня мач, неописуемите страсти оня ден. А три дни по-късно, на 26 септември, се роди щерка ни. Синът ни пък се роди навръх 13 май 1998 година - деня, в който Левски завоюва финала за купата на България против ЦСКА с 5:0 - " подарък " за 50-годишния празник на безконечния противник. И отново стигам до ориста. Първо съм признателен, че ме е дарила с деца и съм изпитал това голямо благополучие от живота. Но не мога да си показва, че ориста няма пръст и в другото. Такива значими персонални събития тъкмо след паметни, исторически победи на обичания ми Левски, и то не против какъв да е, а против огромния противник. Логично идва и петата дума, с която свързвам триумфа си през миналите години - България. Изживях незабравими страсти, вардя фантастични мемоари, каквито поисквам на всеки да има в живота си. Успехите с националния тим са се запечатали в съзнанието ми и също са се трансформирали в част от мен.
Би ли направил самобитна ранглиста на петте ти най-паметни футболни загатна?
- Ще стартира с прекосяването ми от Бдин (Видин) в Левски с помощта на Павел Панов, който беше треньор на Левски, и Стефан Грозданов, който беше треньор на Бдин. Един ден Стефан Грозданов пристигна при мен и ми сподели, че в случай че не преставам да се представям по същия метод, в случай че продължа да въвеждам голове, скоро може да заиграя в един от столичните грандове. Не ми сподели кой, не ми сподели нищо съответно, нищо повече. Три месеца по-късно играехме контрола с младежкия народен тим против Левски. Бихме 3:2, а аз означих един от головете във вратата на Левски. След мача при мен пристигна Павел Панов и ми сподели, че ме е следил и доста харесва играта ми. Попита ме дали бих имал предпочитание и по какъв начин бих се почувствал, в случай че скоро заиграя в Левски. В оня миг се почувствах на седмото небе от благополучие.
Бих траял с шампионските ми трофеи с Левски. Имам общо пет като футболист и една като състезателен шеф. Но няма да не помни първата през 1993-а - до тогава не познавах това неповторимо възприятие. А не щеш ли заслужихме да го изпитаме и през 1994-а, и през 1995-а. В оня интервал имахме неповторим колектив и играехме доста добър футбол.
1994 година и триумфът на България на международното състезание в Съединени американски щати. Бях най-младият в националния тим при този футболен поход, който вечно ще остане в историята на българския футбол. Първият ми гол на международно състезание за 4:0 против Гърция оформи крайния резултат на първата българска победа на международни финали. След това и вкараната дузпа против Мексико. Незабравими мигове. И несъмнено - цялостното достижение на невероятния народен тим на България, в който имах достойнството да бъда и аз. Четвърти в света, само че със златен етикет - и в нашите сърца, и в сърцата на милиони българи. Безценно.
Преминаването ми от Левски в Мюнхен 1860 година след САЩ94 също е важен футболен миг в живота ми. Неописуемото възприятие да се трансформира в любим на почитателите в Мюнхен. Левски и Мюнхен 1860 - това са двата клуба, които са ме построили и като темперамент, само че са построили и моя футболен облик.
Европейската приказка с Левски - няма по какъв начин да не отлича и невероятните мигове през 2005, 2006 и 2007 година, откакто се завърнах на " Герена ". През сезон 2005-2006 стигнахме до 1/4-финал за купата на УЕФА, а през 2006-2007 година станахме първият български тим в групите на Шампионската лига.
За какво мечтаеш през вторите 50?
- Да съм жив и здрав. И дай боже да разполагам със силите да съумявам с всичко, с което се захвана.
Имаш ли упоритости за работа във футбола и след 50-ата си годишнина?
- Радвам се, че още кипя от сила и имам какво още да дам на футбола.
Как ще коментираш процесите по високите етажи на българския футбол?
- Надявам се да се избере персона, която да поведе България към оттласкването от футболното дъно
Имаш ли любимец за човек, който би бил сполучлив президент на БФС? Какво би посъветвал делегатите на идния конгрес?
- Ако загатна съответно име, единствено ще дам мотив за спекулации на едни и може би ще разсърдя други. А в действителност няма потребност нито от едното, има потребност от доста работа и гледане в една посока в името на българския футбол. Нека делегатите, хората, които се занимават с футбол в България, преценяват отговорно кой е най-подходящият човек да поведе всички по въпросния път напред и нагоре.
Не единствено на футболните хора, на всички хора в България поисквам да сме по-положителни и да си оказваме помощ. Пожелавам на всички да сме здрави. А в случай че сме и по-позитивни и си оказваме помощ, това към този момент ще е причина за по-добри дни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ