Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде ексклузивно интервю пред

Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде извънредно изявление пред предаването " Събуди се " по NOVA, в което той приказва за своята биографична книга, както и за измените и тежките загуби в последните години.

" Болката остава, тъй като съм претърпял най-хубавите неща в моя състезателен път, само че когато болката пристигна от втори, от трети, тогава към този момент е доста по-голяма. Ако ме настъпи, в случай че ми направи недодялан фаул, го одобрявам, тъй като е част от играта. Но когато си толкоз непосредствен, горе-долу потта е една и съща, фланелките ни са били мокри и сме играли и има трети или четвърти човек, който се намесва, там не прощавам.

Това е огромната ми болежка. Аз си я нося. Тъжно ми е, тупти ми сърцето, че станаха тези неща. Аз съм си аз. Няма да ми тръгнат сълзите, в противен случай, ще го преодолея. Но като пусна фрагменти или прочета нещо някъде, връщам лентата обратно. Когато сме почнали, когато сме били никои, бягали сме по тия сгурии. После, когато сме били на тези килими, радвали сме милиони хора, това остава вечно.

Тежко е, баща, лека му пръст, до последно имах религия, че ще преодолее това заболяване, само че Господ си го прибра. Трифон (Иванов), лека му пръст, също, може би бях последният човек, с който той е разговарял. Остават си спомените. Три дни преди да почине Йохан Кройф, бях с него. Като погледна нагоре и лицата им са пред мен. Загубих трима индивида за доста малко време. Спомените си остават, това са хубавите мемоари по какъв начин съм ги претърпял с тях. Макар че не целият ни път е бил начертан. Винаги сме преодолявали тези неща.

Понякога ме е спасявала маската. Днес сме горе-долу сътрудници, тъй като ми е такава работата. Като футболист съм слагал маската, като треньор. Виждала си по какъв начин ми се трансформира лицето като стъпя на терена. Искам да надвивам непрекъснато. Аз би трябвало да съм си аз. Но моите сътрудниците постоянно са били с мен. Маската е била, с цел да съм подобен, какъвто съм. Много пъти е била, тъй като не желая да ме безпокоят.

В книгата ми обаче маски няма. Вътре е написано всичко. Искам тази книга да остане за спомен, книгата е доста забавна, има неща, които за пръв път ще прочетат, тъй като маската я няма, аз съм си аз. Вътре в книгата няма нещо подмолно, всичко е едно към едно каквото съм претърпял. Казвам това, което е на сърцето ми. Понякога съм бъркал, само че съм намирал метод в случай че съм прегрешил, да стисна ръката, да се извиня. То няма безгрешни хора, аз съм един от тях, непрекъснато бъркам. Ще има и критици, напълно обикновено. Днес ние не можем да им се сърдим. Успяхме да създадем нещо, което е от доста време насам. Преди повече от 2 години започнахме да приказваме, да си припомняме неща.

Продължавам напред. В книгата е всичко, което съм претърпял на мой тил, желая да остане в съзнанието на младежите, да видят от кое място съм тръгнал и до каква степен съм стигнал. Аз не мога да се трансформира. Ако се трансформира, тази книга няма да я издам. Тези хора от първия ден ми дадоха едно успокоение, че желаят те да са издателите, те да са хората. На първата среща им споделих, вие сте и диалогът завърши.

Аз не мога да се трансформира и няма да се трансформира. Защото няма да съм тоя, който ме познавате на терена и отвън терена, въпреки че доста хора не ме познават отвън терена. Много хора спекулират, с някоя фотография, с някой случай, само че това е нашето всекидневие.

Турнето на 008 стартира от Барселона, бях на Барса-Севиля, Барселона-Интер и Барселона-Реал Мадрид, оттова за няколко дни отидох до Манчестър, видях се с Чики Бегиристайн и Пеп Гуардиола, неразделни другари сме. Оттам ме одобри Юрген Клоп в Ливърпул дружно с Джеймс Милнър, видях се с всички футболисти. Оттам се върнах в Манчестър при Жозе Моуриньо и цялата негова армия. Когато седна да приказвам с тях, аз авансово съм се подготвил какви въпроси да им задам.

Важен е тонът по какъв начин го задаваш. Казваме, че Моуриньо е нахален, не е по този начин. Когато беше треньор на Челси, си спомняш по какъв начин го одобриха тук. Той споделя, `Христо, аз не съм не запомнил 1996 като пристигнах в Барселона, аз бях Жозе никой, само че с помощта на теб, на Джика Попеску, на Гуардиола, Луис Енрике, Луиш Фиго, Витор Баия, Фернандо Коуто, Джика Попеску, вие всички ми помогнахме от Жозе никой да тръгне моя път и през днешния ден да съм този управител, който съм. Моите въпроси са добре готови ", показа Камата.