Драган Джаич: На Балканите сме осъдени да нямаме материални условия за високи резултати
Легендата Драган Джаич даде извънредно изявление за предаването " Код спорт по ТВ+. Той има славата на най-хубавия футболист на някогашна Югославия. Ляво крило, невъзможни финтове, центрирания по конец... За него обаче споделят, че по политически и дори географскси аргументи е най-неодоцененият футболист в европейския футбол. Но най-популярният футболен портал „ Goal “ го подреди в идеалния тим на европейските шампионати за всички времена. Легенда на „ Цървена звезда “ като футболист и изобщо емблема на този прочут белградски клуб.
- Добър ден, господин Джаич, виждаме ви тук, на стадион " Мала Маракана ". Какво прави един почетен президент на Цървена звезда, какъвто сте вие?
- Бях президент преди три години, а в този момент съм почетен президент. Най-важното е че съм тук, в Цървена звезда. В клуба съм общо 55 години.
- Какво вършиме? Само ходите на мачове или имате думата в клуба?
- Нямам някакви специфични отговорности. Идвам в клуба, приказвам с треньора, с членовете на управата. Искам да им предам опита си, мисленето си на хората, които в този момент са виновни за всичко - за резултатите и за живота на клуба изобщо.
- Как се развива Цървена звезда сега?
- Ако приказваме за резултатите, Цървена звезда е добре. А по отношение на някои други неща, то в клубовете от Сърбия и някогашна Югославия постоянно има някои материални проблеми, само че ние се оправяме някак си. Ситуацията не е идеална, само че не е и чак толкоз зле. Ще ви го кажа по този начин: Не е както беше едно време, само че ще дойдат по-добри времена.
- А за какво популярен тим като Цървена звезда не може да влезе в Шампионската лига?
- Цървена звезда би трябвало да играе в Шампионската лига. Преди 10-12 години имаше огромен проблем да се влезе. Сега всички напират за групите. Нашият клуб е доста огромен, доста известен и е обикновено почитателите да желаят Цървена звезда да е в Шампионска лига. Миналото лято имахме преференциална обстановка. Играхме против доста мощен български тим и постигнахме добър резултат в България – 2:2. Лудогорец обаче сподели, че е по-подготвеният състав, а и по-добрият в този миг. Тук ни победиха с 4:2.
- Как почитателите одобряват това, че тимът не е толкоз мощен както преди в европейските шампионати?
- В нашата страна се случиха доста промени. Стигна се до разпадането на Югославия. Цървена звезда към този момент няма опциите, които имаше преди. Не може да докара играчи от всички републики на някогашна Югославия. Сега е доста мъчно да се направи подобен тим, само че би трябвало да работим. Цървена звезда не може да се задоволява с това да е първенец на Сърбия, а би трябвало да играе в Европа. Мисля, че скоро и това ще се случи. Може би даже още тази година.
- Вас ви считат за най-хубавия състезател на Югославия, на Сърбия за всички времена. Какво значи за вас това?
- Голямо самопризнание е. Приятно ми е, че съм приет от някогашните играчи и страната. Знам, че не всички са на това мнение, само че въпреки всичко бях разгласен за подобен публично. Това ме радва доста.
- Какво значи за едно момче на 17 години да направи дебют в Цървена звезда, както се случи на вас?
- Трудно е да се опише. Бях покорен от футбола, започнах да играя доста млад в първия тим. Играх тук 15 години, а по-късно бях шеф и президент на клуба. Но най-важното е, че обичах доста футбола, обичах да се потвърждавам. Играх и за националния тим и постоянно съм гледал да ходя напред, да се модернизирам. Никога не съм се задоволявал с това дали ме хвалят или подлагат на критика, постоянно желаех да реализира още и още. Дали съумях? Не мога да приказвам за себе си, само че мисля, че има от какво да съм удовлетворен.
- Дебютът ви не е на " Маракана ", той беше основан по-късно. Целият ви живот е минал на този стадион. Какво значи за вас и за почитателите " Мала Маракана "?
- Вижте, това е стадион, за който почитателите взеха решение да се споделя " Маракана ". Сега името е друго - " Райко Митич ", кръстен е на огромния футболист на Цървена звезда. Но " Маракана " си остава знак, " Маракана " от Бразилия. И до ден сегашен почитателите приказват за стадиона като за " Маракана ". Съоръжението е доста хубаво. Без седалките събираше 100 000 фенове. Сега е осъвременен и събира 55 000. Трибуните постоянно са били цялостни. Звезда постоянно играеше в Европа. Знаете, че бяхме международни клубни първенци, спечелихме Междуконтиненталната купа в Токио. Отбор с такива достижения заслужава този стадион.
- Къде се научихте да дриблирате. Имахте ли кумир?
- Научих се, когато започнах да играя футбол. Дрибълът се учи мъчно, той идва от вътрешната страна. И при мен се получи по този начин. Търсех решение на обстановката съгласно дейностите на противника - дали да го надбягам или да дриблирам. В множеството случаи не дриблирах на място, обичах да имам шир. Не се задоволявах единствено с това да го мина и да остана на едно място, желаех да го мина и да потегли напред, а по-късно или да шутирам, или да центрирам.
- А имахте ли кумир, от който сте гледали?
- Харесваха ми следните играчи: на първо място Пеле, по-късно Еузебио, след това Кройф, Бекенбауер, Роналдо - бразилецът, настоящия Ронадло, Меси, който е един от най-хубавите играчи, които съм гледал. Също по този начин Роналдиньо. Има доста изключителни футболисти.
- Цървена звезда беше доста покрай Купата на европейските първенци през 1971 година Как по този начин спечелихте с 4:1 тук, обаче най-после отпаднахте от Панатинайкос?
- Аз не играх, бях осъден.
- Защо, какво направихте?
- Бях изпъден против Карл Цайс в Йена. И до ден сегашен не знам за какво. Мисля, че съдията позволи огромна неточност. Този мач се игра на доста тежък терен. Беше валяло сняг, той се бе стопил и теренът приличаше на тресавище. При резултат 2:2 той свири дузпа за Карл Цайс. Наобиколихме рефера. Не знам дори кой го е обидил, само че сигурно аз не бях направил такова нещо. Той обаче ми сподели пътя към съблекалнята. Тогава бях в най-хубавата си форма. Така и не мога да преглътна, че това се случи. Може да звучи нескромно, само че мисля, че в случай че бях играл против Панатинайкос, Цървена звезда щеше да играе край в Купата на първенците. В Белград победихме Панатинайкос с 4:1, а там паднахме с 0:3.
- Как щеше да приключи един мач сред Йохан Кройф и Драган Джаич? Панатинайкос игра против Аякс на финала?
- Ако ние бяхме станали европейски първенци, а ние имахме добър тим, може би на мен щеше да се случи това, което се случи на Йохан Кройф. За мен той е един от най-големите футболисти, играли в Европа.
- Лесно ли ви пуснаха да заминете за Франция? Знаем, че сте играли за Бастия. Тогава режимът беше много друг от в този момент.
- Играх в Бастия две години. Там получих скъп опит. Бастия не е огромен клуб, дребен е, само че има хубави обичаи. Чувствах се доста добре. Бяхме втори или трети в класирането. Мисля, че се показах на равнище. Радвам се, че бях в клуба и града. Когато обаче бях в най-хубавата си форма и можех да играя в огромни клубове, имаше възбрана за прехвърляния на играчи в чужбина.
- А по какъв начин ви пуснаха? Как държавното управление разреши да отидете във Франция?
- Получих предложение от Франция. Аз и Йохан Кройф бяхме на посетители на един шампионат на Пари Сен Жермен, играхме и по-късно при мен пристигнаха хората на Бастия. Връзката стана посредством вратаря Илия Пантелич, който игра три години там. Той ми сподели, че от този клуб се интересуват от мен. Разказа ми единствено хубави неща за тима и за града. Условията, които ми предложиха, бяха положителни и аз одобрих да играя там.
- Имахте ли други предложения с изключение на Бастия? Можехте ли да отидете в по-голям тим?
- По-рано можех да предпочитам сред клубовете, само че ние нямахме право да излизаме в чужбина преди да сме навършили 28 години. Такива бяха разпоредбите в Югославия тогава - до 28 години трябваше да играем в нашето състезание. На 27 и половина години отидох в казармата, изкарах там 15 месеца. През това време не играх футбол и по този начин внезапно се оказах на 29. Тогава към този момент нямаше подобен интерес към мен, какъвто имаше, когато бях на 22. Играхме в Италия и станахме вицешампиони на Европа с националния тим, с Цървена звезда също реализирах положителни резултати. Тогава нямаше по какъв начин да изляза на открито, нямах разрешение и останах в родния си клуб.
- Казахте за мача с Италия. Разкажете ни за европейското състезание през 1968 година
- Вероятно и вие добре знаете, че бяхме ощетени. Съдийството беше пагубно. Победихме Англия в полуфинала. Във финала водехме 1:0 до самия край против Италия, виждахме се европейски първенци, само че съдийството повлия за 1:1. След два дни играхме втори мач, в него Италия бе по-добра и справедливо победи с 2:0.
- Тогава сте споделили, че съдията е оказал помощ доста на Италия, че е бил 12-ият състезател на „ скуадра адзура “.
- Да, споделих го и това бе самата истина. Не единствено аз настояват това. Твърдяха го доста хора, които гледаха мача онлайн, които следяха какво става. От тогава мина доста време, само че болката остава. Мъчно ми е, че не станахме европейски първенци.
- На полуфинала победихте международния първенец Англия с ваш гол.
- Така е.
- Ще ни разкажете ли за този миг? Гордън Бенкс е бил на вратата.
- Англия беше огромният любимец, две години по-рано бяха станали международни първенци, само че и ние имахме добър тим. Играхме мощно и две минути преди края аз вкарах доста хубав гол. И по този начин победихме англичаните.
- Кой е най-големият мач във вашата кариера?
- Трудно е да отлича един. Играл съм 590 пъти за Цървена звезда, 85 пъти за националния тим, 80 пъти за Бастия. Но в случай че въпреки всичко би трябвало да посоча един мач, то може би това е с националния тим против Англия на европейското състезание, когато ги победихме в полуфинала и аз вкарах гол. А също и един край за Купата на Югославия, когато играхме против Олимпия (Любляна). Първата среща приключи 2:2, втората беше 0:0 и в продълженията в 20-ата мин вкарах хубав гол. Този мач ми е най-скъпият с екипа на Цървена звезда.
- А обичаният ви гол кой е?
- Не знам какво да ви кажа. Вероятно този против Олимпия от Любляна. Беше доста хубав. Трудно е, само че в случай че би трябвало да предпочитам, ще избера тъкмо този гол.
- Какво значи за вас, че сте определен в идеалния тим на всички европейски шампионати и знаете ли кои други са там?
- Означава доста за мен. Много мъчно е да избереш най-хубавите 11, само че фактът да съм в тази компания за мен е огромно самопризнание.
- А знаете ли кои са другите 10?
- Знам за Яшин, Бекенбауер, Зидан, Платини, Малдини, Ван Бастен. Все положителни играчи. Голям триумф е за мен, че съм измежду тях.
- Срещу кой бранител ви е било най-трудно да играете?
- Играл съм против доста положителни играчи. Вие все желаете да кажа някое име, само че е мъчно. Ще загатна бразилеца Карлос Алберто, холандеца Сурбиер, немеца Берти Фогтс, испанеца Камачо. Това бяхме все огромни играчи. Срещу тях не е елементарно, само че мога да кажа, че имам доста триумфи.
- Когато вие сте играли в тимовете е имало и хървати, босненци, словенци. Имало ли е в миналото проблем сред хората вътре?
- Нямаше никакви проблеми. Когато обаче стартира неустойчивостта, всички започнаха да дърпат към своята страна. Хърватите на една страна, словенците на друга, босненците на трета. Навлязоха различията, стартира да господства друга политика. Всеки бранеше своето, всички твърдяха, че те са вършиме. И по този начин за жалост се разпадна Югославия. Ние можехме да реализираме доста в спортно отношение. Ако всички тези играчи, които в този момент играят за Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, играеха за нашия тим, то ние щяхме да имаме един от най-хубавите национални тимове в света. Виждате, че и хърватите, и играчите от Босна, и словенците са в огромни клубове. А в този момент си представете, че всички бяхме едно цяло, какъв брой доста щяхме да реализираме. А в този момент какво? Отвреме-навреме се явява словенския Марибор или Динамо от Загреб, който играе в Шампионската лига, само че никой не може да повтори триумфа, който реализира Цървена звезда през 1991 година
- Кои български футболисти най-вече сте харесвали или харесвате?
- На първо място Христо. Христо Стоичков, който е огромен. Има и други положителни играчи. Познавах Бонев, играхме дружно на прощалния мач на Яшин. Използвам случая да го поздравя.
- Как беше на мача на Лев Яшин?
- Участие взеха огромни играчи от цяла Европа. Бонев бе представител на България. Той беше доста добър. След това идват по-младите поколения. Христо Стоичков е №1, само че също по този начин Костадинов, Любо Пенев, Балъков, а по-късно и Бербатов. Аз помня и Аспарухов. В момента, в който той катастрофира, беше измежду най-хубавите централни нападатели в Европа. За страдание го застигна този драматичен случай. Може и да съм не запомнил някой състезател, само че българите също като нас притежаваха огромен брой мощни футболисти.
- Играл сте 590 мача за Цървена звезда, след това сте бил и началник. Кое е по-трудно - да си на терена или да си на трибуната?
- Когато става въпрос за Цървена звезда, нищо не е елементарно, само че е хубаво. Чувствах се чудесно да играя за този тим. Цървена звезда е клуб, който непрекъснато търси положителните резултати. За Цървена звезда триумф е единствено първото място, всичко друго е неуспех. Бях и началник, 20 години бях шеф. Бях в клуба, когато станахме европейски и международни първенци. Играхме и край за Купата на УЕФА, загубихме го от Борусия (Мьонхенгладбах), само че за нас това също бе огромен триумф. Нищо не е елементарно, само че съм удовлетворен, че съм взел участие в огромен брой триумфи и като началник, и като футболист.
- Разкажете ни за Люпко Петрович. Знаете, че той няколко пъти беше в България. Вие го взехте и той направи Цървена звезда първенец.
- По това време Люпко Петрович бе млад треньор, не беше доста известен на необятната аудитория. Но реализира огромен триумф с Цървена звезда и получи огромно самопризнание. С него станахме европейски първенци. Люпко работеше доста добре. Разбира се, той е сериозен експерт и за него мога да кажа единствено и доста хубави неща. Остана малко в Цървена звезда, само че по-късно се върна. Когато станахме европейски първенци, той получи положително предложение от Испания и го одобри. След това беше още два пъти в клуба.
- Тогава бяхте състезателен шеф. Как събрахте в този тим Просинечки със Савичевич и Панчев?
- Взехме ги, тъй като бяха доста надарени. Исках най-хубавите от някогашна Югославия да са при нас. Нямах доста проблеми. И Панчев, и Савичевич, Просинечки, Белодедич, Найдоски, Михайлович и останалите, които бяха в Цървена звезда, бяха доста положителни играчи. Бяха млади, амбициозни, жадни за триумфи. Жалкото е, че всичко това продължи прекомерно малко. Веднага след този триумф избухна войната, Югославия се разпадна. Играчите отидоха в други клубове и беше доста мъчно да се продължи, да се работи и да се реализира още веднъж подобен резултат.
- Кой беше най-трудният ви противник до купата?
- Най-трудно ни беше в първия кръг против Грасхопърс. Тук те играха доста добре, едвам стигнахме до тъждество 1:1. Там победихме с 4:1. След това играхме с огромни тимове, само че ни беше по-лесно. Да вземем Байерн. Това беше най-известният отбор, който срещнахме, само че в двата мача против тях изцяло заслужихме да продължим. Там победихме с 2:1, тук завършихме 2:2. Този мач бе трагичен, само че би трябвало и шанс, с цел да стигнеш до край.
- А финала по какъв начин го изживяхте?
- Самият край за нас бе към този момент огромен триумф, само че ние искахме купата. Като качество на футбола мачът не бе на високо равнище, само че завършихме наедно и спечелихме при дузпите. За подобен огромен триумф е нужна и дребна доза шанс.
- Вие персонално по какъв начин гледахте дузпите?
- Това е най-скъпото нещо, което ми се е случвало. И през днешния ден, толкоз години по-късно към момента се приказва за този триумф, тези играчи не престават да бъдат известни. След този край те минаха в огромни клубове, устроиха се материално. Да не приказваме пък какво значи подобен триумф и подобен клуб за една страна.
- Къде сбъркахме ние на Балканите, че към този момент не сме конкурентноспособни на огромните?
- Нямаме тези материални условия като на запад. Ако ЦСКА и Левски в България, Цървена звезда и Партизан в Сърбия имаха задоволително пари, с цел да заплащат колкото клубовете на запад, то и те щяха да бъдат високи ценени и доста по-успешни. Интересът към тези тимове също щеше да е по-голям. Но ние на Балканите сме наказани да нямаме такива материални условия, по тази причина и не реализираме високи резултати.
- Според вас има ли смисъл от основаване на Балканска лига, в която да играят всички тези тимове един против различен всяка седмица?
- Много е мъчно това да се реализира. Може би в бъдеще ще стане, само че все още е доста мъчно.
- Защо сръбският народен тим в последните години не е на положително равнище, макар че имате страхотни играчи?
- Много е мъчно да се отговори на този въпрос. Но в случай че гледаме капацитета на играчите, то би трябвало да играем на огромно състезание. Дали е въпрос на организация, дали опира до треньорите... Не мога да навляза надълбоко в казуса, само че сигурно разполагаме с капацитет. Аз съм обвързван най-много с Цървена звезда, само че все пак съм уверен, че с играчите които имаме, трябваше да реализираме по-добри резултати.
- По-възрастните почитатели споделят, че никой бранител не е можел да ви спре. Гарет Бейл и Кристиано Роналдо ли са днешните Драган Джаич?
- Не мога да приказвам за себе си. За мен и за това по какъв начин аз играех, би трябвало да приказват други. Но Бейл и Роналдо са в действителност класни играчи.
- На вас кой ви харесва от днешния футбол най-вече?
- В този миг Меси е без конкуренция. Роналдо също е доста добър, само че той е друг вид, вкарва доста голове. Има още няколко имена, само че мисля, че Меси е без конкуренция.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Добър ден, господин Джаич, виждаме ви тук, на стадион " Мала Маракана ". Какво прави един почетен президент на Цървена звезда, какъвто сте вие?
- Бях президент преди три години, а в този момент съм почетен президент. Най-важното е че съм тук, в Цървена звезда. В клуба съм общо 55 години.
- Какво вършиме? Само ходите на мачове или имате думата в клуба?
- Нямам някакви специфични отговорности. Идвам в клуба, приказвам с треньора, с членовете на управата. Искам да им предам опита си, мисленето си на хората, които в този момент са виновни за всичко - за резултатите и за живота на клуба изобщо.
- Как се развива Цървена звезда сега?
- Ако приказваме за резултатите, Цървена звезда е добре. А по отношение на някои други неща, то в клубовете от Сърбия и някогашна Югославия постоянно има някои материални проблеми, само че ние се оправяме някак си. Ситуацията не е идеална, само че не е и чак толкоз зле. Ще ви го кажа по този начин: Не е както беше едно време, само че ще дойдат по-добри времена.
- А за какво популярен тим като Цървена звезда не може да влезе в Шампионската лига?
- Цървена звезда би трябвало да играе в Шампионската лига. Преди 10-12 години имаше огромен проблем да се влезе. Сега всички напират за групите. Нашият клуб е доста огромен, доста известен и е обикновено почитателите да желаят Цървена звезда да е в Шампионска лига. Миналото лято имахме преференциална обстановка. Играхме против доста мощен български тим и постигнахме добър резултат в България – 2:2. Лудогорец обаче сподели, че е по-подготвеният състав, а и по-добрият в този миг. Тук ни победиха с 4:2.
- Как почитателите одобряват това, че тимът не е толкоз мощен както преди в европейските шампионати?
- В нашата страна се случиха доста промени. Стигна се до разпадането на Югославия. Цървена звезда към този момент няма опциите, които имаше преди. Не може да докара играчи от всички републики на някогашна Югославия. Сега е доста мъчно да се направи подобен тим, само че би трябвало да работим. Цървена звезда не може да се задоволява с това да е първенец на Сърбия, а би трябвало да играе в Европа. Мисля, че скоро и това ще се случи. Може би даже още тази година.
- Вас ви считат за най-хубавия състезател на Югославия, на Сърбия за всички времена. Какво значи за вас това?
- Голямо самопризнание е. Приятно ми е, че съм приет от някогашните играчи и страната. Знам, че не всички са на това мнение, само че въпреки всичко бях разгласен за подобен публично. Това ме радва доста.
- Какво значи за едно момче на 17 години да направи дебют в Цървена звезда, както се случи на вас?
- Трудно е да се опише. Бях покорен от футбола, започнах да играя доста млад в първия тим. Играх тук 15 години, а по-късно бях шеф и президент на клуба. Но най-важното е, че обичах доста футбола, обичах да се потвърждавам. Играх и за националния тим и постоянно съм гледал да ходя напред, да се модернизирам. Никога не съм се задоволявал с това дали ме хвалят или подлагат на критика, постоянно желаех да реализира още и още. Дали съумях? Не мога да приказвам за себе си, само че мисля, че има от какво да съм удовлетворен.
- Дебютът ви не е на " Маракана ", той беше основан по-късно. Целият ви живот е минал на този стадион. Какво значи за вас и за почитателите " Мала Маракана "?
- Вижте, това е стадион, за който почитателите взеха решение да се споделя " Маракана ". Сега името е друго - " Райко Митич ", кръстен е на огромния футболист на Цървена звезда. Но " Маракана " си остава знак, " Маракана " от Бразилия. И до ден сегашен почитателите приказват за стадиона като за " Маракана ". Съоръжението е доста хубаво. Без седалките събираше 100 000 фенове. Сега е осъвременен и събира 55 000. Трибуните постоянно са били цялостни. Звезда постоянно играеше в Европа. Знаете, че бяхме международни клубни първенци, спечелихме Междуконтиненталната купа в Токио. Отбор с такива достижения заслужава този стадион.
- Къде се научихте да дриблирате. Имахте ли кумир?
- Научих се, когато започнах да играя футбол. Дрибълът се учи мъчно, той идва от вътрешната страна. И при мен се получи по този начин. Търсех решение на обстановката съгласно дейностите на противника - дали да го надбягам или да дриблирам. В множеството случаи не дриблирах на място, обичах да имам шир. Не се задоволявах единствено с това да го мина и да остана на едно място, желаех да го мина и да потегли напред, а по-късно или да шутирам, или да центрирам.
- А имахте ли кумир, от който сте гледали?
- Харесваха ми следните играчи: на първо място Пеле, по-късно Еузебио, след това Кройф, Бекенбауер, Роналдо - бразилецът, настоящия Ронадло, Меси, който е един от най-хубавите играчи, които съм гледал. Също по този начин Роналдиньо. Има доста изключителни футболисти.
- Цървена звезда беше доста покрай Купата на европейските първенци през 1971 година Как по този начин спечелихте с 4:1 тук, обаче най-после отпаднахте от Панатинайкос?
- Аз не играх, бях осъден.
- Защо, какво направихте?
- Бях изпъден против Карл Цайс в Йена. И до ден сегашен не знам за какво. Мисля, че съдията позволи огромна неточност. Този мач се игра на доста тежък терен. Беше валяло сняг, той се бе стопил и теренът приличаше на тресавище. При резултат 2:2 той свири дузпа за Карл Цайс. Наобиколихме рефера. Не знам дори кой го е обидил, само че сигурно аз не бях направил такова нещо. Той обаче ми сподели пътя към съблекалнята. Тогава бях в най-хубавата си форма. Така и не мога да преглътна, че това се случи. Може да звучи нескромно, само че мисля, че в случай че бях играл против Панатинайкос, Цървена звезда щеше да играе край в Купата на първенците. В Белград победихме Панатинайкос с 4:1, а там паднахме с 0:3.
- Как щеше да приключи един мач сред Йохан Кройф и Драган Джаич? Панатинайкос игра против Аякс на финала?
- Ако ние бяхме станали европейски първенци, а ние имахме добър тим, може би на мен щеше да се случи това, което се случи на Йохан Кройф. За мен той е един от най-големите футболисти, играли в Европа.
- Лесно ли ви пуснаха да заминете за Франция? Знаем, че сте играли за Бастия. Тогава режимът беше много друг от в този момент.
- Играх в Бастия две години. Там получих скъп опит. Бастия не е огромен клуб, дребен е, само че има хубави обичаи. Чувствах се доста добре. Бяхме втори или трети в класирането. Мисля, че се показах на равнище. Радвам се, че бях в клуба и града. Когато обаче бях в най-хубавата си форма и можех да играя в огромни клубове, имаше възбрана за прехвърляния на играчи в чужбина.
- А по какъв начин ви пуснаха? Как държавното управление разреши да отидете във Франция?
- Получих предложение от Франция. Аз и Йохан Кройф бяхме на посетители на един шампионат на Пари Сен Жермен, играхме и по-късно при мен пристигнаха хората на Бастия. Връзката стана посредством вратаря Илия Пантелич, който игра три години там. Той ми сподели, че от този клуб се интересуват от мен. Разказа ми единствено хубави неща за тима и за града. Условията, които ми предложиха, бяха положителни и аз одобрих да играя там.
- Имахте ли други предложения с изключение на Бастия? Можехте ли да отидете в по-голям тим?
- По-рано можех да предпочитам сред клубовете, само че ние нямахме право да излизаме в чужбина преди да сме навършили 28 години. Такива бяха разпоредбите в Югославия тогава - до 28 години трябваше да играем в нашето състезание. На 27 и половина години отидох в казармата, изкарах там 15 месеца. През това време не играх футбол и по този начин внезапно се оказах на 29. Тогава към този момент нямаше подобен интерес към мен, какъвто имаше, когато бях на 22. Играхме в Италия и станахме вицешампиони на Европа с националния тим, с Цървена звезда също реализирах положителни резултати. Тогава нямаше по какъв начин да изляза на открито, нямах разрешение и останах в родния си клуб.
- Казахте за мача с Италия. Разкажете ни за европейското състезание през 1968 година
- Вероятно и вие добре знаете, че бяхме ощетени. Съдийството беше пагубно. Победихме Англия в полуфинала. Във финала водехме 1:0 до самия край против Италия, виждахме се европейски първенци, само че съдийството повлия за 1:1. След два дни играхме втори мач, в него Италия бе по-добра и справедливо победи с 2:0.
- Тогава сте споделили, че съдията е оказал помощ доста на Италия, че е бил 12-ият състезател на „ скуадра адзура “.
- Да, споделих го и това бе самата истина. Не единствено аз настояват това. Твърдяха го доста хора, които гледаха мача онлайн, които следяха какво става. От тогава мина доста време, само че болката остава. Мъчно ми е, че не станахме европейски първенци.
- На полуфинала победихте международния първенец Англия с ваш гол.
- Така е.
- Ще ни разкажете ли за този миг? Гордън Бенкс е бил на вратата.
- Англия беше огромният любимец, две години по-рано бяха станали международни първенци, само че и ние имахме добър тим. Играхме мощно и две минути преди края аз вкарах доста хубав гол. И по този начин победихме англичаните.
- Кой е най-големият мач във вашата кариера?
- Трудно е да отлича един. Играл съм 590 пъти за Цървена звезда, 85 пъти за националния тим, 80 пъти за Бастия. Но в случай че въпреки всичко би трябвало да посоча един мач, то може би това е с националния тим против Англия на европейското състезание, когато ги победихме в полуфинала и аз вкарах гол. А също и един край за Купата на Югославия, когато играхме против Олимпия (Любляна). Първата среща приключи 2:2, втората беше 0:0 и в продълженията в 20-ата мин вкарах хубав гол. Този мач ми е най-скъпият с екипа на Цървена звезда.
- А обичаният ви гол кой е?
- Не знам какво да ви кажа. Вероятно този против Олимпия от Любляна. Беше доста хубав. Трудно е, само че в случай че би трябвало да предпочитам, ще избера тъкмо този гол.
- Какво значи за вас, че сте определен в идеалния тим на всички европейски шампионати и знаете ли кои други са там?
- Означава доста за мен. Много мъчно е да избереш най-хубавите 11, само че фактът да съм в тази компания за мен е огромно самопризнание.
- А знаете ли кои са другите 10?
- Знам за Яшин, Бекенбауер, Зидан, Платини, Малдини, Ван Бастен. Все положителни играчи. Голям триумф е за мен, че съм измежду тях.
- Срещу кой бранител ви е било най-трудно да играете?
- Играл съм против доста положителни играчи. Вие все желаете да кажа някое име, само че е мъчно. Ще загатна бразилеца Карлос Алберто, холандеца Сурбиер, немеца Берти Фогтс, испанеца Камачо. Това бяхме все огромни играчи. Срещу тях не е елементарно, само че мога да кажа, че имам доста триумфи.
- Когато вие сте играли в тимовете е имало и хървати, босненци, словенци. Имало ли е в миналото проблем сред хората вътре?
- Нямаше никакви проблеми. Когато обаче стартира неустойчивостта, всички започнаха да дърпат към своята страна. Хърватите на една страна, словенците на друга, босненците на трета. Навлязоха различията, стартира да господства друга политика. Всеки бранеше своето, всички твърдяха, че те са вършиме. И по този начин за жалост се разпадна Югославия. Ние можехме да реализираме доста в спортно отношение. Ако всички тези играчи, които в този момент играят за Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, играеха за нашия тим, то ние щяхме да имаме един от най-хубавите национални тимове в света. Виждате, че и хърватите, и играчите от Босна, и словенците са в огромни клубове. А в този момент си представете, че всички бяхме едно цяло, какъв брой доста щяхме да реализираме. А в този момент какво? Отвреме-навреме се явява словенския Марибор или Динамо от Загреб, който играе в Шампионската лига, само че никой не може да повтори триумфа, който реализира Цървена звезда през 1991 година
- Кои български футболисти най-вече сте харесвали или харесвате?
- На първо място Христо. Христо Стоичков, който е огромен. Има и други положителни играчи. Познавах Бонев, играхме дружно на прощалния мач на Яшин. Използвам случая да го поздравя.
- Как беше на мача на Лев Яшин?
- Участие взеха огромни играчи от цяла Европа. Бонев бе представител на България. Той беше доста добър. След това идват по-младите поколения. Христо Стоичков е №1, само че също по този начин Костадинов, Любо Пенев, Балъков, а по-късно и Бербатов. Аз помня и Аспарухов. В момента, в който той катастрофира, беше измежду най-хубавите централни нападатели в Европа. За страдание го застигна този драматичен случай. Може и да съм не запомнил някой състезател, само че българите също като нас притежаваха огромен брой мощни футболисти.
- Играл сте 590 мача за Цървена звезда, след това сте бил и началник. Кое е по-трудно - да си на терена или да си на трибуната?
- Когато става въпрос за Цървена звезда, нищо не е елементарно, само че е хубаво. Чувствах се чудесно да играя за този тим. Цървена звезда е клуб, който непрекъснато търси положителните резултати. За Цървена звезда триумф е единствено първото място, всичко друго е неуспех. Бях и началник, 20 години бях шеф. Бях в клуба, когато станахме европейски и международни първенци. Играхме и край за Купата на УЕФА, загубихме го от Борусия (Мьонхенгладбах), само че за нас това също бе огромен триумф. Нищо не е елементарно, само че съм удовлетворен, че съм взел участие в огромен брой триумфи и като началник, и като футболист.
- Разкажете ни за Люпко Петрович. Знаете, че той няколко пъти беше в България. Вие го взехте и той направи Цървена звезда първенец.
- По това време Люпко Петрович бе млад треньор, не беше доста известен на необятната аудитория. Но реализира огромен триумф с Цървена звезда и получи огромно самопризнание. С него станахме европейски първенци. Люпко работеше доста добре. Разбира се, той е сериозен експерт и за него мога да кажа единствено и доста хубави неща. Остана малко в Цървена звезда, само че по-късно се върна. Когато станахме европейски първенци, той получи положително предложение от Испания и го одобри. След това беше още два пъти в клуба.
- Тогава бяхте състезателен шеф. Как събрахте в този тим Просинечки със Савичевич и Панчев?
- Взехме ги, тъй като бяха доста надарени. Исках най-хубавите от някогашна Югославия да са при нас. Нямах доста проблеми. И Панчев, и Савичевич, Просинечки, Белодедич, Найдоски, Михайлович и останалите, които бяха в Цървена звезда, бяха доста положителни играчи. Бяха млади, амбициозни, жадни за триумфи. Жалкото е, че всичко това продължи прекомерно малко. Веднага след този триумф избухна войната, Югославия се разпадна. Играчите отидоха в други клубове и беше доста мъчно да се продължи, да се работи и да се реализира още веднъж подобен резултат.
- Кой беше най-трудният ви противник до купата?
- Най-трудно ни беше в първия кръг против Грасхопърс. Тук те играха доста добре, едвам стигнахме до тъждество 1:1. Там победихме с 4:1. След това играхме с огромни тимове, само че ни беше по-лесно. Да вземем Байерн. Това беше най-известният отбор, който срещнахме, само че в двата мача против тях изцяло заслужихме да продължим. Там победихме с 2:1, тук завършихме 2:2. Този мач бе трагичен, само че би трябвало и шанс, с цел да стигнеш до край.
- А финала по какъв начин го изживяхте?
- Самият край за нас бе към този момент огромен триумф, само че ние искахме купата. Като качество на футбола мачът не бе на високо равнище, само че завършихме наедно и спечелихме при дузпите. За подобен огромен триумф е нужна и дребна доза шанс.
- Вие персонално по какъв начин гледахте дузпите?
- Това е най-скъпото нещо, което ми се е случвало. И през днешния ден, толкоз години по-късно към момента се приказва за този триумф, тези играчи не престават да бъдат известни. След този край те минаха в огромни клубове, устроиха се материално. Да не приказваме пък какво значи подобен триумф и подобен клуб за една страна.
- Къде сбъркахме ние на Балканите, че към този момент не сме конкурентноспособни на огромните?
- Нямаме тези материални условия като на запад. Ако ЦСКА и Левски в България, Цървена звезда и Партизан в Сърбия имаха задоволително пари, с цел да заплащат колкото клубовете на запад, то и те щяха да бъдат високи ценени и доста по-успешни. Интересът към тези тимове също щеше да е по-голям. Но ние на Балканите сме наказани да нямаме такива материални условия, по тази причина и не реализираме високи резултати.
- Според вас има ли смисъл от основаване на Балканска лига, в която да играят всички тези тимове един против различен всяка седмица?
- Много е мъчно това да се реализира. Може би в бъдеще ще стане, само че все още е доста мъчно.
- Защо сръбският народен тим в последните години не е на положително равнище, макар че имате страхотни играчи?
- Много е мъчно да се отговори на този въпрос. Но в случай че гледаме капацитета на играчите, то би трябвало да играем на огромно състезание. Дали е въпрос на организация, дали опира до треньорите... Не мога да навляза надълбоко в казуса, само че сигурно разполагаме с капацитет. Аз съм обвързван най-много с Цървена звезда, само че все пак съм уверен, че с играчите които имаме, трябваше да реализираме по-добри резултати.
- По-възрастните почитатели споделят, че никой бранител не е можел да ви спре. Гарет Бейл и Кристиано Роналдо ли са днешните Драган Джаич?
- Не мога да приказвам за себе си. За мен и за това по какъв начин аз играех, би трябвало да приказват други. Но Бейл и Роналдо са в действителност класни играчи.
- На вас кой ви харесва от днешния футбол най-вече?
- В този миг Меси е без конкуренция. Роналдо също е доста добър, само че той е друг вид, вкарва доста голове. Има още няколко имена, само че мисля, че Меси е без конкуренция.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ