С възстановка на тракийски ритуали ще отбележат Еньовден в Родопите
Легендарното светилище на Орфей край село Татул и праисторическият скален комплекс Харман Кая в Родопите ще се трансфорат в сцена на свещени тракийски ритуали, с чиито възстановки ще бъде отпразнуван Еньовден.
На 24 юни, когато означаваме един от най-почитаните празници в българския национален календар, Академия Орфика ще поведе фенове на античните мистерии по стъпките на отдадените.
Според националната терминология Еньовден се назовава още Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, защото на същата дата църквата отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. Преданието, че в нощта против Еньовден небето се отваря и стават чудеса, времето е пренесло от най-дълбока античност чак до наши дни. Според предците ни тогава звездите слизат на земята, дарявайки с лечебна мощ растенията. Затова и билките, набрани в тази толкоз магична нощ, се славят с най-голяма мощност. А хората пък имат вяра, че в случай че се отъркалят в росата преди да изгрее слънцето, ще се снабдят със здраве за още една година. На този ден стихиите на Земята и небето се срещат в антични сказания и мистерии, отразени в мистичните ритуали на българските обреди – там, където се преплитат магичното и действителното, споделя Цветан Гайд, шеф на Академия Орфика, съобщи БНР.
Неслучайно Еньовден се свързва с култа към слънцето и лятното слънцестоене. Именно от най-продължителния ден в годината стартира и дългото пътешестване към зимата. Според националните вярвания, на празника небесното величие се окъпва за финален път в реките преди митичният Еньо „ да си наметне кожуха и да тръгне за сняг “. И до през днешния ден съществува поверието, че човек се разболява от 77 и половина заболявания, като само за половинката не се намира лек. Всъщност за нея е отредена „ половин билка “, която „ се открива “ единствено на най-вещите билкари в нощта против Еньовден. Преди да се покаже слънцето обаче, дамите би трябвало да изплатят лековитите треви от самодивите посредством специфичен ритуал – те подреждат в кръг кошниците с набраните билки и играят към тях в безмълвие подписано хоро. А след това сплитат еньовски китки и венци, които завръзват с червен конец и окачват в домовете си за здраве, и се провират през огромен еньовски венец.
" Когато приказваме за билките, не толкоз самата астрономическа дата 24 юни е значима, а по-скоро връзката с човешкото схващане и хармонията сред вселенските закони и силите, вложени в творението от създателя, споделя още Цветан Гайд. – Така че преди всичко е отношението към това, което стои зад билките, природата, стихиите, а не толкоз, че някой точно на Еньовден ще набере растенията. Именно отношението на индивида към всичко, което той употребява и практикува на този ден, прави наличието да бъде по-особено ".
На 24 юни, когато означаваме един от най-почитаните празници в българския национален календар, Академия Орфика ще поведе фенове на античните мистерии по стъпките на отдадените.
Според националната терминология Еньовден се назовава още Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, защото на същата дата църквата отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. Преданието, че в нощта против Еньовден небето се отваря и стават чудеса, времето е пренесло от най-дълбока античност чак до наши дни. Според предците ни тогава звездите слизат на земята, дарявайки с лечебна мощ растенията. Затова и билките, набрани в тази толкоз магична нощ, се славят с най-голяма мощност. А хората пък имат вяра, че в случай че се отъркалят в росата преди да изгрее слънцето, ще се снабдят със здраве за още една година. На този ден стихиите на Земята и небето се срещат в антични сказания и мистерии, отразени в мистичните ритуали на българските обреди – там, където се преплитат магичното и действителното, споделя Цветан Гайд, шеф на Академия Орфика, съобщи БНР.
Неслучайно Еньовден се свързва с култа към слънцето и лятното слънцестоене. Именно от най-продължителния ден в годината стартира и дългото пътешестване към зимата. Според националните вярвания, на празника небесното величие се окъпва за финален път в реките преди митичният Еньо „ да си наметне кожуха и да тръгне за сняг “. И до през днешния ден съществува поверието, че човек се разболява от 77 и половина заболявания, като само за половинката не се намира лек. Всъщност за нея е отредена „ половин билка “, която „ се открива “ единствено на най-вещите билкари в нощта против Еньовден. Преди да се покаже слънцето обаче, дамите би трябвало да изплатят лековитите треви от самодивите посредством специфичен ритуал – те подреждат в кръг кошниците с набраните билки и играят към тях в безмълвие подписано хоро. А след това сплитат еньовски китки и венци, които завръзват с червен конец и окачват в домовете си за здраве, и се провират през огромен еньовски венец.
" Когато приказваме за билките, не толкоз самата астрономическа дата 24 юни е значима, а по-скоро връзката с човешкото схващане и хармонията сред вселенските закони и силите, вложени в творението от създателя, споделя още Цветан Гайд. – Така че преди всичко е отношението към това, което стои зад билките, природата, стихиите, а не толкоз, че някой точно на Еньовден ще набере растенията. Именно отношението на индивида към всичко, което той употребява и практикува на този ден, прави наличието да бъде по-особено ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ