Стоян Йорданов: Дано ръководителите на ЦСКА върнат клуба отново на върха
Легендарният вратар на ЦСКА Стоян Йорданов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е един от най-заслужилите в 70-годишната история на „ армейците “, взел участие в елиминирането на трите настоящи европейски първенеца - Аякс, Нотингам и Ливърпул.
Йорданов не е легенда единствено на ЦСКА, а на целия български футбол. Сребърен медалист е от олимпиадата в Мексико през 1968-а и участник на международното през 1970 година. Той е 8-кратен първенец на България като футболист и шест пъти като помощник-треньор. А зад оценките е неговата безспорна известност на един от най-славните български вратари.
- Здравейте, господин Йорданов! ЦСКА на 70 години – по какъв начин се чувствате в тези дни като човек минал през стотици борби за „ алените “?
- 70 години от основаването на тази организация е много време, а аз съм в нея от 1961 година. Тогава господин Митко Миланов провежда първия младежки състав и аз имах право да играя в тази възрастова група. Поканиха ме и ме взеха в този отбор. В продължение на 35 години съм неизменима част от този клуб. Разбира се, че през тези години е имало доста позитивни неща, само че и такива, за които човек би трябвало да си направи равносметка. Но за тези 70 години тази организация даде доста на българския футбол, в нея израснаха доста състезатели, бяха извоювани доста купи. Е, в последните години сме малко разочаровани, само че тук е въпросът хората, които сега управляват тази организация да създадат точни заключения, с цел да създадат по този начин, че този тим още веднъж да стане като оня, който дълго време бе на върха и носеше популярност на българския футбол.
- А вашето начало против Димитровград през далечната 1963 година помните ли го?
- По стичане на събитията съм почнал учебно заведение по-рано и когато навърших юношеската си възраст, бях в националния тим за тази възраст. Тогава към този момент ме взеха в ЦСКА. За мен бе огромно наслаждение да мога да седнал съм до Георги Найденов, Петър Петров, Гавраил Стоянов, до бате Гацо Панайотов и всички от по-младото потомство – Якимов, Цанев, Боби Станков…Първият ми мач беше против Димитровград, като победихме с 4:1 като посетител. Полека-полека с труд станаха нещата.
- Осем трофеи и пет купи като футболист – доста или малко е това?
- Ако приказваме за коефициента на потребно деяние, то когато завършиш своята кариера и се обърнеш обратно, виждаш, че годините не са ти минали на вятъра. Фактически имам цялостни 15 години като играч на ЦСКА. Титлите и купите дават отговор. Това значи, че всяка година съм взимал по нещо.
- Паметните ви мачове са доста, само че дано поговорим за най-големия – против Аякс и детронирането на признака на тоталния футбол. Ще ни разкажете ли нещо за този дуел?
- Тогава треньор на нашия тим беше господин Стоян Орманджиев. Отидохме на подготовка в Германия и се срещнахме с немски тимове. Но в този миг бе и тимът на Аякс. Беше началото на ерата на Йохан Кройф. В контролната среща, която играхме с тях, загубихме поголовно. Тогава за пръв път видяхме Аякс и тима, в който Йохан Кройф започваше. След това два пъти имахме срещи с тях. Първата година ни победиха в София с 3:1, а при гостуването загубихме с 0:4. А вторият път, когато се срещнахме с тях, тъкмо преди мача с нас, бяха победили Байерн (Мюнхен) с 4:0 в Амстердам. На идващия ден в пресата в Германия всички упрекваха великия Сеп Майер. Той отговори по този начин: „ Ако смятате, че единствено аз съм повода да бъдем победени по този начин, съм подготвен да се извиня. Но този тим е машина и ни смаза. “ Отидохме там, само че не си бяхме взели авариен екип и играхме със сини фланелки. Започна дуелът, вкараха ни един гол от засада посредством Мулдер, дадоха дузпа, която хванах и 10 минути преди края ми счупиха ръката. Тогава съществуваше правилото, че когато бранител върне топката към вратаря, имаш право да я хванеш с ръка. Димитър Пенев ми даде един пай пас. Беше мокро и аз хващайки топката отидох към Мулдер. Както и да е – случило се е. Преди втория мач в София той пристигна у дома с публицисти и се извини. Случилото се бе в границата на допустимото. Но това беше един тим, който в продължение на три години мачкаше всичко в Европа с така наречен „ цялостен футбол “. През 1974 година точно заради тази причина не можах да отида на международното състезание, тъй като върших интервенция на ръката. Заедно с Бари Хулсхоф играеше германецът Бланкенбург. Но немската федерация не позволи да даде гражданство на Бланкенбург, с цел да играе. Искаха на финалите на международното състезание тази двойка да бъде на линия. Бяха нещо ужасно, можеха всичко!
- Доколко се отрази отсъствието на Йохан Кройф, когато елиминирахте Аякс?
- Да, във втория мач той не игра против нас, даже и Пит Кайзер не игра. Но преди реванша нашите ръководители направиха една конференция и коктейл, дружно с тима на Аякс. Тогава треньорът Стефан Ковач в неналожителен диалог сподели по какъв начин съумява от такива състезатели да направи подобен колектив, с този почерк на игра, с цялостен футбол. Той показа едно изречение, което в никакъв случай няма да не помни – „ С изключение на Кайзер, всички в тима са израснали на прилежащите улици и от дечица се знаят какво съставляват. Те са непримирими в подготвителния развой. Когато тимът стартира да загрява, не мога да видя кой е финален. Всеки отива напред. “ Учебно-тренировъчният развой и животът им в този колектив е бил на ужасно равнище.
- Помните ли каква награда взехте за разбиването на мита на „ тоталния футбол “?
- 110 лв. взехме за елиминирането на Аякс. Тогава съществуваше една разпоредба на Българския футболен съюз. Победихме някакъв тим за купата със 7:0 или 8:0 и взехме по 150 лв..
- Чувствахте ли се експерт по дузпите? Знаем, че за една седмица имате три избавени наказателни удара. Парирали сте удари на различен огромен занаятчия Йордан Йорданов-Пиката от Левски.
- Тези три поредни са за Купата на европейските първенци. На този стадий нямахме треньор, който да се занимава с вратарите, само че при нас желанието да играем беше ръководещо сред мен и Данчо Филипов, Бог да го елементарни. Винаги след подготовка оставахме и работехме доста дълго време върху всички детайли, които би трябвало да усъвършенстваме. Но си останахме положителни другари, без значение от конкуренцията. Жалкото е, че той си отиде толкоз млад.
- Международната федерация за футболна история и статистика подреди Стоян Йорданов на 15-о място измежду вратарите за минути без позволен гол. В кой интервал беше това и интересували ли сте се кои огромни имена са в тази ранглиста преди вас?
- Да, имаше такава информация. Но това в действителност са 12 мача, над 1200 минути. Статистиката бе нарушена от Габрово, имаше едно ляво крило Тачев, отсъдиха дузпа и серията завърши. Тогава мачовете в „ А “ група не бяха като в този момент, бяха малко по-оспорвани. Беше мъчно да задържиш такава поредност от срещи. През тези години в ЦСКА израснаха вратари като настоящия помощник-треньор Ивайло Иванов, Стоян Колев, Джони Велинов, Иван Караджов, починалия Румен Апостолов, Румен Ненов. Имаше живот и мотото ми бе, че когато хванеш едно момче да го моделираш, би трябвало да направиш по този начин, че в бъдещето, когато ще би трябвало да застане на вратата на тима, да може да прави тези неща. За жал тази школа, която съществуваше в България, в този момент отсъства. Не приказвам единствено за ЦСКА, имаше такива вратари, които израснаха в детско-юношеската школа на Левски, на Славия, на Ботев (Пловдив)... Взимаме треньори от чужбина, които не са ангажирани да основат кадър, за който да знаеш, че в бъдеще ще взема решение въпросите на този тим. Другото доста значимо нещо – любовта, отношението, отговорността за това, че си застанал на вратата да браниш цветовете на този тим. Когато стана по този начин, че трябваше да отида на вратата на ЦСКА след именития бате Жоро Найденов, повярвайте ми, аз се разплаках. Тогава споделих на Крум Милев: „ Как аз ще застана в това наказателно поле, където до преди 5-10 минути е бил Георги Найденов? “ Тогава цялата ми игра, поведение, отношение беше сравнявано точно с неговото. Затова индивидът, който отива там, би трябвало да бъде виновен, да дава максимума и да се старае всеки ден да отива малко по-напред и по-напред.
- Кой е вашият обичан възпитаник от вратарите, които изброихте?
- Честно да си призная най-големият труд и най-голямото задоволство е Стоян Колев. Никой не го познаваше отникъде. Взехме го това момче и той израсна доста. След това Караджов, който в този момент играе в чужбина и поддържаме връзки. Това е труд, обич и отношение.
- Знаем, че имате какво да ни разкажете за Гунди. Така ли е?
- Да. Той израсна на „ Редута “, а аз в „ Смирненски “. Пети, шести и седми клас учехме дружно в четвърто учебно заведение.
- Какъв човек беше Гунди?
- Еталон на отношение и на качество! От всичко разбираше – можеше да играе волейбол, футбол… Но с държанието си в никакъв случай не е претендирал за това, че може нещо. Бяхме дружно и два месеца в спортната школа, а по-късно и в националния тим. Беше пример на невзискателност и усърдие! Винаги се е държал, както би трябвало с сътрудниците и бе подготвен да помогне. Жалко е, че си отиде толкоз млад. Трябва да бъде пример на младото потомство! Всички, които желаят да просперират, би трябвало на първо място да останат жители, а по-късно спортисти и да бъдат пример с държанието си в обществото.
- Бяхте в щаба на ЦСКА при елиминирането на двата европейски първенеца Нотингам и Ливърпул. Какво не доближи на „ алените “ да прегърнат най-ценния трофей?
- За жал се яви Байерн. Говорим за традицията, за манталитета на Байерн (Мюнхен). Може би в тези моменти към момента не бяхме узрели за тези неща. В тези мачове се желае и опит, и рутина, и убеденост, че можеш да се пребориш. Въпреки това, успехите над тимове като Аякс, Ливърпул и Нотингам, са доста огромни. Мачовете с Интер, с Олимпиакос, които тогава бяха доста мощни, с Гурник (Забже) също.
- Как приехте в тима това, че третият мач с Интер ще бъде отново в Италия, в Болоня?
- Не можехме да създадем нищо. Първоначално мачът беше назначен в Берлин, само че и италианците, и ние не се съгласихме. След това предложиха Грац, на границата сред Австрия и Италия. И тогава ни оповестиха, че третият мач ще се играе в Болоня, защото това е работен град и ред други неща. Бяха споделили, че приходите от билетите ще бъдат разграничени 50 на 50 сред Интер и ЦСКА, само че не бяха пуснали огромна част от пропуските, тъй че ЦСКА не взе кой знае какви средства от това, че дуелът ще се играе в Болоня. Тук се подмятат някои неща, които не са достоверни – че сме се продали за един рейс. Това не е правилно. И там не можахме да се преборим – Капелини вкара с глава една недогледана топка, по-късно изпуснахме две-три чисти голови положения. Но мисля, че и в трите мача ЦСКА се показа доста почтено. Стигнахме полуфинал в шампионата на първенците, само че тогава играеха единствено първенци и нямаше мач за трето място. Отпадайки от Интер, в случай че имаше такава среща, можеше да станем трети в Европа.
- Във визитката ви има и един доста скъп сребърен орден от олимпийските игри в Мексико. Разкажете ни нещо забавно за нашия тим на игрите през 1968 година
- Бяхме под управлението на бате Гошо Берков, който събра така наречен втори народен тим на България. Направи един колектив и в случай че би трябвало да ги изброявам всичките… За страдание доста от тях си отидоха. На погребението на Меци Веселинов ме поканиха да кажа няколко думи. Не упреквам никого – нито олимпийския комитет, нито някой различен, само че в продължение на толкоз години по какъв начин някой не реши да направи една среща и да събере този олимпийски тим, да се видят, да си кажат две приказки? Направихме една непринудена среща на стадион „ Васил Левски “, само че това беше може би преди десетина години. Тази година се навършват 50 години и нека да ни поканят да се забележим, даже на чашка кафе, тъй като останахме единствено 10 души. Отидоха си Милко Гайдарски – Пилето, Христакиев, Кирчо Станков, Начко, Янчо Димитров, Меци Веселинов, Тошко Кръстев… От тези 17 души, които бяхме на олимпиадата в Мексико, останахме доста малко.
- За край – по какъв начин сте в персонален проект? Как са децата, внуците?
- Имам две дъщери. Едната работи тук в България на една служба, която не мога да я кажа. Малката ми щерка 20 години е в Съединени американски щати, преподава съветски и британски в Принстън и във Филаделфия. Внукът ми тази година кандидатства, желае да следва медицина. Да е жив и здрав, нека да успее. Ние с моята брачна половинка оказваме помощ с каквото можем.
- Значи внукът поставя други ръкавици – по-специални…
- Да.
- Можем да си приказваме с часове, тъй като имате доста истории…
- Хубаво е да се дава опция на хора, които имат какво да кажат. Сигурен съм, че те ще приказват по този начин, че този спорт още веднъж да се върне на мястото си. Наскоро разговарях отново със спортни публицисти и им споделих по този начин: „ На 74 години съм, само че мога и в този момент да кажа съставите на тимовете на Локомотив (София), Левски, Славия, Ботев (Пловдив), които в продължение на години са изграждани. “ Сега, в случай че би трябвало да кажем състава на националния тим от преди една година, не го знаем. Там имаше построен жанр на игра, знаеха се всички хора, които играят. Също зададоха въпрос на Бекенбауер на една лекция в НСА, когато той приказва за футбола, за рационализиране на системи… И един господин го пита: „ Да, само че вие спомняте ли си по какъв начин ви победихме в Щатите? “ А в случай че застанете против него, той ви пробива с очите си, има нечовечен взор. Отговори му: „ Да, само че ние направихме изводите и в този момент и националните ни гарнитури – деца, и представителният ни тим още веднъж са на върха. “ А от 2004-а до момента кажете къде отива българският футбол?
Йорданов не е легенда единствено на ЦСКА, а на целия български футбол. Сребърен медалист е от олимпиадата в Мексико през 1968-а и участник на международното през 1970 година. Той е 8-кратен първенец на България като футболист и шест пъти като помощник-треньор. А зад оценките е неговата безспорна известност на един от най-славните български вратари.
- Здравейте, господин Йорданов! ЦСКА на 70 години – по какъв начин се чувствате в тези дни като човек минал през стотици борби за „ алените “?
- 70 години от основаването на тази организация е много време, а аз съм в нея от 1961 година. Тогава господин Митко Миланов провежда първия младежки състав и аз имах право да играя в тази възрастова група. Поканиха ме и ме взеха в този отбор. В продължение на 35 години съм неизменима част от този клуб. Разбира се, че през тези години е имало доста позитивни неща, само че и такива, за които човек би трябвало да си направи равносметка. Но за тези 70 години тази организация даде доста на българския футбол, в нея израснаха доста състезатели, бяха извоювани доста купи. Е, в последните години сме малко разочаровани, само че тук е въпросът хората, които сега управляват тази организация да създадат точни заключения, с цел да създадат по този начин, че този тим още веднъж да стане като оня, който дълго време бе на върха и носеше популярност на българския футбол.
- А вашето начало против Димитровград през далечната 1963 година помните ли го?
- По стичане на събитията съм почнал учебно заведение по-рано и когато навърших юношеската си възраст, бях в националния тим за тази възраст. Тогава към този момент ме взеха в ЦСКА. За мен бе огромно наслаждение да мога да седнал съм до Георги Найденов, Петър Петров, Гавраил Стоянов, до бате Гацо Панайотов и всички от по-младото потомство – Якимов, Цанев, Боби Станков…Първият ми мач беше против Димитровград, като победихме с 4:1 като посетител. Полека-полека с труд станаха нещата.
- Осем трофеи и пет купи като футболист – доста или малко е това?
- Ако приказваме за коефициента на потребно деяние, то когато завършиш своята кариера и се обърнеш обратно, виждаш, че годините не са ти минали на вятъра. Фактически имам цялостни 15 години като играч на ЦСКА. Титлите и купите дават отговор. Това значи, че всяка година съм взимал по нещо.
- Паметните ви мачове са доста, само че дано поговорим за най-големия – против Аякс и детронирането на признака на тоталния футбол. Ще ни разкажете ли нещо за този дуел?
- Тогава треньор на нашия тим беше господин Стоян Орманджиев. Отидохме на подготовка в Германия и се срещнахме с немски тимове. Но в този миг бе и тимът на Аякс. Беше началото на ерата на Йохан Кройф. В контролната среща, която играхме с тях, загубихме поголовно. Тогава за пръв път видяхме Аякс и тима, в който Йохан Кройф започваше. След това два пъти имахме срещи с тях. Първата година ни победиха в София с 3:1, а при гостуването загубихме с 0:4. А вторият път, когато се срещнахме с тях, тъкмо преди мача с нас, бяха победили Байерн (Мюнхен) с 4:0 в Амстердам. На идващия ден в пресата в Германия всички упрекваха великия Сеп Майер. Той отговори по този начин: „ Ако смятате, че единствено аз съм повода да бъдем победени по този начин, съм подготвен да се извиня. Но този тим е машина и ни смаза. “ Отидохме там, само че не си бяхме взели авариен екип и играхме със сини фланелки. Започна дуелът, вкараха ни един гол от засада посредством Мулдер, дадоха дузпа, която хванах и 10 минути преди края ми счупиха ръката. Тогава съществуваше правилото, че когато бранител върне топката към вратаря, имаш право да я хванеш с ръка. Димитър Пенев ми даде един пай пас. Беше мокро и аз хващайки топката отидох към Мулдер. Както и да е – случило се е. Преди втория мач в София той пристигна у дома с публицисти и се извини. Случилото се бе в границата на допустимото. Но това беше един тим, който в продължение на три години мачкаше всичко в Европа с така наречен „ цялостен футбол “. През 1974 година точно заради тази причина не можах да отида на международното състезание, тъй като върших интервенция на ръката. Заедно с Бари Хулсхоф играеше германецът Бланкенбург. Но немската федерация не позволи да даде гражданство на Бланкенбург, с цел да играе. Искаха на финалите на международното състезание тази двойка да бъде на линия. Бяха нещо ужасно, можеха всичко!
- Доколко се отрази отсъствието на Йохан Кройф, когато елиминирахте Аякс?
- Да, във втория мач той не игра против нас, даже и Пит Кайзер не игра. Но преди реванша нашите ръководители направиха една конференция и коктейл, дружно с тима на Аякс. Тогава треньорът Стефан Ковач в неналожителен диалог сподели по какъв начин съумява от такива състезатели да направи подобен колектив, с този почерк на игра, с цялостен футбол. Той показа едно изречение, което в никакъв случай няма да не помни – „ С изключение на Кайзер, всички в тима са израснали на прилежащите улици и от дечица се знаят какво съставляват. Те са непримирими в подготвителния развой. Когато тимът стартира да загрява, не мога да видя кой е финален. Всеки отива напред. “ Учебно-тренировъчният развой и животът им в този колектив е бил на ужасно равнище.
- Помните ли каква награда взехте за разбиването на мита на „ тоталния футбол “?
- 110 лв. взехме за елиминирането на Аякс. Тогава съществуваше една разпоредба на Българския футболен съюз. Победихме някакъв тим за купата със 7:0 или 8:0 и взехме по 150 лв..
- Чувствахте ли се експерт по дузпите? Знаем, че за една седмица имате три избавени наказателни удара. Парирали сте удари на различен огромен занаятчия Йордан Йорданов-Пиката от Левски.
- Тези три поредни са за Купата на европейските първенци. На този стадий нямахме треньор, който да се занимава с вратарите, само че при нас желанието да играем беше ръководещо сред мен и Данчо Филипов, Бог да го елементарни. Винаги след подготовка оставахме и работехме доста дълго време върху всички детайли, които би трябвало да усъвършенстваме. Но си останахме положителни другари, без значение от конкуренцията. Жалкото е, че той си отиде толкоз млад.
- Международната федерация за футболна история и статистика подреди Стоян Йорданов на 15-о място измежду вратарите за минути без позволен гол. В кой интервал беше това и интересували ли сте се кои огромни имена са в тази ранглиста преди вас?
- Да, имаше такава информация. Но това в действителност са 12 мача, над 1200 минути. Статистиката бе нарушена от Габрово, имаше едно ляво крило Тачев, отсъдиха дузпа и серията завърши. Тогава мачовете в „ А “ група не бяха като в този момент, бяха малко по-оспорвани. Беше мъчно да задържиш такава поредност от срещи. През тези години в ЦСКА израснаха вратари като настоящия помощник-треньор Ивайло Иванов, Стоян Колев, Джони Велинов, Иван Караджов, починалия Румен Апостолов, Румен Ненов. Имаше живот и мотото ми бе, че когато хванеш едно момче да го моделираш, би трябвало да направиш по този начин, че в бъдещето, когато ще би трябвало да застане на вратата на тима, да може да прави тези неща. За жал тази школа, която съществуваше в България, в този момент отсъства. Не приказвам единствено за ЦСКА, имаше такива вратари, които израснаха в детско-юношеската школа на Левски, на Славия, на Ботев (Пловдив)... Взимаме треньори от чужбина, които не са ангажирани да основат кадър, за който да знаеш, че в бъдеще ще взема решение въпросите на този тим. Другото доста значимо нещо – любовта, отношението, отговорността за това, че си застанал на вратата да браниш цветовете на този тим. Когато стана по този начин, че трябваше да отида на вратата на ЦСКА след именития бате Жоро Найденов, повярвайте ми, аз се разплаках. Тогава споделих на Крум Милев: „ Как аз ще застана в това наказателно поле, където до преди 5-10 минути е бил Георги Найденов? “ Тогава цялата ми игра, поведение, отношение беше сравнявано точно с неговото. Затова индивидът, който отива там, би трябвало да бъде виновен, да дава максимума и да се старае всеки ден да отива малко по-напред и по-напред.
- Кой е вашият обичан възпитаник от вратарите, които изброихте?
- Честно да си призная най-големият труд и най-голямото задоволство е Стоян Колев. Никой не го познаваше отникъде. Взехме го това момче и той израсна доста. След това Караджов, който в този момент играе в чужбина и поддържаме връзки. Това е труд, обич и отношение.
- Знаем, че имате какво да ни разкажете за Гунди. Така ли е?
- Да. Той израсна на „ Редута “, а аз в „ Смирненски “. Пети, шести и седми клас учехме дружно в четвърто учебно заведение.
- Какъв човек беше Гунди?
- Еталон на отношение и на качество! От всичко разбираше – можеше да играе волейбол, футбол… Но с държанието си в никакъв случай не е претендирал за това, че може нещо. Бяхме дружно и два месеца в спортната школа, а по-късно и в националния тим. Беше пример на невзискателност и усърдие! Винаги се е държал, както би трябвало с сътрудниците и бе подготвен да помогне. Жалко е, че си отиде толкоз млад. Трябва да бъде пример на младото потомство! Всички, които желаят да просперират, би трябвало на първо място да останат жители, а по-късно спортисти и да бъдат пример с държанието си в обществото.
- Бяхте в щаба на ЦСКА при елиминирането на двата европейски първенеца Нотингам и Ливърпул. Какво не доближи на „ алените “ да прегърнат най-ценния трофей?
- За жал се яви Байерн. Говорим за традицията, за манталитета на Байерн (Мюнхен). Може би в тези моменти към момента не бяхме узрели за тези неща. В тези мачове се желае и опит, и рутина, и убеденост, че можеш да се пребориш. Въпреки това, успехите над тимове като Аякс, Ливърпул и Нотингам, са доста огромни. Мачовете с Интер, с Олимпиакос, които тогава бяха доста мощни, с Гурник (Забже) също.
- Как приехте в тима това, че третият мач с Интер ще бъде отново в Италия, в Болоня?
- Не можехме да създадем нищо. Първоначално мачът беше назначен в Берлин, само че и италианците, и ние не се съгласихме. След това предложиха Грац, на границата сред Австрия и Италия. И тогава ни оповестиха, че третият мач ще се играе в Болоня, защото това е работен град и ред други неща. Бяха споделили, че приходите от билетите ще бъдат разграничени 50 на 50 сред Интер и ЦСКА, само че не бяха пуснали огромна част от пропуските, тъй че ЦСКА не взе кой знае какви средства от това, че дуелът ще се играе в Болоня. Тук се подмятат някои неща, които не са достоверни – че сме се продали за един рейс. Това не е правилно. И там не можахме да се преборим – Капелини вкара с глава една недогледана топка, по-късно изпуснахме две-три чисти голови положения. Но мисля, че и в трите мача ЦСКА се показа доста почтено. Стигнахме полуфинал в шампионата на първенците, само че тогава играеха единствено първенци и нямаше мач за трето място. Отпадайки от Интер, в случай че имаше такава среща, можеше да станем трети в Европа.
- Във визитката ви има и един доста скъп сребърен орден от олимпийските игри в Мексико. Разкажете ни нещо забавно за нашия тим на игрите през 1968 година
- Бяхме под управлението на бате Гошо Берков, който събра така наречен втори народен тим на България. Направи един колектив и в случай че би трябвало да ги изброявам всичките… За страдание доста от тях си отидоха. На погребението на Меци Веселинов ме поканиха да кажа няколко думи. Не упреквам никого – нито олимпийския комитет, нито някой различен, само че в продължение на толкоз години по какъв начин някой не реши да направи една среща и да събере този олимпийски тим, да се видят, да си кажат две приказки? Направихме една непринудена среща на стадион „ Васил Левски “, само че това беше може би преди десетина години. Тази година се навършват 50 години и нека да ни поканят да се забележим, даже на чашка кафе, тъй като останахме единствено 10 души. Отидоха си Милко Гайдарски – Пилето, Христакиев, Кирчо Станков, Начко, Янчо Димитров, Меци Веселинов, Тошко Кръстев… От тези 17 души, които бяхме на олимпиадата в Мексико, останахме доста малко.
- За край – по какъв начин сте в персонален проект? Как са децата, внуците?
- Имам две дъщери. Едната работи тук в България на една служба, която не мога да я кажа. Малката ми щерка 20 години е в Съединени американски щати, преподава съветски и британски в Принстън и във Филаделфия. Внукът ми тази година кандидатства, желае да следва медицина. Да е жив и здрав, нека да успее. Ние с моята брачна половинка оказваме помощ с каквото можем.
- Значи внукът поставя други ръкавици – по-специални…
- Да.
- Можем да си приказваме с часове, тъй като имате доста истории…
- Хубаво е да се дава опция на хора, които имат какво да кажат. Сигурен съм, че те ще приказват по този начин, че този спорт още веднъж да се върне на мястото си. Наскоро разговарях отново със спортни публицисти и им споделих по този начин: „ На 74 години съм, само че мога и в този момент да кажа съставите на тимовете на Локомотив (София), Левски, Славия, Ботев (Пловдив), които в продължение на години са изграждани. “ Сега, в случай че би трябвало да кажем състава на националния тим от преди една година, не го знаем. Там имаше построен жанр на игра, знаеха се всички хора, които играят. Също зададоха въпрос на Бекенбауер на една лекция в НСА, когато той приказва за футбола, за рационализиране на системи… И един господин го пита: „ Да, само че вие спомняте ли си по какъв начин ви победихме в Щатите? “ А в случай че застанете против него, той ви пробива с очите си, има нечовечен взор. Отговори му: „ Да, само че ние направихме изводите и в този момент и националните ни гарнитури – деца, и представителният ни тим още веднъж са на върха. “ А от 2004-а до момента кажете къде отива българският футбол?
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ