Легендарният вратар на Италия и Ювентус - Джанлуиджи Буфон официално

Легендарният вратар на Италия и Ювентус - Джанлуиджи Буфон публично напусна " бианконерите ". Последният му мач за Старата госпожа бе против Верона. Специализираното издание The Players Tribune пусна обстойно изявление с великия Буфон.

Благодаря, че се срещна с мен. Прочетох, че родителите и сестрите ти също са спортисти...

- Майка ми и татко ми са се състезавали на положително равнище в леката атлетика, а двете ми сестри играеха волейбол. Една от тях даже завоюва волейболната Шампионска лига, за разлика от мен. Като минимален във семейството желаех да покажа, че аз също мога. Късметлия съм, че заиграх футбол и станах вратар.

Кой е първият ти футболен спомен от детските години?

- Първият ми спомен? Мисля, че бях на 4. Световната купа на Италия от 1982 година.

Тогава още не съм бил роден!

- И аз бях прекомерно дребен, само че си припомням, че всички възрастни се събираха към тв приемника, подкрепяйки Италия.

Започваш в Парма и изиграваш първия си мач на 17 против Милан, без да допуснеш гол. Какво бе чувството да си толкоз млад и да си титуляр за подобен значим тим като Парма, един от най-хубавите клубове в Италия по това време?

- В средата на 90-те, за интервал от към 10 години Парма бе измежду най-хубавите освен в Италия, само че и в Европа. Беше тим от най-високо равнище. Въпросният мач с росонерите бе значим, тъй като водехме в шампионата и имахме равни точки с тях. Те разполагаха с велики първенци като Баджо, Уеа, Савичевич, Малдини. Бях едвам 17-годишен и трябваше да играя. Гордея се с това, че не се опасявах. Помня, че бях доста благополучен, тъй като Буфон имаше късмет да покаже на света кой е.

После на 19 дебютираш за националния тим. В Русия.

- Чезаре Малдини ме викаше за към този момент пети или шести път, само че към момента не бях играл, тъй като другите вратари бяха Перуци и Палиука и заслужаваха повече. Ставаше дума за бараж за класиране на международното във Франция. Играхме против сборная в Москва. В 25-ата минута Палиука получи удар в коляното и трябваше да излезе.

Аз бях въодушевено хлапе, което не се опасяваше от нищо. Когато влязох, не беше толкоз занимателно, тъй като игрището беше покрито в сняг. Беше толкоз значим мач, касаеше класирането на Италия. Започнах да затоплям и влязох две минути по-късно. Вече на терена бях доста съсредоточен. Страхът ме напусна и бях фокусиран на лимита на опциите си.Ще влезеш в историята като един от участвалите на пет международни шампионати. Останалите двама са Матеус и един мексиканец. Как се чувстваш?

- Горд. Пътят бе дълъг. Необходимо е доста, с цел да си постоянно в кондиция.

Много работа?

- Нужен е гений, само че също по този начин и отдаденост, да си подготвен да страдаш на моменти. Но си коства и се отплаща. Малцина сме играли на пет Мондиала. Беше хубаво да играя два в Европа, един в Азия, един в Африка и един в Америка.

Не го бях осъзнал до момента...

- Играл съм на всеки континент. Щеше да е особено да вземам участие на шесто международно, само че от време на време би трябвало да си удовлетворен с това, което имаш.

През всичките години, в които игра за Италия, евентуално си бил най-щастлив през 2006-а, когато станахте международни първенци. Какво си спомняш? Как се усещаше?

- Изживяването в Германия бе особено за всички италианци, не бе единствено до успеха. Имаше доста италиански имигранти, които ни караха да се усещаме като вкъщи. Спомням си голямото благополучие, празненствата, прочувствената поддръжка. Никога не бяхме сами. Имам два невероятни загатна, един от тях е полуфиналът против Германия в Дортмунд...

Тогава победихте с 2:0...

- Това бе от най-нервните мачове в живота ми. Когато си припомням в този момент, се усещам зле. Как може някой да се оправи с толкоз напрежение и страст? Беше извънредно против Германия. После спечелихме с 2:0 в продълженията. Прибрахме се в хотела в 5 сутринта и там ни чакаха 10 хиляди души!

Било е необикновено.

- По-специалното в тази ситуация бе това, че след успеха над Германия бяхме спокойни. Все едно към този момент бяхме спечелили купата. Беше полуда. 12 години по-късно се връщам към Франция и съзнавам какъв брой мощни бяха " петлите ". Мислехме, че сме спечелили, а ни предстоеше мач с доста мощен тим. Не ни беше боязън и вярвахме, че можем да бием който и да било. Изненадващо е, че против Франция не бях толкоз нервозен, а въпреки всичко това беше край! Спомням си, че директно след успеха не можех да съм благополучен, тъй като бяхме дали толкоз сила и страст. Радостта от международната купа пристигна доста по-късно.

После обаче Италия изпадна в рецесия. Смяташ ли, че калчото има потребност от преоценяване и друго решение, с цел да може да се върне на върха?

- Мисля... че нещо не е наред. Не мога да допускам, че нямаме толкоз гении, колкото преди. Когато аз влязох в националния тим, там бяха Баджо, Дел Пиеро, Тоти, Индзаги, Монтела, Виери - велики, надарени футболисти. В последните 10 години Италия имаше добър тим. Не сме неприятни, само че без един избран тип играчи резултати мъчно се реализират.

Липса на задоволително гений?

- Да, Серия " А " може би е на по-ниско равнище, само че в случай че създаваш положителни играчи, те отиват в Пари Сен Жермен или Реал (Мадрид). Нивото на националния тим остава високо. Но с изключение на Марко Верати, който играе за ПСЖ, нямаме играчи, изключвам Юве, които играят за огромни тимове в Европа. Това е казусът.

Когато заприказва за Ювентус, повратна точка в кариерата ти е отиването в Серия " Б ", когато ти реши да останеш в клуба. Какво се случи там? Беше ли вярното решение?

- Бях удовлетворен, тъй като считам, че някои играчи могат да дадат вяра на почитателите посредством дейностите си. Трябваше някой като мен да даде да се разбере, че играчите също имат усеща и има по-важни неща от известност и пари. Бих го направил още веднъж. Спечелихме купата в Серия " Б ". Беше занимателна година. Но след две положителни години пристигнаха и няколко неприятни, в които Ювентус бе неузнаваем. Завършвахме шести, даже седми и тогава се питах за какво съм избрал това. Но тихичко, тъй като съм позитивна персона и оптимист. Вярвам, че хубавичко работа и вярното държание постоянно се отплащат.

Мислил ли си за овакантяване в този интервал? Изненадващо ли е, че за 23-годишната си кариера игра единствено за два тима, и то в Италия. Не си ли се замислял да отидеш в чужбина?

- Би ми се желало, тъй като това значи да съм към други хора, друг метод на живот и на мислене. Звучеше примамливо. Но надълбоко в себе си се усещам същински италианец. Знам, че Италия има своите граници, само че светът, който познавам тук, ме кара да се усмихвам и ми харесва.

Преди няколко месеца сподели, че това евентуално е последната ти година. Но аз приказвах с Джорджо Киелини и той ми сподели, че Буфон не е подготвен да завърши...

- Няма изненади. Аз съм Буфон и желая да бъда себе си до последната минута. Когато към този момент не чувствам, че съм себе си, ще си потегли. Имах прелестна кариера.

Страхуваш ли се от отказването? Все отново по-дълго време си бил експерт, в сравнение с каквото и да е друго. Страхуваш ли се от напускането и започването на нов живот, който е чужд за теб?

- Ще излъжа, в случай че кажа, че не ме е боязън. Но надълбоко в себе си съм спокоен, тъй като по природа съм любопитен. Денят, в който спра да играя футбол, ще намеря по какъв начин да не ми е скучно и да върша нещо.

- Вероятно щях да съм преподавател. Харесва ми да съм към деца. Но футболът ме направи по-добър човек, тъй като постоянно съм поставял групата преди всичко. Намирам това за същински красиво. Да споделяш с останалите е най-хубавото в този живот./topsport.bg