Нешка Робева с разтърсващи думи за руините на ЦСКА
Легендарният треньор Нешка Робева разгласява разтърсващ роман, обвързван с визитата ѝ на залата по спортна акробатика, в която се обитават няколко клуба от София. Това е единствената зала за този спорт в столицата, в която лагер организира и националният тим. Нешка Робева посети една от последните тренировки на отбора, преди отпътуването за Израел на Европейско състезание.
Съоръжението се намира зад руините на басейна на ЦСКА, въз основата на „ червените” на 4-ти километър. В непосредственост е и волейболната зала „ Васил Симов”, където преди години се намираше така наречен база "Червено знаме ".
Приятели,
Обещах да пиша за идния театър, с забавното име – „ Шоу без име “ и не открих сили и време…
През изтеклите седмици, участвахме на надпревари, обиколихме градовете, срещахме се с сътрудници, разговаряхме, уточнявахме, приемахме оферти и най-важното, за прощален път се убеждавахме, какъв брой доста ни е обещано, като талант… И с какво сме се захванали…
Вчера, по предписание на дребните ни състезателки, посетихме последната подготовка на НО – акробатика. Занесох им амулет лъвче, с цел да се борят, като лъвчета и картичка с благопожелание за триумф на идното Екологичен потенциал в Израел…
Тренировката се организираше?!!!
Казаха ми базата на ЦСКА до зала „ Арена – Армеец “…
Много пъти съм минавала около нея, без да обърна внимание на това, което кой знае за какво, към момента назовават спортна база на ЦСКА…
Скоро в едно изявление ми зададоха въпроса рева ли? Не, не плача… От дълго време… И в този случай не се разплаках…
Пред типа на разрухата онемях… Но въпросът „ Защо? “, набираше с такава мощ и сила, че едвам се удържах да не закрещя. От болка… От почуда…
Що за народ сме?! Що за разрушителна буря?!
Що за знамение, с цел да допуснем това?!
Преди тридесетина години, тогавашният ръководител на ЦСКА – Георги Христов – Гошми, както го наричахме /да е светла паметта му/, ме извика с думите: „ Неше, ела да ти покажа какво построихме за спорта… “ Беше при започване на „ демокрацията “… Гошми ме развеждаше в новопостроения комплекс и с горделивост показваше и обясняваше предназначението на другите съоръжения… Басейнът... Залите... Игрищата... Хотелът… Ресторантът… И всичко за спортистите, за децата…
Мисля, че е предусещал какво ще стане и искаше някой да види, запомни и каже…
Разрухата е ужасяваща!
Прораснали шубраци и дървета, зиналите прозорци, оглозгани сгради… Напуканият затревен асфалт.. Всичко ми подсещаше за „ Калки “ на Гор Видал...
Следвахме някаква кола, с цел да се доберем до входа на заличките по спортна гимнастика и акробатика, по знамение оживели сред руините...
Колегите от акробатиката ни посрещнаха толкоз задушевно, че ме тормозиха. Бебето в кошарката, ми подсети за времето, когато по същия метод отглеждахме нашите деца.
Н.О. по акробатика на България тренираше измежду развалините…
Треньорите разказваха по какъв начин родителите купили два климатика и все пак мръзнат… И тренират… Защото обичат спорта… Защото у нас би трябвало да си много вманиачен, с цел да бъдеш треньор… И се молеха да не им вземат залата, за която заплащат 700лв. наем, с изключение на всичко останало?!! На кого??? На българската войска? На тези, които са се клели да пазят границите? За кого? Или откакто позволиха разрухата, към този момент са трансферирали базата към ММС? Поредната акула чака да глътне издигнатото с национални пари за деца... И да печели...
Исках да бъда доста, доста радостна и оптимистична, пишейки за идното шоу.
Не се получи.
Нека пожелаем на състезателите мощно показване на ЕП…
Да им пожелаем да повторят триумфа си на Младежките ОИ – 2018г., от които донесоха на България олимпийска титла…
Аз се възхищавах на майсторството им, на чистотата, която излъчваха, възхищавах се на треньорите им, които преди такова тежко съревнование, отделиха време да поговорим и за шоуто.
Сигурна съм, че ще съумеят в състезанието…
А скоро по-късно, ще им се възхищаване, ще се любуваме и приветстваме, в това което нарекохме "Шоу без име " и чиято цел е да бъдат събрани средства за българските гении.
Съоръжението се намира зад руините на басейна на ЦСКА, въз основата на „ червените” на 4-ти километър. В непосредственост е и волейболната зала „ Васил Симов”, където преди години се намираше така наречен база "Червено знаме ".
Приятели,
Обещах да пиша за идния театър, с забавното име – „ Шоу без име “ и не открих сили и време…
През изтеклите седмици, участвахме на надпревари, обиколихме градовете, срещахме се с сътрудници, разговаряхме, уточнявахме, приемахме оферти и най-важното, за прощален път се убеждавахме, какъв брой доста ни е обещано, като талант… И с какво сме се захванали…
Вчера, по предписание на дребните ни състезателки, посетихме последната подготовка на НО – акробатика. Занесох им амулет лъвче, с цел да се борят, като лъвчета и картичка с благопожелание за триумф на идното Екологичен потенциал в Израел…
Тренировката се организираше?!!!
Казаха ми базата на ЦСКА до зала „ Арена – Армеец “…
Много пъти съм минавала около нея, без да обърна внимание на това, което кой знае за какво, към момента назовават спортна база на ЦСКА…
Скоро в едно изявление ми зададоха въпроса рева ли? Не, не плача… От дълго време… И в този случай не се разплаках…
Пред типа на разрухата онемях… Но въпросът „ Защо? “, набираше с такава мощ и сила, че едвам се удържах да не закрещя. От болка… От почуда…
Що за народ сме?! Що за разрушителна буря?!
Що за знамение, с цел да допуснем това?!
Преди тридесетина години, тогавашният ръководител на ЦСКА – Георги Христов – Гошми, както го наричахме /да е светла паметта му/, ме извика с думите: „ Неше, ела да ти покажа какво построихме за спорта… “ Беше при започване на „ демокрацията “… Гошми ме развеждаше в новопостроения комплекс и с горделивост показваше и обясняваше предназначението на другите съоръжения… Басейнът... Залите... Игрищата... Хотелът… Ресторантът… И всичко за спортистите, за децата…
Мисля, че е предусещал какво ще стане и искаше някой да види, запомни и каже…
Разрухата е ужасяваща!
Прораснали шубраци и дървета, зиналите прозорци, оглозгани сгради… Напуканият затревен асфалт.. Всичко ми подсещаше за „ Калки “ на Гор Видал...
Следвахме някаква кола, с цел да се доберем до входа на заличките по спортна гимнастика и акробатика, по знамение оживели сред руините...
Колегите от акробатиката ни посрещнаха толкоз задушевно, че ме тормозиха. Бебето в кошарката, ми подсети за времето, когато по същия метод отглеждахме нашите деца.
Н.О. по акробатика на България тренираше измежду развалините…
Треньорите разказваха по какъв начин родителите купили два климатика и все пак мръзнат… И тренират… Защото обичат спорта… Защото у нас би трябвало да си много вманиачен, с цел да бъдеш треньор… И се молеха да не им вземат залата, за която заплащат 700лв. наем, с изключение на всичко останало?!! На кого??? На българската войска? На тези, които са се клели да пазят границите? За кого? Или откакто позволиха разрухата, към този момент са трансферирали базата към ММС? Поредната акула чака да глътне издигнатото с национални пари за деца... И да печели...
Исках да бъда доста, доста радостна и оптимистична, пишейки за идното шоу.
Не се получи.
Нека пожелаем на състезателите мощно показване на ЕП…
Да им пожелаем да повторят триумфа си на Младежките ОИ – 2018г., от които донесоха на България олимпийска титла…
Аз се възхищавах на майсторството им, на чистотата, която излъчваха, възхищавах се на треньорите им, които преди такова тежко съревнование, отделиха време да поговорим и за шоуто.
Сигурна съм, че ще съумеят в състезанието…
А скоро по-късно, ще им се възхищаване, ще се любуваме и приветстваме, в това което нарекохме "Шоу без име " и чиято цел е да бъдат събрани средства за българските гении.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ