Специално за БНТ: Актьорът Гойко Митич - за киното, театъра и приятелството
Легендарният сръбски артист Гойко Митич даде особено изявление за Българската национална телевизия. Как един артист от Балканите изигра сполучливо емблематичните функции на индиански вождове - вижте отговорите на звездата от западната ни съседка в един прям диалог с Ваня Дерменджиева.
Гойко Митич: Мисля, че всички балкански нации сякаш мъничко си приличаме с индианците, имаме някои общи черти и най евентуално зад това се крие триумфа на тези филми.
" Снимали сме доста пъти в България. Снимали сме на Камчия, на Балчик, към Бургас. Много фотоси сме създали в България - чудесна природа. Това също е пособие да ги използваме като индиански терени ", споделя артистът.
Гойко Митич: Тези филми са на исторически основа. В тях аз не съм играл някакви персони, които са измислени. Например, героят на Карл Май Винету не е съществувал, не е живял. Героите, които аз съм играл - Оцеола (снимали сме го в България също), Текумзе, Улцана, Токай-Ито, това са герои, които са живяли и това е тяхната история - битката на индианците за тяхното оцеляване. Това, което се е случило с индианците е извънредно, това е геноцид.
Наскоро, " безконечният индианец " Гойко Митич за първи път в кариерата си изигра и воин от личната си народност - сръбски служител на реда, който минава през драмите към Косово и натовската военна интервенция преди две десетилетия в сръбско - съветската копродукция " Балкански рубеж ".
Гойко Митич: Това е един доста поразителен филм. Когато човек види този филм, той си споделя: " Война не ни би трябвало ". Това което се е случило в Югославия когато е разделяна, това което се е случило в Сърбия, когато са я бомбардирали без мотив, това е една несправедливост. Значи какво сме станали ние на Балканите - европейски индианци? Това е! - Когато се разпада Германската демократична република и ДЕФА, вие стартирате да играете повече в театъра и по-малко в киното...Гойко Митич: В театъра много. В продължение на 15 години съм играл Винету Това е в Бадзегеберг към Хамбургер. То е амфитеатър, събирал е 8000 фенове и е бил превъзходен театър. Изиграл съм 1024 представления. Страшно доста....освен това имаше телевизионни сериали, филми... много функции съм изиграл и там. Кое изкуство предпочитате?Гойко Митич: И двете! Филмът се снима, феновете го гледат, а аз не знам по какъв начин реагират. След това, като пишат писма или когато имам среща с хората, научавам по какъв начин е минал кино лентата. В театъра аз играя, в края има ръкопляскане или... Най-добрата роля, която съм изиграл в театъра е Зорба Гъркът. Беше мюзикъл. Значи трябваше да пея, да танцувам.... сиртаки.... Ето, танцът сиртаки се сътвори в този филм. Сиртаки другояче не е имало в Гърция... И в този момент играят сиртаки. Това е страшна роля, чудесна. Играл съм космонавт, доста функции, телевизионни сериали, да вземем за пример " Архив на гибелта " - снимали сме го в България. Беше доста забавно. Спомням си... бате Митко ни носеше храната. Бяха доста хора, а бате Митко беше подобен претенциозен, специфичен... бяхме другари. Питам го: " Бате Митко какво ще има на следващия ден за ястие ", а той: " Ще намерим! " Още когато бях студент, по това време в Белград се снимаха доста европейски филми. За нас, студентите това беше опция да изкараме малко пари. Така и започнах. В първия филм бях дубльор на британски артист. Беше филм от остарели времена, а ролята беше на рицар с едно такова копие, с един щит. Аз седнал съм на коня, единствено с два пръста мога да държа юздата, а зад мен - 200 коня. Аз съм начело. Ако бях паднал, нямаше да е толкоз хубаво, само че не паднах. След това одобрявах дребни функции, след това все по-големи и по-големи и най-после този филм " Синовете на Голямата мечка " на ДЕФА който одобрих, по какъв начин да кажа, сякаш ми даде тенденция в живота. И по този начин останах в киното. Първи филм, втори, трети... 12 броя единствено на индианска тематика, а след това и други.- Познавате ли Джоко Росич?- Гойко Митич: Джоко Росич? Как да не го знам! Знам го. Ние сме снимали филм за немската телевизия. Мисля по Карл Май. Бяхме на река Амударя.. към Афганистан. Много прекрасен човек беше Джоко Росич.
" Сега съм на 79. Искам и за себе си малко време да имам. Затова в този момент желая по-малко да работя. Е, в случай че е някоя хубава роля... добре, ще я направя ", признава Гойко Митич.
Актьорът добавя, че постоянно е бил доста щастлив, когато е снимал в България и се е чувствал като вкъщи.
Гойко Митич: На всички фенове на Българската държавна телевизия поисквам всичко хубаво... и до скоро!
Гойко Митич: Мисля, че всички балкански нации сякаш мъничко си приличаме с индианците, имаме някои общи черти и най евентуално зад това се крие триумфа на тези филми.
" Снимали сме доста пъти в България. Снимали сме на Камчия, на Балчик, към Бургас. Много фотоси сме създали в България - чудесна природа. Това също е пособие да ги използваме като индиански терени ", споделя артистът.
Гойко Митич: Тези филми са на исторически основа. В тях аз не съм играл някакви персони, които са измислени. Например, героят на Карл Май Винету не е съществувал, не е живял. Героите, които аз съм играл - Оцеола (снимали сме го в България също), Текумзе, Улцана, Токай-Ито, това са герои, които са живяли и това е тяхната история - битката на индианците за тяхното оцеляване. Това, което се е случило с индианците е извънредно, това е геноцид.
Наскоро, " безконечният индианец " Гойко Митич за първи път в кариерата си изигра и воин от личната си народност - сръбски служител на реда, който минава през драмите към Косово и натовската военна интервенция преди две десетилетия в сръбско - съветската копродукция " Балкански рубеж ".
Гойко Митич: Това е един доста поразителен филм. Когато човек види този филм, той си споделя: " Война не ни би трябвало ". Това което се е случило в Югославия когато е разделяна, това което се е случило в Сърбия, когато са я бомбардирали без мотив, това е една несправедливост. Значи какво сме станали ние на Балканите - европейски индианци? Това е! - Когато се разпада Германската демократична република и ДЕФА, вие стартирате да играете повече в театъра и по-малко в киното...Гойко Митич: В театъра много. В продължение на 15 години съм играл Винету Това е в Бадзегеберг към Хамбургер. То е амфитеатър, събирал е 8000 фенове и е бил превъзходен театър. Изиграл съм 1024 представления. Страшно доста....освен това имаше телевизионни сериали, филми... много функции съм изиграл и там. Кое изкуство предпочитате?Гойко Митич: И двете! Филмът се снима, феновете го гледат, а аз не знам по какъв начин реагират. След това, като пишат писма или когато имам среща с хората, научавам по какъв начин е минал кино лентата. В театъра аз играя, в края има ръкопляскане или... Най-добрата роля, която съм изиграл в театъра е Зорба Гъркът. Беше мюзикъл. Значи трябваше да пея, да танцувам.... сиртаки.... Ето, танцът сиртаки се сътвори в този филм. Сиртаки другояче не е имало в Гърция... И в този момент играят сиртаки. Това е страшна роля, чудесна. Играл съм космонавт, доста функции, телевизионни сериали, да вземем за пример " Архив на гибелта " - снимали сме го в България. Беше доста забавно. Спомням си... бате Митко ни носеше храната. Бяха доста хора, а бате Митко беше подобен претенциозен, специфичен... бяхме другари. Питам го: " Бате Митко какво ще има на следващия ден за ястие ", а той: " Ще намерим! " Още когато бях студент, по това време в Белград се снимаха доста европейски филми. За нас, студентите това беше опция да изкараме малко пари. Така и започнах. В първия филм бях дубльор на британски артист. Беше филм от остарели времена, а ролята беше на рицар с едно такова копие, с един щит. Аз седнал съм на коня, единствено с два пръста мога да държа юздата, а зад мен - 200 коня. Аз съм начело. Ако бях паднал, нямаше да е толкоз хубаво, само че не паднах. След това одобрявах дребни функции, след това все по-големи и по-големи и най-после този филм " Синовете на Голямата мечка " на ДЕФА който одобрих, по какъв начин да кажа, сякаш ми даде тенденция в живота. И по този начин останах в киното. Първи филм, втори, трети... 12 броя единствено на индианска тематика, а след това и други.- Познавате ли Джоко Росич?- Гойко Митич: Джоко Росич? Как да не го знам! Знам го. Ние сме снимали филм за немската телевизия. Мисля по Карл Май. Бяхме на река Амударя.. към Афганистан. Много прекрасен човек беше Джоко Росич.
" Сега съм на 79. Искам и за себе си малко време да имам. Затова в този момент желая по-малко да работя. Е, в случай че е някоя хубава роля... добре, ще я направя ", признава Гойко Митич.
Актьорът добавя, че постоянно е бил доста щастлив, когато е снимал в България и се е чувствал като вкъщи.
Гойко Митич: На всички фенове на Българската държавна телевизия поисквам всичко хубаво... и до скоро!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ