Легендарният седемкратен световен шампион по снукър Стивън Хендри даде обширно

Легендарният седемкратен международен първенец по снукър Стивън Хендри даде обстойно изявление за рубриката “Small Talk” на английското издание “Guardian” и описа с детайлности за живота си и ползите отвън джентълменския спорт.

Ти си огромен покер почитател, нали? Личи си (Стивън Хендри е от рекламните лица на PokerStars)

Да, по този начин е. Започнах към 2001 година, когато беше взривът на онлайн платформите за покер. Играех доста, а другояче Стив Дейвис ме възпламени, той играеше непрекъснато на преносимия компютър си. С няколко играчи постоянно се събирахме и се упражнявахме, като последователно се научих.

Добър ли си?

Определено съм по-добър, в това няма подозрение, само че не мога да кажа, че съм някакъв специалист. Просто ми писна да изгубвам пари! Естествено, че да си добър е мъчно, само че се любувам. Покрай PokerStars мога да играя на доста хубави шампионати и е занимателно.



Известен си с непоколебимостта си при спечелването на всички тези международни трофеи по снукър. Пренасяш ли тези си умения в покера?

По принцип е потребен самият нрав на състезател в самостоятелен спорт. Темпераментът е също значим, тъй като би трябвало да се контролираш напрегнат. Сигурен съм, че най-хубавите покер играчи ще схванат какви карти имам единствено като ми гледат лицето. Но се пробвам да се не издавам и да подкрепям положително “покер лице”.

Имаш ли някакви препоръки за въздържане на нервите?

Трудно е да се научиш да си контролираш страстите. Всеки може да е международен първенец в който и да е спорт, само че сложното е да покажеш най-хубавото от себе си под огромно напрежение. Дори като по-млад нямах проблем да играя най-хубавия си снукър на най-големите шампионати, можех да превключвам на по-висока скорост.

От самото начало ли знаеше, че ще си толкоз сполучлив?

Не бих споделил през цялото време, в случай че някой ми беше споделил като съм на 15 години, че ще печеля седем международни трофеи, щях да си помисля, че е вманиачен. Особено в случай че тогава Шотландия нямаше огромни първенци в снукъра. Но аз станах експерт на 16, а на 21 завоювах първата си купа в “Крусибъл”. Една от аргументите да навляза в международния снукър толкоз рано, беше, че не ми се играеше повече в дребни претъпкани зали, желаех да съм на най-хубавите условия.



Кои бяха героите от детството ти?

Любимият ми състезател беше Джими Уайт в самото начало, когато бях на 13-14 и гледах снукър по малкия екран. Но когато станах експерт, имаше единствено един човек, на който желаех да имитирам - Стив Дейвис. Не във връзка с техниката, просто ми харесваше по какъв начин играе, с цел да завоюва. И когато печелеше шампионат, към този момент мислеше за идващия и по-следващия, тъй като не можеше да се насити на успехите.

Има доста от Джими Уайт в играта ти, зрелищните удари, бързия брейк-билдинг, невероятния надзор на кюбола… Може би не те хвалят задоволително за вълнуващата ти игра.

Имах собствен си метод на игра, тъй като гледах бързо да приключа нещата, бързо да се развихря сред топките и да печеля бързо фрейма. Бях смел и просто рискувах по-често. И по тази причина съм доста благополучен, когато някой каже, че снукърът се е трансформирал поради мен.

Очевидно си желал да спечелиш колкото може повече трофеи. Но тъжно ли ти е, че Джими Уайт по този начин и не завоюва международна купа?

Не! Не, не, не. Това е спортът. Ако нямаш каквото се изисква да преминеш бариерата, това си е твоя неточност. Няма да се наскърбявам за никого.



А тъжно ли ти ставаше за теб самия, до момента в който си седял на стола, а някой различен е правил брейк на масата?

Това възприятие отделя снукъра от останалите спортове, тъй като си като в капан. Ужасяващо възприятие е, няма изплъзване. Особено когато си направил някаква серия, след това си сбъркал и противникът ти се възползва от грешката ти. Това те унищожава, само че по тази причина би трябвало да си контролираш страстите.

Загуби ли нещо снукърът от 70-те, 80-те и 90-те години насам?

Да, не е толкоз известен като тогава, само че това възприятие в никакъв случай няма да се върне. Не го виждаме във вестниците към този момент толкоз постоянно, само че пък в този момент има повече телевизионни канали, повече медии, повече отразяване на друг вид спортове. Но към момента си е доста известен спорт, без подозрение - забележете единствено, че в деня след финала на Световното към този момент бяха продадени билетите аз идващия край. Хората още желаят да гледат снукър, само че към този момент не е толкоз огромна част от главните спортни събития.

Мислиш ли, че някой в миналото ще усъвършенства върха ти от седем международни трофеи?

Трудно ще е. Марк Селби има единствено три, тъй че ще му е тежко, само че мисля, че той ще господства още доста години. Има играчи, които могат да печелят шампионати, само че никой няма неговото неизменност. Но за самия него ще е тежко, не мисля, че ще завоюва още чак пет.

Когато обикаляше света около снукър шампионатите, оставаше ли ти време да разглеждаш градовете? Или прекарваше главно времето в залите?

Може да разглеждаш, в случай че искаш, само че аз не съм го правел. За първи път посетих Китай през 1987 година, само че не съм изпитвал предпочитание да видя Стената. Не съм типичния екскурзиант, най-често си тръгвах незабавно след края на шампионатите.

Значи нямаш лист с желани места за посещаване в градовете, където вървиш?

Ресторанти и питейни заведения - да. Но не забележителности.

Ако заключиш звездите от предишното и от в този момент в една стая, кой ще завоюва в ръкопашен пердах посред им? Без щеки.

Предполагам, че ще завоюва Джими Уайт. Той е израснал на улиците в Лондон, може да се грижи за себе си. Трудно ще го надвиеш в пердах.

Еди Чарлтън беше боксьор, нали?

О, да, Марк Уилямс също е имал боксова кариера като по-малък, въпреки на пръв взор да не наподобява като подобен. Клиф Торнбърн беше бабанка. Алекс Хигинс пък просто запалваше искрата и се махаше, другите трябваше да се занимават с следствията.

Имал ли си пререкания с Урагана?

Не, само че един път сподели едни неща за мен, които не може да напишеш във вестника. Той е имал такива моменти с всички, само че си беше популярен. Водеше ме с него по шампионати, когато станах експерт, помагаше ми с тренировките и съм научил доста неща от него. Беше ужасно, той беше талант.

Ти си добър голфър, нали?

Има някои по-добри от мен в голфа измежду снукър играчите. Джон Парът е незабравим, същински голфър. Шон Мърфи е също много добър.

Има ли връзка сред уменията с щеката и с клъба?

Може би малко във връзка с контрола с щеката, само че в действителност доста малко. Разликите са доста.

Фен си и на футбола.

Да, бях почитател на Хартс като дребен, само че в този момент не съм им последовател, тъй като няма какво толкоз да се гледа шотландски футбол. Харесваха ми Челси при Клаудио Раниери, живописен темперамент беше. Не бих споделил, че съм типичен почитател на тима, а и постоянно ми споделят, че съм им почитател единствено тъй като почнаха да печелят!

Кое е последното CD, което си купи?

Нийл Фулдс ми предложи “Neutral Milk Hotel”, а той има добър музикален усет, който е непосредствен до моя. Често си приказваме за музика, когато сме дружно по питейните заведения. Напълно друг от рока на Стив Дейвис, канил ме е на музикалното си шоу, само че нямаше метод да отида.

Кашкавал или шоколад?

Черен шоколад.

Кой ще завоюва в борба на лъв с тигър?

Тигърът, тъй като просто ще хване лъва за гривата.

Ако на изискана вечеря с доста може да поканиш единствено един снукър състезател, кой ще е той?

Алекс Хигинс.

Готвиш ли?

Да, обичам да сготвям, само че не скалъпвам доста, последвам рецептите.

Кой е обичаният ти ефирен сериал?

“Наркомрежа” (The Wire). Гледам и доста кулинарни излъчвания.

А обичаният ти филм?

“Вълкът от Уолстрийт”, него мога да го виждам още веднъж и още веднъж.

Последната книга, която прочете?

Беше за готвене, “изядох” я небрежно. Аз другояче не чета изключително доста, малко е шокиращо да се признае такова нещо, само че четох една книга неотдавна за Кардашианс. Бях на отмора и желаех нещо леко за четене!