Легенда на Левски: Толкова години без титла - трудно се издържа! На Герена я караме на средно положение
Легендарният ляв бек на Левски Петър Петров бе посетител в токшоуто на Sportal.bg " От дузпа в тъч ". Бившият национал приказва за тима на Делио Роси и предсказа поредна купа на Лудогорец. Петров се върна и към международните финали в Мексико през 1986 година.
" Добре знаем, че италианците са №1 в тактическо отношение. Делио Роси го потвърждава за тези два месеца в София. Не инцидентно тимът е позволил толкоз малко голове, само че това се отразява на атакуващия жанр, който Левски постоянно е практикувал. Отбелязваме по-малко голове и по тази причина резултатите не са толкоз положителни, колкото се очакваше при неговото идване. Мачът би трябвало да се завоюва, другояче губиш две точки.
За мен Лудогорец е най-класният тим в България. Мисля, че и тази година няма да имат проблеми за шампионската купа. Играят атакуващ футбол, имат жанр, играят атакуващо, показват се добре и в европейските клубни шампионати, вършат положителни входящи и изходящи прехвърляния - триумфите при Лудогорец са действителни. Наистина купите им станаха доста. Левски има късмет за купата. Липсата на триумфи е огромна болежка за нашите почитатели ", сподели Петров пред Sportal.bg .
" В Левски има огромно текучество на футболисти, треньори, взимат се приблизително качество играчи, които с нищо не способстват за повдигането на класата на тима, вършат се летни и зимни селекции - това не води до никакви резултати, пречи на построяването на стила на тима. Затова резултатите на Левски през тези години са слаби. Не знам какъв брой треньори и играчи минаха през Левски. Политиката на клуба е такава. В Лудогорец селектират качествени футболисти, въпреки и едва известни. Те идват в България, развиват се, подвигат равнището на тима и са продавани в по-класни клубове. Чужденците, които идват в Левски, световнонеизвестни, даже не знаят какво значи Левски. Идват, взимат си заплатите за година-две, и си отпътуват ", продължи някогашният бранител.
" При Лудогорец разновидността с чужденците дава резултати и те са избрали този път. Преди години Гриша Ганчев беше тръгнал по него. Явно са копирали неговите неща. В Левски я караме на някакво приблизително състояние - юноши, които не могат да се наложат, и чужденци, които нямат качества или не пасват на стила. И се получава едно огромно нищо. Мога да кажа, че център халфовете и вратарят играят на положително равнище, само че сме слаби на бековете и по фланговете. Толкова години без купа, не е прелестно. Всяка година се надяваме, само че нещата не се получават. Надявам се, че ще настанат по-добри дни за Левски. Толкова години без купа и купа - това мъчно се устоя ", продължи Петров.
" Мисля, че може да се позитивна оценка за работата на Петър Хубчев в националния тим. Има живец в тима, постигнахме победи над стойностни тимове. Допускаме обаче съдбовни неточности против по-слабите. Нямаме огромни благоприятни условия, нямаме класни играчи. И най-слабият футболист може да направи 2-3 мощни мача на сезона. Нямам класни играчи, това е истината ", сподели още някогашният национал.
" Имах шанса да взе участие на международно състезание. Нашият тим беше добър, направихме доста добра подготовка. Постарахме се да дадем най-хубавото от себе си. За първи път се класирахме за втората фаза, само че просто задачата беше да реализираме първа победа. Заслужавахме да спечелим против Корея. Шансът ни изневери, неприятното време принизи класата ни, а ние бяхме по-класният тим. Грешка на спортно-техническото управление, че продължихме с натоварванията там. Излизахме на мачовете преуморени. Искаш, а не можеш. Нямаш въздух. Всички след международното бяхме свалили по 7-8 кг. Впоследствие разбрахме, че аржентинците са започвали всеки мач с 3-4 кг от горната страна. Ние нямахме сили.
За фланелката на огромния Марадона нямаше разногласия, тъй като Аян, Бог да го елементарни, един страховит футболист и сътрудник, го пазеше и добре го пазеше. Той имаше достойнството да получи фланелката на Марадона, аз съумях единствено с Буручага. Трябва да ви кажа, че фланелките им бяха ненадейно обикновени - и като материя, и като осъществяване. Отдалеч обаче хващаха окото, само че бяха едва качество. Като се прибрахме от международното я подарих от един другар. В България най-трудно ми е било против Коцето Костадинов от Ботев (Пловдив). Просто Петьо Зехтински му даваше пасове по конец и аз постоянно трябваше да внимавам ", показа още именитият защитник на Левски пред Sportal.bg .
" Имам един червен картон. Случи се на дербито с ЦСКА. Водихме 1:0, Стоичков получи пас на крилото, само че си я поведе дълго и топката стана противоречива. Хвърлих се и я почистих в бранш " А ", само че Ицо си остави бутоните на гърдите ми. Ядосах се и го хванах за гушата. Боре Александров ни изгони и двамата. Когато се прибирах в тунела, чух публиката да изригва - бяхме вкарали втори гол. После токът на стадиона спря и най-после дербито приключи 2:2. Аз след това се майтапех с моите сътрудници: " Ей, най-силния им изкарах от игра и отново не можахте да биете ". С Ицо в никакъв случай не сме имали проблеми по-късно, той е занимателен човек ", продължи Петров.
" Това за пердах в тунела след финала през 1985 година са легенди и митове. Как да се бием, като в тунела беше цялостно с полицаи. Как ще посмееш да удари някого! Имаше псувни, само че нищо повече. Всичко беше на терена - Емо Спасов влезе жестоко в краката на Коце Янчев, Стоичков хвана за гушата Емо след това Кокала бутна Ицо и това беше всичко. В днешно време това се вижда постоянно по българските терени ", сподели още Петър Петров.
" Добре знаем, че италианците са №1 в тактическо отношение. Делио Роси го потвърждава за тези два месеца в София. Не инцидентно тимът е позволил толкоз малко голове, само че това се отразява на атакуващия жанр, който Левски постоянно е практикувал. Отбелязваме по-малко голове и по тази причина резултатите не са толкоз положителни, колкото се очакваше при неговото идване. Мачът би трябвало да се завоюва, другояче губиш две точки.
За мен Лудогорец е най-класният тим в България. Мисля, че и тази година няма да имат проблеми за шампионската купа. Играят атакуващ футбол, имат жанр, играят атакуващо, показват се добре и в европейските клубни шампионати, вършат положителни входящи и изходящи прехвърляния - триумфите при Лудогорец са действителни. Наистина купите им станаха доста. Левски има късмет за купата. Липсата на триумфи е огромна болежка за нашите почитатели ", сподели Петров пред Sportal.bg .
" В Левски има огромно текучество на футболисти, треньори, взимат се приблизително качество играчи, които с нищо не способстват за повдигането на класата на тима, вършат се летни и зимни селекции - това не води до никакви резултати, пречи на построяването на стила на тима. Затова резултатите на Левски през тези години са слаби. Не знам какъв брой треньори и играчи минаха през Левски. Политиката на клуба е такава. В Лудогорец селектират качествени футболисти, въпреки и едва известни. Те идват в България, развиват се, подвигат равнището на тима и са продавани в по-класни клубове. Чужденците, които идват в Левски, световнонеизвестни, даже не знаят какво значи Левски. Идват, взимат си заплатите за година-две, и си отпътуват ", продължи някогашният бранител.
" При Лудогорец разновидността с чужденците дава резултати и те са избрали този път. Преди години Гриша Ганчев беше тръгнал по него. Явно са копирали неговите неща. В Левски я караме на някакво приблизително състояние - юноши, които не могат да се наложат, и чужденци, които нямат качества или не пасват на стила. И се получава едно огромно нищо. Мога да кажа, че център халфовете и вратарят играят на положително равнище, само че сме слаби на бековете и по фланговете. Толкова години без купа, не е прелестно. Всяка година се надяваме, само че нещата не се получават. Надявам се, че ще настанат по-добри дни за Левски. Толкова години без купа и купа - това мъчно се устоя ", продължи Петров.
" Мисля, че може да се позитивна оценка за работата на Петър Хубчев в националния тим. Има живец в тима, постигнахме победи над стойностни тимове. Допускаме обаче съдбовни неточности против по-слабите. Нямаме огромни благоприятни условия, нямаме класни играчи. И най-слабият футболист може да направи 2-3 мощни мача на сезона. Нямам класни играчи, това е истината ", сподели още някогашният национал.
" Имах шанса да взе участие на международно състезание. Нашият тим беше добър, направихме доста добра подготовка. Постарахме се да дадем най-хубавото от себе си. За първи път се класирахме за втората фаза, само че просто задачата беше да реализираме първа победа. Заслужавахме да спечелим против Корея. Шансът ни изневери, неприятното време принизи класата ни, а ние бяхме по-класният тим. Грешка на спортно-техническото управление, че продължихме с натоварванията там. Излизахме на мачовете преуморени. Искаш, а не можеш. Нямаш въздух. Всички след международното бяхме свалили по 7-8 кг. Впоследствие разбрахме, че аржентинците са започвали всеки мач с 3-4 кг от горната страна. Ние нямахме сили.
За фланелката на огромния Марадона нямаше разногласия, тъй като Аян, Бог да го елементарни, един страховит футболист и сътрудник, го пазеше и добре го пазеше. Той имаше достойнството да получи фланелката на Марадона, аз съумях единствено с Буручага. Трябва да ви кажа, че фланелките им бяха ненадейно обикновени - и като материя, и като осъществяване. Отдалеч обаче хващаха окото, само че бяха едва качество. Като се прибрахме от международното я подарих от един другар. В България най-трудно ми е било против Коцето Костадинов от Ботев (Пловдив). Просто Петьо Зехтински му даваше пасове по конец и аз постоянно трябваше да внимавам ", показа още именитият защитник на Левски пред Sportal.bg .
" Имам един червен картон. Случи се на дербито с ЦСКА. Водихме 1:0, Стоичков получи пас на крилото, само че си я поведе дълго и топката стана противоречива. Хвърлих се и я почистих в бранш " А ", само че Ицо си остави бутоните на гърдите ми. Ядосах се и го хванах за гушата. Боре Александров ни изгони и двамата. Когато се прибирах в тунела, чух публиката да изригва - бяхме вкарали втори гол. После токът на стадиона спря и най-после дербито приключи 2:2. Аз след това се майтапех с моите сътрудници: " Ей, най-силния им изкарах от игра и отново не можахте да биете ". С Ицо в никакъв случай не сме имали проблеми по-късно, той е занимателен човек ", продължи Петров.
" Това за пердах в тунела след финала през 1985 година са легенди и митове. Как да се бием, като в тунела беше цялостно с полицаи. Как ще посмееш да удари някого! Имаше псувни, само че нищо повече. Всичко беше на терена - Емо Спасов влезе жестоко в краката на Коце Янчев, Стоичков хвана за гушата Емо след това Кокала бутна Ицо и това беше всичко. В днешно време това се вижда постоянно по българските терени ", сподели още Петър Петров.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ