Тити: Мечтая да ми се обадят от американското посолство и да кажат: „Г-н Папазов, наследихте 250 милиона долара"
Легендарният Константин Папазов – Тити гостува в предаването „ Код спорт “ по ТВ+. В началото на седмицата едно от най-известните имена в баскетбола ни навърши 50години. Тренира като дете, само че самичък схваща, че няма да стане огромен играч. “Просто нямах гений ” - кратко отговаря Тити. И мнозина считат, че той се е отказал от магията, наречена баскетбол, само че в противен случай. Става президент на баскетболния Славия, където треньор е Росен Барчовски, а на полето с “белия “ екип е Георги Младенов. По-късно го пленява треньорската специалност и поредно води тимовете на Левски, Лукойл-Академик, мъжкия народен отбор на България и още веднъж “сините ”. Преди две години на специфична конференция разгласи, че се отхвърля от треньорската специалност. И мнозина си помислиха, че ще изчезне от светлината на прожекторите. Но артистичният му гений от времето, когато взе участие във кино лентата “Неочаквана почивка ”, не е пропуснат. Преди половин вековния си празник гостът ни обиколи всички рейтингови реалити формати. Чест събеседник в телевизионните студия, коментиращ настоящи тематики.
- Тити, каква е равносметката за тези 50 години?
- Трябва да бъда признателен на ориста. Прекрасни родители са ме основали, възпитали и са ме научили да бъда това, което съм. Имам прелестно семейство, което още веднъж считам, че е Божи подарък. Невероятна брачна половинка и още по-невероятни две деца. Ако излезем от фамилията, има една голяма обич, наречена баскетбол. Пак е орис, тъй като съм наследник на, Бог да го елементарни, някогашен треньор по баскетбол. Първият огромен триумф на Димитровград е обвързван с татко ми през 1963-64 година, когато са трети в шампионата на България. След това стана арбитър. Това е повода от доста дребен да съм в баскетболната зала. Крушката постоянно има опашка.
- Най-голямата борба, която си спечелил за тези 50 години?
- В моята кариера като треньор съм изживявал несъмнено всички обособени 13 триумфа, които моите тимове и аз с тях съм постигнал. Има две неща, които се открояват отвън триумфите и са свързани със събития, които са донесли различен тип страсти, по-силни даже от тях. Най-силната страст в моя живот досега и това, с което е предопределена ориста ми до края живота ми, е 15 февруари 2015 година в „ Арена Армеец “. Пожелавам на всеки да има най-малко един момент от това, което аз изживях там. Само за момент да го почувства. Може би това е най-голямата премия, тъй като е избавление, въпреки и моментно, на един баскетболен тим. Естествено предвид на обстановката в страната е нещо напълно закономерно да се случва. Изключвам фамилията, само че това е денят, който в никакъв случай няма да не помни. Дори не си припомням всички дати на моите трофеи. Като ги трансферирам мачовете са забравени, само че 15 февруари в никакъв случай. Другата дата е юбилеят на Левски, който също ми донесе доста страсти, само че там беше по-различно. В единия случай спасяваш нещо. Отдал си се изцяло и си дал сърцето си за тази идея, и това е имало смисъл.
- Ще успееш ли да спасиш баскетбола в Левски или задачата наподобява невъзможна?
- Той е избавен в моето схващане на 15 февруари. Сега предстоят по-добри дни. Трябваше просто да има самообладание. Оттогава минаха повече от две календарни години. Имаше доста компликации и единствено аз знам какво ми е коствало. Благодаря на всички, които са ми вярвали в този интервал, тъй като имаше такива, които не повярваха. Такива, които рецитираха в съблекалнята и след това избягаха, само че за всичко си има Господ.
- На какъв брой порти си почукал до момента за задачата Левски?
- Аз съм доста нагъл, когато става въпрос за баскетбол. Не мога да желая за себе си в никакъв случай, само че с цел да бъде избавен Левски, съм подготвен на всичко. Искам да благодаря на хората, които се появиха декември предходната година в Левски. Те стоят надалеч от камерите и нито за миг не търсеха бърз имидж и наличие. За страдание в българския спорт единственият еквивалент на взаимност на финансирането е да се увеличи имиджа ти. Българският спорт е тотално сбъркана скица. За страдание при министър председател, който е извънредно добре надъхан към спорта, съгласно мен българският спорт е най-упадащият бранш в нашата страна. Но аз съм безспорен оптимист. Аз съм човек, който ужасно доста има вяра в Господ. Смятам, че даже и тези сложни дни, които изживявам, заплащам за шестте години с Цветан Василев. В живота има баланс. Не може да си единствено на върха, за всяко нещо би трябвало да се заплаща. Ако такива години не са доста, а са една-две, оказват помощ доста да си направиш равносметка. Допускал съм неточности, само че съм уверен, че се завръщам по-силен от всеки път.
- Твои са думите, че нямаш „ капчица гений “ за баскетбол като играч и внезапно – президент на БК Славия и сполучлив треньор. Как се случи всичко това?
- Неслучайно доста от положителните експерти в спорта са хора, които в годините не са били задоволително положителни състезатели. Аз в действителност съм полагал оптимални старания за това. Правил съм всичко по моите благоприятни условия. Но има действителности, които не могат да се прескочат. Тази голяма упоритост обаче е останала в мен. Бях на 19 години, когато стоях на пейката зад Крешимир Чосич, Бог да го елементарни, на премията на София и следях всяка негова дума. Знаех и желаех да стана треньор. Неуспехът и нереализацията на баскетболния терен води до тази огромна упоритост. Може би за хубаво, когато през 1988 година станах ученик на Национална спортна академия, станаха измененията. Имам един талантлив другар и ориста ме води в Германия около замогването и лесните пари. Аз съм момче от непретенциозно семейство, не съм имал благоприятни условия. Винаги съм бил комбинативен. Взимал съм касетки от аерогарата за 1 $, което правеше 4,50-5 лева и ги продавах на оказиона по 8. Така съм изкарвал пари.
- В тези години имаше присъединяване в казино в Македония. Колко време беше сред ролетката, масата за блекджек и баскетболната зала? Как ги съчетаваше?
- Тетово е на 268 км от София. В седмицата отивах по два-три пъти до такава степен и се връщах да виждам тренировката на Славия. Ненормално, само че има неща, които нямат пояснение. Когато ме повикаха в Лукойл да подписвам контракт, ме попитаха по какъв начин ми е ЕГН-о, с цел да ме ревизират в ДАКСИ. Казвам - 670717 и те се пулят. Аз съм извънземен и нямам последните четири числа.
- Кога усети, че към този момент те одобряват като треньор? Отначало всички бяха настроени…
- Най-нормалното. Дори майка ми, в случай че би трябвало да бъдем справедливи, не би трябвало да има вяра на тази полуда. До през вчерашния ден си бил президент. Изведнъж гледаш един мач на 8 юни 1998 година по единствената телевизия, която тогава предаваше мачове от НБА – DSF. Беше девет точки на полувремето за Юта. Казах на Маги, че в случай че бият Чикаго – ставам треньор и по този начин и стана.
- Кой е баскетболистът, с който ти е било най-приятно да работиш?
- Отново ще повторя, че съм любимец на ориста. Имал съм неповторимия късмет да работя с най-големите баскетболисти на България. С риск някой да се засегне, започнах кариерата си с най-големия талант. Този човек в действителност е вундеркинд в баскетбола – Георги Младенов. За страдание типично по български, човек, който в този момент трябваше да е най-високо в йерархията на българския баскетбол, не е там. Това е отново Божи подарък, тъй като няма човек, който да счита, че внезапно от през днешния ден за на следващия ден ставаш треньор. Отиваш в Америка, купуваш четири-пет книги, не знаеш и една дума на британски. Имал съм късмет да работя и с Тодор Стойков. Това са двете най-големи звезди от последното потомство.
- Как работи с Георги Младенов – една легенда, която мъчно приема непознато мнение?
- Сутринта преди втория мач го изгоних. Всички бяха в потрес. Беше доста мъчително за Георги, само че имаше своята цена. Оттам нататък всички знаеха, че може да са ми най-хубавите другари, само че на терена аз съм Господ, а извън съм най-големият им другар. След родителите съм им най-близкият човек и това може да го кажат всички – зъбобол, полиция… Един американец бе задържан на Съдебната палата да прави обич. Аз ставам в 3 часа, с цел да вървя в районното. Но на терена би трябвало да знаят кой кой е. Имал съм неповторимия късмет да се изучавам от гения на баскетбола в света.
- Говориш за Желко Обрадович, който е и кръстник на втория ти наследник. Как се сближихте с него?
- Всичко става от небето. През 1999 година тимът на АЕК, воден от Душан Ивкович, трябваше да играе с Варна. Тогава не беше толкоз напреднала технологията, още нямаше DVD-та или най-малко на Балканския полуостров не е имало. Радко Йосич работеше в България. Дойде при мен и ми сподели: „ Дуда те моли, в случай че можеш да направиш разбор... “ Вероятно не е доста правилно от позиция на това, че се сблъскват с български тим, само че бях направил подробен разбор от три-четири страници. Във всички случаи знам доста по-добре от Душан Ивкович мощните и слабите страни на тима на Варна. В знак на признателност Ивкович предложения мен и Радко Йосич една седмица да гледаме тренировките на АЕК. Същата година Обрадович бе треньор в Панатинайкос. Още първата вечер се запознахме в градината на „ Хилтън “. Аз го харесвах от първия миг, в който станах треньор, тъй като даже тогава всички оценяваха какво е направил и постигнал. Същата година в Париж като треньор на националния тим на Сърбия му подарих една ямболска в синя бутилка. Сигурно той не помни, само че аз го помня. Когато бях поканен от Обрадович да виждам подготовка на Панатинайкос, мислех, че хвърча. Няма да не помни първия урок. Извадих една тетрадка да пиша, той я затвори и сподели, че би трябвало да обядваме. Каза нещо доста значимо, което го прави друг от другите – „ познание може да вземеш отвред, само че с цел да станеш добър треньор би трябвало да имаш яйца и дупе. Ако не го можеш, по-добре не почвай. “ Това е огромната разлика сред Обрадович и останалите.
- Много пристрастеност хвърли в треньорската специалност, само че по какъв начин взе решението да се откажеш през 2015 година?
- Единственото избавление за тима в този миг бе това. Това е специалност, която е доста приятна, тъй като твоето занимание се трансформира в специалност. Имаше и прочувствено, и психическо изпразване. А и трябваше да стана президент, с цел да може с моя престиж и моята дума, да запазя тима. Докато аз бях президент, играчите имаха вяра, че нещата могат да се спасят. Затова и в този момент се завърнах – изтече този интервал.
- Как реагира брачната половинка ти Марги, когато разбра, че ще живеете малко по-спокойно? Олекна ли ѝ, че повече няма да „ изригваш “ на баскетболната площадка?
- Марги е един от подаръците на Господ. Всъщност ѝ споделям противоположното: „ Марги, ти очевидно си доста добър човек, щом Господ те е наградил с мен. “ Но истина е, че тя е моят подарък от Господ. Едва ли някой различен може да търпи тази лумпено-баскетболна… Цяла седмица се гледа Евролигата, а събота и неделя се гледа българското състезание и се приказва единствено за баскетбол. Е, естествено, отделяме внимание и за обич.
- Защо постоянно реагираш бурно към твои сътрудници? Имаше кавги със Сашо Везенков, Росен Барчовски…
- Мисля си кое ще е по-различно в този момент, защото съм с две години по-мъдър в баскетболното треньорство. Не го споделям като опрощение, само че в нито един от случаите не съм бил неверен. Във всички случаи съм бил 100% прав. И в случай че съм имал опцията да управлявам страстите си и изрече си, щях да бъда още по-силен. Език мой – зложелател мой. До ден-днешен щях да бъда треньор на Лукойл, само че пък нямаше да съм изживял 15 февруари, тъй че...
- Грешка ли беше, че реши да се кандидатираш за кмет на София от Демократическата партия?
- Наивност, която обаче ме е научила на две доста значими неща. Две бяха аргументите. Едната не мога да я кажа, тъй като е обвързвана с човешка покруса. Другата беше, че ми бе изрично дадено, че аз ще бъде треньор на Лукойл. В мен бяха вложени много средства от страна на господин Златев. Бях един месец в Америка, с цел да се изучавам. Реално сезон 2006/2007 бях 30 дни в НБА, един месец в Тел Авив при Макаби и близо три месеца в Атина, когато Желко Обрадович завоюва финала против ЦСКА. Когато са вложени толкоз средства в мен, от порядъка на 60 хиляди евро, е повече от ясно, че би трябвало да бъда треньор. Бях в Турция, денят бе 18 юни и по същото време татко ми получи инсулт. Обади ми се мой непосредствен някогашен състезател да ми каже, че Желко Лукаич има среща в 10 часа в Пирот с Везенков. Викам му: „ Ти не си добре. Какъв Лукаич? Аз съм треньор. “ Тогава бях треньор на националния тим. Отидох на среща с Тодор Добрев. Аз съм сътрудник с Румен Чандъров по отношение на един парцел на Никола Славков – по какъв начин може да се изчистят взаимоотношенията сред общината и Румен. Тогава ме попитаха дали бих се кандидатирал за кмет на София? Само пет минути по-рано щях да отговоря: „ Ти не си естествен! “ Много съм почтен, повече от тези, които в този момент ръководят. Може би това е едната неточност. Също имаше мотивация вътре в мен по отношение на една човешка покруса и да отмъстя за това, че не съм станал треньор на Лукойл. Голяма неточност, само че съм си научил урока. Знам, че бях единственият заслужен биткаджия в тази конкуренция. Единствен в нощта на конференциите поздравих спечелилия кмет. Със сигурност знам, че оттук насетне най-голямата ми неточност в това присъединяване бе, че когато човек се кандидатира и желае да завоюва вота и доверието на хората, не би трябвало да нападна слабостите на своя конкурент, а да изложи на напред във времето своите качества.
- Нямаше ли прочут интервал, в който Бойко Борисов те гледаше неприятно?
- Съдбата ни срещна. Тогава единствен го поздравих. Той завоюва с 54%. Казах, че 54% от София ще се разсъни щастлива, а поисквам на господин Борисов да ръководи по подобен метод, че другите 46%, които не са го подкрепили, да ги завоюва. Това значи, че София ще бъде добре. Видяхме се на 18 февруари на рождения ден на Мъгърдич Халваджиян. Около четири-пет месеца по-късно. Леко ми трепереше гласа, като видях, че идва. Постъпи доста кавалерски. Водихме диалог като двама огромни мъже. Всички твърдяха, че той е реваншист. Към мен не е бил реваншист, в противен случай – подал ми е ръка. Аз съм поел ангажимент, че повече против него няма да излизам на борби.
- Мислиш ли, че бизнесът също е твое предопределение? Разкажи историята за вратовръзките от Сингапур…
- Истината е, че в случай че питате жена ми, бизнесът не е моята мощ, тъй като аз считам, че би трябвало да се има вяра на хората. За мен не подписът е значим, а думата. Това е коствало на фамилията 400 хиляди евро с различен бизнес с кокошки. Но да се върнем на вратовръзките... Отново в основата е моят другар Суно, който има извънредно изобретателен и комбинативен разум в тази посока. Малко на ръба на закона през 1990 година отидоха да вършат някакъв бизнес в Индонезия, където виждат вратовръзките. Взехме ги и дълго време ЦУМ бе зарит от тях. Носихме ги по летищата в четири-пет големи кашони. Помня, че тогава имах ¼ от инвестицията и ¼ от облагата. Спечелихме 4000 $, аз прибрах 1000 $. Парите стояха в джобчето на ризата и последователно намаляваха. Останаха 550. На 1 май същата година отидох в казиното и първата вечер завоювах 400 $ и си крещя: „ Егати простака, вървях до другия завършек на света за 1000 $, а тук какъв брой е елементарно. “ На другия ден бях пръв в казиното. Отваряше в 9 сутринта, а аз бях начело 15 минути по-рано. Но вместо да печеля 400, всичко от ризката отиде. Отивам в „ Александър Невски “ и се апелирам: „ Господи, апелирам те, желая единствено да си върна моите 450 $. “ Върна ми ги, само че до момента в който ги върне, научих доста работи. “
- Кой е обичаният ти сън? Какво искаш да сънуваш и то да стане действителност? Ще те подсетя - наследство от Щатите…
- Това не е сън. Искам го, само че не се случва. Чакам да се обадят от Американското посолство. Не ми ли знаят номера на телефона? Човек би трябвало да мечтае. Мечтата ми търпи развиване, тъй като с множеството пари се разраства. Мечтата ми е да ми се обадят от американското посолство и да ми кажат: „ Г-н Папазов, елате на една среща. “ Там да ми кажат, че съм правоприемник на 250 милиона $.
- И на един тим от НБА.
- Не, аз си имам мой. Нали се разбрахме, че след 15 февруари нямаме право на избор. Понеже не ми звъннаха за тези 250 милиона, развих историята. Това е господин с българско родословие, с цел да има връзка наследството с мен. Има доста бизнеси, които оставя в завещание на други, а за мен оставя ресторантьорството. Разработих го по този начин, че да има шест ресторанта в Америка и шест в Европа. Първоначално бяха единствено американските. Общо взето градовете се знаят – Лос Анджелис, Лас Вегас, Маями, Ню Йорк, Бостън и Атланта. Свързани са отново с баскетболните контакти, които имам. Започваме Европа, естествено с Истанбул, Москва, Париж, Лондон, Мадрид и Франкфурт. Тези заведения за хранене имат рентабилност сред 250 и 300 хиляди $ на месец, умножено по 12 ресторанта. Това към този момент са спомагателните пари. Тези 250 милиона се пазят, а с другите се финансира баскетболният тим на Левски, евентуално в един миг и футболният тим на Левски и по този начин. Но това не е сън, а действителна фикция.
- За какво мечтаеш на 50?
- На 50 се усещам като на 25-30 години. Според Марги на ум съм на 15 години. Значи желая на 70 да се усещам като на 50 и съгласно Марги да съм се качил на ум до 30. Искам и да съм със същото тяло. Доскоро не обръщах никакво внимание на сина ми, тъй като съм се тормозил, че моето наличие в залата, до момента в който тренира и играе, ще бъде минус. Така ги усещам нещата. Аз не съм мъчително упорит родител. На последното републиканско сподели капацитет. Оттук нататък само стартирам да мисля по какъв начин да му оказа помощ да стане добър баскетболист – това, което не съм станал аз.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
- Тити, каква е равносметката за тези 50 години?
- Трябва да бъда признателен на ориста. Прекрасни родители са ме основали, възпитали и са ме научили да бъда това, което съм. Имам прелестно семейство, което още веднъж считам, че е Божи подарък. Невероятна брачна половинка и още по-невероятни две деца. Ако излезем от фамилията, има една голяма обич, наречена баскетбол. Пак е орис, тъй като съм наследник на, Бог да го елементарни, някогашен треньор по баскетбол. Първият огромен триумф на Димитровград е обвързван с татко ми през 1963-64 година, когато са трети в шампионата на България. След това стана арбитър. Това е повода от доста дребен да съм в баскетболната зала. Крушката постоянно има опашка.
- Най-голямата борба, която си спечелил за тези 50 години?
- В моята кариера като треньор съм изживявал несъмнено всички обособени 13 триумфа, които моите тимове и аз с тях съм постигнал. Има две неща, които се открояват отвън триумфите и са свързани със събития, които са донесли различен тип страсти, по-силни даже от тях. Най-силната страст в моя живот досега и това, с което е предопределена ориста ми до края живота ми, е 15 февруари 2015 година в „ Арена Армеец “. Пожелавам на всеки да има най-малко един момент от това, което аз изживях там. Само за момент да го почувства. Може би това е най-голямата премия, тъй като е избавление, въпреки и моментно, на един баскетболен тим. Естествено предвид на обстановката в страната е нещо напълно закономерно да се случва. Изключвам фамилията, само че това е денят, който в никакъв случай няма да не помни. Дори не си припомням всички дати на моите трофеи. Като ги трансферирам мачовете са забравени, само че 15 февруари в никакъв случай. Другата дата е юбилеят на Левски, който също ми донесе доста страсти, само че там беше по-различно. В единия случай спасяваш нещо. Отдал си се изцяло и си дал сърцето си за тази идея, и това е имало смисъл.
- Ще успееш ли да спасиш баскетбола в Левски или задачата наподобява невъзможна?
- Той е избавен в моето схващане на 15 февруари. Сега предстоят по-добри дни. Трябваше просто да има самообладание. Оттогава минаха повече от две календарни години. Имаше доста компликации и единствено аз знам какво ми е коствало. Благодаря на всички, които са ми вярвали в този интервал, тъй като имаше такива, които не повярваха. Такива, които рецитираха в съблекалнята и след това избягаха, само че за всичко си има Господ.
- На какъв брой порти си почукал до момента за задачата Левски?
- Аз съм доста нагъл, когато става въпрос за баскетбол. Не мога да желая за себе си в никакъв случай, само че с цел да бъде избавен Левски, съм подготвен на всичко. Искам да благодаря на хората, които се появиха декември предходната година в Левски. Те стоят надалеч от камерите и нито за миг не търсеха бърз имидж и наличие. За страдание в българския спорт единственият еквивалент на взаимност на финансирането е да се увеличи имиджа ти. Българският спорт е тотално сбъркана скица. За страдание при министър председател, който е извънредно добре надъхан към спорта, съгласно мен българският спорт е най-упадащият бранш в нашата страна. Но аз съм безспорен оптимист. Аз съм човек, който ужасно доста има вяра в Господ. Смятам, че даже и тези сложни дни, които изживявам, заплащам за шестте години с Цветан Василев. В живота има баланс. Не може да си единствено на върха, за всяко нещо би трябвало да се заплаща. Ако такива години не са доста, а са една-две, оказват помощ доста да си направиш равносметка. Допускал съм неточности, само че съм уверен, че се завръщам по-силен от всеки път.
- Твои са думите, че нямаш „ капчица гений “ за баскетбол като играч и внезапно – президент на БК Славия и сполучлив треньор. Как се случи всичко това?
- Неслучайно доста от положителните експерти в спорта са хора, които в годините не са били задоволително положителни състезатели. Аз в действителност съм полагал оптимални старания за това. Правил съм всичко по моите благоприятни условия. Но има действителности, които не могат да се прескочат. Тази голяма упоритост обаче е останала в мен. Бях на 19 години, когато стоях на пейката зад Крешимир Чосич, Бог да го елементарни, на премията на София и следях всяка негова дума. Знаех и желаех да стана треньор. Неуспехът и нереализацията на баскетболния терен води до тази огромна упоритост. Може би за хубаво, когато през 1988 година станах ученик на Национална спортна академия, станаха измененията. Имам един талантлив другар и ориста ме води в Германия около замогването и лесните пари. Аз съм момче от непретенциозно семейство, не съм имал благоприятни условия. Винаги съм бил комбинативен. Взимал съм касетки от аерогарата за 1 $, което правеше 4,50-5 лева и ги продавах на оказиона по 8. Така съм изкарвал пари.
- В тези години имаше присъединяване в казино в Македония. Колко време беше сред ролетката, масата за блекджек и баскетболната зала? Как ги съчетаваше?
- Тетово е на 268 км от София. В седмицата отивах по два-три пъти до такава степен и се връщах да виждам тренировката на Славия. Ненормално, само че има неща, които нямат пояснение. Когато ме повикаха в Лукойл да подписвам контракт, ме попитаха по какъв начин ми е ЕГН-о, с цел да ме ревизират в ДАКСИ. Казвам - 670717 и те се пулят. Аз съм извънземен и нямам последните четири числа.
- Кога усети, че към този момент те одобряват като треньор? Отначало всички бяха настроени…
- Най-нормалното. Дори майка ми, в случай че би трябвало да бъдем справедливи, не би трябвало да има вяра на тази полуда. До през вчерашния ден си бил президент. Изведнъж гледаш един мач на 8 юни 1998 година по единствената телевизия, която тогава предаваше мачове от НБА – DSF. Беше девет точки на полувремето за Юта. Казах на Маги, че в случай че бият Чикаго – ставам треньор и по този начин и стана.
- Кой е баскетболистът, с който ти е било най-приятно да работиш?
- Отново ще повторя, че съм любимец на ориста. Имал съм неповторимия късмет да работя с най-големите баскетболисти на България. С риск някой да се засегне, започнах кариерата си с най-големия талант. Този човек в действителност е вундеркинд в баскетбола – Георги Младенов. За страдание типично по български, човек, който в този момент трябваше да е най-високо в йерархията на българския баскетбол, не е там. Това е отново Божи подарък, тъй като няма човек, който да счита, че внезапно от през днешния ден за на следващия ден ставаш треньор. Отиваш в Америка, купуваш четири-пет книги, не знаеш и една дума на британски. Имал съм късмет да работя и с Тодор Стойков. Това са двете най-големи звезди от последното потомство.
- Как работи с Георги Младенов – една легенда, която мъчно приема непознато мнение?
- Сутринта преди втория мач го изгоних. Всички бяха в потрес. Беше доста мъчително за Георги, само че имаше своята цена. Оттам нататък всички знаеха, че може да са ми най-хубавите другари, само че на терена аз съм Господ, а извън съм най-големият им другар. След родителите съм им най-близкият човек и това може да го кажат всички – зъбобол, полиция… Един американец бе задържан на Съдебната палата да прави обич. Аз ставам в 3 часа, с цел да вървя в районното. Но на терена би трябвало да знаят кой кой е. Имал съм неповторимия късмет да се изучавам от гения на баскетбола в света.
- Говориш за Желко Обрадович, който е и кръстник на втория ти наследник. Как се сближихте с него?
- Всичко става от небето. През 1999 година тимът на АЕК, воден от Душан Ивкович, трябваше да играе с Варна. Тогава не беше толкоз напреднала технологията, още нямаше DVD-та или най-малко на Балканския полуостров не е имало. Радко Йосич работеше в България. Дойде при мен и ми сподели: „ Дуда те моли, в случай че можеш да направиш разбор... “ Вероятно не е доста правилно от позиция на това, че се сблъскват с български тим, само че бях направил подробен разбор от три-четири страници. Във всички случаи знам доста по-добре от Душан Ивкович мощните и слабите страни на тима на Варна. В знак на признателност Ивкович предложения мен и Радко Йосич една седмица да гледаме тренировките на АЕК. Същата година Обрадович бе треньор в Панатинайкос. Още първата вечер се запознахме в градината на „ Хилтън “. Аз го харесвах от първия миг, в който станах треньор, тъй като даже тогава всички оценяваха какво е направил и постигнал. Същата година в Париж като треньор на националния тим на Сърбия му подарих една ямболска в синя бутилка. Сигурно той не помни, само че аз го помня. Когато бях поканен от Обрадович да виждам подготовка на Панатинайкос, мислех, че хвърча. Няма да не помни първия урок. Извадих една тетрадка да пиша, той я затвори и сподели, че би трябвало да обядваме. Каза нещо доста значимо, което го прави друг от другите – „ познание може да вземеш отвред, само че с цел да станеш добър треньор би трябвало да имаш яйца и дупе. Ако не го можеш, по-добре не почвай. “ Това е огромната разлика сред Обрадович и останалите.
- Много пристрастеност хвърли в треньорската специалност, само че по какъв начин взе решението да се откажеш през 2015 година?
- Единственото избавление за тима в този миг бе това. Това е специалност, която е доста приятна, тъй като твоето занимание се трансформира в специалност. Имаше и прочувствено, и психическо изпразване. А и трябваше да стана президент, с цел да може с моя престиж и моята дума, да запазя тима. Докато аз бях президент, играчите имаха вяра, че нещата могат да се спасят. Затова и в този момент се завърнах – изтече този интервал.
- Как реагира брачната половинка ти Марги, когато разбра, че ще живеете малко по-спокойно? Олекна ли ѝ, че повече няма да „ изригваш “ на баскетболната площадка?
- Марги е един от подаръците на Господ. Всъщност ѝ споделям противоположното: „ Марги, ти очевидно си доста добър човек, щом Господ те е наградил с мен. “ Но истина е, че тя е моят подарък от Господ. Едва ли някой различен може да търпи тази лумпено-баскетболна… Цяла седмица се гледа Евролигата, а събота и неделя се гледа българското състезание и се приказва единствено за баскетбол. Е, естествено, отделяме внимание и за обич.
- Защо постоянно реагираш бурно към твои сътрудници? Имаше кавги със Сашо Везенков, Росен Барчовски…
- Мисля си кое ще е по-различно в този момент, защото съм с две години по-мъдър в баскетболното треньорство. Не го споделям като опрощение, само че в нито един от случаите не съм бил неверен. Във всички случаи съм бил 100% прав. И в случай че съм имал опцията да управлявам страстите си и изрече си, щях да бъда още по-силен. Език мой – зложелател мой. До ден-днешен щях да бъда треньор на Лукойл, само че пък нямаше да съм изживял 15 февруари, тъй че...
- Грешка ли беше, че реши да се кандидатираш за кмет на София от Демократическата партия?
- Наивност, която обаче ме е научила на две доста значими неща. Две бяха аргументите. Едната не мога да я кажа, тъй като е обвързвана с човешка покруса. Другата беше, че ми бе изрично дадено, че аз ще бъде треньор на Лукойл. В мен бяха вложени много средства от страна на господин Златев. Бях един месец в Америка, с цел да се изучавам. Реално сезон 2006/2007 бях 30 дни в НБА, един месец в Тел Авив при Макаби и близо три месеца в Атина, когато Желко Обрадович завоюва финала против ЦСКА. Когато са вложени толкоз средства в мен, от порядъка на 60 хиляди евро, е повече от ясно, че би трябвало да бъда треньор. Бях в Турция, денят бе 18 юни и по същото време татко ми получи инсулт. Обади ми се мой непосредствен някогашен състезател да ми каже, че Желко Лукаич има среща в 10 часа в Пирот с Везенков. Викам му: „ Ти не си добре. Какъв Лукаич? Аз съм треньор. “ Тогава бях треньор на националния тим. Отидох на среща с Тодор Добрев. Аз съм сътрудник с Румен Чандъров по отношение на един парцел на Никола Славков – по какъв начин може да се изчистят взаимоотношенията сред общината и Румен. Тогава ме попитаха дали бих се кандидатирал за кмет на София? Само пет минути по-рано щях да отговоря: „ Ти не си естествен! “ Много съм почтен, повече от тези, които в този момент ръководят. Може би това е едната неточност. Също имаше мотивация вътре в мен по отношение на една човешка покруса и да отмъстя за това, че не съм станал треньор на Лукойл. Голяма неточност, само че съм си научил урока. Знам, че бях единственият заслужен биткаджия в тази конкуренция. Единствен в нощта на конференциите поздравих спечелилия кмет. Със сигурност знам, че оттук насетне най-голямата ми неточност в това присъединяване бе, че когато човек се кандидатира и желае да завоюва вота и доверието на хората, не би трябвало да нападна слабостите на своя конкурент, а да изложи на напред във времето своите качества.
- Нямаше ли прочут интервал, в който Бойко Борисов те гледаше неприятно?
- Съдбата ни срещна. Тогава единствен го поздравих. Той завоюва с 54%. Казах, че 54% от София ще се разсъни щастлива, а поисквам на господин Борисов да ръководи по подобен метод, че другите 46%, които не са го подкрепили, да ги завоюва. Това значи, че София ще бъде добре. Видяхме се на 18 февруари на рождения ден на Мъгърдич Халваджиян. Около четири-пет месеца по-късно. Леко ми трепереше гласа, като видях, че идва. Постъпи доста кавалерски. Водихме диалог като двама огромни мъже. Всички твърдяха, че той е реваншист. Към мен не е бил реваншист, в противен случай – подал ми е ръка. Аз съм поел ангажимент, че повече против него няма да излизам на борби.
- Мислиш ли, че бизнесът също е твое предопределение? Разкажи историята за вратовръзките от Сингапур…
- Истината е, че в случай че питате жена ми, бизнесът не е моята мощ, тъй като аз считам, че би трябвало да се има вяра на хората. За мен не подписът е значим, а думата. Това е коствало на фамилията 400 хиляди евро с различен бизнес с кокошки. Но да се върнем на вратовръзките... Отново в основата е моят другар Суно, който има извънредно изобретателен и комбинативен разум в тази посока. Малко на ръба на закона през 1990 година отидоха да вършат някакъв бизнес в Индонезия, където виждат вратовръзките. Взехме ги и дълго време ЦУМ бе зарит от тях. Носихме ги по летищата в четири-пет големи кашони. Помня, че тогава имах ¼ от инвестицията и ¼ от облагата. Спечелихме 4000 $, аз прибрах 1000 $. Парите стояха в джобчето на ризата и последователно намаляваха. Останаха 550. На 1 май същата година отидох в казиното и първата вечер завоювах 400 $ и си крещя: „ Егати простака, вървях до другия завършек на света за 1000 $, а тук какъв брой е елементарно. “ На другия ден бях пръв в казиното. Отваряше в 9 сутринта, а аз бях начело 15 минути по-рано. Но вместо да печеля 400, всичко от ризката отиде. Отивам в „ Александър Невски “ и се апелирам: „ Господи, апелирам те, желая единствено да си върна моите 450 $. “ Върна ми ги, само че до момента в който ги върне, научих доста работи. “
- Кой е обичаният ти сън? Какво искаш да сънуваш и то да стане действителност? Ще те подсетя - наследство от Щатите…
- Това не е сън. Искам го, само че не се случва. Чакам да се обадят от Американското посолство. Не ми ли знаят номера на телефона? Човек би трябвало да мечтае. Мечтата ми търпи развиване, тъй като с множеството пари се разраства. Мечтата ми е да ми се обадят от американското посолство и да ми кажат: „ Г-н Папазов, елате на една среща. “ Там да ми кажат, че съм правоприемник на 250 милиона $.
- И на един тим от НБА.
- Не, аз си имам мой. Нали се разбрахме, че след 15 февруари нямаме право на избор. Понеже не ми звъннаха за тези 250 милиона, развих историята. Това е господин с българско родословие, с цел да има връзка наследството с мен. Има доста бизнеси, които оставя в завещание на други, а за мен оставя ресторантьорството. Разработих го по този начин, че да има шест ресторанта в Америка и шест в Европа. Първоначално бяха единствено американските. Общо взето градовете се знаят – Лос Анджелис, Лас Вегас, Маями, Ню Йорк, Бостън и Атланта. Свързани са отново с баскетболните контакти, които имам. Започваме Европа, естествено с Истанбул, Москва, Париж, Лондон, Мадрид и Франкфурт. Тези заведения за хранене имат рентабилност сред 250 и 300 хиляди $ на месец, умножено по 12 ресторанта. Това към този момент са спомагателните пари. Тези 250 милиона се пазят, а с другите се финансира баскетболният тим на Левски, евентуално в един миг и футболният тим на Левски и по този начин. Но това не е сън, а действителна фикция.
- За какво мечтаеш на 50?
- На 50 се усещам като на 25-30 години. Според Марги на ум съм на 15 години. Значи желая на 70 да се усещам като на 50 и съгласно Марги да съм се качил на ум до 30. Искам и да съм със същото тяло. Доскоро не обръщах никакво внимание на сина ми, тъй като съм се тормозил, че моето наличие в залата, до момента в който тренира и играе, ще бъде минус. Така ги усещам нещата. Аз не съм мъчително упорит родител. На последното републиканско сподели капацитет. Оттук нататък само стартирам да мисля по какъв начин да му оказа помощ да стане добър баскетболист – това, което не съм станал аз.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ