Христо Порточанов: Почти всеки ден получавам футболни предложения
Легендарният футболен необут Христо Порточанов се включи в предаването " От дузпа в тъч ". Създателят на явлението " Нефтохимик " не дава постоянно изявленията. По тази причина ви предлагаме цялото изказване на Ичо в студиото на Sportal TV :
– Г-н Порточанов, следите ли процесите в българския футбол, тук с Георги Илиев си приказваме за обстановката в БФС, която се получи в последния месец, може ли и вашето мнение да чуем?
Христо Порточанов: Не е доста удобна обстановката, която се случи напоследък. Не трябваше да се стига до такава степен – група лумпени да провокират такива мнения за българите, че сме надали не расисти, което не е правилно, и да се предизвика имитация от страна на Борисов, че би трябвало да има конгрес. Не е прелестно като цяло това, което се случи. Тоест, той не споделя, че би трябвало да има конгрес, а би трябвало да има смяна в управлението, което не е работа на премиера съгласно мен.
– С бургаския футбол по какъв начин са нещата?
Христо Порточанов: А, бургаският футбол агонизира, за жалост.
– Разбрахме, че Нефтохимик се завръща на " Лазур " от Созопол, което е позитивна вест.
Христо Порточанов: Това, което се случва, е добре, да. Само това обаче не е задоволително, с цел да се възроди бургаският футбол. Има доста, доста други неща, които би трябвало да се случат, с цел да има още веднъж футбол на високо равнище.
– А за какво се стигна дотук? Защо този подтик от вашето време се загуби в идващите години и се стигна дотук?
Христо Порточанов: Аз не би трябвало да давам отговор на този въпрос. Трябва да се търси отговор от тези, които след мен управляваха футбола и от управлението на града. Те са хората, които би трябвало да дават отговор на този въпрос – за какво се случи това.
– Да се върнем още веднъж към по-глобалната тематика за цялостното ръководство на българския футбол. Каква би трябвало да бъде личността на новия президент на БФС – състезателен човек, предприемач или някакво трето лице - легенда?
Георги Илиев: Легенда – безработна.
Христо Порточанов: При всички случаи би трябвало да бъде честен човек и финансово самостоятелен. А това какво ще решат делегатите, е друга тематика и различен диалог, в случай че изобщо има конгрес – не знам ще има ли конгрес, няма ли да има, ще бъде ли плануван...
– И Георги Илиев загатна нещо такова в студиото. Да не знаете двамата освен това? Той сподели, че може да няма конгрес.
Христо Порточанов: Уставът не споделя категорично, че би трябвало да има конгрес, когато президентът се е отдръпнал. Там е казано, че до провеждането на конгрес функционалностите се извършват и поемат от първия вицепрезидент. Сега в тази ситуация са решили да бъде Мишо Касабов, тъй като Данчо имаше ангажимент с локалните избори, само че не се споделя, че наложително би трябвало да има конгрес преди да бъде изминал мандатът.
– Така е, само че пък държавното управление отдръпна своето доверие към настоящето управление, което въпреки всичко не е маловажно.
Христо Порточанов: Неприятно е това, че държавното управление, в лицето на Бойко, направи такива изказвания. Сигурен съм, че той съжалява за това, което сподели, тъй като е много рисково да се заиграваш с ФИФА и УЕФА на тематиката за намесата на страната в едни суверенни спортни организация. В случая става въпрос за футбола, само че по този начин е към всички спортни организации. Аз съм общо взето наясно какво става в спортния живот и какви са глобите от страна и на МОК, и на всички други спортни организации. А какво ще преценяват сътрудниците в Изпълкома и дали ще насрочат конгрес, това е различен въпрос. Аз персонално не бих насрочил конгрес, в случай че от мен зависи.
Георги Илиев: Перфектно го сподели, както е по правилник.
Христо Порточанов: Много е рисково каква глоба може да последва! Много е рисково, не желая да се заиграват и не ми се мисли какво би могло да се случи, каквото ставаше с Полша, с Нигерия и с ред други страни.
Георги Илиев: Могат да ни извадят за пет години от всички шампионати.
Христо Порточанов: Ние по този начин или другояче нямаме футбол – на никакво равнище, в случай че ни забранят да играем даже и контролни срещи в идващите две или пет години, тогава какво вършим?! Трябва да сложим линия на футбола. Похвално е, че страната, в лицето на държавното управление, прави доста за българския спорт, оказва помощ и за футбола – за построяването на игрища, само че тези пари не отиват във Футболния съюз, те минават през съответните общини и се построяват игрища. Това е добре, доста добре.
– Г-н Порточанов, вас персонално можем ли да ви забележим още веднъж по-активно зает с футбол, без значение дали в Бургас, или на някакво по-друго равнище. Имате ли такива хрумвания?
Христо Порточанов: Аз хрумвания нямам, само че оферти – съвсем всеки ден, само че отблъсквам ги към този момент, заобикалям да се наемам с този проблем, разправям се със напълно други неща. Сега ми следва отново 10-дневно пътешестване в чужбина. Съвсем други са целите ми на този стадий, само че в случай че има конгрес, тогава можем да приказваме какво би могло да се случи.
– Не ви ли липсва футболът? Прякото присъединяване в него.
Христо Порточанов: Не, изрично не.
– Има доста легенди и митове, свързани с вашето име. Сещам се да вземем за пример, че съм чувал, че преди време Гриша Ганчев взима Радостин Кишишев от вас против няколко тира със сок. Това правилно ли е?
Христо Порточанов: В контракта сред двата клуба няма такава уговорка – че би трябвало с тирове със сок да платят Радостин Кишишев. Сок... Ха-ха, митове за всичко се приказват. Могат да кажат, че и захар се включва.
– Тук ни подсказват, че и гориво сте взели. Не сок, а гориво било.
Христо Порточанов: Гориво... Не знам защо гориво става въпрос, само че всички горива преди време, дистрибуцията в една огромна част минаваше през нашето комерсиално сдружение, тъй че мъчно бихме могли да вземем ние гориво от някого. По-скоро ние давахме гориво, с цел да устоят съответния спорт – дали футбол, волейбол, баскетбол, битка и тем сходни. Хубави бяха времената общо взето.
– Хубави времена. Съжалявате ли, че Нефтохимик не съумя да стане първенец? Беше близо в края на 90-те години.
Христо Порточанов: Не скърбя, тъй като щеше да е срещу моите правила и морал – да печеля една среща по непочтен път. Това ни трябваше – една среща по непочтен път, оферти да стане това нещо е имало, колкото желаете. Ние бяхме най-силният тим в този интервал. Между 1995 и 2000 година Нефтохимик беше най-силният тим, най-красивия футбол играеше, само че не влязохме в такива схеми. Два пъти спечелихме Купата на Лигата, два пъти най-резултатно нахлуване, голмайстор, втори станахме, два пъти четвърти, в случай че не се неистина. Доста резултати, два пъти в европейските клубни шампионати играхме.
– Бях на финала за Купата на Лигата, когато победихте Литекс с дузпи, тук в София.
Христо Порточанов: На този мач аз не бях. Да, победихме ги.
– Г-н Порточанов, следите ли процесите в българския футбол, тук с Георги Илиев си приказваме за обстановката в БФС, която се получи в последния месец, може ли и вашето мнение да чуем?
Христо Порточанов: Не е доста удобна обстановката, която се случи напоследък. Не трябваше да се стига до такава степен – група лумпени да провокират такива мнения за българите, че сме надали не расисти, което не е правилно, и да се предизвика имитация от страна на Борисов, че би трябвало да има конгрес. Не е прелестно като цяло това, което се случи. Тоест, той не споделя, че би трябвало да има конгрес, а би трябвало да има смяна в управлението, което не е работа на премиера съгласно мен.
– С бургаския футбол по какъв начин са нещата?
Христо Порточанов: А, бургаският футбол агонизира, за жалост.
– Разбрахме, че Нефтохимик се завръща на " Лазур " от Созопол, което е позитивна вест.
Христо Порточанов: Това, което се случва, е добре, да. Само това обаче не е задоволително, с цел да се възроди бургаският футбол. Има доста, доста други неща, които би трябвало да се случат, с цел да има още веднъж футбол на високо равнище.
– А за какво се стигна дотук? Защо този подтик от вашето време се загуби в идващите години и се стигна дотук?
Христо Порточанов: Аз не би трябвало да давам отговор на този въпрос. Трябва да се търси отговор от тези, които след мен управляваха футбола и от управлението на града. Те са хората, които би трябвало да дават отговор на този въпрос – за какво се случи това.
– Да се върнем още веднъж към по-глобалната тематика за цялостното ръководство на българския футбол. Каква би трябвало да бъде личността на новия президент на БФС – състезателен човек, предприемач или някакво трето лице - легенда?
Георги Илиев: Легенда – безработна.
Христо Порточанов: При всички случаи би трябвало да бъде честен човек и финансово самостоятелен. А това какво ще решат делегатите, е друга тематика и различен диалог, в случай че изобщо има конгрес – не знам ще има ли конгрес, няма ли да има, ще бъде ли плануван...
– И Георги Илиев загатна нещо такова в студиото. Да не знаете двамата освен това? Той сподели, че може да няма конгрес.
Христо Порточанов: Уставът не споделя категорично, че би трябвало да има конгрес, когато президентът се е отдръпнал. Там е казано, че до провеждането на конгрес функционалностите се извършват и поемат от първия вицепрезидент. Сега в тази ситуация са решили да бъде Мишо Касабов, тъй като Данчо имаше ангажимент с локалните избори, само че не се споделя, че наложително би трябвало да има конгрес преди да бъде изминал мандатът.
– Така е, само че пък държавното управление отдръпна своето доверие към настоящето управление, което въпреки всичко не е маловажно.
Христо Порточанов: Неприятно е това, че държавното управление, в лицето на Бойко, направи такива изказвания. Сигурен съм, че той съжалява за това, което сподели, тъй като е много рисково да се заиграваш с ФИФА и УЕФА на тематиката за намесата на страната в едни суверенни спортни организация. В случая става въпрос за футбола, само че по този начин е към всички спортни организации. Аз съм общо взето наясно какво става в спортния живот и какви са глобите от страна и на МОК, и на всички други спортни организации. А какво ще преценяват сътрудниците в Изпълкома и дали ще насрочат конгрес, това е различен въпрос. Аз персонално не бих насрочил конгрес, в случай че от мен зависи.
Георги Илиев: Перфектно го сподели, както е по правилник.
Христо Порточанов: Много е рисково каква глоба може да последва! Много е рисково, не желая да се заиграват и не ми се мисли какво би могло да се случи, каквото ставаше с Полша, с Нигерия и с ред други страни.
Георги Илиев: Могат да ни извадят за пет години от всички шампионати.
Христо Порточанов: Ние по този начин или другояче нямаме футбол – на никакво равнище, в случай че ни забранят да играем даже и контролни срещи в идващите две или пет години, тогава какво вършим?! Трябва да сложим линия на футбола. Похвално е, че страната, в лицето на държавното управление, прави доста за българския спорт, оказва помощ и за футбола – за построяването на игрища, само че тези пари не отиват във Футболния съюз, те минават през съответните общини и се построяват игрища. Това е добре, доста добре.
– Г-н Порточанов, вас персонално можем ли да ви забележим още веднъж по-активно зает с футбол, без значение дали в Бургас, или на някакво по-друго равнище. Имате ли такива хрумвания?
Христо Порточанов: Аз хрумвания нямам, само че оферти – съвсем всеки ден, само че отблъсквам ги към този момент, заобикалям да се наемам с този проблем, разправям се със напълно други неща. Сега ми следва отново 10-дневно пътешестване в чужбина. Съвсем други са целите ми на този стадий, само че в случай че има конгрес, тогава можем да приказваме какво би могло да се случи.
– Не ви ли липсва футболът? Прякото присъединяване в него.
Христо Порточанов: Не, изрично не.
– Има доста легенди и митове, свързани с вашето име. Сещам се да вземем за пример, че съм чувал, че преди време Гриша Ганчев взима Радостин Кишишев от вас против няколко тира със сок. Това правилно ли е?
Христо Порточанов: В контракта сред двата клуба няма такава уговорка – че би трябвало с тирове със сок да платят Радостин Кишишев. Сок... Ха-ха, митове за всичко се приказват. Могат да кажат, че и захар се включва.
– Тук ни подсказват, че и гориво сте взели. Не сок, а гориво било.
Христо Порточанов: Гориво... Не знам защо гориво става въпрос, само че всички горива преди време, дистрибуцията в една огромна част минаваше през нашето комерсиално сдружение, тъй че мъчно бихме могли да вземем ние гориво от някого. По-скоро ние давахме гориво, с цел да устоят съответния спорт – дали футбол, волейбол, баскетбол, битка и тем сходни. Хубави бяха времената общо взето.
– Хубави времена. Съжалявате ли, че Нефтохимик не съумя да стане първенец? Беше близо в края на 90-те години.
Христо Порточанов: Не скърбя, тъй като щеше да е срещу моите правила и морал – да печеля една среща по непочтен път. Това ни трябваше – една среща по непочтен път, оферти да стане това нещо е имало, колкото желаете. Ние бяхме най-силният тим в този интервал. Между 1995 и 2000 година Нефтохимик беше най-силният тим, най-красивия футбол играеше, само че не влязохме в такива схеми. Два пъти спечелихме Купата на Лигата, два пъти най-резултатно нахлуване, голмайстор, втори станахме, два пъти четвърти, в случай че не се неистина. Доста резултати, два пъти в европейските клубни шампионати играхме.
– Бях на финала за Купата на Лигата, когато победихте Литекс с дузпи, тук в София.
Христо Порточанов: На този мач аз не бях. Да, победихме ги.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ