Гочето: Лудогорец вече не е основният претендент за титлата
Легендарният български треньор Георги Василев изрази забавно становище във връзка стартиралата борба в efbet Лига за сезон 2019/2020. Според бележития експерт настоящият първенец Лудогорец е изгубил част от аурата си и към този момент не може да се смята за „ главния претендент” във връзка с оценката.
Според Василев, който приказва пред „ Домът на футбола” по DIEMA SPORT, Левски и ЦСКА са доста покрай равнището на разградчани
„ Определено е обнадеждаващо началото на шампионата – забавни мачове и конфликти. Има подсещане на нова наклонност, че тимовете от втората половина демонстрират мощ и самочувствие”, съобщи 72-годишният ментор.
За Левски:
Конкретно за мача сред Левски и Царско село много разбори и рецензии се насочиха. Доста тежи и анализът на Петър Хубчев, който направи преоценка на характера на футболистите. Той е придирчив и със собствен почерк. Трудно позволява равнодушие към това, което се случва на терена.
Който и да е от футболистите, когато стъпи на „ Герена”, би трябвало да се приспособява. Трябва да разбере, че не се подхожда чиновнически, а би трябвало да се играе футбол от най-висока класа. Когато не отговаряш на този метод на държание, си заминаваш. Хубчев знае най-добре какво да направи, не бих го учил. Ще наложи жанр, който ще изисква от играчите най-много консумиране и темперамент, а не да се играе съгласно обстановката.
Петър Хубчев не е непознат на „ Герена” и Левски. По мое време беше доста мощен футболист, с хубава кариера. Той отиде от Левски в Хамбургер. Завръщането на „ Герена” не е инцидентно, а е плод на една добре замислена тактика. Той е треньор, който навлиза в зрелост. Обича да работи, а това го нямаше в националния тим – там се случват огромни интервали на безучастие. Нищо нелогично няма в неговото решение.
Победата, която Левски реализира през вчерашния ден, му дава учредения да се усеща като водач. Затруднения изпитват и съперниците, както видяхме. Дали има качествата за купата? Това е сложен въпрос с тези продажби на футболисти, със скалъпването на тим. Това не е елементарен развой, изисква доста огромно самообладание. Треньорите го имат това самообладание, щом са си заложили главата. Търпение би трябвало от хората, които финансират и спонсорират тима. Не бих се заел с отговор на този въпрос, а единствено поисквам да върви в същата посока, без да се позволяват фалстартове като мачовете с АЕК Ларнака.
Къде се коренят горчивините за Левски през последните години? Първо, тези непрекъснати треньорски промени – всеки ментор идва със своите визии, философия, амбиции… Мога да кажа едно: Петьо Хубчев желае и постанова своите философия и визии. И селекцията върви към този път. Отдавна бие камбаната за футболисти, които липсват в отбраната. Не може да не го тормози обстоятелството, че Левски продаде Мариани, че това оказва резултат в офанзивната игра. Пред прага на продажба е и централният нападател Станислав Костов. Тези неща не са толкоз подвластни от треньора, само че съм 100 % уверен, че Хубчев ще стабилизира играта и ще тръгне по един бистър път.
Видяха се компликации при основаване на обстановките и при реализацията на гола. При материализирането се усеща липса не толкоз на тактическа режисура, колкото на футболисти, които да завършат с майсторство.
Ролята на Ивайло Петков като състезателен шеф? Има някои неща, които не бих се наел да ги разясня. Аз съм един фен, слушател, който е наблюдавал развитията. Трудно мога да дам оценка. Когато пристигнах в Левски, аз също бях непознат на клуба. Аз пристигнах от Търново, само че тогава не е имало проблем с приемането ми. Не би трябвало да такова ревниво отношение на почитателите към Петков, стига индивидът да си прави работата. Щом е влезнал в Левски, значи с подготвеност ще го прави.
Влизането на Павел Колев беше с концепцията да се усъвършенства административно клуба, да се сътвори независимост на деяние за спортно-техническия щаб, а не с цел да се сътвори въртоп към треньорските глави.
За ЦСКА:
Афиширането на задачите на ЦСКА за купата от агитката, докара до доста разочарования първоначално. ЦСКА обаче има огромен капацитет и с наличието на Люпко Петрович този капацитет ще бъде обуздан, завършен и финализиран. От ден дневно нещата ще стават по-добри. Всичко е въпрос на атмосфера, която се основава по време на тренировките и мачовете. Това е мощно оръжие в ръцете на Люпко Петрович. Самочувствието, престижът, който има той, това, което съумява да съобщи на футболистите, спокойствието, което влага – всичко вкупом дава убеденост на играчите, че извън стои човек с доста огромен опит. Това е огромно преимущество.
Слабостите на водещите ни отбори са общи – мъчно се основават голови положения. Защитниците в Европа елементарно се оправят с нашите отбори. Евандро стана героят за ЦСКА в последните дни, в този момент всеки трепери да не му се случи нещо и да излезе от строя. Знам в този момент какво е в лагера им и не бих желал да съм там – има доста сметки кой да се защищити и по този начин нататък. Това е стратегически интервал, доста значим. Аз мисля, че ЦСКА има силите да продължи след мачовете с Луганск. Той не е силата на украинския футбол – нито е Динамо Киев, нито е Шахтьор Донецк. Ако приказваме за психическо преимущество, то е на страната на ЦСКА. ЦСКА е име, наличие. За Зоря ще бъде чест да играе против подобен отбор. Съставът им не стряска, само че това е сериозен мач и се изисква себераздаване.
ЦСКА има богат избор от футболисти. Има доста играчи в отбрана, много качествени футболисти. Има и опция за промени, за разнообразни реализатори в обособените мачове. В средата на терена имат механически доста грамотни играчи, подплатени с отбранителни, които могат да предугаждат нападенията. Отпред също имат задоволително класни играчи. Али Соу дотук добре пази мястото си на терена. Той е по-добре приспособеният от Тони Уот, който дотук не може да потвърди, че заслужава мястото си.
За Лудогорец:
Лудогорец в няколко години претърпяват нещо, което е особено за тяхното развиване. Имаше един миг, когато взеха решение да не вършат огромни проблеми и отпаднаха от един молдовски отбор. После бяха по-предпазливи. Сега идва момент, когато капацитетът на някои играчи е привършен. Аз не бих ги отписал напълно. В тях към момента има още много футбол. Възрастта не трябва да става причина за подценяване на насъбрания опит. Тук е въпрос на спортно-техническото управление дали счита да се откаже от тях или да го употребява. Бяха привлечени доста мощни играчи. Чибота е доста добър футболист, в Дан Битон има доста класа и не е инцидентно притеглен.
Мисля обаче, че Лудогорец загуби нещо доста значимо като жанр при построяването на офанзивата – с къси и бързи пасове. В средата на терена към този момент нямат тези финес и успеваемост при отиграването на топката. Марселиньо и Дяков го умееха това. Тогава концепцията и играта им беше доста забавна и разнообразна.
Щом Стойчо Стоев е решил по този начин за Марселиньо, значи по този начин би трябвало да бъде. Как бих коментирал ли? Далече съм от обстановката. Трябва човек да е близо, с цел да реши. Аз доста одобрявам Марселиньо като състезател, само че още от края на предишното състезание демонстрира много слаби мачове. Дали към този момент се усеща привършен функционално или пък има някакви личностни проблеми – най-добре там знаят какъв е казусът му. Само можем да гадаем.
Тази година Лудогорец ще бъде един от трите любимеца, само че не главният. ЦСКА ще бъде покрай тях. Левски не би трябвало да ги отписваме – малко по малко печелят точки.
За Бруно Акрапович и Локомотив Пловдив:
Бруно Акрапович ми прави доста положително усещане, както и характерът, желанието и настроението, които Локомотив Пловдив демонстрира в последните мачове. Да не забравяме по какъв начин победиха Ботев Враца. Мачът в Словакия също приказва за темперамент, за футболисти, които не се бяха отказали до последния миг. Приятно съм сюрпризиран от желанието на играчите да се отплатят на своите ентусиасти, на техния президент, който твърдо стои зад тях. Аз им искам триумф в идващия мач, който също не е доста елементарен.
За националния селекционер Красимир Балъков:
Краси Балъков не се е заблуждавал, че ще тръгне на цялостни обороти. Той е работил тук в българския футбол, познава изпълнителите. Знам го като човек с огромни упоритости, има насъбран опит, а и знания във футбола. Това приказва, че този човек търпеливо ще прави нещо, до момента в който някой не му попречи. Аз съм му споделил: и 5, и 10 % да вдигнеш положителното, ще има смяна към по-добро. Аз мисля, че ще го реализира – търпеливо ще вдигне равнището на българския тим. Той би трябвало да внимава за външни фактори. Вярвам, че няма да го допусне. Той знае по какъв начин да основава контраст на отрицателното.
За обичния Етър Велико Търново:
Етър Велико Търново следва пътя и се веселя, че Росен Кирилов не потегля на генерални стратегически проблеми. Това му прави чест, че се преценява с това, което е заварил. Отборът на Етър е запазил стила си и Кирилов се пробва да го продължи. При сходно развиване на тима, с генерални промени единствено може да сбъркаш. Росен Кирилов се въздържа от такива, а се приобщи към тима.
Според Василев, който приказва пред „ Домът на футбола” по DIEMA SPORT, Левски и ЦСКА са доста покрай равнището на разградчани
„ Определено е обнадеждаващо началото на шампионата – забавни мачове и конфликти. Има подсещане на нова наклонност, че тимовете от втората половина демонстрират мощ и самочувствие”, съобщи 72-годишният ментор.
За Левски:
Конкретно за мача сред Левски и Царско село много разбори и рецензии се насочиха. Доста тежи и анализът на Петър Хубчев, който направи преоценка на характера на футболистите. Той е придирчив и със собствен почерк. Трудно позволява равнодушие към това, което се случва на терена.
Който и да е от футболистите, когато стъпи на „ Герена”, би трябвало да се приспособява. Трябва да разбере, че не се подхожда чиновнически, а би трябвало да се играе футбол от най-висока класа. Когато не отговаряш на този метод на държание, си заминаваш. Хубчев знае най-добре какво да направи, не бих го учил. Ще наложи жанр, който ще изисква от играчите най-много консумиране и темперамент, а не да се играе съгласно обстановката.
Петър Хубчев не е непознат на „ Герена” и Левски. По мое време беше доста мощен футболист, с хубава кариера. Той отиде от Левски в Хамбургер. Завръщането на „ Герена” не е инцидентно, а е плод на една добре замислена тактика. Той е треньор, който навлиза в зрелост. Обича да работи, а това го нямаше в националния тим – там се случват огромни интервали на безучастие. Нищо нелогично няма в неговото решение.
Победата, която Левски реализира през вчерашния ден, му дава учредения да се усеща като водач. Затруднения изпитват и съперниците, както видяхме. Дали има качествата за купата? Това е сложен въпрос с тези продажби на футболисти, със скалъпването на тим. Това не е елементарен развой, изисква доста огромно самообладание. Треньорите го имат това самообладание, щом са си заложили главата. Търпение би трябвало от хората, които финансират и спонсорират тима. Не бих се заел с отговор на този въпрос, а единствено поисквам да върви в същата посока, без да се позволяват фалстартове като мачовете с АЕК Ларнака.
Къде се коренят горчивините за Левски през последните години? Първо, тези непрекъснати треньорски промени – всеки ментор идва със своите визии, философия, амбиции… Мога да кажа едно: Петьо Хубчев желае и постанова своите философия и визии. И селекцията върви към този път. Отдавна бие камбаната за футболисти, които липсват в отбраната. Не може да не го тормози обстоятелството, че Левски продаде Мариани, че това оказва резултат в офанзивната игра. Пред прага на продажба е и централният нападател Станислав Костов. Тези неща не са толкоз подвластни от треньора, само че съм 100 % уверен, че Хубчев ще стабилизира играта и ще тръгне по един бистър път.
Видяха се компликации при основаване на обстановките и при реализацията на гола. При материализирането се усеща липса не толкоз на тактическа режисура, колкото на футболисти, които да завършат с майсторство.
Ролята на Ивайло Петков като състезателен шеф? Има някои неща, които не бих се наел да ги разясня. Аз съм един фен, слушател, който е наблюдавал развитията. Трудно мога да дам оценка. Когато пристигнах в Левски, аз също бях непознат на клуба. Аз пристигнах от Търново, само че тогава не е имало проблем с приемането ми. Не би трябвало да такова ревниво отношение на почитателите към Петков, стига индивидът да си прави работата. Щом е влезнал в Левски, значи с подготвеност ще го прави.
Влизането на Павел Колев беше с концепцията да се усъвършенства административно клуба, да се сътвори независимост на деяние за спортно-техническия щаб, а не с цел да се сътвори въртоп към треньорските глави.
За ЦСКА:
Афиширането на задачите на ЦСКА за купата от агитката, докара до доста разочарования първоначално. ЦСКА обаче има огромен капацитет и с наличието на Люпко Петрович този капацитет ще бъде обуздан, завършен и финализиран. От ден дневно нещата ще стават по-добри. Всичко е въпрос на атмосфера, която се основава по време на тренировките и мачовете. Това е мощно оръжие в ръцете на Люпко Петрович. Самочувствието, престижът, който има той, това, което съумява да съобщи на футболистите, спокойствието, което влага – всичко вкупом дава убеденост на играчите, че извън стои човек с доста огромен опит. Това е огромно преимущество.
Слабостите на водещите ни отбори са общи – мъчно се основават голови положения. Защитниците в Европа елементарно се оправят с нашите отбори. Евандро стана героят за ЦСКА в последните дни, в този момент всеки трепери да не му се случи нещо и да излезе от строя. Знам в този момент какво е в лагера им и не бих желал да съм там – има доста сметки кой да се защищити и по този начин нататък. Това е стратегически интервал, доста значим. Аз мисля, че ЦСКА има силите да продължи след мачовете с Луганск. Той не е силата на украинския футбол – нито е Динамо Киев, нито е Шахтьор Донецк. Ако приказваме за психическо преимущество, то е на страната на ЦСКА. ЦСКА е име, наличие. За Зоря ще бъде чест да играе против подобен отбор. Съставът им не стряска, само че това е сериозен мач и се изисква себераздаване.
ЦСКА има богат избор от футболисти. Има доста играчи в отбрана, много качествени футболисти. Има и опция за промени, за разнообразни реализатори в обособените мачове. В средата на терена имат механически доста грамотни играчи, подплатени с отбранителни, които могат да предугаждат нападенията. Отпред също имат задоволително класни играчи. Али Соу дотук добре пази мястото си на терена. Той е по-добре приспособеният от Тони Уот, който дотук не може да потвърди, че заслужава мястото си.
За Лудогорец:
Лудогорец в няколко години претърпяват нещо, което е особено за тяхното развиване. Имаше един миг, когато взеха решение да не вършат огромни проблеми и отпаднаха от един молдовски отбор. После бяха по-предпазливи. Сега идва момент, когато капацитетът на някои играчи е привършен. Аз не бих ги отписал напълно. В тях към момента има още много футбол. Възрастта не трябва да става причина за подценяване на насъбрания опит. Тук е въпрос на спортно-техническото управление дали счита да се откаже от тях или да го употребява. Бяха привлечени доста мощни играчи. Чибота е доста добър футболист, в Дан Битон има доста класа и не е инцидентно притеглен.
Мисля обаче, че Лудогорец загуби нещо доста значимо като жанр при построяването на офанзивата – с къси и бързи пасове. В средата на терена към този момент нямат тези финес и успеваемост при отиграването на топката. Марселиньо и Дяков го умееха това. Тогава концепцията и играта им беше доста забавна и разнообразна.
Щом Стойчо Стоев е решил по този начин за Марселиньо, значи по този начин би трябвало да бъде. Как бих коментирал ли? Далече съм от обстановката. Трябва човек да е близо, с цел да реши. Аз доста одобрявам Марселиньо като състезател, само че още от края на предишното състезание демонстрира много слаби мачове. Дали към този момент се усеща привършен функционално или пък има някакви личностни проблеми – най-добре там знаят какъв е казусът му. Само можем да гадаем.
Тази година Лудогорец ще бъде един от трите любимеца, само че не главният. ЦСКА ще бъде покрай тях. Левски не би трябвало да ги отписваме – малко по малко печелят точки.
За Бруно Акрапович и Локомотив Пловдив:
Бруно Акрапович ми прави доста положително усещане, както и характерът, желанието и настроението, които Локомотив Пловдив демонстрира в последните мачове. Да не забравяме по какъв начин победиха Ботев Враца. Мачът в Словакия също приказва за темперамент, за футболисти, които не се бяха отказали до последния миг. Приятно съм сюрпризиран от желанието на играчите да се отплатят на своите ентусиасти, на техния президент, който твърдо стои зад тях. Аз им искам триумф в идващия мач, който също не е доста елементарен.
За националния селекционер Красимир Балъков:
Краси Балъков не се е заблуждавал, че ще тръгне на цялостни обороти. Той е работил тук в българския футбол, познава изпълнителите. Знам го като човек с огромни упоритости, има насъбран опит, а и знания във футбола. Това приказва, че този човек търпеливо ще прави нещо, до момента в който някой не му попречи. Аз съм му споделил: и 5, и 10 % да вдигнеш положителното, ще има смяна към по-добро. Аз мисля, че ще го реализира – търпеливо ще вдигне равнището на българския тим. Той би трябвало да внимава за външни фактори. Вярвам, че няма да го допусне. Той знае по какъв начин да основава контраст на отрицателното.
За обичния Етър Велико Търново:
Етър Велико Търново следва пътя и се веселя, че Росен Кирилов не потегля на генерални стратегически проблеми. Това му прави чест, че се преценява с това, което е заварил. Отборът на Етър е запазил стила си и Кирилов се пробва да го продължи. При сходно развиване на тима, с генерални промени единствено може да сбъркаш. Росен Кирилов се въздържа от такива, а се приобщи към тима.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ