Легендарната треньорка Нешка Робева от една година се е уединила

Легендарната треньорка Нешка Робева от една година се е уединила във вилата си в село Трудовец, само че не стопира да се вълнува от горещите събития в страната. Пред " Ретро “ тя разяснява политическия пейзаж след последните парламентарни избори и за следващ път показа тъгата си, че народът ни продължава да търси Спасителя.

 

- Г-жо Робева, по какъв начин ще коментирате резултатите от изборите и второто място на партията на?

 

- Народът е умен. Като знае, че няма да има самун, желае да си обезпечи зрелища. За мен това е акт на безусловно обезсърчение, тъй като не можем да виним народа. Прекалено доста беше лъган този народ. Прекалено доста. И това е съгласно мен един акт на обезверени хора.

 

- И когато хората се разочароват, се хващат за идващия " избавител “.

 

- Така е в целия свят. Така е пристигнал и Хитлер на власт. По този метод – обезсърчение, рецесия. Бил е публично определен на избори. Но това е напълно различен въпрос.

Но отново ще кажа – кой не излъга този народ? Кой? И всички стартират с думите, че идват за добруването на народа.

Като четем " Патриот “ на Ботев... Не знам, нямам никаква визия какво ще става...

  

- Сега по-отчаяна ли сте от различен път?

 

- Изобщо не съм обезверена, нито съм обнадеждена. Ако би трябвало почтено да приказвам, просто аз съм към този момент излязла в пенсия.

 

- Но постоянно сте имали позиция, а за хората е значимо какво мислите, тъй като те ви ценят.

 

- И това не е правилно. Леля Ванга беше споделила нещо на моя другарка, беше 1989 година " Да, но, кръстнице, народът обича Нешка “, споделила приятелката ми. Ванга ѝ дала отговор: " Млък, мори Лиляно. Народът е као овце, накъде го поведеш, натам оди “. Между другото тези дни напълно инцидентно попаднах на едно от последните изявленията, взети от вуйна Ванга. Тя обичаше народа. Но в това изявление му е ядосана и споделя: " Народът е неприятен “. И в случай че за нещо ме боли, то е, че народът ни непрестанно чака Спасителя. Аз мисля, че би трябвало да се запретнат ръкави и хората да мислят не кой ще ги избави и по кое време ще ги избави, а какво да създадем, по какъв начин да го създадем, какво ние да създадем, с цел да тръгне България напред. Истината е, че някак си с течение на времето се научихме да политиканстваме. Седим си у дома и почваме: тоя подобен, оня подобен. Но народът не може самичък да се провежда, необходим му е лидер. Това е.

 

- Този лидер виждате ли го в?

 

- Как да го видя в?! (смее се). Не го познавам... Но може пък той да се заобиколи с хора, знаещи и можещи. При него да вземем за пример работеше и може би към момента работи Кулеков. Невероятно интелигентен, почтен мъж.

 

Погледнете – кой професионален политик избрахме? Добре, хайде, се задържа в последните години, закупи някакъв опит. Но когато го избраха за първи път, защо ставаше въпрос...

 

Колко калинки обикаляха от министерство на министерство, нали избираше министрите си по бензиностанциите... Колко пъти ни излагаха пред света...

 

Хората са недоволни, хората са обезверени, не знаят въобще накъде да се извърнат. Аз не мога да изкажа умело мнение, тъй като не знам кой зад кого стои и какви ги счита и пресмята...

 

- Какво мислите за тежката загуба на Българска социалистическа партия на изборите и за отхвърли на да си подаде оставката?

 

- От доста време избрани кръгове в Българска социалистическа партия се стараят да я създадат дребна, бутикова партия, която да бъде в Народното събрание, само че да не поема отговорности. Постигнаха го. Всеки би трябвало да се сърди самичък на себе си. За резултатите, които е получил, всеки би трябвало да се огледа и да си намерения за какво ги е получил.

 

- И да си подаде оставката за това?

 

- Когато аз съм бъркала, съм си подавала оставката. Това е естественото.

 

Между другото не знам за какво се приказва за неповторимата пета победа на ГЕРБ. Те са в коалиция със Съюз на демократичните сили, нали по този начин? Значи това не е резултат единствено на ГЕРБ. Това също би трябвало да се има поради. Защото в огромните градове към момента има твърди последователи на Съюз на демократичните сили, които са дали гласа си не за ГЕРБ, а за Съюз на демократичните сили. Не е дребна изборната интензивност, над 50 % е.

Едно желая да ви кажа – не изпитвам завист на този, който поеме властта.

 

- Мислите ли, че ще направи държавно управление?

 

- Ако е интелигентен, няма да направи. Аз считам, че гледа да избяга от властта. Абсолютно. Защото какво по-различно може да се направи в тази интернационална конюнктура от това, което се диктува извън. Това е опропастяването на междинния бизнес, дребният е умрял от дълго време, хората ще стопят спестяванията си. Какво смятате, че ще стане? Кого ще обвинят? Ще не помнят какво е било преди, ще не помнят кой е бил отговорен и ще скочат против този, който е сега на власт. А той какво може да направи?

 

Поотдалечила съм се малко, само че въпреки всичко попрочитам какво става по света... Какво значи ти да затвориш хората и непрестанно да нагнетяваш безпокойство, да ги докараш до меланхолия. А хората могат. Създай условия за селско стопанство. Помогни им още веднъж да се провеждат в кооперации. Дайте им заеми да закупят техника. Спасението е в селското стопанство, няма какво да се лъжем. Поне да не гладуваме.

 

За тези 30 години аз от дълго време стигнах до извода за себе си – че България е била най-добре тогава, когато е имала еднопартийно държавно управление. Какво приказват за тоталитаризъм, авторитаризъм, тирания... Ами по този начин е. Хайде да се върнем обратно и ще забележим.

Погледнете – един разграничен народ, който се ненавижда. Мрази себе си на първо място. Един народ, на който непрестанно му каканижат какви ли не нелепости, той се чуди накъде да се обърне и на кого да повярва. Едно нещо знам – че политиката е сложна работа. И виновна... И най-трудното е да се резервира честност. Но честен избор има. Заставаш и казваш на хората: Не съм в положение да сформира държавно управление. А в случай че е уплашен и не признае – просто ще бъде доста грозно от негова страна.

 

Не знам, не знам. Боже, до каква степен стигнахме! Хляб и зрелища. Народът вика: " Леб нема, най-малко да щракаме с пръсти “.